Диалогични ораторски изяви на учителя

Много съществен е въпросът: “Кой и кога има основание да прибягва до училищната лекция?” Най-общо може да се каже, че въпросът е дискусионен, т.е, няма единно общоприето становище. Има основания да се твърди обаче, че:
Лекция има право да чете този, който сам е изследвал един или друг проблем и резултатите от изследването още не са публикувани ( било той учител или преподавател във висше училище).
Независимо от по-големия относителен дял заеман в настоящето от монологичните изяви диалогичните също заслужават по-особено внимание с оглед на техните дидактически достойнства и предимства.
Най-съществените диалогични разновидности на устно изложение, с които си служи учителят, са следните:Беседа;Спор; Полемика ;Дискусия; Диспут
Що е беседа?
Беседата е диалог между учителя и учениците. Нейната същност се състои в поставяне на въпроси от учителя по учебното съдържание, чрез които подбужда учениците да мислят, сравняват, анализират в определена логическа последователност и самостоятелно да стигат до определени изводи и обобщения.
Според М.Андреев има два вида беседи:
Евристична - тя е свързана със стремежа на учителя да доведе учениците до нови обобщения и знания на базата на минали знания, наблюдения, експерименти.
Проверочна (контролна) - тя е концентрирана върху т.нар. "обратна връзка" - стремеж на учителя да разбере равнището на възприемане и усвояване на учебния материал.
Най-голямо значение за успеха на беседата имат въпросите на учителя. М.Андреев извежда следните основни изисквания към тях:
 Точни, кратки, просто и ясно зададени. Да няма непознати думи, термини, понятия.
 Да стимулират мисленето на учениците чрез разкриване на причинно-следствените връзки, взаимните зависимости и т.н.
 Въпросите в логическа последователност.
 При по-трудни въпроси - допълнителни въпроси.
 Да се спазва ритъм на разпределение.
 Въпросите към целия клас.

Що е спор? Що е полемика?
Така най-често се определя всеки целенасочен обмен на различаващи се или противоречащи си становища по определен проблем, оценка и т.н.
Видове:
Дискусията е такъв вид спор, който е насочен към подготовка и постигане на общо становище, решение, споразумение.
Диспутът е алтернативно съпоставяне (противопоставяне) на предварително утвърдени, взаимно изключващи се становища по предмета на спора. Целта на страните в диспута е победата в спора.
Спорът между учителя и учениците има винаги специфичен характер.
 Първото изискване е да приемем учениците като равни в спора. Ако това не е налице, спорът приема изкуствен схоластичен характер.
 Да бъдем честни, толерантни в спора. Учителят, поради своето водещо положение и естествен по-голям житейски опит, лесно може да подмени предмета, тезата, позицията си в спора. Рано или късно децата го осъзнават. Честността е най-добрата политика.
 Не бива да забравяме, че учениците се учат не само и не толкова от крайния резултат от спора, колкото от самата технология. В училище тя винаги има по-голяма роля и значение, защото конкретния училищен спор рядко се повтаря и в живота, но всеки ученик трябва да овладее изкуството културно да спори.