26.06.2011 г.
8.06.2010 г.
За изпитите и темите на есетата в университетите на добрата стара Англия
Статията е взета от вестник "Сега"
Най-трудният изпит на света става ма-а-алко по-лесен
Колежът "Ол Соулс" на Оксфорд премахна есето по една дума, което измъчваше кандидат-студентите от близо век. Изпитът беше простичък и все пак дяволски труден, пише "Ню Йорк таймс". Съдържаше една-единствена дума ("вода" например, или "предразсъдък") и кандидатите разполагаха с три часа да изплетат от нея смислено есе. Това беше едно от приемните препятствия за колежа "Ол Соулс" на Оксфорд - замислено да изпита гъвкавостта на ума, но често изпитващо само способността да звучиш гениално, без да кажеш почти нищо.
"Упражнение в изкуството да избегнеш всякакъв отговор на един въпрос" - тъй описва собственото си есе върху "невинност" през 1964 г. историкът Робин Бригс. Впрочем забележителното творение започнало с встъпителните акорди на Вагнеровата "Рейнско злато" (първата от мащабната тетралогия "Пръстенът на нибелунга"), овършало падналите герои на Стендал и стигнало до ужасите на лагерите за военнопленници в романа на Уилям Голдинг "Свободно падане".
Уви, изкушената от алюзиите оксфордска младеж вече няма да има шанс да демонстрира акробатичните умения на интелекта си по този начин. "Ол Соулс", основан през 1438 г. от Хенри Шести и тогавашния кентърбърийски архиепископ, наскоро реши да се прости с есето по една дума, което неизменно присъстваше в приемната кампания от 1932 г. насам, а често и преди това.
Есето по една дума е само част от изнурителна многодневна процедура, въведена през 1878 г. и с право наричана "най-тежкия изпит на света", при това предназначен само за две места. Навремето обявяването на думата било събитие от такава величина и вълнение, че дори хора, нямащи нищо общо с кандидатстудентските трепети, се събирали пред вратите на колежа да чуят новината. Самите кандидат-студенти я научавали като обърнат един-единствен лист хартия, за да я видят написана на гърба му, ей тъй сам-сама, като някакво миниатюрно взривно устройство.
Но това било навремето. "В последните години есето по една дума не предлага много ценен поглед към уменията на кандидатите", казва сър Джон Викърс, ректор на колежа. И така изпитът за "Ол Соулс" вече ще е поне мъничко по-лесен.
В университет, пълен с ексцентрични колежи, всеки със своите причудливи традиции, "Ол Соулс" успява да изпъква с интелектуалните си съкровища и със страхопочитанието, което предизвиква. Вратите му са непристъпни за бакалаври, а в момента в регистрите му има 76 млади учени, привлечени от най-висшия ешелон на академичните и обществените среди. Повечето са приети по силата на техните постижения и научни акредитиви. Възпитаници на "Ол Соулс" са философът Айзая Бърлин, архитектът сър Кристофър Рен, държавникът Уилям Гладстон, Лорънс Арабски. Такъв колеж не може да мине и без поне един нобелов лауреат и няколко министри.
Допълнително двама млади учени се избират всяка година сред оксфордските възпитаници, завършили наскоро с възможно най-високи резултати. Наречени "стипендианти по изпит", тези двама избраници се радват на редица привилегии, като пълен пансион, близо 15 000 паунда на година за 7-годишен срок на обучение и възможност за ерудирани дебати на изтощителни трапези със събратята си по интелект. От двамата щастливци само единият е обречен на вечен академичен живот. Другият - известен като "Лондончанина", обикновено се отдава на обществена кариера в журналистиката, политиката, правото. За да стигнат дотам обаче, двамата първо трябва да се преборят с около 50 кандидати на година на прословутия изпит на "Ол Соулс".
Изпитът съдържа 12 часа писане на есета в продължение на два дни. Половината са по теми от специалността на кандидатите, а останалите - по общи въпроси, например: "Има ли от какво да се боят невинните?", "Кое е за предпочитане - глобално затопляне или глобално застудяване?", "Колко хора трябва да има на земята?" и изненадващо подходящия за Англия: "Променя ли се моралният характер на една оргия, когато участниците носят нацистки униформи?".
