ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ МЕНИДЖЪРИ - МЕЖДУ РЕАЛНОСТТА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА

Това е доклад представен на научна конференция на Висшето бизнес училище в Правец и публикуван в сборника: Конкурентни стратегии във висшето образование, С., 2006, с. 274-282


През последните 15-20 години в образованието непрекъснато нещо се променя, без да се обяснява защо, без да има обществен дебат за небходимостта от тази промяна. В медийното пространство епизодично се прокрадват съобщения за реформи и промени, но не винаги е ясно за какво всъщност става дума.
Основният проблем на реформата, е че всъщност такава няма.
Според Тълковният речник думата реформа означава преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или по-добро [5, 776], а според Речникът на чуждите думи в българския език думата е латинска - reformo – “преобразявам” и се превежда като преобразуване, преустройство, нововъведение, изменение, промяна [4, 647], а думата промяна се тълкува като друг вид, друга същност, качество или състояние различно от предишното [1, 769]. Същността на понятията реформа и промяна разкрива връзка между тях, но също така и различия в степента на очакваните изменения. Според нас по отношение на образователната система не може да се говори за промяна, а по скоро за реформа. Реално има изменения в документацията, но на практика това не довежда до реформа на образователния процес като цяло.
Причините за посочените затруднения са много. Те могат да се търсят в трудностите на прехода, който преживява държавата като цяло и образователната система в нея; в динамично променящата се ситуация на пазара на образователни услуги; в липсата на цялостна стратегия за промяна и не на последно място подготвени специалисти, които да я реализират.
През последните няколко години Министерството на образованието и науката предложи и утвърди няколко стратегии, програми и планове свързани с образованието – Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства; Стратегия за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета и Национален план за реализирането и; Национална стратегия за продължаващо професионално обучение за периода 2005-2010г., Проект за Стратегия за развитие на системата на средното образование в Република България, който беше преработен от последното правителство и през юни 2006 г. Народното събрание го прие като Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 година [3].
Не така стои въпросът със специалистите, работещи в системата, които трябва да реализират стратегиите и цялостната реформа. Налице е една парадоксална ситуация – образованието не е в състояние да предложи адекватна подготовка на образователни мениджъри. Нещо повече - от някои се отрича необходимостта от подобна подготовка. Според чл. 37 от Закона за народната просвета: „Директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена трябва да имат диплома за завършена степен на висшето образование - "бакалавър" или "магистър", а директорите на детските градини и училищата - и учителски стаж. ... Длъжността директор на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от органите по ал. 3, 4 или 5” [2]. Става ясно, че за да станеш директор е достатъчно да имаш педагогическа правоспособност, да си работил като учител и да спечелиш в конкурса. Управлението на училище или детска градина не се схваща като специфичен мениджмънт, за който е необходима и специфична подготовка. Първите опити да се излезе от тази абсурдна ситуация са магистърските програми по управление на образованието или по образователен мениджмънт. Тези магистърски програми се реализират едва през последните 4-5 години. Предназначени са за специалисти бакалаври с висше образование от направление Педагогика и Педагогика на обучението по...
Една от най-успешните се реализира с подкрепата на Амстердамското училище по образователен мениджмънт в петте големи български университета – Софийския, Пловдивския, Благоевградския, Шуменския и Великотърновския по общ учебен план и с междууниверситетски екип от преподаватели.
В рамките на тази програма по дисциплината „Образователни системи и структури” се разработват и проблеми касаещи реформата и промяната в образователните системи.
За да проучим отношението на настоящи и бъдещи образователни мениджъри към приоритетите на промяната проведохме стандартизирано интервю с 40 студенти от обучаващите се в Шуменския университет през последните две учебни години. Те бяха разделени в две групи. В първата група са практикуващите директори на училища, детски градини и обслужващи звена – домове и центрове за работа с деца, а във втората – току-що завършили бакалавърска степен, работещи учители и безработни учители.

