Тази публикация във Вести представя част от работата на Йосиф Ковачев, а именно благотворителната дейност, в която се включва и съпругата му.
За дидактиците той е известен като автор на първия учебник излязъл на български език през 1873г., който е отпечатан във Виена и озаглавен "Школска педагогия".
В него авторът споделя познатите му съвременни идеи за същността на обучението, методите и формите му. Според Ковачев: “Да обучаваш ще рече да водиш към разбиране и умение, а това може стане, само чрез... мисленето.” В книгата си той посочва изискванията към учителя и психологическите правила към обучението. Дава препоръки за устройството, управлението и реда в народното училище.
През 1888 г. става първият преподавател по педагогика във Висшето училище, прерастнало в Софийски университет, където чете лекции по педагогика, педагогическа психология, история на педагогиката и социология.
