18.12.2016 г.

Madonna Woman of The Year Full Speech | Billboard Women in Music 2016




Невероятна реч, която заслужава да бъде слушана и осмисляна както от позициите на ораторското изкуство, а така също и от позициите на философията на толерантността, защото поставя въпроса за равенството и по-точно неравенството между половете.

12.09.2016 г.

Реч на Иво Андрич пред Шведската академия на науките

Подготвена и прознесена преди повече от 50 години тази реч заслужава внимание и в днешните бурни за Балканите времена.
Българският превод може да се види тук:

10.04.2016 г.

Оригиналното писмо на индианеца

Писмото на един индиански баща до учителя на неговото индианско дете

Писмото е написано от Робърт Лейк, професор в училището в Спокейн, Вашингтон, САЩ. Авторът е индианец по рождение, израснал в племето Чероки.

Уважаеми учителю,
Бих искал да ви представя моя син Вълкът – Вятър.
Вие вероятно бихте го нарекли типично индианско дете. Той е роден и израснал в резерват. Има черна коса, кафяви очи и лице с цвят на маслина. Както и много други индиански деца той е тих и стеснителен в класната стая. Сега е едва на 5 години и аз наистина не разбирам защо вече сте го определили като “изоставащ ученик”.
Дори и на тази възраст, той вече е преминал през много повече обучения, от колкото неговите връстници в Западното общество. Вълкът – Вятър бе постоянно със своята майка и я придружаваше навсякъде. Ходеше заедно с нея на брега на океана на изгрев слънце, когато тя изричаше своите молитви. Придружаваше своите чичовци по време на риболова и слушаше възрастните, докато разказваха племенните легенди за възникването на света. Присъствал е на свещенния танц на Бялата Сърна на своето племе и е много добре запознат с различни култури и вярвания. Имал е хиляди възможности да наблюдава мен, своите вуйчовци и магьосника на племето как събират различни по цвят пера и пеят песни докато се приготвят за свещенни танци и ритуали. Вълкът – Вятър е лекуван по двадесет различни начина от племенни лекари от Аляска до Аризона и в Ню Йорк до Калифорния. Участвал е в повече от двадесет свещенни ритуала за очистване на разума, душата и тялото и е общувал с хора, които изповядват различни религии – Протестанти, Католици, Будисти, и Ламаисти. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Може би това Ви кара да си мислите, че моето индианско дете е “изоставащ ученик”.
Неговата майка, а също и лелите му са го учели да смята и да познава числата докато подбират различни материали, необходими за направата на кошниците на племето.Той научи първите си числа, докато помагаше на мен, своя баща, да подготвям камъните за специалните церемонии – седем камъка за Лечителска Церемония и тринадесет за Церемонията на Слънцето.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо той усвоява бавно Вашите методи в класната стая. Моля Ви бъдете търпелив към него! Ще му отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за него неща.
Вълкът – Вятърът не е “културно ощетен”, той просто е “културно различен”.
Ако го попитате колко месеца има в една година, той вероятно ще Ви каже 13. Това е така, защото хората в нашето племе са го учили, че в една година има 13 пълни луни.
За него може би е трудно да напише името си на къс хартия, но той може да го произнесе на няколко различни индиански диалекта. Сигурно ще се съгласите с мен, че всички тези влияние взети заедно го правят някак тих и стеснителен в клас.
Докато Вие се опитвате да му предадете новите си методи, той може би гледа замечтано през прозореца. Това е така, защото той е научен да наблюдава и изучава промените в природата. За него е наистина трудно да се пренесе в класната стая докато листата се осветяват в ярки цветове, а птиците отлитат на юг. Той инстиктивно знае, че по това време на годината би трябвало да е със своето племе на полето. Сега той се разкъсва между два свята – две различни културни системи.
И така, уважаеми Учителю, бих искал да Ви представя моя син Вълкът – Вятър, който в края на краищата не е “типично” индианско дете. Той носи в себе си културата и мъдростта на много, много поколения и познанията на своите майка, баба, баща и магосниците на своето племе. Бих искал моето дете да успее в училището и в живота. Не бих искал то да стане неудачник или самотен отшелник, а още по малко да потъне в наркотици и алкохол, защото се чуства неприет или отпъден. Искам синът ми да се гордее със своето богато наследство и култура, както и да развие необходимите способности за двата свята, в които живеем.
За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на моя син.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.

