Успоредно с речевото си поведение, всеки човек реализира и цяла система от неречеви средства. В редица случаи между двете системи има синхрон, но е възможно да се получат и разминавания или противоречия между тях. Информацията, получавана по речевия канал, може да се допълва и да съпътства течащата по неречевия, но може и да се противопоставя и да затруднява възприемането на речевата.
Известните на специалистите изследвания на Г. Андреева и В. Лабунска върху неречевото поведение на човека могат сполучливо да бъдат интерпретирани от реторическа гледна точка и да послужат като надеждна основа за представяне на модела на неречево поведение на оратора, което е и компонент на ораторския му стил.
1. Същност на невербалното поведение и невербалната комуникация.
Невербалното поведение на човека включва съвкупността от невербални знаци (представляващи целенасоченото предаване на невербална информация) и невербални сигнали (излъчващи информация независимо от желанието на човека или против него) , в които се съчетават съзнателни и несъзнателни характеристики, а от друга страна са отчасти вродени и отчасти придобити в резултат на възпитанието и обучението най-вече в ранното детство.
Би могло да се каже, че първото голямо изследване на невербалното поведение на оратора прави М. Ф. Квинтилиан в трета глава на единадесeтата книга от трактата си “Обучението на оратора” . Авторът насочва вниманието на читателя към всички елементи - интонация, мимика, поглед, поза, жест, пространствено поведение.
По-специализирани изследвания върху невербалното поведение започват да се правят едва през 40-те и 50-те години на нашия век, като наблюденията са първоначално върху поведението на животни и след това вниманието се насочва към човека. Един от първите проблеми, който започва сериозно да се изучава, е този за произхода на невербалните средства - т.е. дали те са вродени и се предават по генетичен път или са плод на социалното влияние. Изводите от проучванията посочват, че част от невербалните знаци и сигнали са вродени, а други се придобиват. Именно при втората част от тях влияние оказват етнокултурните особености на средата, в която децата израстват и се учат на социално поведение.
При изучаването на невербалното поведение са се оформили различни подходи:
Първият сред тях принадлежи на Едуард Хол. Това е културно-антропологичният подход. В книгата си "Тихият език", излязла през 1959 година, той разглежда културната среда като съставена от 10 различни елемента или взаимосвързани човешки дейности, наречени основни съобщителни системи, като само първата включва езика, а всички останали са нелингвистични.
Вторият подход се използува от Р. Бърдхуисъл, който прилага методиката на структурните лингвисти, при която невербалната комуникация се разглежда като двигателна система, аналогична на тази на фонетичната система на езика. Затова този подход е наречен психолингвистичен.
Третият подход изхожда от психотерапевтичната традиция и е най-добре разработен от А. Мерабиан. Идеята е, че като се изучават невербалните прояви на болни и след това те се коригират, може да се достигне до положителна промяна в личността на пациента.
Четвъртият е психологическият подход, при който се правят опити за описване на различни невербални форми и категории на поведение, като получените резултати да могат да се използват за целите на обучението и подобряването на социалната и междуличностната комуникация. Началото на този подход се поставя от П. Екман и У. Фрайзън през 70 години на двадесети век.
Невербална е комуникацията, която се реализира посредством знаци и сигнали с неречев характер . Тя включва съобщенията, предавани от различните части на тялото, гласа, пространственото поведение и външния вид.
Невербалната комуникация се появява най-напред в света на животинското царство, където е и единствената. С помощта на невербални знаци животните обменят информация, чрез застрашителни пози, ръмжене, гримаси, зов за помощ, специфичните звуци при търсене на брачен партньор, песни и много други.
С появата на човека, а след това и на втората сигнална система при него статутът на невербалната комуникация се променя съществено. Тя вече не е единствена, а допълваща спрямо речевата, която заема все по-голямо място с развитието на човека. Благодарение на различните си сетива - зрение, слух, кожно дразнене, мирис, които стават канали за протичане на невербалните знаци и сигнали, човекът като “социално животно” осмисля своя живот в групата със себеподобните си и езикът става водещият синхронизатор на социалното му поведение. Получава се уникално съчетаване на информацията, идваща по речев и неречев път. Постепенно невербалната комуникация губи своята водеща позиция, защото речевата има съществени предимства при осъществяване на общуването между хората. Вербалната започва да детерминира невербалната и да я поставя в различни степени на зависимост.
Според някои автори обаче “повече от две трети от цялата човешка комуникация е невербална, което означава, че до голяма степен е същностно безсъзнателна, защото хората често не съзнават невербалните сигнали, които изпращат или получават” .
Проблемът за връзката съзнавано - несъзнавано е изключително интересен и богато нюансиран. Различните изследователи в крайна сметка признават, че невербалната комуникация е отчасти осъзната и осмислена, и отчасти неосъзната и осъществяваща се без, а често и против желанието на индивида. Рос Бък счита, че “комуникацията има два едновременно протичащи потока: символен, който е заучен, преднамерен и пропозиционен, основан на неокортекса, и спонтанен, който е биологично основан, директен, непропозиционен и базиран в подкорието на мозъка.”
Според М. Аргайл “няма строга граница между поведение, което е осъзнато, и поведение, което не се осъзнава. Осъзнаването е въпрос на степен.”
Следващият основен въпрос е за връзката между речево и неречево поведение. Установено, е че невербалната комуникация има няколко особености по отношение на връзката и с езика:
* тя е по-директна, по-обща, по-спонтанна;
* няма точен езиков еквивалент;
* има силно присъствие при някои социално психически механизми, като внушение, заразяване, подражание, убеждение;
* понякога се предпочита през речевата, поради очаквани неблагоприятни последствия от речевото въздействие;
* налице е двупосочност във връзката и с речевата - тя я отрича или я подкрепя;
* “декодирането и реагирането на невербалните послания става много по-автоматично и сякаш безсъзнателно, отколкото осмислянето на вербалните реакции. Невербалната информация е много по-малко обект на съзнателна интерпретация и наблюдение и в резултат може много по-лесно “да издава” истинските чувства, нагласи и интереси на комуникиращия” .
* според М. Аргайл “невербалните съобщения са доста по-ефективни в предаване на информацията за нагласите и чувствата, отколкото езика,” което може да се обясни или като възможност за фино заобикаляне на културните норми, или с първичността и адаптираността да се предава информацията по невербалния канал;
* част от знаците вероятно се унаследяват и поради тази причина има общочовешки еталони за тяхната презентация (преди всичко в сферата на изразяване на емоциите), а друга част са зависими от социо-културната среда и възпитанието, като сред тази група най-големи са различията при невербалните знаци, които имат езиков еквивалент.
Ако използваме схемата на Р. Бък за разделянето на невербалната комуникация на спонтанна и символна, то именно към втората следва да насочим по-специалното си внимание в образователния процес, тъй като тя се усвоява в периода на ранното детство и е в пряка зависимост от етнокултурните норми и правила на социалната група.
Според Екман и Фрайзън символната невербална комуникация включва културно усвоени жестове - емблеми, илюстратори и регулатори. Под емблеми тук се имат предвид жестове, наречени от други автори “семантични йероглифи”, които имат точно определен смисъл за представителите на дадена култура или група хора, и друг смисъл при друга култура или група. Илюстраторите служат за подкрепа или имат смисъл само във връзка с речевото съобщение. Регулаторите се свързват със синхронизирането на речевото общуване и се използват повече при диалогичните форми на комуникация.
2. Функции на невербалната комуникация.
Основните елементи на невербалното поведение по същество очертават различните канали за получаване и предаване на невербални съобщения. Те изпълняват различни функции, свързани преди всичко с речевото - подкрепят го, отричат го, допълват го, заместват го, предават контекст.
Функциите на невербалната комуникация са изследвани най-сериозно от М. Аргайл , според когото те се реализират при:
• управление на социалната ситуация - за синхронизиране на общуването, за проява на интерес или отегчение, за размяна на ролите на говорещ и слушател, за проява на разбиране и съгласие. При реторическото общуване водеща роля за реализацията на тези функция им ораторът, който по-същество управлява вътрешната и външната активност на слушателите, предлага модели на комуникативно поведение, учи на определени техники за общуване.
• предава информация за личността на говорещия. Най-често това става по пътя на спонтанната невербална комуникация, но може и да се използва от добре подготвения комуникатор за създаване на определени положителни нагласи и настроения. За оратора и успешността на изявата му е от голямо значение създаването на благоприятен психически климат на взаимно уважение и доверие, за което може спомогне доброто му себепредставяне и това на отделните участници и аудиторията като цяло. Невербалната информация често много сполучливо замества речевото представяне и често е по-подходяща за създаване на позитивно първо впечатление и за поддържане на това впечатление впоследствие.