Въпросът който им зададохме беше: Представете си, че сте Министър на образованието и науката, кои биха били приоритетите, на които ще акцентувате в своето управление?

След обработване на отговорите можем да изведем основните приоритети на работещите образователни мениджъри:
1. По отношение на нормативната уредба:
- синхронизиране и разработване на законови и нормативни актове, гарантиращи ефективното функциониране на системата на народната просвета, в съответствие с образователните норми в Европейския съю;
- премахване или поне ограничаване на административно-командната система;
- пълна информираност на участниците в образователния процес;
- търсене и намиране на консенсусни решения с ученици, студенти и преподаватели;
- структурни и кадрови промени в министерството - подбор и формиране на екип от професионалисти и експерти, а не политически ангажирани хора;
- назначаване на отговорни ръководители, които служат на учащите се, изучават и удовлетворяват техните потребности, мотиви и интереси;
2. По отношение усъвършенстване функционирането на системата на народната просвета с акценти върху:
- децентрализация на системата, висшите и средните учебни заведения, с ясно дефиниране функциите на управленските органи;
- повишаване автономността на образователните институции, в съответствие с европейските практики;
- въвеждане на делегирани бюджети за учебните заведения ;
- нова структура на образователна система с приоритет на професионалното образование.
3. По отношение на повишаване качеството на образователния процес
- модули за квалификация и обучение през целия живот на педагози, лектори, специалисти за поддържащо обучение и повишаване компетентостите;
- конкретизиране на ДОИ в съответствие с европейските стандарти ;
- промени на учебното съдържание към обществените потребности, развитието на личностни качества и духовни ценности, практическа приложимост на знанията, без прекалено академизиране, за да се гарантира пълноценна социална реализация на младите хора;
- подобряване на материално-техническата база в системата на образованието;
- осъществяване в учебните заведения на реална подготовка за живота;
- поставяне на “сито” на входа при приема на студенти за педагогически специалности;
- подкрепа за развитието на частното образование;
- качествено нов подход във възпитанието и образованието на подрастващите, съобразен с реалността и предвид качествата на отделната личност.
4. Повишаване ефективността на финансиране на образователния процес:
- въвеждане на ДОИ за издръжката на един студент и ученик от различните училища и извънучилищни институции и дете в детска градина;
- въвеждане на икономически механизъм, стимулиращ увеличаване дела на собствените приходи от обучение и реализация на продукция или услуги;
- въвеждане на ДОИ за оценка на учителския труд и на тази основа диференцирано заплащане на педагогическия труд, в зависимост от образованието и квалификацията; ефективността на учебния процес; успеваемост на учениците, съотнесена към входящото ниво; иновативен подход към пряката работа и училищния живот;
- повишаване заплащането на управленските кадри в образованието - няма друга сфера на обществен-икономическия живот, където работниците да получават по–високи заплати от ръководителите си;
- въвеждане на нормативи за заемане на учителско място в извънучилищните педагогически учреждения;
- постигане на оптимално съотношение между цена и качество на образованието т.е. комфортно, качествено и евтино образование;
- осигуряване инвестиции в образованието – икономически и финансови, чрез повишаване на средствата отделяни за образование до 5-6% от БВП;
- оптимизиране на училищната мрежа;
- издръжката на детските градини да стане държавна дейност;
- създаване на механизми, намиране на начини и средства за осигуряване на пълен обхват на децата от детската градина до XII клас в образователната система;
- равни възможности за старт на всички деца (например безплатни учебници не само за начален курс);
- преструктуриране нормативите за брой деца в паралелките, което би дало възможност за прилагане на широка индивидуална работа;
- намаляване натовареността в образованието особено в начален етап по посока намаляване обема на информация и акцент върху това: как и къде да се намери информацията, която интересува ученика;
- съдействие за облекчаване на процедурата по осиновяване на деца сираци, които се отглеждат и обучават в държавни учреждения;
- изграждане на специализирани учебни заведения по научни направления за откриване и обучение на деца-таланти още от ранна детска възраст.