Вариант № 17 на писмото на индианеца

ЗДРАВЕЙТЕ,
господин учител!
Бих искала да Ви запозная малко с дъщеря ми, понеже е доста вероятно тя да е малко по-различна от връстниците си тук.
Така се случи, че се наложи да се преместим в Едирне от Пловдив, където детето ми учеше до 3-ти клас. От всичкото нагоре тя е от руски произход. Но не мисля, че това ще е някаква пречка, тъй като знанието на двата езика (руски и български) до сега само й помагаше в изучаването на трети (английски). Ще съм Ви признателна, ако ще бъдете малко по-снизходителни през първата година, та да може да понаучи езика – тя вече познава основните изрази и доста думи, така че ще се справи бързо.
Искам да Ви кажа, че въпреки трудностите, които ни очакват тук, много се зарадвахме, че поне едно от децата ни ще завърши образованието си в Турция. Приятелката ми разправяше много за турското образование и вече от 5 години живее тук. От нея научихме, че има голям избор на държавните училища, в които децата могат да се обучават съвсем безплатно (включително и учебници през цялото време на обучението) чак до университета. Дъщеря ми е много щастлива, че сега ще може да съчетава мечтаното образование в областта на изкуствата с художествена гимнастика. Също така е много важно, че цяла една година преподаването ще се води на чужд (не турски) език. Може би ще й е малко трудно да свикне с униформите, понеже в България те не са задължителни, но тя е свикнала на дисциплина и няма да ви създава проблеми. Много е важно, че учителите тук са предимно млади, а най-вече не са само жени - така детето ще придобие по-правилната представа за живота.
Не би трябвало да има проблеми и в отношението на религиозните възгледи. Думите на премиера ви Ахмет Давутоглу обещават свобода в избора на начина на обличане: „Всеки може да живее живота си така, както желае. Ние решихме да преминем към един по-либерален подход в образованието...” Освен това основните принципи на исляма и христианство са едни и същи, което ще помогне за бърза адаптация. Задължителното религиозно обучение вероятно ще й се стори странно в началото, но понеже тя е възпитавана в духа на вярата в един Бог, ще свикне и ще приеме нещата бързо. Това е особено важно във връзката с набиращите сила радикални течения и събитията в Сирия и Ирак.
Ще останете изненадани, че няма да имате никакъв проблем с нея относно социалните мрежи, селфита и др. подобни (тъй като знам, че в турските училища това е ограничено) - тя е свикнала с живото общуване, бързо завързва приятелства, най-вече израсна в голямо семейство, по което прилича на повечето деца тук. Сигурна съм, че лесно ще намери нови приятели. Може би ще е доста изненадващо за нея, че на всяко дете в училище се полага личен компютър...., но като всяко съвременно дете тя и с това ще свикне, макар че вкъщи има само личен таблет.
Дъщеря ми е родена в България, но въпреки това обича историческата си родина - Русия, празнуваме вкъщи нашите празници, но и българските също, готвим руските ястия, но и българските също, а що се отнася до музика – слушаме абсолютно всякаква. Мисля, че успях да възпитая у децата си уважение към чуждата култура, към чуждия мироглед, но също така децата ми помнят и корените си...Дъщеря ми е отворена към новото, макар понякога ще й бъде сложно на битово ниво, но се надявам на вашето разбиране и помощ.
С уважение, майката 

