Този материал е представен по време на научна конференция, организирана от СУ "Св. Климент Охридски" на тема: "Университетското образование: предизвикателства и перспективи през XXI век" проведена през 2006 година и публикуван в едноименния сборник на стр.112-124
В края на XX и началото на XXI век светът преживява много промени, свързани преди всичко с голямата мобилност на стоки и хора и с мощното развитие на информационните технологии. Възможността на хората да пътуват през границите и да търсят своето най-добро място за живеене доведе до нови проблеми в страните, станали привлекателни за емигранските вълни. Специфично място сред новите предизвикателства, отправени към тези държави, е училищното обучение и образованието на децата от различни култури, етноси, нации и националности.
В училищното законодателство на много страни от Европа бяха направени промени, свързани с облекчаване на механизмите за адаптация при включването на децата на емиграните в училищното обучение.
Изборът на страните, които привлякоха нашето внимание в настоящата работа, не е случаен, а обоснован от спецификите им, свързани с опита в училищното обучение и образованието на деца от различни расови, етнически и културни групи.
В САЩ мултикултурността в класната стая е реалност от самото начало, предвид създаването на самата държава и нейната нация като пъстра палитра от емигрантски общности, търсещи нови предизвикателства и втори шанс в новостроящата се американска демокрация.
Холандия е добър пример за толерантна мултикултурна европейска държава, в която живеят „емигранти от различни части на света, сред които най-големи групи образуват тези от Суринам, Индонезия, Мароко и Турция” [6].
За българското училище проблемът за обучението на деца от различни етнически малцинства също не е нов. Според Е. Сачкова могат да се обособят ”четири етапа, на които съответстват различни образователни политики спрямо малцинствата: на сегрегация (1878-1946), на плурализъм (1946-1958), на асимилация (1958-1991) и на интеграция (1991- до днес)” [2, 49].
Още в края на деветнадесети век след създаването на Третата българска държава започват да се откриват училища за децата на живеещите на нейна територия етнически и религиозни малцинства – турци, арменци, евреи, татари, гърци, католици, мюсюлмани и други, които продължават да съществуват до средата на XX век, когато са закрити. Така на практика близо 40 години образователното законодателство, непозволяващо обособяване на малцинствени училища, осъщестява асимилационна политика, като реализира единен учебно-възпитателен процес без отчитане на етническото и културното многообразие. Едва след демократичните промени от началото на 90-те години учениците от различните етнически малцинства получиха правото да изучават своя майчин език в българското училище, но това е само една нова възможност за изясняване на етническото самосъзнание, а оттам и на културната принадлежност на децата от малцинствата, доколкото езикът и културата са изключително тясно свързани и е само началото на пътя, който трябва да извърви българската образователна система, за да достигне до ценностите на гражданското образование и интеркултурализма като негова съставна част.
Обект на изследване в настоящата работа е подготовката на учители за работа в мултикултурна среда.
Предмет са три университетски програми, апробирани в щата Пенсилвания – САЩ, Хагския университет - Холандия и Шуменския университет – България.
Опитът за сравнение ще бъде направен по няколко показателя:
1. За кого са предназначени.
2. Начало на програмите.
3. Продължителност на програмите
4. Обща натовареност в аудиторни часове.
5. Основни цели.
6. Съдържание на учебните планове и програми.
1. Към кого е насочена програмата беше първият въпрос, който ни заинтересува.
В Пенсилвания тя е предназначена за студенти от учителски специалности, които се подготвят за работа в начален, среден и горен курс от 11 различни университета от щата Пенсилвания.
В Холандия обучението е специално организирано за студенти, по подпрограма за мобилност в програмата Еразъм/Сократ от страните на Европейския съюз, чакащите присъединяване и от цял свят.
В България това е магистърска програма, предназначена за учители с висше образование, преподаващи предмети от културно-образователната област “Обществени науки и гражданско образование”, като Роден край, Околен свят, Човекът и природата, Човекът и обществото, История и цивилизация, География и икономика, Философия (Психология и логика, Етика и право, Философия), Свят и личност, и бакалаври, завършили всички учителски специалности, като особен интерес проявяват тези от специалностите: „Педагогика”, “Предучилищна и начална училищна педагогика”, “Начална училищна педагогика с чужд език”.
2. Начало на работа по програмите.
Като най-стара можем да определим програмата в Пенсилвания, за която разполагаме със сведения, че е стартирала в този си вид още през 1994 г. и продължава да функционира успешно.
За програмата в Холандия за съжаление не разполагаме с точни данни.
В България магистръската програма по Гражданско и интеркултурно образование е приела първите си студенти през учебната 1999/2000 г.
3. Продължителност на програмите
Първото сериозно различие е продължителността на програмите в трите страни.