Приоритетите, на които ще акцентуват в своето управление като министри студентите в магистърската програма, които нямат управленчески опит са в няколко посоки:
1. По посока на образователната политика те насочват вниманието си към:
- осигуряване на стабилност, ред и яснота;
- изработване на дългосрочна образователна стратегия след широко обсъждане и постигане на национален консенсус;
- стимулиране ефективното управление на ресурсите и оптималното им използване;
- отваряне на образованието към света;
- предварително проучване и допитване до всички участници в образователния процес относно реформите в образованието;
- активно участие на ученици и студенти във всяка промяна в образованието;
- опознаване и съобразяване с интересите на учениците - мненията и предложенията на ученици и студенти да се чуват, обсъждат и анализират
- децентрализация и автономност на образованието;
- спешна и цялостна структурна реформа и мандатност на управленските кадри;
- по-добра координация между МОН, Инспекторатите от една страна и училищата и детските градини от друга;
- стимулиране на училищата за включване в образователни проекти;
- поставяне на училищата в конкуренти условия;
- решаване на проблема с кандидатстването след 7 клас;
- спешно въвеждане на задължителните матури за учениците.
2. По посока постигане на по-високо качество на образованието, чрез икономически механизми:
- повишане заплащането на учителите, директорите и всички педагогически кадри;
- повишаване на квалификацията, икономическия и социалния статус на учителя;
- създаване и поддържане на ефективна система за контрол на качеството на образованието;
- въвеждане на единна система за оценка и контрол (както на учениците, така и на учителите;
- оценка на качествата на труда на учителя с отражение върху заплащането;
- предотвратяване на частните уроци;
- справяне с корупцията в образованието – изкореняване на причините – ниското заплащане на труда на учителя;
- по-добро финансиране на училищата и осигуряване на добра материална база;
- прецизиране на системата за подбор и прием на студенти в педагогическите специалности.
3. По отношение демократизацията на образованието и осигуряването на достъп и право:
- осигуряване на равен достъп до образование;
- интегриране на деца и ученици от различен етнически произход и на деца и ученици със специфични социални, здравословни или образователни потребности;
- намаляване броя на учениците в клас и в групите (с цел индивидуализация);
- утвърждаване на извънкласните форми на обучение (учениците да имат възможност да ходят повече на излети, екскурзии, в музеи и т.н.);
- назначаване на повече психолози в училищат;
- промяна на отношенията между учители и ученици– взаимно уважение и справедливо оценяване;
- безплатни учебници до 8 клас или до края на средното образование;
- осигуряване на транспорт на учениците от различни селища и в самия град;
- снижаване на субективизма в оценъчната дейност на учителите;
- по-ниски такси на обучение;
- осигуряване на 100% ограмотяване в началното училище;
- главна задача на образователната система - да върне всички ученици в училище като особено внимание се обърне на учениците от ромски поризход;
- задължителна забавачница за усвояване на книжовен български език от децата с друг майчин;
- връщане на училищните лекари и зъболекари, охрана, училищни столове.
4. По отношение на съдържание на образованието:
- нови начини за оценка на предлаганите учебници;
- стесняване на пазара от изобилие на учебници и учебни помагала, които объркват родители и учители;
- въвеждане на ранно чуждоезиково обучение и създаване на възможност за усвояване на два чужди езика;
- увеличаване на часовете по физическо възпитание в началните и средните класове;
- намаляване на информационната претовареност – освобождаване от фактологичен материал както в природните, а така и в хуманитарните науки;
- приоритетно изучаване на чужди езици, които са равнопоставени, за да се стопира стремежът към английската реч, защото няма достатъчно преподаватели;
- професионално образование и получаване на професионална квалификация.
- ориентиране на професионалното образование към потребностите на пазара на труда и индивида
5. По отношение на материалната база:
- един единствен приоритет – качество, за да се постигне качествено образование са нужни инвестиции в новите технологии;
- подобряване на материалната база в училищата, детските градини и университетите;
- незабавно въвеждане на ИКТ на всички нива; компютризиране на образованието;
- развитие на научното и информационното осигуряване на средното образование.