• изразяването на емоционални състояния е най-широко проявяваната функция. Връзката между емоцията и лицеизраза е предмет на научни изследвания още от времето на Ч. Дарвин, който в труда си “Изразяване на емоциите от човека и животните", излязъл през 1872 година, обосновава три принципа за генезис на мимиката: за целесъобразност, за контраст и противопоставяне и за пряко въздействие на нервната система при възбуждане и превъзбуждане. Дарвин бил убеден, че лицевите изражения са сходни при хората, независимо от културата, което обосновавал с еволюционния произход на човека. Съвременните крос-културни изследвания потвърждават това твърдение, като доказват, че основните емоции имат универсален лицеизраз; могат да се предават чрез другите телесни канали и се разпознават без затруднения от хората.
• предаването на информация за нагласите, като се използуват възможностите на гласа, интонацията, мимиките и други невербални средства. В литературата са известни изследвания с учители, чийто глас и тон се разпознават без затруднения, а оттук се правят изводи за дидактическия поучителен тон, който те използуват и в междуличностната си комуникация.
• контролът на канала се свързва с ограничеността на слуховия канал да приема и обработва звуковите въздействия и много по-големите възможности на зрителния канал за получаване на информация.
• заместване на езика - най-често чрез жестовете и мимиките, когато се счита, че това въздействие ще бъде по-директно и въздействащо или когато речевото въздействие е социално неприемливо.
• допълване или подкрепяне на езика, засилване на речевото въздействие с включването на невербални знаци - невербалното съобщение разкрива психическо състояние или емоция, които съпътстват речевото или подава сигнали за нещо друго.
• предаването на подтекст, който може не само да допълва, подкрепя, но и да нюансира, изменя или напълно да отхвърля речевото съобщение. За оратора е особено ценно да знае, че “всяко разминаване между текст и подтекст, между целена и изразявана емоция, освен ако това не се прави умишлено, се възприема от аудиторията като фалш, лицемерие и предизвиква недоверие.”
• изразява междуличностни взаимоотношения - разстоянието между говорещите често ни показва степента на близост и взаимното им привличане или неприязън. В различните социални ситуации на осъществяване на реторическо общуване от мимиките, позите и жестовете могат да се разкрият значими особености на отношенията между участниците в него.
3. Структура на НВК
Според В. Райнов независимо от различните подходи и методи, които се използуват за изучаване на невербалната комуникация, се оказва, че в крайна сметка вниманието винаги се насочва към основните невербални знаци:
1. телесен контакт;
2. отстояние (в близост или на разстояние от групи хора или отделни лица);
3. ориентация (на поглед, телесна позиция);
4. поява (индивидуални качества - дрехи, физика, прическа);
5. поза (характерна за отделни раси, социални групи, религии, профeсионални сдружения);
6. движения на главата (напр. специфичното кимане с глава на българина);
7. фациална експресия;
8. жест на ръцете, главата, тялото;
9. поглед (напр. срещането на погледите по време на разговор, което понякога достига до 75 % от общото време на диалога);
10. невербални елементи на говора - емоционалното ниво на речта, паралингвистичните или прозодичните елементи.”
А. Шефлен и С. Дункан предлагат една класификация, която е доста популярна:
* кинесика - комуникация чрез движения на тялото, включващи изразите на лицето, позата и положението на тялото, движенията на ръцете и краката.
* проксемика - комуникация чрез пространство, територия и дистанция
* параезик - интонация и паралингвистични елементи
* тактилна модалност - комуникация чрез допир
* обонятелна модалност - комуникация чрез миризми
* цивилизационна модалност - комуникация чрез дрехи, накити и козметични средства.
Друга класификация, направена от В. Руменчев включва:
1. Кинесика - изследва погледа, жестовете, изражението, позата.
2. Проксемика - изследва пространственото поведение (разстояние, пространство, територия, ориентация, височина).
3. Пара- и екстралингвистика - интонация, междуметия, плач, смях, кашлица и др.
4. Комуникация чрез допир (тактилна).
5. Комуникаци, чрез миризми.
6. Комуникация чрез външен вид, личностни особености - дрехи, накити, козметика, татуировка и др.
Г. Андреева обединява невербалната комуникация в следните системи:
1. ”оптико-кинетична система - включват се мимика, жест, пантомима и обща моторика на тялото, като специална област на изследване се посочва кинесиката;
2. паралингвистична и екстралингвистична система - като паралингвистиката включва вокализацията, т.е. качествата на гласа - диапазон, тоналност, а екстралингвистиката - включването в речта на паузи, смях, плач, темпа на говорене;
3. проксемика - пространствено-времевите характеристики;
4. специфична знакова система е “контактът на очите”.
Други видове невербална комуникация могат да се осъществяват чрез:
* цветове - в натурален вид това са индианските маски на мира или войната, в осъвременен могат да се използуват възможностите на козметиката
* звуци - звънци, камбани, изстрели, чукане, тропане, блъскане, ритане. Звукова невербална комуникация се използува в училище за оповестяване на началото и края на всеки учебен час, чрез училищния звънец; в парламента; в църквата.
Своеобразна класификация на невербалните комуникативни знаци на човека прави и Б. Поршнев, пишейки, че “има една особена група човешки знаци - неотделими от речта, за които често се забравя. Това са интонациите, мимиката и телодвиженията (пантомимиката - жестикулацията в широкия смисъл на думата)… тези явления почти винаги се разглеждат като израз на емоции и крайно рядко като знаци. Съвсем неосъзнато тези два аспекта се смесват. …Но да си спомним, че за актьорите, както и за ораторите, педагозите, а в една или друга степен и за всеки човек тези извънречеви средства ни най-малко не са непреднамерени прояви и спътници на вътрешните чувства, а се използуват тъкмо за обозначаване на последните и още повече и по-често - със семантични цели: за уточняване смисъла на произнасяните думи… посочените допълнителните знакови средства за езиково общуване наричат “паралингвистика” или пък ги делят на кинесика (която изучава знаковата функция на телодвиженията по аналогия на лингвистичните модели) и паралингвистика (която изучава всички комуникативни свойства на гласа освен собствено лингвистичните му функции” .”
Според В. Лабунска невербалното поведение на личността е "социално и биологично обусловен способ за организация на усвоените от индивида невербални средства за общуване, преобразувани в индивидуална, конкретно-чувствена форма на действия и постъпки. Към елементите на невербалното поведение се отнасят всички движения на тялото, интонацията, ритмичните, височинните характеристика на гласа, неговата временна и пространствена организация. ”
От тези позиции основните структурни елементи на невербалното поведение могат да се обединят в четири системи:
1. акустична - подструктурите на акустичната система са екстра- и паралингвистиката и просодиката (занимаваща се с ритмико-интонационните страни на речта - височина, продължителност, сила на гласовия тон);
2. оптична - кинесиката;
3. тактилно-кинестетична - допирът и пространствено - времевите характеристики, т.е. проксемиката
4. система на миризмите .
Независимо от ориентациите и гледните точки на различните автори в крайна сметка се оказва, че те насочват вниманието си към каналите на невербалната комуникация, които според К. Пидърсън и колегите му са: ъгъл на тялото, лице, ръце, длани и крака. Те предлагат осем модела на невербална експресия , като отчитат информацията, идваща по отделните канали. Всеки от тях може да получи специфична интерпретация в сферата на реторическата комуникация и тяхното познаване би помогнало на оратора да разчита по-вярно знаците и сигналите, изпращани му от аудиторията, и да контролира собственото си, а и това на слушателите, невербално поведение.
Общи изводи, обобщения и заключение
В заключение ще отбележим, че за оратора е изключително трудно да контролира и координира от една страна своята собствена дейност - речева и неречева, а от друга - да управлява познавателната активност на слушателите в реторическия процес, като отчита обратната речева и неречева информация, която получава от страна на слушателите. Образцовото владеене на съдържанието на ораторската творба, реторическата техника и собственото поведение улесняват оратора да насочи вниманието си към слушателите и тяхното поведение и да бъде в непрекъснато готовност да коригира своето, а и тяхното поведение, при нужда в определена социално-комуникативна ситуация. Познанията за неречевото поведение, сигналите и тяхната възможна интерпретация ще допринесат за преодоляване на бариерите при общуването, за усъвършенстването на професионализма и повишаването на ефективността на реторическата комуникация.