Изготвил: Светлана Кузягина




Вариант № 16 на писмото на индианеца

Писмо от майка рускиня, женена за българин, чието дете учи в Китай

Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя дъщеря си – Екатерина. Това е европейското име на момичето, което познавате като Кайдзя.
За Вас тя вероятно е типичното западно дете – бяла, светлокоса, с големи очи, твърде различна в реакциите си от децата, с които сте свикнали да работите. Като повечето западни деца, попаднали в класната стая в Китай, Екатерина трудно се вписва в учебната среда. Рядко общува със съучениците си. За учителите и китайските си връстници, свикнали на определен ред и дисциплина, тя е твърде невъздържана, шумна, спонтанна в отговорите си, вечно задаваща неподходящи въпроси и изоставаща с учебния материал. Едва на 7 години, вече е определяна като „лош ученик”.
Макар да е само на 7 години, Екатерина е преминала през много повече обучения от съучениците си. Като дете от смесен брак, тя познава две различни култури – моята – руската и тази на баща си - българската. Отраснала е с песните, приказките и езика на Русия и България. Получила е знания за света така, както европейците го виждат. Учила се е на числата и знаците за тях от бабите си, затова, когато иска да покаже 5, вдига 5 пръста, не свива ръка в юмрук. Тя е темпераментно дете, носещо в себе си по малко от руската душа, балканската кръв и европейския светоглед. Живяла е на различни места, срещала се е с различни хора. Животът в Китай е поредното ново нещо. Свикнала е да бъде любопитна и отворена за света покрай нея – затова е много по-шумна в клас, затова задава много повече въпроси. Тя разбира дисциплината и послушанието по друг начин. Екатерина е израснала в среда, където да бъдеш самостоятелен, да търсиш и да откриваш е високо ценено, затова често негодува, когато бива поучавана от учителите и възрастните. Затова понякога остро приема официалните училищни заповеди да се облича по-дебело, да пие гореща вода, да изчаква възрастните да изберат вместо нея, да предаде джобните си на класния. Уважаеми учителю, когато преподавате урок и тя Ви пита „А защо е така?” или „Защо се прави това?”, Екатерина не иска да покаже неуважение или да Ви оскърби, а просто търси причините и мотивите. Като носители на култури, в които важното при ученето е да разбереш принципа, а не да запомниш и възпроизведеш цялата информация, ние очакваме от нея точно това. Да, тя едва ли ще постигне резултатите на китайските си съученици – да наизустява само за час уроците без грешка, да дава отговор на задачите, още преди да е започнала да ги решава, но ще Ви бъдем благодарни, ако с Ваша помощ запази любознателността си и продължи да търси. Да, тя не може да изпише с йероглифи името си, но може да го каже на няколко езика. Може би не е достатъчно търпелива да пише с часове един йероглиф, докато постигне съвършенство, но е любопитна и с удоволствие ще научи историята му. И не приемайте като незнание, когато Ви каже, че Нова година настъпва на 1 януари, че има две Коледи – на 25 декември и на 6 януари или че самата тя е на 6 години и е зодия лъв, а не кон. За нея, като европейка, Нова година наистина настъпва на 1 януари. В нашето семейство празнуваме две Коледи – според българската традиция на 25 декември, а според руската на 6 януари. И, да, за нас тя наистина е на 6 години, защото броим възрастта от деня, в който се е родила. Тя възприема себе се като лъв, а не като кон, според западния зодиак.
За Екатерина животът в Китай е нов етап и тя има нужда от време да свикне със средата, да осмисли новата култура, новите ценности и да ги пречупи през себе си. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Човек не може, а и не трябва изведнъж да възприеме напълно другата култура и да се откаже от себе си. Може би това Ви кара да си мислите, че моето дете е “лош ученик”.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо Екатерина нарушава спокойствието и реда в класната стая, защо показва лоши резултати, когато я изпитвате. Моля Ви бъдете търпелив към нея! Ще й отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за нея неща.
Екатерина е “културно различна” и това не трябва да е повод да бъде възприемана като „некултурна” .
Сигурно ще се съгласите с мен, че сблъсъкът на толкова култури, запознанството със съучениците, за които тя е „новата” и „различната”, я правят шумна, невъздържана и понякога необщителна в клас.
Докато Вие се опитвате да я накарате да запомни наизуст отговорите на задачата, тя може би гледа привидно безцелно нанякъде, а се опитва да я реши наум. Докато давате инструкции на децата какво трябва да правят в свободното си време, тя може би мечтае да прекара това свободно време навън в игри с приятелите си, от които я отделя огромно разстояние. Сега тя се разкъсва между различните култури и светове, на които принадлежи и повече от всичко има нужда от подкрепа и разбиране.
Уважаеми учителю, мечтая детето ми да стане успешна личност, която да се чувства добре навсякъде по света. Искам да бъде добра ученичка, не според европейските или китайските критерии, а според своите нужди. Не искам да бъде отхвърляна или да приеме етикета „лош ученик”, което да я превърне в отшелник. Не искам да изгуби способността и желанието да задава въпроси „Защо?”, „Как? ” и „От къде?”. Искам да съхрани и да бъде носител на най-доброто от всички култури, с които се срещне. Искам да бъде приспособима и да се чувства на мястото си във всеки от световете, на които принадлежи. За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на дъщеря ми.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.