Тези въпроси са достатъчно страшни. Но онова, което се помни с десетилетия, е именно есето по една дума, или просто Есето. В различни години са се падали "стил", "цензура", "благотворителност", "възпроизвеждане", "новост", "хаос" и "милост". Това не е тест за всекиго. "Много кандидати, включително и най-добрите, се объркват, когато се изправят пред тази задача", казва г-н Бригс, вече дългогодишен преподавател по съвременна история в Оксфорд. За други обаче есето е много ободряващо. "Невероятно забавление", описва размишленията си над думата "хармония" през 2007 г. Матю Едуард Харис. Матю решава предварително, че каквато и дума да му се падне, ще структурира отговора си по методите на Хегеловата диалектика. И сетне, като готвач, ровичкащ из дебрите на хладилника си за някоя необичайна съставка на супа, прибавя малко аргументи по категоричния императив на Кант и анализ на творческите спорове между вокалистите на "Кросби, Стилс, Неш енд Янг". Спокойно, не го приемат с този миш-маш.
Не приемат и писателя Хари Маунт, възпитаник на Оксфорд и автор на "Карпе дием: прибавете малко латински в своя живот". Хари писал през 1994 г. върху "чудеса". За какво писал в есето? "За плачещи мадони в Ирландия, от тоя сорт - разказва Маунт - и за битката между вярата и отричането. Аз съм скептик и не вярвам в чудеса и вероятно това не беше добре. Тъкмо бях чел за Карл Попър и неговата теория на фалшификацията, та сложих малко и от това."
Хари Маунт въобще не стига до втората част на изпитанието - вечерята, известна като "теста на ножа и вилицата". Джъстин Уолтърс, основател и изпълнителен директор на фирма за онлайн корпоративни комуникации, обаче успява. И твърди, че есето по думата "корупция" не било и наполовина толкова зловещо, колкото въпросната вечеря пред дълга редица строги учени. "Г-н Уолтърс, - попитал един - направили сте някои интересни изводи в есето си. Готов ли сте да ги защитавате?" За съжаление Уолтърс имал само смътен спомен какво е писал на белия лист. Казал си, но само наум: "Нали ти си учителят, разгадавай си ги сам". Но явно все пак се е представил като хората, защото го приели.
Сър Джон, настоящият ректор, е бил главен икономист на "Банк ъф Ингланд" и президент на Кралското икономическо дружество. И той предпочита да не си спомня собственото си есе от 1979 г. по думата "превръщане": "Тръпки ме побиват при мисълта какво ли съм писал". Но не всички успяват да погледнат толкова безсърдечно на това премеждие. "Есето - настоява Хари Маунт, въпреки че не го приемат - е забележителен тест за интелигентност. Питайте някого кога е била битката при Хейстингс и той или ще познае, или ще сгреши. Но задайте му, даже не му задавайте, просто я кажете - една-единствена дума, и се отваря безкраен простор за гениалност и глупост, все в рамките на една-едничка дума".
Впрочем, Есето може да е вече история, но една друга романтична и мистична част от изпитното мъчение оцеля и тази година - за десерт винаги има черешов пай, за да се види какво ще направят кандидат-студентите с костилките. Ал Рауз глътнал неговите. И 70 години по-късно още не е сигурен дали е постъпил правилно.
Колежът на Всички души на праведните покойници, както е цялото му име, днес се занимава основно с хуманитаристика, социални и теоретични науки и се гордее със забележителна библиотека.
Есета, прием 2008 г.
Обща част (Кандидатите трябва да пишат по три въпроса.)
- Неморално ли е да си купиш чанта за 10 000 паунда?
- "Не ме интересува дали някой чете книгите ми; пиша за себе си", казва авторът на 6 публикувани романа. Има ли нещо погрешно в твърдението му като теория на изкуството?
- Напразни ли са бойкотите?
- "Всяка ваша постъпка от деня на раждането ви се дължи на това, че сте искали нещо," казва Андрю Карнеги. Съгласни ли сте?
- Какво е нередното при селективните училища?
- Разумна изначална позиция ли е неприязънта към политиците?
- Защо коженото яке е по-приемливо от кожуха?
- Защо романите на Джейн Остин продължават да бъдат толкова популярни?
- Може ли да се разчита на която и да е обществена или политическа институция да се реформира сама?
- Крайно неестествено ли е за мъж и жена да живеят продължително време заедно?
- Разкриват ли детските игри с връзване на очите вродена жестокост в човешката природа?
- Защо ООН толерира толкова много лоши режими?
- Има ли разпад на семейните ценности на Запад и ако да, трябва ли държавата да се намеси?
- Трябва ли правителствата да подкрепят научни изследвания, от които може да няма технологични ползи?
- Какво трябва да научи Западът от Китай?