Речник:
Невербално поведение на човека - включва съвкупността от невербални знаци (представляващи целенасоченото предаване на невербална информация) и невербални сигнали (излъчващи информация независимо от желанието на човека или против него); социално и биологично обусловен способ за организация на усвоените от индивида невербални средства за общуване, преобразувани в индивидуална, конкретно-чувствена форма на действия и постъпки.
Елементи на невербалното поведение - всички движения на тялото, интонацията, ритмичните, височинните характеристика на гласа, неговата времева и пространствена организация
Невербална комуникация - реализира се посредством знаци и сигнали с неречев характер
Кинесика - комуникация чрез движения на тялото, включващи изразите на лицето, позата и положението на тялото, движенията на ръцете и краката.
Проксемика - комуникация чрез пространство, територия и дистанция
Параезик - интонация и паралингвистични елементи
Тактилна модалност - комуникация чрез допир
Обонятелна модалност - комуникация чрез миризми
Цивилизационна модалност - комуникация чрез дрехи, накити и козметични средства.
ЛИТЕРАТУРА
1. Андреева, Г. Социальная психология. М., 1980,
2. Андреева, Л. Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., 1999
3. Аргайл, М. , М. Хендерсън. Анатомия на човешките отношения, С., 1989
4. Глас, Л. Знам какво си мислиш. С., 2003
5. Глас, Л. Кажи го… правилно. С., 1998
6. Иванов, Ст. Професионално педагогическо общуване. Ш., 2004
7. Илиев, Вл. Общуването. С., 2003, с. 28-30
8. Карнеги, Д. Как завоевать друзей и оказывать влияние на людей. М., 1992
9. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. С., 1999
10. Лабунская, В. Невербальное поведение (Социально-перцептивый подход), Ростов на Дону, 1986
11. Люис, Д. Тайният език. С., 2001
12. Павлов, Д., Я. Тоцева. Педагогическа реторика. С., 2000
13. Пийз, Алън, Алън Гарнър. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите. С., 2000
14. Психология педагогического общения. (Методическая разработка для преподавателей и студентов) Саратов, 1980
15. Райнов, В. Символното поведение на човека, С., 1993
16. Руменчев, В. Несловесното общуване в ораторското изкуство. С., 1985
17. Руменчев, В. Реторически класификации, С., 1990
18. Руменчев, В. Съдебна реторика. С., 1997
19. Савова, Ж. Педагогическото общуване в обучението. С., 1989.
20. Стоицова, Т. И усмивката може да бъде заповед. С., 1992
21. Стоицова, Т. Живеем с другите. С., 1998, с.171-196
22. Тоцева, Я. За необходимостта от реторическа подготовка на бъдещите учители – Училище, 1993, № 11
23. Тоцева, Я. Лекцията и вниманието на студентите – Педагогика, 1994, № 10
24. Р. Трашлиев, и В. Станчева-Попкостадинова. Социална комуникация и адаптация. Благоевград, 2001, с. 13-21
25. Фаст, Дж. Езикът на тялото. С., 1993
26. Цветанска, С. Особености на невербалната комуникация в обучението - Стратегии, 1997, № 2
25.01.2012 г.
20.01.2012 г.
Първата политическа реч на Плевнелиев
Вчера в Народното събрание новоизбраният президент Росен Плевнелиев произнесе първата си политическа реч.
Тя може да бъда видяна и чута, а също така прочетена тук:
Уважаеми господин Президент,
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Министър-председател,
Ваше Светейшество,
Уважаеми господин Председател на Конституционния съд,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми вицепремиери и министри,
Уважаеми народни представители,
Скъпи сънародници!
От мое име и от името на Вицепрезидента Маргарита Попова - Благодаря за доверието! Осъзнавам голямата лична отговорност и тази на институцията. Ще бъда президент на всички български граждани независимо от религия, етнос и политическа принадлежност. Ще отстоявам надпартийността на институцията.
Няма да забравя поетите ангажименти и не се страхувам да поемам нови. Обещанията, които дадох по време на предизборната кампания, ще бъдат публично огласени на Интернет страницата на президентството. Нещо повече, ще осигурявам постоянна прозрачност и отчетност за свършеното. Защото съм за граждански контрол върху дейността на политиците и за формиране на активно гражданско общество в България. Ще съдействам за отваряне на институциите към хората, защото важните проблеми на България трябва да се решават от Парламента, Правителството и Президента, но с активното участие и пред очите на хората.
Днешната церемония е в духа на българската политическа традиция и приемственост. Затова си позволявам да се обърна към всички демократично избрани досега президенти на Република България:
Уважаеми господа президенти – Желев, Стоянов, Първанов – вие работихте за успешния преход на България към модерна демокрация. Вие се стремяхте да утвърдите авторитета на президентската институция в страната и по света и аз Ви благодаря за това. Сигурен съм, че ще продължите да работите, заедно с всички нас, за една по-добра България. Защото да си президент на Република България не е въпрос единствено на пост, това е кауза.
Получих доверието на хората с ангажимента да бъда прагматичният президент на модерна България. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата. Не очаквам всички да ме обичат и да ме харесват. Важното е да съм компетентен и да си свърша добре работата. Ще работя за националния интерес и благоденствието на всеки българин.
Влизам в президентството не за да упражнявам самоцелна власт, а за да търся и намирам решения на важните проблеми за страната. Ще бъда по-различен политик и лидер. Няма да участвам в политически интриги, да разделям, няма да преча. Ще бъда политически арбитър, пристрастен единствено към националния интерес и приоритети.
Съзнавам, че поемам президентството в трудни времена, когато държавата и българският народ са изправени пред предизвикателства, породени от дълбока световна икономическа криза. Тя е комбинация от икономическа, финансова, дългова криза, най-тежката от Втората световна война насам. На изпитание са подложени не само оцеляването на националните икономики, но и на обединена Европа. Това е не просто поредната циклична икономическа криза. В тези бурни времена се променя световният ред. Утвърждават се нови глобални и регионални играчи. Драматично се променя начинът, по който работим, пътуваме, комуникираме, живеем. Кризата е не само заплаха, но е и възможност. От действията ни сега зависи как ще изглежда нашата страна след десет години.
Трябва да вземем трудни и отговорни решения и ясно да си дадем сметка, че бъдещето на българския народ зависи от способността на всички, които са натоварени с управлението на страната, да мобилизират целия потенциал на нацията и да го насочат в правилната посока.
Въпреки макроикономическите успехи България остава най-бедната страна в Европейския съюз. Заплатите са ниски, много българи, особено пенсионерите и хората в селските райони на България, живеят в бедност. Трите най-изостанали региона на България са най-изостанали и в Европа. С две думи: България не е в средата, а е на дъното в много европейски класации. Това трябва да се промени!
Нужна ни е енергията на всеки един от вас. Тя не може да бъде пропилявана в безцелно политическо противопоставяне. За мен силна, просперираща, успяваща България е не просто цел. Това е кауза. Кауза да служим, да дадем най-доброто от себе си, да пожертваме лични интереси, да загърбим политически пристрастия. Силни сме, само когато сме обединени. Досега предимно кризите са ни обединявали. Време е да се обединим около национална цел.
Днес България има нужда не просто от мечта, а от програма, която се приема от обществото и политическите сили. Най-страшният дефицит за една нация е дефицитът на бъдеще. Не можем да допуснем това. Правителствата се сменят на всеки 4 години, но България не може да започва всеки път от нулата. Търсенето на обединение е конституционен приоритет на президента, но това, което България 2020 предлага, е не просто консенсус, а съгласие около дългосрочна програма за икономически растеж и развитие на нацията.
Моята кауза е - България да се превърне в средно богата европейска държава с развити региони, конкурентноспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспектива за развитие. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година. Затова, въпреки трудностите, не можем и не бива да мислим и да говорим за оцеляване, а за растеж. Въпреки трудностите, нека да сме наясно – успехът е важен. А успехът на една нация - просперитет, благоденствие и сигурност за всеки български гражданин, е свързан и се постига със значителен и устойчив икономически растеж. Без това държавата няма да има ресурс да реализира успешно нито една стратегия, било тя в областта на здравеопазването, пенсионната система, образованието или сигурността и отбраната. Ето как виждам България през 2020 година.:
• Сега доходът на българския гражданин е едва 43% от средния за Европейския съюз. През 2020г. е не по-малко от 60%.
• Сега сме на 74-то място по конкурентоспособност в света. През 2020г. сме в топ 50.