Елица Миланова

Вариант № 15 на писмото на индианеца

Задача: дете с майка българка и баща турчин във Владивосток.
Писмо:
Уважаеми учителю,
Бих искала да ви представя моя син Петър.
За вас, може би, той е едно обикновено българско дете, което не разбира и не говори на езика ви, но той се учи много бързо. Той е с кестенява коса, пъстро-зелени очи и топла усмивка.Той е роден в малко българско градче, където нямаше чужденци и външни хора. Никога не е живял в толкова голям град,с толкова много непознати хора и не е учил в толкова голямо училище. Все още му е трудно в новата среда. За него всичко е ново, странно и дори страшно...та той е едва на 7 години, а вече живее в друга страна.
Макар на 7 години той вече се е срещал с две много различни култури: аз (майка му) съм българка ,а баща му е от турски произход. Той е свикнал да бъде различен, да разпознава културните различия, обичаи и традиции. Освен това той говори добре и на двата езика, затова не се съмнявам, че с лекота ще научи и руския език. Когато живеехме в България, той се чувстваше различен, заради произхода си, тук той отново се чувства различен заради произхода си. Затова му е нужно повече време да се адаптира.
Моля ви, не го причислявайте към изоставащите ученици, защото той може да напредва бързо, но все още е под стрес от новата обстановка и хората. Нашите езици са сходни, но и същевременно много различни, той разбира бегло, но поне се опитва. Освен това за него е много стресиращо когато го наричате „Петя“. В България така се обръщаме към жена на име Петя, той се чувства странно, че се обръщате към него като към момиче, което допълнително го кара да се затвори вътре в себе си.
Моля ви, да помогнете на детето ми да се справи с трудностите в училищната среда, до колкото е възможно, защото искам той да получи едно добро ниво на образование, което съм сигурна, че можете да му предоставите. Ние неговите родители всеки ден работим с него, помагаме му да се социализира, да приеме новия си живот, помагаме му да опознае света и го учим да бъде добър човек, но без вашата помощ това не би било успешно.
Благодаря Ви, Уважаеми учителю!
Диляна Андонова