- Статутът на знаменитост налага ли загуба на достойнство?
- Ирационално ли е желанието за посмъртна слава?
- Какво трябва да се направи, ако въобще трябва, за епидемията от затлъстяване?
- Защо Африка е толкова зле икономически?
- Може ли светът да си позволи да не отглежда генномодифицирани култури?
- Възможно ли е архитекти и урбанисти чрез градско планиране да ликвидират престъпността и социалния разпад?
- Променят ли характера на играта много големите заплати на спортните професионалисти?
- Казват, че архитектурата е замразена музика. Има ли смисъл в това твърдение?
- Според "Икономист" старите поеми като "Беулф" и "Изгубеният рай" не могат да се четат от съвременните англоговорещи хора без специална подготовка, затова културната и социална стойност на великата поезия е в това да осигури материал за адаптации като филма "Беулф" например. Съгласни ли сте?
- Защо да прегърнем хулиган?
- Наука ли е теорията на струните?
- Може ли една картина да промени света?
- Можеш ли да обичаш някого, без да го уважаваш?
- Кое творение на античността най-много бихте искали да възстановите?
- Кое е първото съвременно НПО?
- В упадък ли е класическата музика? Има ли това значение?
- Кое е по-лошо - да си жесток спрямо лисица или спрямо бълха?
- Прекалено много ли работим?
Философия
септември 2009 г.
1. Трябва ли да се разграничават личностите, хората и техните тела?
2. Могат ли компютрите да мислят?
Английски език
септември 2009 г.
1. Европеец ли е Чосър?
2. Анализирайте връзките между алегория и реализъм в произволен исторически период.
3. Напишете некролог на Харолд Пинтър.
История
септември 2009 г.
1. Има ли смисъл да се изучава гръцката сексуалност?
2. "Средновековните крале били като съвременните миксери за напитки; ако не си вършат работата, ги риташ, докато проработят".
Най-трудният изпит на света става ма-а-алко по-лесен
Колежът "Ол Соулс" на Оксфорд премахна есето по една дума, което измъчваше кандидат-студентите от близо век. Изпитът беше простичък и все пак дяволски труден, пише "Ню Йорк таймс". Съдържаше една-единствена дума ("вода" например, или "предразсъдък") и кандидатите разполагаха с три часа да изплетат от нея смислено есе. Това беше едно от приемните препятствия за колежа "Ол Соулс" на Оксфорд - замислено да изпита гъвкавостта на ума, но често изпитващо само способността да звучиш гениално, без да кажеш почти нищо.
"Упражнение в изкуството да избегнеш всякакъв отговор на един въпрос" - тъй описва собственото си есе върху "невинност" през 1964 г. историкът Робин Бригс. Впрочем забележителното творение започнало с встъпителните акорди на Вагнеровата "Рейнско злато" (първата от мащабната тетралогия "Пръстенът на нибелунга"), овършало падналите герои на Стендал и стигнало до ужасите на лагерите за военнопленници в романа на Уилям Голдинг "Свободно падане".
Уви, изкушената от алюзиите оксфордска младеж вече няма да има шанс да демонстрира акробатичните умения на интелекта си по този начин. "Ол Соулс", основан през 1438 г. от Хенри Шести и тогавашния кентърбърийски архиепископ, наскоро реши да се прости с есето по една дума, което неизменно присъстваше в приемната кампания от 1932 г. насам, а често и преди това.
Есето по една дума е само част от изнурителна многодневна процедура, въведена през 1878 г. и с право наричана "най-тежкия изпит на света", при това предназначен само за две места. Навремето обявяването на думата било събитие от такава величина и вълнение, че дори хора, нямащи нищо общо с кандидатстудентските трепети, се събирали пред вратите на колежа да чуят новината. Самите кандидат-студенти я научавали като обърнат един-единствен лист хартия, за да я видят написана на гърба му, ей тъй сам-сама, като някакво миниатюрно взривно устройство.
Но това било навремето. "В последните години есето по една дума не предлага много ценен поглед към уменията на кандидатите", казва сър Джон Викърс, ректор на колежа. И така изпитът за "Ол Соулс" вече ще е поне мъничко по-лесен.