• Сега българската икономика е пет пъти по-енергоемка от средната за ЕС. През 2020г. сме стопили тази разлика до два пъти.
• Сега производителността на един български работник е едва 42% от средното за Европейския съюз. През 2020г. производителността достига 60%.
• Сега България изнася зърно. През 2020г. изнася основно готови храни.
• Сега Българските държавни железници са във фалит. През 2020г. високоскоростни влакове превозват хора и стоки от Азия през България към Европа с 200км/ч.
• Сега академичната и научна общност трудно покрива издръжката си и младите учени напускат страната ни. През 2020г. учените са мотивирани и работят заедно с бизнеса по иновационни проекти.
• Сега на "Мадарския конник" все още има едно ръждясало скеле. То е там от 1993 г. През 2020г. България представя своето богато културно-историческо наследство пред света, символ е на качествения туризъм и печели милиарди от него.
• Сега почти няма българин, който да е доволен от системата на здравеопазване. През 2020г. спешната помощ стига за броени минути до всяка точка на България, а благодарение на въведената електронна здравна карта, лекарите взимат бързи и адекватни решения. Корупцията и източването на здравната каса са станали невъзможни.
• Сега два милиона и седемстотин хиляди от българските граждани живеят в енергийно неефективни панелки. През 2020г. поне половината от тях живеят в обновени квартали, сметките за енергийните разходи са паднали двойно, а стойността на жилищата им се е удвоила.
Давам си сметка, че целите са високи, но, за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече. Да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията - интелектуален, духовен и физически. Затова ще превърна президентството в център на обществен дебат по важните за всеки българин теми. Непрестанно ще търся баланс и съгласие между институциите, както и между институциите и гражданите при решаване на важни обществени въпроси.
Един президент не се оценява по неговата популярност, а преди всичко по това, което обществото постига в неговия мандат. Винаги има изкушението президентът просто да се превърне в критик с надеждата, че това ще му донесе рейтинг. Моята стратегия е друга. Президентството ще наблюдава стриктно институциите да не подменят приоритетите на нацията в името на краткосрочни цели. Обществените съвети кьм президента няма да функционират като кабинет в сянка, а като форум за дискусия, център за дебати по приоритети и политики за устойчиво развитие на нацията. Активен, прозрачен диалог и генериране на решения – това е целта на Съветите, които ще заработят към Президентството. В тях ще поканим представители на различни политически партии, депутати, министри, експерти, представители на регионите, работодатели, профсъюзи, бизнес и неправителствени организации, но задължително и гражданите. Гражданското общество ще бъде задължително в центъра на вниманието ми. Ще съдействам за създаване на работещи механизми за оползотворяване на гражданските инициативи и енергия. За да бъдем максимално прозрачни и близо до хората, заседанията на съветите към президента, с изключение на тези, свързани с националната сигурност, ще се предават пряко в интернет.
Ето част от приоритетите, по които ще работя като Президент:
• Справедливост за гражданите и ефективна система на правораздаване
• Културното и духовното развитие на нацията ни
• Работещи институции
• Създаване на най-добрата бизнес среда в Югоизточна Европа
• Инфраструктура на европейско ниво
• Нов подход в енергетиката - енергийна ефективност, енергийна независимост, енергийна либерализация
• България на регионите
• Образование, наука, иновации
• Двигатели на икономическия растеж
• Добра репутация на България в Европа и света
По тези приоритети и много други ще търся национален диалог, съгласие и резултати.
Няма "пряк път към богатството". Богатството се изработва. Пенсиите и доходите също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създадем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест за бизнеса и за създаване на добре работещи институции.
Това, че имаме нисък държавен дълг, не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци, не означава, че сме атрактивни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата, не ни прави по-богати. Налагането на строга бюджетна дисциплина е трудна задача и аз благодаря на Правителството за отговорната позиция. С последователната си политика на икономии то удържа бюджетния дефицит през последните три трудни години и запази равнище на инфлация под средното за Европейския съюз. Благодарение на усилията на няколко правителства, България стана символ на фискална дисциплина и ред и е единствената държава в Европейския съюз, която е с повишен рейтинг по време на кризата. Това е постижение на няколко правителства последователно.
Имаме стабилност – сега трябва да работим за растеж и заетост. В основата са инвестиции, износ, потребление. Трябва да се борим за всеки лев инвестиции. Трябва да осигурим потребление от изработени доходи, а не на помощи и субсидии. Малките и средните предприятия формират две трети от работните места в България. Трябва да им осигурим достъп до финансиране, еврофондове за конкурентоспособност, качествени кадри чрез системата на образование на регионално и национална ниво и борба със сивата икономика.
Иновациите и образованието са движеща сила на растежа и предпоставка за откриване на добре платени работни места. Имаме постижения в науката и иновациите – време е да започнем да печелим от тях. Важно е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят около целенасочена програма за иновации в приоритетните области на икономиката.
Трябва да окуражим реформите в българското образование. Образованието е мост към бъдещето. Посоката е за изграждане на специалисти, адекватни на нуждите на икономиката, с помощта на които България ще посрещне предизвикателствата на бъдещето. Хората са тези, които добавят стойност в икономиката, в обществото – заради тях идват инвестициите, те създават иновациите, те са най-големият капитал.
За да развиваме устойчиво икономиката, трябва да се насочим и към сектори с висока добавена стойност, като се позовем на даденостите и опита, които имаме. Важно е да постигнем добро съчетание между традиционните за България индустрии, тези с висока добавена стойност и индустрии на бъдещето. В широк обществен дебат в президентството ще търсим и формираме визия как България може да създаде реални конкурентни предимства и да се превърне във водеща сила в някои от индустриите на бъдещето. Такива могат да бъдат свързани с човешкото здраве, зелените технологии, информационни и комуникационни технологии, производство на храни, нови материали, нови източници на енергия, електромобилност, умни енергийни мрежи и др. Да създадем конкурентни предимства, за да може след време да се превърнем във водеща сила в някои от индустриите на бъдещето.
В българската енергийна политика е нужен прагматичен подход, основан на енергийна ефективност, независимост и либерализация. Това са приоритетите, които са водещи при взимане на решенията, а не конкретните проекти. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. България, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор.
Освен че пилеем енергия, пилеем и вода. Водата е петролът на бъдещето. Трябва да доведем реформата във водния сектор до край, за да гарантираме качествена услуга и опазването на водата като един от най-важните стратегически ресурси на държавата.
Нека да сме наясно – няма богата държава, няма просперираща икономика, ако няма работещи институции. Проблемът с административната реформа и електронното правителство е на дневен ред и трябва да бъде решен. Електронно правителство не означава да вържем администрацията в мрежа, а означава държавата да предоставя качествени услуги на гражданите и фирмите по електронен път. Четири и половина милиона българи активно използват Интернет. Те го заслужават!
Даваме ли си сметка как се прави бизнес в България: гишета, тромави процедури, субективизъм. Това е голяма тежест, както за нашите предприятия, така и за чуждестранните инвеститори. Решението отново е - работеща администрация и електронно правителство. Убеден съм, че ще го имаме!
Балансираното регионално развитие, създаването на икономическа перспектива и ново качество на живот в регионите, изграждането на специфични регионални източници на конкурентноспособност – всичко това ще бъде водещо в моите приоритети.
Уважаеми дами и господа,
Просперитетът и благоденствието на народа ни са в нашите ръце. Те са наша отговорност. Отговорност за бъдещето на нашите деца. Няма външен фактор, който да дойде и да ни освободи от това бреме, никой няма да дойде отвън и да ни свърши работата. Сами ще изковем бъдещето си. Развити са тези общества, в които гражданите имат доверие един към друг и са придобили умението да работят заедно. Богати са тези държави, в които институциите гарантират равнопоставеност и спазване на правилата. Успешни са тези нации, които имат кауза и дългосрочна визия, защото липсата на стратегическо мислене и дългосрочен план водят до работа на парче, до ниска ефективност, оскъдни резултати и слаба конкурентноспособност на икономиката. Затъваме в празни приказки, политическо брокерство, организационен хаос, сложни административни процедури и оставаме неефективни, следователно бедни! Ако намирате смисъл в тези констатации, то нека се обединим около Национална програма за развитие България 2020, около национални приоритети, политики, проекти и да ги следваме независимо от това кой е на власт.
Репутацията на България е много важна. Тя е предпоставка за национално самочувствие и доверие в международен аспект. Но репутацията на една държава, на една партия, на една икономика, не може да бъде купена. Тя се изгражда с последователни усилия на много поколения и лидери.