Сравнението на приоритетите, с които се цели промяна показва, че първата група оформена от практикуващи образователни мениджъри насочва вниманието си към четири основни области.
На първо място сред тях е посочена нормативната база, на която се опира образованието. Непълнотите, неяснотите, противоречията, честите промени в нея затрудняват работата на тези специалисти и това са основателните причини, които насочват желанието им за промяна в тази посока.
На второ място по значимост посочват необходимостта от усъвършенстване функционирането на системата, координацията и подобряване на вразките между звената.
Третият приоритет е качеството на образованието и не на последно място по значимост се посочват възможностите за подобряване, чрез икономически механизми като по-ефективно финансиране на дейностите и инвестиране в образованието.

Втората група студенти без опит в управлението са много по разнопосочни в желанията за промяна. Прави впечатление че никой не е посочил нормативната уредба като област нуждаеща се от промяна.
Първата приоритетна област определихме като образователната политика и тук включихме предложенията за стратегически промени, хуманизиране на процеса на вземане на образователните решения с активното участие на всички заинтересовани лица.
На второ място се очертаха проблемите на качеството, което може да се подобри чрез по-добро заплащане на труда, повишаване на квалификацията, прецизиране на подбора, по-добро финансиране.
В трета група обединихме предложения свързани с подобряването на психо-климата в училище, взаимоотношенията между учители и ученици, интегрирането на деца с различен етнически и социален произход, подобряване на качеството на грижите за физическото и психическото здраве на учениците.
Четвъртата група приоритети са по посока осъвременяване на учебното съдържание и облекчаване на прехода към европейското образователно пространство.
И не на последно място по значение са предложенията свързани с подобряването на материално-техническата база като цяло и по-конкретно на осигуряването на достъп до компютърна техника и информационни технологии.
В Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 година са посочени две основни цели – равен достъп и качествено образование [3], които според авторите и ще се постигнат, чрез промяна по посока на повече от посочените от студентите приоритети. В нея те са в следните направления:
• Ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността, чрез промени в процесите на обучението и възпитанието;
• Изграждане на ефективна система за вътрешно оценяване, чрез широко използване на тестовете и въвеждане на система за национално стандартизирано външно оценяване;
• Намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителна училищна възраст и чрез промяна в образователната структура;
• Повишаване на авторитета и социалния статус на учителя, чрез подобряване на квалификационна дейност, въвеждане на системи за кариерно развитие, за диференцирано заплащане на труда на учителя и награждаване на учителите;
• Оптимизиране на училищната мрежа;
• Децентрализация на управлението на системата;
• Въвеждане на система за финансиране, стимулираща развитието;
• Усъвършенстване на нормативната уредба [3].
Очевидно е че българското образование преживява тежка криза и излизането от нея може да се реализира само с общите усилия на всички. Несъвършенствата на нормативната уредба, процедурите и дейностите са видими и за неспециалистите. Образователните мениджъри обаче, които са специалисти са тези, които могат да ускорят и оптимизират прехода към модерното европейско образование.
В заключение може да се каже, че направените от страна на студентите предложения не са плод на кабинетни умотворения, а резултат от анализа на нормативната уредба, изследването на новата учебна документация, а също така на реално осъществения от тях мониторинг на образователната практика, чрез прякото или косвено включване в нея.
Те показват, че реална промяна все още няма, но тя може да се случи, ако се обоснове нова държавна образователна политика, насочена към развитие на интелектуалния потенциал на българското общество, която да стане фундамент за конструиране на ясна, научно обоснована, модерна и прагматична стратегията за образование, обвързана както с нова образователна философия, така и с подходяща икономическа обосновка и държавно гарантирано финансиране, за което претендира Националната програма. Дали това ще се случи ще покаже бъдещето.