В Пенсилвания обучението е интензивно и се реализира в рамките на две учебни седмици. Основната насока на работата е в условията на реална училищна среда да се наблюдава и анализира образвателният процес в мултиетническата класна стая.
В Холандия курсът на обучение е тримесечен и включва 12 учебни седмици, в които студентите съчетават теоретичната подготовка със собствена изследователска работа и с наблюдения в училища, в които се обучават ученици от малцинствата и ученици със специфични образователни потребности.
В България в съответствие със Закона за висшето образование магистърската програма се реализира за 1,5 години, разделени в три семестъра, в редовна и задочна форма на обучение.
4. Обща натовареност в аудиторни часове
В Пенсилвания общият хорариум е 80 часа, за които студентите получават 3 кредита.
В Холандия общият хорариум е 300 часа и програмата дава 20 кредита по ECTS, а в България - 350 часа, съответстващи на 90 кредита по ECTS.
5. Основни цели.
Сред основните цели, които се преследват в Пенсилвания, можем да изведем като най-значими следните :
Да се натрупа практически опит при работа с деца от различни раси и култури в училищата на големия град;
Да се вземе участие в един общински проект, в който си взаимодействат ученици, родители и лидери на етническите им общности;
Да се постигне професионално усъвършенстване в дейности, реализирани под ръководството на учители от Филаделфия с опит в работа с различни деца;
Да се съдейства за създаване на нови връзки и отношения между студентите от различни университети на щата Пенсилвания;
Да се участва в дискусии с практикуващи учители в големи градски мултикултурни училища [8].
Предвид спецификата на курса в Холандия, основните цели, които се преследват, имат известно сходство, но и някои сериозни различия по отношение на вече посочените:
Запознаване с Холандия и холандската образователна система;
Запознаване с националните образователни системи на участниците в курса;
Запознаване с проблемите на мигрантските групи и формиране на умения за муждукултурно разбирателство;
Запознаване в теоретичен план с идеите на мултикултурализма и трупане на практически опит за работа в мултикултурна класна стая;
Формиране на интеркултурна компетентост чрез дискусии и други дейности за преодоляване на стреотипи, предразсъдъци и расизъм;
Формиране на религиозна толерантност;
Формиране на етническа толерантност.[7]
Основните цели на магистърската програма по “Гражданско и интеркултурно образование” в България са:
Да се подготвят специалисти по гражданско и интеркултурно образование в училище, за системата на социалните дейности и неправителствените организации и специално за работа с деца от малцинствата.
Студентите чрез участието си в тази програма да получат профилирана подготовка в областта на интеркултурната педагогика, гражданското и интеркултурното образование.
7. Съдържание на учебните планове и програми.
Двуседмичният курс в щата Пенсилвания се реализира на територията на град Филаделфия, където се стационират участниците от различните университети.
Програмата е разработена по дни и часове. Основно място в нея заемат посещенията в мултикултурни класни стаи и наблюденията на учебна работа.
В първия ден студентите се запознават със структурата на образователния окръг Филаделфия, като получават конкретна информация за отделните региони в него от образователните им администратори. Получават инструкция за дейностите, в които ще бъдат включени, и участват в дискусия на тема: „Отвори съзнанието си”.
През втория ден те изцяло се потопяват в училищната атмосфера.
На третият ден, след приключването на учебните занятия, които са наблюдавали, имат възможност да споделят впечатленията си в семинар на тема: „Ученето може да бъде забавно” с участието на ръководителите на курса и двама представители на образователния окръг.
Четвъртият ден отново са изцяло в училище и в следобедните часове имат предвидено посещение на музей.
Петият ден след приключването на учебните занятия, които са наблюдавали, имат още две дейности – пресконференция и работен семинар на тема: „Защо, когато се върна, ще мога да правя разлика?”.
На шестия ден наблюденията се допълват с трупане на специфичен опит върху пуерториканската култура, което продължава и на следващия ден с празника в парка, на който присъстват, срещата с представители на местната общност и вечеря с типична латиноамериканска храна.
Втората учебна седмица също е наситена с разнообразни дейности. Ежедневните посещения на училища продължават, а в следобедните часове след 15,30 часа се провеждат различни обучителни дейности.
Заслужва внимание семинарът на тема: „Разнообразието – позитивна сила за учене: изследване на образователното равенство и различието”; представянето на опита на учители от работа с деца от различните малцинства; представянето на работата на центровете за набиране на млади учители и не на последно място тематичните постер-сесии.
Програмата на тримесечния курс в Холандия е теоретико-приложна.
През първата седмица се започва със запознаване с Холандия – нейното население, територия, политика, религии, регионални особености, историческо развитие на страната и по-специално на град Хага.