В университет, пълен с ексцентрични колежи, всеки със своите причудливи традиции, "Ол Соулс" успява да изпъква с интелектуалните си съкровища и със страхопочитанието, което предизвиква. Вратите му са непристъпни за бакалаври, а в момента в регистрите му има 76 млади учени, привлечени от най-висшия ешелон на академичните и обществените среди. Повечето са приети по силата на техните постижения и научни акредитиви. Възпитаници на "Ол Соулс" са философът Айзая Бърлин, архитектът сър Кристофър Рен, държавникът Уилям Гладстон, Лорънс Арабски. Такъв колеж не може да мине и без поне един нобелов лауреат и няколко министри.
Допълнително двама млади учени се избират всяка година сред оксфордските възпитаници, завършили наскоро с възможно най-високи резултати. Наречени "стипендианти по изпит", тези двама избраници се радват на редица привилегии, като пълен пансион, близо 15 000 паунда на година за 7-годишен срок на обучение и възможност за ерудирани дебати на изтощителни трапези със събратята си по интелект. От двамата щастливци само единият е обречен на вечен академичен живот. Другият - известен като "Лондончанина", обикновено се отдава на обществена кариера в журналистиката, политиката, правото. За да стигнат дотам обаче, двамата първо трябва да се преборят с около 50 кандидати на година на прословутия изпит на "Ол Соулс".
Изпитът съдържа 12 часа писане на есета в продължение на два дни. Половината са по теми от специалността на кандидатите, а останалите - по общи въпроси, например: "Има ли от какво да се боят невинните?", "Кое е за предпочитане - глобално затопляне или глобално застудяване?", "Колко хора трябва да има на земята?" и изненадващо подходящия за Англия: "Променя ли се моралният характер на една оргия, когато участниците носят нацистки униформи?".
Тези въпроси са достатъчно страшни. Но онова, което се помни с десетилетия, е именно есето по една дума, или просто Есето. В различни години са се падали "стил", "цензура", "благотворителност", "възпроизвеждане", "новост", "хаос" и "милост". Това не е тест за всекиго. "Много кандидати, включително и най-добрите, се объркват, когато се изправят пред тази задача", казва г-н Бригс, вече дългогодишен преподавател по съвременна история в Оксфорд. За други обаче есето е много ободряващо. "Невероятно забавление", описва размишленията си над думата "хармония" през 2007 г. Матю Едуард Харис. Матю решава предварително, че каквато и дума да му се падне, ще структурира отговора си по методите на Хегеловата диалектика. И сетне, като готвач, ровичкащ из дебрите на хладилника си за някоя необичайна съставка на супа, прибавя малко аргументи по категоричния императив на Кант и анализ на творческите спорове между вокалистите на "Кросби, Стилс, Неш енд Янг". Спокойно, не го приемат с този миш-маш.
Не приемат и писателя Хари Маунт, възпитаник на Оксфорд и автор на "Карпе дием: прибавете малко латински в своя живот". Хари писал през 1994 г. върху "чудеса". За какво писал в есето? "За плачещи мадони в Ирландия, от тоя сорт - разказва Маунт - и за битката между вярата и отричането. Аз съм скептик и не вярвам в чудеса и вероятно това не беше добре. Тъкмо бях чел за Карл Попър и неговата теория на фалшификацията, та сложих малко и от това."
Хари Маунт въобще не стига до втората част на изпитанието - вечерята, известна като "теста на ножа и вилицата". Джъстин Уолтърс, основател и изпълнителен директор на фирма за онлайн корпоративни комуникации, обаче успява. И твърди, че есето по думата "корупция" не било и наполовина толкова зловещо, колкото въпросната вечеря пред дълга редица строги учени. "Г-н Уолтърс, - попитал един - направили сте някои интересни изводи в есето си. Готов ли сте да ги защитавате?" За съжаление Уолтърс имал само смътен спомен какво е писал на белия лист. Казал си, но само наум: "Нали ти си учителят, разгадавай си ги сам". Но явно все пак се е представил като хората, защото го приели.
Сър Джон, настоящият ректор, е бил главен икономист на "Банк ъф Ингланд" и президент на Кралското икономическо дружество. И той предпочита да не си спомня собственото си есе от 1979 г. по думата "превръщане": "Тръпки ме побиват при мисълта какво ли съм писал". Но не всички успяват да погледнат толкова безсърдечно на това премеждие. "Есето - настоява Хари Маунт, въпреки че не го приемат - е забележителен тест за интелигентност. Питайте някого кога е била битката при Хейстингс и той или ще познае, или ще сгреши. Но задайте му, даже не му задавайте, просто я кажете - една-единствена дума, и се отваря безкраен простор за гениалност и глупост, все в рамките на една-едничка дума".