Литература

1. Български тълковен речник С., 1976
2. Закон за народната просвета. Обн. ДВ. бр.86 от 18.Х.1991г., ...изм. ДВ. бр.40 от 14.V. 2004г.
3. Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 година. www.minedu.government.bg
4. Речник на чуждите думи в българския език, С., 1978
5. Съвременен тълковен речник, С., 2001

Конспект по Иновационен мениджмънт за студенти от магистърската програма “Управление на образованието”

1. Основни понятия на училищната иноватика - иновация, промяна, подобрение, развитие. Динамичната среда и развитието на училището. Потребности от иновации и източници за възникването им.
2. Значение на образователната промяна - исторически преглед и бъдеща посока.
3. Познавателни подходи и теоретични модели на промяната. Критерии за оценка и избор на иновации.
4. Иновационни конфигурации и типове иновации.
5. Теоретични перспективи на образователната промяна.
6. Понятие за иновационен мениджмънт. Съдържание на иновационния мениджмънт.
7. Цели на иновационния процес- Основни етапи на формиране и реализация на иновационни проекти.
8. Понятие за иновация. Новост и иновация.
9. Принципи на иновационния мениджмънт.
10. Училищно развитие. Училищно подобрение и усъвършенстване. Ефективно училище и учаща организация.
11. Технологичен, културен, микрополитически, бнбииографичен, структурен и социоисторически подходи към изследване на образователната премяна.
12. Движещи и възпиращи сили на образователната промяна.
13. Етапи на процеса на промяна - инициация, приложение, институщюиализация.
14. Моделите на функциониране и на развитие на училището.
15. Същност и специфика на иновационното училище.
16. Етапи на училищната промяна.
17. Причини и процес на инициацията, внедряването и институционализацията, фактори, благоприятстващи успешния иновационен процес.
18. Иновационният процес като обект на функционално и проектно управление.
19. Оперативна иноватика.
20. Стратегическа иноватика. Особеност на стратегическата иноватика.
21. Иновационни цели, идеи, проекти и програми.
22. Основни етапи на иновационния процес.
23. Организационни форми на иновационен мениджмънт в образованието.
24. Стратегии в иновационния мениджмънт.
25. Критерии за подбор на нововъведения в образованието.
26. Рисков характер на иновационната дейност. Видове рискове.
27. Роля на учителите и училищното ръководители в иновационния процес.
28. Типове ръководители в иновационния процес.
29. Разновидности на специалистите като участници в иновационната дейност.
30. Визията на промяната и училищното развитие.
31. Диагноза на училищната организация н прогнозиране.
32. Стратегии за натиск и подкрепа - избор и осъществяване.
33. Създаване на условия за иновационен климат.
34. Преодоляване на съпротивата срещу промяната. Причини и фактори за съпротивата. Нива на индивидуални отклонения към промяната.
35. Степени на употреба на иновацията в класната стая.
36. Вътрешноучилищни и индивидуални интервенция за преодоляване на съпротивата и подпомагане на промяната.
37. Систематичен подход към иновационния процес в училище.
38. Характеристика на еволюционното планиране.
39. Обективно и субективно значение на осъществяването на реалната промяна.
40. Иновационният процес - практически модела на реализация.
41. Новото схващане за ролята на фасилитатора и за агентите на промяната.
42. Разширените отговорности на училищния директор. Управленски компетентности и качества на ефективния фасилитатор.
43. Учителите, учениците, родителите, общността като агенти на промяната.
44. Поведение и мотивация на личността в иновационния процес.
45. Изграждане на благоприятна мотивационна среда.
46. Разработване на подкрепящи организационни дейности, подготовка и обучение, консултации и подкрепа, външни комуникации, разпространение на иновационните резултати.
47. Създаване на целева програма и разработване на проект.
48. Формиране и работа в екип.
49. Осигуряване на ресурси.
50. Контрол и оценка на проекта.
51. Устойчивост и институционализация на иновацията.
52. Училището като учеща се организация.
53. Понятие за иновационен потенциал.
54. Анализ на вътрешната среди на училището при оценката на иновационния потенциал.
55. Подходи към оценката на иновационния потенциал - детайлизиран анализ и диагностика.
56. Диагностични параметри. Схема на диагностичния анализ. Диагностичен анализ на иновационната среда на училището по метода на SWОТ-анализ.
57. Стратегически изменения в образователните организации.
58. Необходимост от провеждане на изменения.
59. Равнища на стратегическите изменения: коренна реорганизация, радикални изменения, умерени изменения.
60. Стратегическо планиране. Логика на разработване на стратегически планове. Етапи на стратегическото планиране.
61. Система от планове за развитие на училището: концепция, стратегически план, програма, проекти, планове за текуща дейност.
62. Система от показатели в стратегическото и оперативно планиране на развитието на училището.