България трябва да надгражда своя успех, да показва на света своето можене. Като Президент ще показвам постиженията на България и българите.Гордея се, че България е единствената държава в Европейския съюз, която успя да намали за последните десет години своя държавен дълг от 100% на 16% от брутния вътрешен продукт. Изстрадахме го, беше тежко, продължава да е тежко, но това е национално отговорна позиция към следващото поколение. И аз благодаря на всички партии, на всички правителства, на всички лидери в последните 10 години за постигнатия успех. Имаме нужда от повече причини и поводи за гордост и самочувствие.
Българската външна политика не може да има други цели освен благоденствието и успеха на нацията. Това означава нашата дипломация да защитава българския интерес по света, в региона.
Като Президент заявявам категорично, че ще работя за европейското развитие на България и ще задам курс към по-ефективна и ускорена интеграция на страната в Европейския съюз. Повече Европа означава по-силна и богата България. Но България успява само тогава, когато Европейския съюз е силен и обединен. Затова ние ще работим за успеха на демократична и свободна Европа, в която правилата се спазват, в която няма големи и малки народи, в която солидарността е не само принцип, но и ежедневна практика.
България има отговорност да допринася за демокрацията, стабилността, мира и просперитета в нашия регион и в света. Исторически шанс за нас е, че в последните две десетилетия Балканите се промениха коренно. Днес нашите съседи имат своята европейска перспектива. Ние протягаме ръка към всеки, който иска да живеем в нашия общ европейски дом. Дом, в който границите обединяват, а не разделят. Дом на всички, които споделят европейските ценности и стандарти и които работят за регионалното сътрудничество и искрените добросъседски отношения. Заедно с нашите партньори в Европейския съюз ще застанем срещу всеки, който разделя хората, пренаписва миналото и търси противопоставяне.
През последната година региони, традиционно свързани с българските интереси, а именно Близкият изток и Северна Африка, преживяха исторически събития съизмерими по мащаб с краха на комунизма в Източна Европа. Подкрепяме техния стремеж към демокрация, достойнство и добър живот. Наред със споделяне на опита ни в прехода от тоталитаризъм към демокрация нашата цел е да създаваме предпоставки и условия за завръщане на българския бизнес на тези пазари и по тези важни за нас региони. Създаването на повече реални възможности за българския бизнес в чужбина означава повече работни места у дома, повече инвестиции и повече ресурс за социална политика.
Свидетели сме на динамични процеси, които променят съществено света, в който живеем. Необходима е прецизна оценка. И, разбира се, бързо адаптиране на външната ни политика. Трябва да насочим усилията си към световните региони с бърз икономически напредък и с разширяващи се пазари. С помощта на дипломацията ще поставим "Произведено в България" на международната сцена.
За да постигнем целите на външната политика на България й трябва да бъде представлявана от професионалисти и от достойни българи, които са мотивирани и имат качества.
Външната политика на България трябва да дава гаранции за сигурността на страната. Ключов фактор за това е и ще продължава да бъде пълноценното участие на България в НАТО. Сигурността на всеки български гражданин зависи от активните ни усилия, солидарно с другите съюзници, да изграждаме отбранителните способности на пакта. Ние трябва да имаме активна роля в изпълнение на съюзническите си ангажименти.
Заедно с това българските институции трябва да положат съществени усилия за доизграждане и усъвършенстване на собствените ни национални способности за защита на сигурността на страната. Нужен е цялостен, интегриран, системен подход. Това означава да осигурим съгласувано управление и ефективно взаимодействие в областта на сигурността, както и много точно дефиниране на функциите и отговорностите на отделните институции. Трябва да се въведат ясни принципи, процедури и правила:
• при определяне на приоритетите и задачите на институциите;
• при кадровата политика;
• при формиране на бюджет за дейността им;
• при отчитане на резултатите.
Българските служби за отбрана и сигурност не обслужват партии и политици, а служат единствено на българските граждани и националния интерес. Необходимо е да се усъвършенстват механизмите за институционален контрол, като дейността на службите трябва да бъде подчинена на принципа, че правата и свободите на гражданите са висша ценност за всяко демократично общество. Българските граждани трябва да знаят какво получават срещу всеки лев похарчен за сигурност, както и от какво се лишават при всеки лев спестен от бюджета на службите.
Очевидно е, че е необходима реформа в сектор "Сигурност" и нова нормативна база, която да регулира отношенията в тази област.Искам ясно да заявя, че провеждането на реформи в системата за сигурност е необходимост, но не може да бъде самоцел. Всяка една промяна трябва да е свързана с нарастване на способностите за взаимодействие между службите. Проблемите в сферата на сигурността със сигурност няма да се решават конюнктурно и "на парче". Аз благодаря предварително, защото знам, че през 2012 г. ние ще седнем и ще изковем новите устройствени закони на службите за сигурност.
При управление на системата за национална сигурност трябва да се намери и поддържа междуинституционален баланс на основата на споделена отговорност. Съгласно Конституцията на Република България именно Президентът трябва да има водеща роля при поддържането на такъв баланс.
Консултативният съвет по национална сигурност към президента трябва да се превърне в реален, действащ форум за намиране на ефективни, консенсусни решения по важни за националната сигурност проблеми, дори ако е необходимо провеждане на консултации за законодателни промени.
Като оценявам отговорността си като върховен главнокомандващ искам да обърна специално внимание на отбраната на страната.България трябва да изгражда въоръжените си сили в съответствие с концепцията за интелигентна отбрана, което означава повечегъвкавост и повишаване на способностите за взаимодействие както в рамките на НАТО, така и с въоръжените сили на всеки един от съюзниците. Това също така означава пренасочване на инвестициите към високо технологични решения и изграждане на мобилни и модерни въоръжени сили, ориентирани към посрещане на съвременните предизвикателства за сигурността на страната.
Ние не можем да разглеждаме сигурността си извън общите усилия на страните - членки на НАТО и Европейския съюз. Трябва обаче да си дадем сметка, че колективната сигурност означава и това, че всеки един от съюзниците трябва да допринася за изграждане на общите отбранителни способности.
Въпреки икономическите трудности ние трябва да продължим да инвестираме в отбрана и сигурност. Необходимо е решенията за такива инвестиции да бъдат вземани само при наличие на ясна визия и в съответствие със стратегията ни за развитието на системата за отбрана и сигурност и в частност на въоръжените сили. Те трябва да бъдат съобразени с икономическите възможности на страната в средносрочен и дългосрочен план и в резултат на тях да се получи бърз, значим и измерим ефект за сигурността на Република България.
Скъпи сънародници,
Аз не искам българският народ и държава да бъдат асоциирани с корупция и организирана престъпност. Недопустимо е народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Категорично няма да се примиря с това и ще мобилизирам целия обществен ресурс при решаването на този проблем. Тук пътят е ясен:
• Създаване на обществена нетърпимост към корупцията, чрез укрепване на гражданското общество;
• Върховенство на закона;
• Прозрачност и ясни механизми за обществен контрол;
• Ефективно взаимодействие между институциите;
• Професионализъм и морал в дейността на държавните служители.
Не бива да се заблуждаваме, че с лекота ще решим този проблем, но друг път няма и ние трябва да го извървим. Няма неприемлива цена за демокрацията.
Върховенството на закона е ценност, от която пряко зависят устоите на демокрацията и успехът ни във всяка област на обществения живот. Европейското развитие на България налага реформите в областите "правосъдие" и "вътрешен ред" да са сред ключовите национални приоритети. Реформите в съдебната власт трябва да продължат, като стриктно бъде следвана приетата от правителството през май 2010 година Стратегия за продължаване на съдебната реформа, като документ, който гарантира приемственост, устойчивост и обхватна перспектива в общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Дължим на българските граждани предвидимо и справедливо правосъдие. Стабилността на съдебната власт е гаранция за стабилността на държавната власт.Затова и изпълнителната власт, и ръководните съдебни структури са отговорни за състоянието на кадровия ресурс, професионалните умения и развитие на българските магистрати.
Сега е моментът да изработим и приложим процедури, които да отхвърлят възможността за безпринципни назначения в съдебната система, за установяване на зависимости, за дефицит на професионален или личен морал. Българските граждани имат право да претендират за мотивирани, с безупречна репутация и високо чувство за отговорност магистрати.
Ще използвам целия обществен натиск, който може да упражнява президентската институция за въвеждане на нов стил на работа в институциите на съдебната власт и правоохранителните органи, за повишаване на правната култура на гражданите и за утвърждаване на нетърпимост към корупцията и закононарушенията.