Впрочем, Есето може да е вече история, но една друга романтична и мистична част от изпитното мъчение оцеля и тази година - за десерт винаги има черешов пай, за да се види какво ще направят кандидат-студентите с костилките. Ал Рауз глътнал неговите. И 70 години по-късно още не е сигурен дали е постъпил правилно.
Колежът на Всички души на праведните покойници, както е цялото му име, днес се занимава основно с хуманитаристика, социални и теоретични науки и се гордее със забележителна библиотека.
Есета, прием 2008 г.
Обща част (Кандидатите трябва да пишат по три въпроса.)
- Неморално ли е да си купиш чанта за 10 000 паунда?
- "Не ме интересува дали някой чете книгите ми; пиша за себе си", казва авторът на 6 публикувани романа. Има ли нещо погрешно в твърдението му като теория на изкуството?
- Напразни ли са бойкотите?
- "Всяка ваша постъпка от деня на раждането ви се дължи на това, че сте искали нещо," казва Андрю Карнеги. Съгласни ли сте?
- Какво е нередното при селективните училища?
- Разумна изначална позиция ли е неприязънта към политиците?
- Защо коженото яке е по-приемливо от кожуха?
- Защо романите на Джейн Остин продължават да бъдат толкова популярни?
- Може ли да се разчита на която и да е обществена или политическа институция да се реформира сама?
- Крайно неестествено ли е за мъж и жена да живеят продължително време заедно?
- Разкриват ли детските игри с връзване на очите вродена жестокост в човешката природа?
- Защо ООН толерира толкова много лоши режими?
- Има ли разпад на семейните ценности на Запад и ако да, трябва ли държавата да се намеси?
- Трябва ли правителствата да подкрепят научни изследвания, от които може да няма технологични ползи?
- Какво трябва да научи Западът от Китай?
- Статутът на знаменитост налага ли загуба на достойнство?
- Ирационално ли е желанието за посмъртна слава?
- Какво трябва да се направи, ако въобще трябва, за епидемията от затлъстяване?
- Защо Африка е толкова зле икономически?
- Може ли светът да си позволи да не отглежда генномодифицирани култури?
- Възможно ли е архитекти и урбанисти чрез градско планиране да ликвидират престъпността и социалния разпад?
- Променят ли характера на играта много големите заплати на спортните професионалисти?
- Казват, че архитектурата е замразена музика. Има ли смисъл в това твърдение?
- Според "Икономист" старите поеми като "Беулф" и "Изгубеният рай" не могат да се четат от съвременните англоговорещи хора без специална подготовка, затова културната и социална стойност на великата поезия е в това да осигури материал за адаптации като филма "Беулф" например. Съгласни ли сте?
- Защо да прегърнем хулиган?
- Наука ли е теорията на струните?
- Може ли една картина да промени света?
- Можеш ли да обичаш някого, без да го уважаваш?
- Кое творение на античността най-много бихте искали да възстановите?
- Кое е първото съвременно НПО?
- В упадък ли е класическата музика? Има ли това значение?
- Кое е по-лошо - да си жесток спрямо лисица или спрямо бълха?
- Прекалено много ли работим?
Философия
септември 2009 г.
1. Трябва ли да се разграничават личностите, хората и техните тела?
2. Могат ли компютрите да мислят?
Английски език
септември 2009 г.
1. Европеец ли е Чосър?
2. Анализирайте връзките между алегория и реализъм в произволен исторически период.
3. Напишете некролог на Харолд Пинтър.
История
септември 2009 г.
1. Има ли смисъл да се изучава гръцката сексуалност?
2. "Средновековните крале били като съвременните миксери за напитки; ако не си вършат работата, ги риташ, докато проработят".
3.06.2010 г.
Всеобща дидактика или само дидактика
Проблемита на теоретичния анализ на дидактическата проблематика вълнуват много съвременни дидактици. Разсъжденията на един от тях относно невъзможността на всеобща дидактика или само на дидактика ви предлагам в навечерието на сесията. Надявам се тази статия на проф. Пламен Радев да ви бъде полезна за предстоящия изпит по дидактика.
12.05.2010 г.
Методите на обучение
Темата за методите на обучение в дидактиката е една от най-широко разработваните. Нещо ново за методите можете да прочетете в блога на проф. Пламен Радев.
30.04.2010 г.
Отново по темата за учебниците
През изминалата седмица със студентите от специалност "Педагогика" разработвахме темата за учебното съдържание и учебниците. Връзката към следващия текст е много полезна и показателна.