Студентите получават и познания върху холандския език, които ще има бъдат от полза по време на престоя в страната домакин.
Втората учебна седмица е под мотото: „Живот и обучение в Европа”. В нея студентите представят страните, от които идват, и образователните им системи. Разширяват познанията си за холандския език и страната като цяло, включително и за образователната система в нея.
Третата седмица е посветено на образованието на мигрантите.
През четвъртата седмица е запознаването с теорията и практиката на обучението в Холандия на деца от различни етнически и културни групи. Мултикултурната класна стая и обучението в нея се разглеждат от различни гледни точки.
Следващата седмица е великденска ваканция и студентите могат да използват времето за свободни дейности и обогатяване на своето портфолио с културните прояви, в които се включват.
През петата учебна седмица студентите са на посещения в мултикултурни училища и дневни центрове.
Шестата седмица е посветена на антирасизма. Темите, които се дискутират, са ценности; норми и правила; стереотипи, предразсъдъци и расизъм.
Седмата седмица е посветена на темата за религиите.
През осмата седмица студентите посещават училища за деца от малцинствата със специфични образователни проблеми и затруднения.
През деветата се разработват проблемите на образователния менджмънт на училища, в които се обучават деца от различни мигрантски групи, и ефективността на образователния процес в тях.
Десетата седмица е посветена на практически занимания по интекултурна комуникация. Като се използват драматизации и други интерактивни мeтоди, се обогатява практическият опит в междукултурната комуникация. Обсъждат се и проблемите, свързани с овладяването на втори – чужд език.
През единадесетата седмица студентите се срещат с двама гост-преподаватели. Те се запознават с гост-преподавателя Лари Волд от университета Индиана, който презентира училищната реалност във Филаделфия и курсът, организиран там, и с госта от България, който представя магистърската програма по гражданско и интеркултурно образование на Шуменския университет.
През последната - дванадесета седмица студентите работят самостоятелно и могат да се консултират с ръководителя на курса за подготовката на заключителното портфолио, което трябва да представят.
В Шуменския университет през есента на 1998 година по проект на Философска фондация “Минерва” на тема: “Интеркултурни комуникации и гражданско общество”, финансиран по програма ФАР, се проведе курс за специализирана подготовка на учители, работещи с деца от малцинствата, последван от експериментална работа в сферата на интеркултурната комуникация и специализация на най-добре представилите се учители в института IREF в Барселона през май 1999 година. Опитът, напрупан при огранизацията и реализацията на този курс, ни окуражи да предложим магистърска програма в същата тематична посока.
През учебна 1999/2000 година са приети първите студенти в Магистърската програма по Педагогика “Гражданско и интеркултурно образование”. Тя е предназначена за учители с висше образование, преподаващи предмети от културно-образователната област “Обществени науки и гражданско образование” като Роден край, Околен свят, Човекът и природата, Човекът и обществото, История и цивилизация, География и икономика, Философия (Психология и логика, Етика и право, Философия), Свят и личност. Силен интерес към програмата проявяват и бакалаври, завършили специалностите “Предучилищна и начална училищна педагогика” и “Начална училищна педагогика с чужд език”.
Учебният план включва следните дисциплини:
1. Въвеждане в програмата.
2. Компютърни умения.
3. Работа с документи и библиотеки.
4. Политология.
6. Културология.
7. Социална психология.
8. Философски основи на гражданското и интеркултурното образование.
9. Етически и правни аспекти на гражданското и интеркултурното образование.
10. Теоретически основи на гражданското образование.
11. Теоретически основи на интеркултурното образование.
12. Образование и културни различия.
13. Дидактически технологии в интеркултурното и гражданското образование.
14. Педагогическо общуване.
15. Реторически техники в гражданското и интеркултурното образование.
16. Тренинг-техники по гражданско и интеркултурно образование.
17. Икономически аспекти на гражданското и интеркултурното образование.
18. Аспекти на гражданското и интеркултурното образование в обучението по история и география.
19. Аспекти на гражданското и интеркултурното образование в обучението по български език и литература.
20. Изследователски методологии в гражданското и интеркултурното образование.
Методологическа основа при конструирането на плана е философията на интеркултурализма. Условно дисциплините могат да се обособят в четири блока:
1) въвеждащ – от 1 до 3;
2) философско-методологически - от 4 до 9;
3) специализиращ в областта на гражданското образование и интеркултурната педагогика – от 10 до 16 и 20;
4) практически ориентиращ във възможностите на учебното съдържание за реализиране на целите на гражданското и интеркултурното образование – от 17 до 19.