Уважаеми дами и господа народни представители,
В българската политика има много линии на разделение. Виждаме ги тук, в Парламента, но най – вече се виждат от всички български граждани. Политическото противопоставяне е двигател на демокрацията. То дава на българите възможността да избират най-доброто и да го подкрепят.
Обръщам се към всички политици: запазете критичността към грешките на другите, както и към своите собствени, търсете алтернативи, бъдете себе си в политиката, но триумфът над политическия противник не трябва да минава през загърбването на националните приоритети. Може да има спор за пътя, но не и каква е посоката - а посоката е доброто бъдеще на децата ни.
Когато погледна назад във времето, България се промени много в последните 20 години, и то за добро. Стартирахме от тоталния крах и икономически фалит на тоталитарния режим. С много търпение, упоритост, с грешки, но и с много труд постигнахме немалко. Сега трябва да надградим. Да построим модерна България – с авторитет и достойнство, с национално самочувствие. България като регионална сила и уважаван партньор. България като двигател на прогреса. България с репутация на качествен производител, на уютно място за живеене, на добър съсед и надежден партньор. България, абонирана за успеха през 21 век.
Скъпи сънародници, всички можем, ако искаме, да съградим!
Нека го направим заедно!
Коментарите за многопосочни и политически нюансирани, но има и няколко експертни становища.
Коментарът направен от доц. Иванка Мавродиева е част от тях и заслужава нашето внимание.
Тя може да бъда видяна и чута, а също така прочетена тук:
Уважаеми господин Президент,
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Министър-председател,
Ваше Светейшество,
Уважаеми господин Председател на Конституционния съд,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми вицепремиери и министри,
Уважаеми народни представители,
Скъпи сънародници!
От мое име и от името на Вицепрезидента Маргарита Попова - Благодаря за доверието! Осъзнавам голямата лична отговорност и тази на институцията. Ще бъда президент на всички български граждани независимо от религия, етнос и политическа принадлежност. Ще отстоявам надпартийността на институцията.
Няма да забравя поетите ангажименти и не се страхувам да поемам нови. Обещанията, които дадох по време на предизборната кампания, ще бъдат публично огласени на Интернет страницата на президентството. Нещо повече, ще осигурявам постоянна прозрачност и отчетност за свършеното. Защото съм за граждански контрол върху дейността на политиците и за формиране на активно гражданско общество в България. Ще съдействам за отваряне на институциите към хората, защото важните проблеми на България трябва да се решават от Парламента, Правителството и Президента, но с активното участие и пред очите на хората.
Днешната церемония е в духа на българската политическа традиция и приемственост. Затова си позволявам да се обърна към всички демократично избрани досега президенти на Република България:
Уважаеми господа президенти – Желев, Стоянов, Първанов – вие работихте за успешния преход на България към модерна демокрация. Вие се стремяхте да утвърдите авторитета на президентската институция в страната и по света и аз Ви благодаря за това. Сигурен съм, че ще продължите да работите, заедно с всички нас, за една по-добра България. Защото да си президент на Република България не е въпрос единствено на пост, това е кауза.
Получих доверието на хората с ангажимента да бъда прагматичният президент на модерна България. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата. Не очаквам всички да ме обичат и да ме харесват. Важното е да съм компетентен и да си свърша добре работата. Ще работя за националния интерес и благоденствието на всеки българин.
Влизам в президентството не за да упражнявам самоцелна власт, а за да търся и намирам решения на важните проблеми за страната. Ще бъда по-различен политик и лидер. Няма да участвам в политически интриги, да разделям, няма да преча. Ще бъда политически арбитър, пристрастен единствено към националния интерес и приоритети.
Съзнавам, че поемам президентството в трудни времена, когато държавата и българският народ са изправени пред предизвикателства, породени от дълбока световна икономическа криза. Тя е комбинация от икономическа, финансова, дългова криза, най-тежката от Втората световна война насам. На изпитание са подложени не само оцеляването на националните икономики, но и на обединена Европа. Това е не просто поредната циклична икономическа криза. В тези бурни времена се променя световният ред. Утвърждават се нови глобални и регионални играчи. Драматично се променя начинът, по който работим, пътуваме, комуникираме, живеем. Кризата е не само заплаха, но е и възможност. От действията ни сега зависи как ще изглежда нашата страна след десет години.
Трябва да вземем трудни и отговорни решения и ясно да си дадем сметка, че бъдещето на българския народ зависи от способността на всички, които са натоварени с управлението на страната, да мобилизират целия потенциал на нацията и да го насочат в правилната посока.
Въпреки макроикономическите успехи България остава най-бедната страна в Европейския съюз. Заплатите са ниски, много българи, особено пенсионерите и хората в селските райони на България, живеят в бедност. Трите най-изостанали региона на България са най-изостанали и в Европа. С две думи: България не е в средата, а е на дъното в много европейски класации. Това трябва да се промени!
Нужна ни е енергията на всеки един от вас. Тя не може да бъде пропилявана в безцелно политическо противопоставяне. За мен силна, просперираща, успяваща България е не просто цел. Това е кауза. Кауза да служим, да дадем най-доброто от себе си, да пожертваме лични интереси, да загърбим политически пристрастия. Силни сме, само когато сме обединени. Досега предимно кризите са ни обединявали. Време е да се обединим около национална цел.
Днес България има нужда не просто от мечта, а от програма, която се приема от обществото и политическите сили. Най-страшният дефицит за една нация е дефицитът на бъдеще. Не можем да допуснем това. Правителствата се сменят на всеки 4 години, но България не може да започва всеки път от нулата. Търсенето на обединение е конституционен приоритет на президента, но това, което България 2020 предлага, е не просто консенсус, а съгласие около дългосрочна програма за икономически растеж и развитие на нацията.
Моята кауза е - България да се превърне в средно богата европейска държава с развити региони, конкурентноспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспектива за развитие. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година. Затова, въпреки трудностите, не можем и не бива да мислим и да говорим за оцеляване, а за растеж. Въпреки трудностите, нека да сме наясно – успехът е важен. А успехът на една нация - просперитет, благоденствие и сигурност за всеки български гражданин, е свързан и се постига със значителен и устойчив икономически растеж. Без това държавата няма да има ресурс да реализира успешно нито една стратегия, било тя в областта на здравеопазването, пенсионната система, образованието или сигурността и отбраната. Ето как виждам България през 2020 година.:
• Сега доходът на българския гражданин е едва 43% от средния за Европейския съюз. През 2020г. е не по-малко от 60%.
• Сега сме на 74-то място по конкурентоспособност в света. През 2020г. сме в топ 50.
• Сега българската икономика е пет пъти по-енергоемка от средната за ЕС. През 2020г. сме стопили тази разлика до два пъти.
• Сега производителността на един български работник е едва 42% от средното за Европейския съюз. През 2020г. производителността достига 60%.
• Сега България изнася зърно. През 2020г. изнася основно готови храни.
• Сега Българските държавни железници са във фалит. През 2020г. високоскоростни влакове превозват хора и стоки от Азия през България към Европа с 200км/ч.
• Сега академичната и научна общност трудно покрива издръжката си и младите учени напускат страната ни. През 2020г. учените са мотивирани и работят заедно с бизнеса по иновационни проекти.
• Сега на "Мадарския конник" все още има едно ръждясало скеле. То е там от 1993 г. През 2020г. България представя своето богато културно-историческо наследство пред света, символ е на качествения туризъм и печели милиарди от него.
• Сега почти няма българин, който да е доволен от системата на здравеопазване. През 2020г. спешната помощ стига за броени минути до всяка точка на България, а благодарение на въведената електронна здравна карта, лекарите взимат бързи и адекватни решения. Корупцията и източването на здравната каса са станали невъзможни.
• Сега два милиона и седемстотин хиляди от българските граждани живеят в енергийно неефективни панелки. През 2020г. поне половината от тях живеят в обновени квартали, сметките за енергийните разходи са паднали двойно, а стойността на жилищата им се е удвоила.
Давам си сметка, че целите са високи, но, за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече. Да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията - интелектуален, духовен и физически. Затова ще превърна президентството в център на обществен дебат по важните за всеки българин теми. Непрестанно ще търся баланс и съгласие между институциите, както и между институциите и гражданите при решаване на важни обществени въпроси.