За съжаление не можем да не се съгласим, че "Учебниците на децата пълни с бисери. Учителите принудени да преподават откровени глупости – песни за джипове и миски, вицове за блондинки."
Остава въпросът кой, кога и как ще вземе мерки това да се промени.
Темата за мен е болезнена и вече съм писала по нея в списание "Педагогика", но безрезултатно, защото нормативната уредба е тази, която връзва ръцете и на оценители, и на автори.
За съжаление не можем да не се съгласим, че "Учебниците на децата пълни с бисери. Учителите принудени да преподават откровени глупости – песни за джипове и миски, вицове за блондинки."
Остава въпросът кой, кога и как ще вземе мерки това да се промени.
Темата за мен е болезнена и вече съм писала по нея в списание "Педагогика", но безрезултатно, защото нормативната уредба е тази, която връзва ръцете и на оценители, и на автори.
29.04.2010 г.
Консултации със студентите от магистърската програма ГИО
На 15.05.2010г. от 9,30 часа в зала 209 А на Учебен корпус 2 (Педагогически факултет) ще се проведат консултации по дисциплините от втория семестър.
27.03.2010 г.
Въпросник за изпита по МЕНИДЖМЪНТ НА ПЕРСОНАЛА
1. Образователният мениджмънт и ефективното училище.
2. Управление на човешките ресурси и управление на персонала. Същност на понятията персонал и човешки ресурси. Нарастващата роля на човешките ресурси в условията на глобални промени.
3. Външна и вътрешна среда на управлението на човешките ресурси. Фактори на вътрешната среда на организацията и тяхното влияние. Анализ и диагноза на средата на управлението на човешките ресурси. Същност, предимства и процедури на анализа и диагнозата на средата. Средата и ситуационния подход в управлението.
4. Планиране на човешките ресурси. Същност и предмет на планирането на човешките ресурси. Прогнозиране на потребностите от човешки ресурси. Нормативна уредба на трудовата ангажираност на педагогическия персонал.
5. Формиране на човешките ресурси в организацията. Набор на човешките ресурси. Същност на набора и необходимост от него. Цели и процедури на набора на човешките ресурси в организацията. Подбор на човешките ресурси. Същност и предмет на подбора. Цели, процедури и техники за подбор. Център за оценка професионалната пригодност.
6. Ориентация и адаптация на персонала. Въвеждане на персонала. Социализация на персонала, съобразно организационната култура и етика. Управление на адаптацията на персонала.
7. Обучение на човешките ресурси в организацията. Същност, предмет и цели на обучението. Процедури за управление на обучението
8. Мотивиране и стимулиране на персонала. Същност на мотивационния процес. Система за управление на мотивацията.
9. Оценяване на персонала. Същност и цели на оценяването. Критерии и показатели за оценяване.
10. Стилове на управление на персонала.
11. Делегиране на пълномощия и управление на екипната работа на персонала.
ЛИТЕРАТУРА
Основна:
1. Армстронг М., Управление на човешките ресурси, Бургас, 1995
2. Андреева, М., Управление на персонала, С., Галактика, 1995.
3. Бояджиев Д., Мениджмент на човешките ресурси, С., 1994
4. Бояджиев, Д., Мениджмънт на човешките ресурси, С., Диагностик прес, 1994.
5. Веснин В., Практический мениджмент персонала, М., 1998
6. Владимирова, К. и др. Управление на човешките ресурси І и ІІ част, С., 1999
7. Владимирова, К., и др., Управление на човешките ресурси, УИ „Стопанство”, 1999.
8. Гратън, Л. Жизнена стратегия. Как да поставим хората в центъра на корпоративната стратегия, С., 2002
9. Дамянов, А., П. Горанова и Г. Захариева, Управление на персонала (национални и интернационални измерения), Свищов, АИ „Ценов", 1999.
10. Иванов, И., Основи на мениджмънта І том, Макрос, Пловдив, 2003 г.