ЛИТЕРАТУРА

1. Акриш М. & Калон М. & Латур Бр. На какво се дължи успехът на нововъведенията – първа част - Социологически проблеми, 1996, № 4
2. Балкански Петър, Училищен мениджмънт, Бл., 2001
3. Беляева, Н.А. Нововведения в организациях.
4. Бенев, Б., Мениджмънт на иновациите, С., ИК “БМ”, 1996.
5. Борум, Фин & Пер Кристенсен. Управление на иновационните и организационните промени в датската фирма, Университетско издателство Стопанство, София, 1996
6. Георгиев, Ив., Ц. Цветков, Мениджмънт на фирмените иновации и инвестиции, С., УИ ”Стопанство”, 1997.
7. Георгиев, Иван. Мениджмънт на фирмените иновации и инвестиции, София, 1997
8. Дамянова, Л. Иновационен мениджмънт (Учебник за УНСС), ч. I и II, София, 1996
9. Дракър П., Иновации и предприемачество, С., 2002 г.;
10. Жигалова, Теменужка, Иновации и иновационно развитие, ЮЗУ, 2003
11. Жигалова, Теменужка. Образователни иновации и конкурентноспособност на икономическите кадри, УНСС, 2004,
12. Завлина П. Н., Казанцева А. К., Миндели Л. Б., Иновационный мениджмент, ЦИСН, М., 2000
13. Инновационный менеджмент: Учебное пособие / Под ред. д.э.н., проф. Л.Н. Оголевой — М.: ИНФРА-М, 2001. - 238 с. -(Серия "Высшее образование").
14. Маджирова К., В. Мирчева. Иновации в управлението на образованието и училището, 1999
15. Маринова Иванка и А. Войкова. Иновационни процеси във фирмата, София, Тилия, 1995 – с.91 - 99
16. Моисеев А. М.Нововъведения во внугршдкольном управленнн, 1998
17. Петров М., Славова М., Иновация, как да превърнем идеята в продукт, “Принцепс” Варна, 1996
18. Тодоров К., Иновационни фирмени структури, С., 1991
18a. Тоцева, Я. БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИЯТА
19. Управление образовательными инновациями.
20. Хуторской А. В. Современные педагогические инновации на уроке. Интернет-журнал "Эйдос", 2007. - 5 июля.
21. Чалъков Ив. – Innovating в България – два случая от живота на една изследователска лаборатория преди и след 1989 година, - Социологически проблеми, 1996 №4
22. Чалъков, Ив. Иновациите в пазарната и непазарна икономика - Социологически проблеми, 1997, № 4
23. Чобанова, Р. Бариери пред иновационната активност в България – Икономика, 2000)
24. Fullan Michael. The New Meaning of Educational Change, 2002
25. Harris Alma.Organizational effectiveness and Improvement in Education, 2000
26. Louis Karen. Professionalism and Community 1995
27. Min Basadur, The Power of Innovation, First Edition, London, 1995
28. Senge Peter. The Fifth Discipline. 2001
29. Spence W.R., Innovation the Communication of Change in Ideas, Practices and Products, London,1994
30. Utterback J.M., Mastering the Dynamics of Innovation, USA, 1994
31. Van Den Berg R. Dissemination Reconsidered: The Demands of Implementation, 1989

