10.04.2016 г.

Вариант № 17 на писмото на индианеца

ЗДРАВЕЙТЕ,
господин учител!
Бих искала да Ви запозная малко с дъщеря ми, понеже е доста вероятно тя да е малко по-различна от връстниците си тук.
Така се случи, че се наложи да се преместим в Едирне от Пловдив, където детето ми учеше до 3-ти клас. От всичкото нагоре тя е от руски произход. Но не мисля, че това ще е някаква пречка, тъй като знанието на двата езика (руски и български) до сега само й помагаше в изучаването на трети (английски). Ще съм Ви признателна, ако ще бъдете малко по-снизходителни през първата година, та да може да понаучи езика – тя вече познава основните изрази и доста думи, така че ще се справи бързо.
Искам да Ви кажа, че въпреки трудностите, които ни очакват тук, много се зарадвахме, че поне едно от децата ни ще завърши образованието си в Турция. Приятелката ми разправяше много за турското образование и вече от 5 години живее тук. От нея научихме, че има голям избор на държавните училища, в които децата могат да се обучават съвсем безплатно (включително и учебници през цялото време на обучението) чак до университета. Дъщеря ми е много щастлива, че сега ще може да съчетава мечтаното образование в областта на изкуствата с художествена гимнастика. Също така е много важно, че цяла една година преподаването ще се води на чужд (не турски) език. Може би ще й е малко трудно да свикне с униформите, понеже в България те не са задължителни, но тя е свикнала на дисциплина и няма да ви създава проблеми. Много е важно, че учителите тук са предимно млади, а най-вече не са само жени - така детето ще придобие по-правилната представа за живота.
Не би трябвало да има проблеми и в отношението на религиозните възгледи. Думите на премиера ви Ахмет Давутоглу обещават свобода в избора на начина на обличане: „Всеки може да живее живота си така, както желае. Ние решихме да преминем към един по-либерален подход в образованието...” Освен това основните принципи на исляма и христианство са едни и същи, което ще помогне за бърза адаптация. Задължителното религиозно обучение вероятно ще й се стори странно в началото, но понеже тя е възпитавана в духа на вярата в един Бог, ще свикне и ще приеме нещата бързо. Това е особено важно във връзката с набиращите сила радикални течения и събитията в Сирия и Ирак.
Ще останете изненадани, че няма да имате никакъв проблем с нея относно социалните мрежи, селфита и др. подобни (тъй като знам, че в турските училища това е ограничено) - тя е свикнала с живото общуване, бързо завързва приятелства, най-вече израсна в голямо семейство, по което прилича на повечето деца тук. Сигурна съм, че лесно ще намери нови приятели. Може би ще е доста изненадващо за нея, че на всяко дете в училище се полага личен компютър...., но като всяко съвременно дете тя и с това ще свикне, макар че вкъщи има само личен таблет.
Дъщеря ми е родена в България, но въпреки това обича историческата си родина - Русия, празнуваме вкъщи нашите празници, но и българските също, готвим руските ястия, но и българските също, а що се отнася до музика – слушаме абсолютно всякаква. Мисля, че успях да възпитая у децата си уважение към чуждата култура, към чуждия мироглед, но също така децата ми помнят и корените си...Дъщеря ми е отворена към новото, макар понякога ще й бъде сложно на битово ниво, но се надявам на вашето разбиране и помощ.
С уважение, майката 

Изготвил: Светлана Кузягина




Няма коментари:

Публикуване на коментар