Вариант № 14 на писмото на индианеца

Уважаеми г-н Ернандес,
Представям Ви моя син Луи, на 6 додини, роден и израстнал в Париж. Той е изключително будно и любознателно дете, увлечено от космоса и подводния свят. В желанието си да го запозная с разнообразието по света, с една екзотична и приветлива култура, както и да му покажа, че границите на една държава не бива да бъдат пречка за мечтите, аз го записах във Вашето училище в слънчева Испания.
Като французойка и в ролята си на майка, аз съм наясно, че културите на нашите страни имат различия – факт, който ме тревожи. Ние с Луи произхождаме от страна, в която етническото разнообразие е наистина огромно и то се усеща от „богатите цветове” на предградията ни, кипящия туристически живот, вдъхновяващите аромати, които безбройните екзотични храни разпръскват из малките улички, песните на какви ли не езици, които се леят по площадите и т.н. Испания също е извор на различни култури и културни ценности, но аз като родител и чужденка за вашата страна, не зная дали чужденецът ще бъде приет с отворени обятия, а не като натрапник.
Опасенията ми са свързани и с това дали Луи е приет от всички деца в класа си. Той е възпитан на уважение към останалите, най-вече към учителите и по-възрастните от него хора. Аз го наблюдавам, без разбира се да го ограничавам, и смятам, че начина, по който той се отнася и общува с другите деца, е достоен за едно малко и добре възпитано момче, дошло в непозната страна и училищна среда.
Детето ми е най-важно за мен и го уча на това да поставя себе си в центъра на нещата, защото именно ние сме „виновници” за щастието си, нали така? Едновременно с това, той отлично знае, че трябва да спазва правилата, установени в училищната институция. Правила, които според мен трябва да бъдат еднакви какво за чуждестранните деца, така и за местните. Също така, Луи е възпитан да отстоява собственото си мнение, както и да се стреми непрестанно към усъвършенстване на знанията и уменията си, защото това е ключът към запазване на самоуважението пред самия себе си.
Като всеки загрижен родител и аз не искам да излагам детето си на тревога, ситуацията с преместването в нова страна и смяната на приятелската и училищна среда, и без друго е стресираща за него. Той не е свикнал да се адаптира към непознати ситуации. Ето затова предпочитам да Видя от ваша страна структуриран метод на работа и преподаване спрямо моето дете, както и ограничаване на иновативните подходи, които биха могли да го накарат да излезе извън зоната си на комфорт.
Луи е свикнал да расте в хармонизирана социална атмосфера заедно с другите деца в обкръжението си. Възпитавала съм го на скромност и толерантност, както и на това, че той и останалите хора, трябва да зачитат чувствата му. За него - да потърсиш помощ от другите, не е нещо необичайно, странно или недостойно. Показвала съм му, че за всеки проблем се намира решение, стига той да бъде разгледан и обсъден внимателно. Считам, че това не е никак неестествено и непознато за Вашата страна, тъй като съм запозната, че и в Испания толерантността е сред най-характерните морални черти.
Въпреки все още недостатъчно задълбочените си познания по история и култура на Франция, уча детето си да бъде гордо с националността си и никога да не се срамува от произхода си. Вярвам, че едно от сходствата на двете ни страни е именно гордостта с историята и културите ни, което може силно да допринесе за сближаването на децата, както и на учителския колектив с моето дете. Силно се надявам на положителни резултати в най-скоро бъдеще, породени както от моите, така и от Вашите усилия.
Тъй като това е още една от ценностите, в които нашите страни силно си приличат, очаквам от Вас като учител да насочите вниманието си в посока повишаване чувството на свобода на Луи. Зная, че за испанците днес е също толкова важно, колкото и за французите, да намират щастие в свободата си да контролират живота си. Разбира се, това не може да се очаква от едно дете, но може би Вие като негов учител, както и като учител на всички деца, които са ви поверени, бихте могли да им показвате, че щастието се крие дори в малките неща от ежедневието, в приятелите и т.н.
Надявам се съвместната ни работа по възпитаването на малкия Луи да му даде смелостта и увереността, които са му нужни, за да може в бъдеще да опознае и други култури, също толкова разнообразни и пъстри като френската и испанската.
Десислава Градева