11. Илиев И., Мотивация на персонала,С., 1994
12. Каменов К., Андреева М., Управление на персонала, Свищов, 1994
13. Каменов, К. и др. Човешкият фактор и екипната дейност в управлението, С., Люрен, 2000
14. Карабельова, С. Христоматия по управление на човешките ресурси, С., Лик, 2000
15. Карабельова,С. Управление и развитие на човешкия потенциал, С., 2004
16. Кънчев, М. Управление на човешките ресурси, С., Албатрос, 2000
17. Ландърс, М. Основи на лидерството, С., 2002
18. Маслоу, Е. Мотивация и личност, С., 2004
19. Мениджмънт на човешките ресурси в Испания, С., 2000
20. Недялкова, А. Ръководство за самоподготовка по УЧР, С., Люрен, 1999
21. Нови концепции в управлението на човешките ресурси, С., 1997
22. Нория, Н. Мотивирани. Как човешката природа оформя решенията ни, С., 2002
23. Пачев, Т. Управление на персонала в организацията, С., 2005
24. Рамчев, К. Икономическа психология, С., 1997
25. Спасов, К. Управление на човешките ресурси. С., 1999
26. Харизанова М., Бояджиева Д., Лиловска С., Управление на човешките ресурси, С., 1998
27. Христова Т., Мениджмънт на човешките ресурси, Варна, 1997
28. Шопов, Д. Наръчник по УЧР, С., 2002
29. Шопов, Д. Управление на човешките ресурси І част, С., 2003
30. Шопов, Д. Управление на човешките ресурси ІІ част, С., 2003
Допълнителна
1. Даскалов,Н. Бизнеспсихологията – големият шанс на фирмите, “Абагар”, В.Търново, 1992
2. Джей, Р. Създайте страхотен екип, С., Инфо Дар, 2001
3. Джонев, С. Кризите на преуспяващите фирми. Софи-Р, С., 2004
4. Джонев, С. Социалната организация. Том 3, Софи-Р, София. 2001
5. Донъли, Д. Х. и др., Основи на мениджмънта, Отворено общество, София, 1997
6. Захариева, Г., Оценка на източниците при подбора на кадри, Бизнес управление, 1995, кн. 1.
7. Изграждане на ефективни екипи. Пълен набор от умения за изграждане на силни и работещи екипи. С., Класика и стил, 2006
8. Илиева, С. Организационно развитие, УИ „Св. Кл. Охридски, С., 1998
9. Йегерс, П., А. Александров, В. Кънчев, Ефективно управление на персонала, Информаинтелект, С., 1996.
10. Медъкс, Р. Създаване на екип – упражнение по лидерство - Отворено образование, 1998, № 3
11. Медъкс, Р. Формиране на екип – Отворено образование, 1998, № 4
12. Милър, Д. Най-добрият шеф, най-лошият шеф, С., 2004
13. Оуен, Х., В. Ходжсън, Н. Газард. Наръчник за лидери. С., 2005
14. Официалната интернет страница на Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси.
15. Паунов, М. Организационно поведение. Сиела, С., 1998
16. Симеонова, Р. Управление на екипи в организациите за социална работа – Годишник на СУ, ФП, Том 99, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2007
17. Фриймантъл, Д. 100 дни от живота на един супершеф. Сиела, С., 1999
18. Шопов, Д., и др, Управление на човешките ресурси, С., Тракия М, 1998.
19. Янкулов Я., Забунов Г., Мениджмънт, С., Тилия, 1997
2. Управление на човешките ресурси и управление на персонала. Същност на понятията персонал и човешки ресурси. Нарастващата роля на човешките ресурси в условията на глобални промени.
3. Външна и вътрешна среда на управлението на човешките ресурси. Фактори на вътрешната среда на организацията и тяхното влияние. Анализ и диагноза на средата на управлението на човешките ресурси. Същност, предимства и процедури на анализа и диагнозата на средата. Средата и ситуационния подход в управлението.
4. Планиране на човешките ресурси. Същност и предмет на планирането на човешките ресурси. Прогнозиране на потребностите от човешки ресурси. Нормативна уредба на трудовата ангажираност на педагогическия персонал.
5. Формиране на човешките ресурси в организацията. Набор на човешките ресурси. Същност на набора и необходимост от него. Цели и процедури на набора на човешките ресурси в организацията. Подбор на човешките ресурси. Същност и предмет на подбора. Цели, процедури и техники за подбор. Център за оценка професионалната пригодност.
6. Ориентация и адаптация на персонала. Въвеждане на персонала. Социализация на персонала, съобразно организационната култура и етика. Управление на адаптацията на персонала.
7. Обучение на човешките ресурси в организацията. Същност, предмет и цели на обучението. Процедури за управление на обучението
8. Мотивиране и стимулиране на персонала. Същност на мотивационния процес. Система за управление на мотивацията.
9. Оценяване на персонала. Същност и цели на оценяването. Критерии и показатели за оценяване.
10. Стилове на управление на персонала.
11. Делегиране на пълномощия и управление на екипната работа на персонала.