Философски основи на гражданското и интеркултурното образование

1. Списък на задължителната литература:

1. Gudykunst, W. , Y.Y. Kim. Интеркултурна комуникация
2. Гидънс, А. Из „Последствията на модерността”
3. Грънчаров, А. Въведение.
4. Макариев, Пл. Диалогът между културите и комуникативната рационалност.
5. Макариев, Пл. Етническите взаимоотношения – пътят към диалога.
6. Макариев, Пл. Комплексността на културния конфликт.
7. Макариев, Пл. Културна идентичност и интеграцията в образованието. Методологически дилеми. В: Образованието на ромската общност в измеренията на мултикултурализма. С., 2003, с. 71-72
8. Макариев, Пл. Културна идентичност и малцинствени права в България.
9. Макариев, Пл. Мултикултурализмът между толерантността и признанието. С., 2008
10. Макариев, Пл. Подводните камъни на диалога между културите.
11. Макариев, Пл.“Толерантност” и “признание” като морални категории. В сб. Образование и толерантност. Шумен, 2005, с. 16
12. Скуланд, Кен. Философия на свободата.
13. Тейлър, Ч. Политиката на признаване. В : Мултикултурализъм. С., 1999
14. Тоцева, Я. Философията на интеркултурализма и свободата да бъдеш себе си
15. Хофстеде, Х. Из „Култури и организации”
16. Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. С., 2004


2. Теми за писмени разработки

Комплексност и измерения на културната идентичност.
Хофстеде, Х. Из „Култури и организации”

Комплексността на културния конфликт
Макариев, Пл. Комплексността на културния конфликт

Либералният подход към социалните проблеми, произтичащи от културните различия
Макариев, Пл. Етническите взаимоотношения – пътят към диалога
Макариев, Пл. Културна идентичност и малцинствени права в България

Комунитаристкият подход към социалните проблеми, произтичащи от културните различия. Дебатът комунитаризъм - либерализъм
Макариев, Пл. Етническите взаимоотношения – пътят към диалога

Диалогичният подход към социалните проблеми, произтичащи от културните различия.
Макариев, Пл. Етническите взаимоотношения – пътят към диалога
Макариев, Пл. Диалогът между културите и комуникативната рационалност

Концептуални проблеми на интеркултурния диалог
Макариев, Пл. Подводните камъни на диалога между културите.

Основания за признаване ценността на чуждата културна идентичност
Тейлър, Ч. Из „Политиката на признаване”.
Макариев, Пл. Толерантност” и “признание” като морални категории

Обучението на студентите-магистри ГИО започна

На 21.11. студентите се включиха в тренинг по интеркултурно образование.
Следващата среща е на 27.11.
Тогава те ще получат консултация по Философски основи на интеркултурното образование и ще се включат в тренингова сесия, която ще продължи и на 28.11. 2009г.

Първа среща със студентите от магистърската програма

Днес 14.12. 2009г. студентите от Магистърската програма по гражданско и интеркултурно образование проведоха първата си консултация. Следващата седмица те ще вземат участие в тренинг по интеркултурно образование.

Започва първият семестър със студентите от магистърската програма по Гражданско и интеркултурно образование

На 14.11. 2009г. от 13 часа в каб. 209А в Корпус 2 ще се проведе първото занятие със студентите от магистърската програма по Гражданско и интеркултурно образование.
Те ще получат общи указания за работата в програмата и консултации по някои от дисциплините, които ще изучават в първия семестър.

Оценяване на учители и директори и диференцирано заплащане

Едни от най-наболелите проблеми на учителската професия са свързани със заплащането на труда и критериите за оценяване на добрия учител.
Опит за решаването им е потърсен с Национална програма за диференцирано заплащане