Един президент не се оценява по неговата популярност, а преди всичко по това, което обществото постига в неговия мандат. Винаги има изкушението президентът просто да се превърне в критик с надеждата, че това ще му донесе рейтинг. Моята стратегия е друга. Президентството ще наблюдава стриктно институциите да не подменят приоритетите на нацията в името на краткосрочни цели. Обществените съвети кьм президента няма да функционират като кабинет в сянка, а като форум за дискусия, център за дебати по приоритети и политики за устойчиво развитие на нацията. Активен, прозрачен диалог и генериране на решения – това е целта на Съветите, които ще заработят към Президентството. В тях ще поканим представители на различни политически партии, депутати, министри, експерти, представители на регионите, работодатели, профсъюзи, бизнес и неправителствени организации, но задължително и гражданите. Гражданското общество ще бъде задължително в центъра на вниманието ми. Ще съдействам за създаване на работещи механизми за оползотворяване на гражданските инициативи и енергия. За да бъдем максимално прозрачни и близо до хората, заседанията на съветите към президента, с изключение на тези, свързани с националната сигурност, ще се предават пряко в интернет.
Ето част от приоритетите, по които ще работя като Президент:
• Справедливост за гражданите и ефективна система на правораздаване
• Културното и духовното развитие на нацията ни
• Работещи институции
• Създаване на най-добрата бизнес среда в Югоизточна Европа
• Инфраструктура на европейско ниво
• Нов подход в енергетиката - енергийна ефективност, енергийна независимост, енергийна либерализация
• България на регионите
• Образование, наука, иновации
• Двигатели на икономическия растеж
• Добра репутация на България в Европа и света
По тези приоритети и много други ще търся национален диалог, съгласие и резултати.
Няма "пряк път към богатството". Богатството се изработва. Пенсиите и доходите също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създадем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест за бизнеса и за създаване на добре работещи институции.
Това, че имаме нисък държавен дълг, не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци, не означава, че сме атрактивни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата, не ни прави по-богати. Налагането на строга бюджетна дисциплина е трудна задача и аз благодаря на Правителството за отговорната позиция. С последователната си политика на икономии то удържа бюджетния дефицит през последните три трудни години и запази равнище на инфлация под средното за Европейския съюз. Благодарение на усилията на няколко правителства, България стана символ на фискална дисциплина и ред и е единствената държава в Европейския съюз, която е с повишен рейтинг по време на кризата. Това е постижение на няколко правителства последователно.
Имаме стабилност – сега трябва да работим за растеж и заетост. В основата са инвестиции, износ, потребление. Трябва да се борим за всеки лев инвестиции. Трябва да осигурим потребление от изработени доходи, а не на помощи и субсидии. Малките и средните предприятия формират две трети от работните места в България. Трябва да им осигурим достъп до финансиране, еврофондове за конкурентоспособност, качествени кадри чрез системата на образование на регионално и национална ниво и борба със сивата икономика.
Иновациите и образованието са движеща сила на растежа и предпоставка за откриване на добре платени работни места. Имаме постижения в науката и иновациите – време е да започнем да печелим от тях. Важно е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят около целенасочена програма за иновации в приоритетните области на икономиката.
Трябва да окуражим реформите в българското образование. Образованието е мост към бъдещето. Посоката е за изграждане на специалисти, адекватни на нуждите на икономиката, с помощта на които България ще посрещне предизвикателствата на бъдещето. Хората са тези, които добавят стойност в икономиката, в обществото – заради тях идват инвестициите, те създават иновациите, те са най-големият капитал.
За да развиваме устойчиво икономиката, трябва да се насочим и към сектори с висока добавена стойност, като се позовем на даденостите и опита, които имаме. Важно е да постигнем добро съчетание между традиционните за България индустрии, тези с висока добавена стойност и индустрии на бъдещето. В широк обществен дебат в президентството ще търсим и формираме визия как България може да създаде реални конкурентни предимства и да се превърне във водеща сила в някои от индустриите на бъдещето. Такива могат да бъдат свързани с човешкото здраве, зелените технологии, информационни и комуникационни технологии, производство на храни, нови материали, нови източници на енергия, електромобилност, умни енергийни мрежи и др. Да създадем конкурентни предимства, за да може след време да се превърнем във водеща сила в някои от индустриите на бъдещето.
В българската енергийна политика е нужен прагматичен подход, основан на енергийна ефективност, независимост и либерализация. Това са приоритетите, които са водещи при взимане на решенията, а не конкретните проекти. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. България, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор.
Освен че пилеем енергия, пилеем и вода. Водата е петролът на бъдещето. Трябва да доведем реформата във водния сектор до край, за да гарантираме качествена услуга и опазването на водата като един от най-важните стратегически ресурси на държавата.
Нека да сме наясно – няма богата държава, няма просперираща икономика, ако няма работещи институции. Проблемът с административната реформа и електронното правителство е на дневен ред и трябва да бъде решен. Електронно правителство не означава да вържем администрацията в мрежа, а означава държавата да предоставя качествени услуги на гражданите и фирмите по електронен път. Четири и половина милиона българи активно използват Интернет. Те го заслужават!
Даваме ли си сметка как се прави бизнес в България: гишета, тромави процедури, субективизъм. Това е голяма тежест, както за нашите предприятия, така и за чуждестранните инвеститори. Решението отново е - работеща администрация и електронно правителство. Убеден съм, че ще го имаме!
Балансираното регионално развитие, създаването на икономическа перспектива и ново качество на живот в регионите, изграждането на специфични регионални източници на конкурентноспособност – всичко това ще бъде водещо в моите приоритети.
Уважаеми дами и господа,
Просперитетът и благоденствието на народа ни са в нашите ръце. Те са наша отговорност. Отговорност за бъдещето на нашите деца. Няма външен фактор, който да дойде и да ни освободи от това бреме, никой няма да дойде отвън и да ни свърши работата. Сами ще изковем бъдещето си. Развити са тези общества, в които гражданите имат доверие един към друг и са придобили умението да работят заедно. Богати са тези държави, в които институциите гарантират равнопоставеност и спазване на правилата. Успешни са тези нации, които имат кауза и дългосрочна визия, защото липсата на стратегическо мислене и дългосрочен план водят до работа на парче, до ниска ефективност, оскъдни резултати и слаба конкурентноспособност на икономиката. Затъваме в празни приказки, политическо брокерство, организационен хаос, сложни административни процедури и оставаме неефективни, следователно бедни! Ако намирате смисъл в тези констатации, то нека се обединим около Национална програма за развитие България 2020, около национални приоритети, политики, проекти и да ги следваме независимо от това кой е на власт.
Репутацията на България е много важна. Тя е предпоставка за национално самочувствие и доверие в международен аспект. Но репутацията на една държава, на една партия, на една икономика, не може да бъде купена. Тя се изгражда с последователни усилия на много поколения и лидери.
България трябва да надгражда своя успех, да показва на света своето можене. Като Президент ще показвам постиженията на България и българите.Гордея се, че България е единствената държава в Европейския съюз, която успя да намали за последните десет години своя държавен дълг от 100% на 16% от брутния вътрешен продукт. Изстрадахме го, беше тежко, продължава да е тежко, но това е национално отговорна позиция към следващото поколение. И аз благодаря на всички партии, на всички правителства, на всички лидери в последните 10 години за постигнатия успех. Имаме нужда от повече причини и поводи за гордост и самочувствие.
Българската външна политика не може да има други цели освен благоденствието и успеха на нацията. Това означава нашата дипломация да защитава българския интерес по света, в региона.
Като Президент заявявам категорично, че ще работя за европейското развитие на България и ще задам курс към по-ефективна и ускорена интеграция на страната в Европейския съюз. Повече Европа означава по-силна и богата България. Но България успява само тогава, когато Европейския съюз е силен и обединен. Затова ние ще работим за успеха на демократична и свободна Европа, в която правилата се спазват, в която няма големи и малки народи, в която солидарността е не само принцип, но и ежедневна практика.
България има отговорност да допринася за демокрацията, стабилността, мира и просперитета в нашия регион и в света. Исторически шанс за нас е, че в последните две десетилетия Балканите се промениха коренно. Днес нашите съседи имат своята европейска перспектива. Ние протягаме ръка към всеки, който иска да живеем в нашия общ европейски дом. Дом, в който границите обединяват, а не разделят. Дом на всички, които споделят европейските ценности и стандарти и които работят за регионалното сътрудничество и искрените добросъседски отношения. Заедно с нашите партньори в Европейския съюз ще застанем срещу всеки, който разделя хората, пренаписва миналото и търси противопоставяне.