ЛИТЕРАТУРА
Основна:
1. Армстронг М., Управление на човешките ресурси, Бургас, 1995
2. Андреева, М., Управление на персонала, С., Галактика, 1995.
3. Бояджиев Д., Мениджмент на човешките ресурси, С., 1994
4. Бояджиев, Д., Мениджмънт на човешките ресурси, С., Диагностик прес, 1994.
5. Веснин В., Практический мениджмент персонала, М., 1998
6. Владимирова, К. и др. Управление на човешките ресурси І и ІІ част, С., 1999
7. Владимирова, К., и др., Управление на човешките ресурси, УИ „Стопанство”, 1999.
8. Гратън, Л. Жизнена стратегия. Как да поставим хората в центъра на корпоративната стратегия, С., 2002
9. Дамянов, А., П. Горанова и Г. Захариева, Управление на персонала (национални и интернационални измерения), Свищов, АИ „Ценов", 1999.
10. Иванов, И., Основи на мениджмънта І том, Макрос, Пловдив, 2003 г.
11. Илиев И., Мотивация на персонала,С., 1994
12. Каменов К., Андреева М., Управление на персонала, Свищов, 1994
13. Каменов, К. и др. Човешкият фактор и екипната дейност в управлението, С., Люрен, 2000
14. Карабельова, С. Христоматия по управление на човешките ресурси, С., Лик, 2000
15. Карабельова,С. Управление и развитие на човешкия потенциал, С., 2004
16. Кънчев, М. Управление на човешките ресурси, С., Албатрос, 2000
17. Ландърс, М. Основи на лидерството, С., 2002
18. Маслоу, Е. Мотивация и личност, С., 2004
19. Мениджмънт на човешките ресурси в Испания, С., 2000
20. Недялкова, А. Ръководство за самоподготовка по УЧР, С., Люрен, 1999
21. Нови концепции в управлението на човешките ресурси, С., 1997
22. Нория, Н. Мотивирани. Как човешката природа оформя решенията ни, С., 2002
23. Пачев, Т. Управление на персонала в организацията, С., 2005
24. Рамчев, К. Икономическа психология, С., 1997
25. Спасов, К. Управление на човешките ресурси. С., 1999
26. Харизанова М., Бояджиева Д., Лиловска С., Управление на човешките ресурси, С., 1998
27. Христова Т., Мениджмънт на човешките ресурси, Варна, 1997
28. Шопов, Д. Наръчник по УЧР, С., 2002
29. Шопов, Д. Управление на човешките ресурси І част, С., 2003
30. Шопов, Д. Управление на човешките ресурси ІІ част, С., 2003
Допълнителна
1. Даскалов,Н. Бизнеспсихологията – големият шанс на фирмите, “Абагар”, В.Търново, 1992
2. Джей, Р. Създайте страхотен екип, С., Инфо Дар, 2001
3. Джонев, С. Кризите на преуспяващите фирми. Софи-Р, С., 2004
4. Джонев, С. Социалната организация. Том 3, Софи-Р, София. 2001
5. Донъли, Д. Х. и др., Основи на мениджмънта, Отворено общество, София, 1997
6. Захариева, Г., Оценка на източниците при подбора на кадри, Бизнес управление, 1995, кн. 1.
7. Изграждане на ефективни екипи. Пълен набор от умения за изграждане на силни и работещи екипи. С., Класика и стил, 2006
8. Илиева, С. Организационно развитие, УИ „Св. Кл. Охридски, С., 1998
9. Йегерс, П., А. Александров, В. Кънчев, Ефективно управление на персонала, Информаинтелект, С., 1996.
10. Медъкс, Р. Създаване на екип – упражнение по лидерство - Отворено образование, 1998, № 3
11. Медъкс, Р. Формиране на екип – Отворено образование, 1998, № 4
12. Милър, Д. Най-добрият шеф, най-лошият шеф, С., 2004
13. Оуен, Х., В. Ходжсън, Н. Газард. Наръчник за лидери. С., 2005
14. Официалната интернет страница на Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси.
15. Паунов, М. Организационно поведение. Сиела, С., 1998
16. Симеонова, Р. Управление на екипи в организациите за социална работа – Годишник на СУ, ФП, Том 99, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2007
17. Фриймантъл, Д. 100 дни от живота на един супершеф. Сиела, С., 1999
18. Шопов, Д., и др, Управление на човешките ресурси, С., Тракия М, 1998.
19. Янкулов Я., Забунов Г., Мениджмънт, С., Тилия, 1997
Абонамент за:
Публикации (Atom)