10.09.2012 г.

Образователен тюрлю-гювеч

Образователен тюрлю-гювеч - това според мен е най-сполучливото наименование на опитите да се инициират промени в образованието без да се променя то по същество. Ученическо портфолио, проектно-базирано обучение, формиращо оценяване, извънкласни дейности в УСПЕХ на калпак, целодневна организация на обучението, което всъщност е добре познатата ни от близкото минало "занималня", а не онова,което предлагат училищата на запад от вече уж несъществуващата "желязна завеса".
Чудесен анализ озаглавен "За маймуните и образованието" основан на здрава житейска логика, без да е направен от педагог, ни предлага социологът Кольо Колев днес във вестник "Труд".

3.09.2012 г.

Едно чудесно предложение как да реформираме българското образование

Невероятно е, че този текст е писан от Иво Сиромахов и публикуван във вестник 24 часа през октомври 2008 година т.е. почти преди четири години и звучи актуално и в синхрон с последните препоръки за превенция на дискриминацията в българските учебници :(
Той дава много интересни, прагматични и бих казала остроумни отговори на въпроса Как да реформираме образованието окончателно?

2.09.2012 г.

За "етноцентризма" и "българоцентризма" в българските учебници

От няколко седмици в медиите се обсъжда темата за съдържанието на учебниците по повод доклада на една комисия от "експерти". Позволявам си кавичките напълно съзнателно, защото познавам голяма част от членовете и тяхната експертиза. Трябва да отбележим, че няма нито един професионалист педагог като изключим една професорка, която обаче е специалист по предучилищна педагогика. Част от хората имат съвсем различна базисна научна подготовка и опит в съвсем други сфери на социалната практика далеч от училищното обучение, училищната документация, отнодидактиката и теорията на учебника.
Интересно е за мен защо в никой от многото коментари не беше засегнато обстоятелството, че двама от авторите на доклада са съветници на министъра на образованието - единия бивш, а другия - настоящ.
Прочетох много внимателно доклада, наречен по неизвестни за мен причини Решение и част от другите допълващи текстове.
Първото, което бих искала да кажа, е че не видях методология - критерии и показатели, по които се идентифицират текстове, които могат да провокират дискриминационни нагласи или отношение. Вторият обезпокояващ за мен факт, е че се предполагат възможни внушения и от това се правят изводи и са дават препоръки.
Поводът да споделя тези мои размисли не е само докладът, но и една статия в списание "Либерателен преглед" на проф. Евгения Иванова, от Нов български университет, която силно ме впечатли. Тя е озаглавена: Албуми с икони или учебници? В нея тя потвърди едно мое твърдение, че учебниците са "българоцентрични" доказано в резултат на изследване на етноцентризма в учебниците за началните класове, на което имах честта и отговорността да бъда ръководител. Преди близо 10 години в екип съставен от педагози и специалисти по методика на обучението в началните класове от Шуменския университет анализирахме учебни програми и учебници за началните класове. Методологията на изследването, методиката и резултатите от проучването публикувахме две книги:
1. Тоцева, Я., Ив. Иванов, Ил. Ризов, М. Минчева, К. Йочева, Н. Витанова, Сн. Лазарова. Мониторинг на етноцентризма в началното образование (I – II клас). Ш., УИ, 2005
2.Тоцева, Я., К. Йочева, А. Моллов, Н. Витанова, Сн. Лазарова, М. Мехмед, Ил. Ризов. Мониторинг на етноцентризма в началното образование (III – IV клас). Ш., УИ, 2007

Нашите оценки, изводи и препоръки не предизвикаха медийна кампания, но специалистите педагози, авторите и редакторските екипи на сериозните издателства на учебникарска литература са запознати с тях. Тук е моментът да кажа, че за съжаление няма промяна по посока оползотворяване и разгръщане на интеркултурния потенциал на съдържанието и все още, ако това се случи е плод на лична инициатива и творчески изяви на учители, работещи в условията на мултикултурната училищна среда и притежаващи висока интеркултурна сензитивност и компетентност.