Преподавателският екип включва хабилитирани лица от Шуменския и Софийския университети с доказан опит и принос в развитие на идеите на гражданското и интеркултурното образование. Тренинговата работа се релизира от лицензирани треньори – педагози и психолози.
Мнозинството от участниците в програмата са учители, работещи в етнически хетерогенни училища и детски градини. Завършилите магистри са предпочитани от директорите при нови назначения, защото специфичната им подготовка за работа с деца от различни етнически малцинства е особено необходима и високо оценявана.
Основни предимства и недостатъци на всяка от програмите.
Основното предимство на програмата, реалзирана в щата Пенсилвания е наситеността с практически наблюдения в реална мултикултурна класна стая. Посещенията в училище позволяват на студентите да се потопят в проблемите, с които се сблъскват учителите в хода на училищното обучение при работа с деца от различни раси, етнически и културни малцинства.Срещите и разговорите с работещите в тези учебни заведения им позволяват да получат непосредствени впечатления за педагогическите технологии, които се реализират, за трудностите, успехите и затрудненията, породени от специфичната училищна или семейна среда.
Като недостатък на програмата можем да отбележим липсата на теоретична подготовка в областта на етническите и културните различия и педагогическите технологии за работа с ученици с различен произход.
Основното предимство на програмата, реализирана в Хагския университет, е съчетаването в проблематиката на теоретичните познания, които получават студентите, с практическите наблюдения на дейности в училища, в които се обучават деца на емигранти с и без увреждания. Другото сериозно предимство на програмата е заложено в самата и методология – създаването на група от студенти от различни страни и университети. Обучаващите се обогатяват своя опит и трупат ценна практика в мултикултурен диалог при съвместната работа в малките групи, които изготвят проектите в хода на програмата. При общите занятия и в извънаудиторните си контакти те научават много за религията, езика, бита, традициите и обичаите на своите колеги от групата. Висока оценка в самата организация на програмата заслужава и това, че студентите работят активно и самостоятелно при подготовката за различните си почти ежеседмични презентации и поемат отговорността на собственото си учене. Изготвянето на студентско портфолио е част от модерните образователни технологии, които се прилагат успешно в програмата.
Магистърската програма по Педагогика “Гражданско и интеркултурно образование”, реалзираща се вече шеста учебна година в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, засега е единствената в системата на висшето педагогическо образование в България.
Нейните основни предмиства могат да се открият в сериозния методологически фундамент, който се поставя чрез цикъла от философски, политологически и културологически дисциплини; в базисната подготовка върху теорията на интеркултурната педагогика и търсенето на практическите възможности за реализация на идеите на интеркултурализма в обучението по отделни учебни предмети.
Като сериозен недостатък на програмата можем да посочим липсата на практически наблюдения върху работа в мултикултурни училища. За част от студентите работата в такава учебна среда е позната (това са учителите, обучаващи се в задочна форма, които работят в региони със смесено население), но за други не е така.
Въпреки посочения недостатък, нашата магистърска програма е успешен опит, който може да се популяризира и мултиплицира и в други български университети.
Тя сполучливо се вписва и във визията на Шуменския университет като Университет на толерантността, защото, предлагайки специализираща подготовка на учители за целите на интеркултурното образование, дава фундамента на взаимното опознаване, разбиране и приемане, стоящи в основата на толерантността.
В Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства като специфична цел е посочена и “квалификацията и преквалификацията на учителски кадри за работа в смесени паралелки”[3], която цел е изпълнена тук.
Независимо от постигнатото обаче българското висше образование все още няма цялостна концепция за преосмисляне на подготовката на учители за работа в етнически смесени класове и училища, макар че научни изследвания и публикации в тази посока не липсват [виж по подр. 5, 160-174; 1, 212-217 и 4, 97-104].
ЛИТЕРАТУРА
1. Иванов, Ив. Диференциална педагогика. Шумен, 2002
2. Сачкова, Е. От образование на малцинства към интеркултурно образование. В сб.: Интеркултурното образование в България – идеал и реалност. С., 1999
3. Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. www. minedu.government.bg
4. Тоцева, Я. О подготовке болгарских учителей к работе в мультикултурной среде в системе высшего образования. В сб.: Мультикультурное образование как средство менеджмента разнообразия и консолидации в полиэтническом обществе, Кишинев, 2005
5. Тоцева, Я. Учителят и интеркултурното образование. В сб.: Интеркултурна комуникация и гражданско общество, София, 2000
6. Find your way in The Hague. Guide for foreign students. www.thehagueuniversity.nl
7. Urban Education in an Intercultural International perspective. Programme Information. A tree month international course, 2005. www.thehagueuniversity.nl
8. Vold, L. Initiatives in Urban Teacher Preparation. Indiana University of Pennsylvania, 2005
Няма коментари:
Публикуване на коментар