През последната година региони, традиционно свързани с българските интереси, а именно Близкият изток и Северна Африка, преживяха исторически събития съизмерими по мащаб с краха на комунизма в Източна Европа. Подкрепяме техния стремеж към демокрация, достойнство и добър живот. Наред със споделяне на опита ни в прехода от тоталитаризъм към демокрация нашата цел е да създаваме предпоставки и условия за завръщане на българския бизнес на тези пазари и по тези важни за нас региони. Създаването на повече реални възможности за българския бизнес в чужбина означава повече работни места у дома, повече инвестиции и повече ресурс за социална политика.
Свидетели сме на динамични процеси, които променят съществено света, в който живеем. Необходима е прецизна оценка. И, разбира се, бързо адаптиране на външната ни политика. Трябва да насочим усилията си към световните региони с бърз икономически напредък и с разширяващи се пазари. С помощта на дипломацията ще поставим "Произведено в България" на международната сцена.
За да постигнем целите на външната политика на България й трябва да бъде представлявана от професионалисти и от достойни българи, които са мотивирани и имат качества.
Външната политика на България трябва да дава гаранции за сигурността на страната. Ключов фактор за това е и ще продължава да бъде пълноценното участие на България в НАТО. Сигурността на всеки български гражданин зависи от активните ни усилия, солидарно с другите съюзници, да изграждаме отбранителните способности на пакта. Ние трябва да имаме активна роля в изпълнение на съюзническите си ангажименти.
Заедно с това българските институции трябва да положат съществени усилия за доизграждане и усъвършенстване на собствените ни национални способности за защита на сигурността на страната. Нужен е цялостен, интегриран, системен подход. Това означава да осигурим съгласувано управление и ефективно взаимодействие в областта на сигурността, както и много точно дефиниране на функциите и отговорностите на отделните институции. Трябва да се въведат ясни принципи, процедури и правила:
• при определяне на приоритетите и задачите на институциите;
• при кадровата политика;
• при формиране на бюджет за дейността им;
• при отчитане на резултатите.
Българските служби за отбрана и сигурност не обслужват партии и политици, а служат единствено на българските граждани и националния интерес. Необходимо е да се усъвършенстват механизмите за институционален контрол, като дейността на службите трябва да бъде подчинена на принципа, че правата и свободите на гражданите са висша ценност за всяко демократично общество. Българските граждани трябва да знаят какво получават срещу всеки лев похарчен за сигурност, както и от какво се лишават при всеки лев спестен от бюджета на службите.
Очевидно е, че е необходима реформа в сектор "Сигурност" и нова нормативна база, която да регулира отношенията в тази област.Искам ясно да заявя, че провеждането на реформи в системата за сигурност е необходимост, но не може да бъде самоцел. Всяка една промяна трябва да е свързана с нарастване на способностите за взаимодействие между службите. Проблемите в сферата на сигурността със сигурност няма да се решават конюнктурно и "на парче". Аз благодаря предварително, защото знам, че през 2012 г. ние ще седнем и ще изковем новите устройствени закони на службите за сигурност.
При управление на системата за национална сигурност трябва да се намери и поддържа междуинституционален баланс на основата на споделена отговорност. Съгласно Конституцията на Република България именно Президентът трябва да има водеща роля при поддържането на такъв баланс.
Консултативният съвет по национална сигурност към президента трябва да се превърне в реален, действащ форум за намиране на ефективни, консенсусни решения по важни за националната сигурност проблеми, дори ако е необходимо провеждане на консултации за законодателни промени.
Като оценявам отговорността си като върховен главнокомандващ искам да обърна специално внимание на отбраната на страната.България трябва да изгражда въоръжените си сили в съответствие с концепцията за интелигентна отбрана, което означава повечегъвкавост и повишаване на способностите за взаимодействие както в рамките на НАТО, така и с въоръжените сили на всеки един от съюзниците. Това също така означава пренасочване на инвестициите към високо технологични решения и изграждане на мобилни и модерни въоръжени сили, ориентирани към посрещане на съвременните предизвикателства за сигурността на страната.
Ние не можем да разглеждаме сигурността си извън общите усилия на страните - членки на НАТО и Европейския съюз. Трябва обаче да си дадем сметка, че колективната сигурност означава и това, че всеки един от съюзниците трябва да допринася за изграждане на общите отбранителни способности.
Въпреки икономическите трудности ние трябва да продължим да инвестираме в отбрана и сигурност. Необходимо е решенията за такива инвестиции да бъдат вземани само при наличие на ясна визия и в съответствие със стратегията ни за развитието на системата за отбрана и сигурност и в частност на въоръжените сили. Те трябва да бъдат съобразени с икономическите възможности на страната в средносрочен и дългосрочен план и в резултат на тях да се получи бърз, значим и измерим ефект за сигурността на Република България.
Скъпи сънародници,
Аз не искам българският народ и държава да бъдат асоциирани с корупция и организирана престъпност. Недопустимо е народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Категорично няма да се примиря с това и ще мобилизирам целия обществен ресурс при решаването на този проблем. Тук пътят е ясен:
• Създаване на обществена нетърпимост към корупцията, чрез укрепване на гражданското общество;
• Върховенство на закона;
• Прозрачност и ясни механизми за обществен контрол;
• Ефективно взаимодействие между институциите;
• Професионализъм и морал в дейността на държавните служители.
Не бива да се заблуждаваме, че с лекота ще решим този проблем, но друг път няма и ние трябва да го извървим. Няма неприемлива цена за демокрацията.
Върховенството на закона е ценност, от която пряко зависят устоите на демокрацията и успехът ни във всяка област на обществения живот. Европейското развитие на България налага реформите в областите "правосъдие" и "вътрешен ред" да са сред ключовите национални приоритети. Реформите в съдебната власт трябва да продължат, като стриктно бъде следвана приетата от правителството през май 2010 година Стратегия за продължаване на съдебната реформа, като документ, който гарантира приемственост, устойчивост и обхватна перспектива в общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Дължим на българските граждани предвидимо и справедливо правосъдие. Стабилността на съдебната власт е гаранция за стабилността на държавната власт.Затова и изпълнителната власт, и ръководните съдебни структури са отговорни за състоянието на кадровия ресурс, професионалните умения и развитие на българските магистрати.
Сега е моментът да изработим и приложим процедури, които да отхвърлят възможността за безпринципни назначения в съдебната система, за установяване на зависимости, за дефицит на професионален или личен морал. Българските граждани имат право да претендират за мотивирани, с безупречна репутация и високо чувство за отговорност магистрати.
Ще използвам целия обществен натиск, който може да упражнява президентската институция за въвеждане на нов стил на работа в институциите на съдебната власт и правоохранителните органи, за повишаване на правната култура на гражданите и за утвърждаване на нетърпимост към корупцията и закононарушенията.
Уважаеми дами и господа народни представители,
В българската политика има много линии на разделение. Виждаме ги тук, в Парламента, но най – вече се виждат от всички български граждани. Политическото противопоставяне е двигател на демокрацията. То дава на българите възможността да избират най-доброто и да го подкрепят.
Обръщам се към всички политици: запазете критичността към грешките на другите, както и към своите собствени, търсете алтернативи, бъдете себе си в политиката, но триумфът над политическия противник не трябва да минава през загърбването на националните приоритети. Може да има спор за пътя, но не и каква е посоката - а посоката е доброто бъдеще на децата ни.
Когато погледна назад във времето, България се промени много в последните 20 години, и то за добро. Стартирахме от тоталния крах и икономически фалит на тоталитарния режим. С много търпение, упоритост, с грешки, но и с много труд постигнахме немалко. Сега трябва да надградим. Да построим модерна България – с авторитет и достойнство, с национално самочувствие. България като регионална сила и уважаван партньор. България като двигател на прогреса. България с репутация на качествен производител, на уютно място за живеене, на добър съсед и надежден партньор. България, абонирана за успеха през 21 век.
Скъпи сънародници, всички можем, ако искаме, да съградим!
Нека го направим заедно!
Коментарите за многопосочни и политически нюансирани, но има и няколко експертни становища.
Коментарът направен от доц. Иванка Мавродиева е част от тях и заслужава нашето внимание.
11.01.2012 г.
Какви речи да очакваме от бъдещия президент?
Според Албена Бъчварова от в-к Труд прогнозата не е оптимистична, но скоро ще разберем дали тя е била права.
Цялата статия озаглавена: Плевнелиев - клишета и лични истории можете да намерите на адрес:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1181141
Цялата статия озаглавена: Плевнелиев - клишета и лични истории можете да намерите на адрес:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1181141
Абонамент за:
Публикации (Atom)