Докладът на Михаил Миков пред конгреса на БСП от април 2015. - тези, аргументи, изводи

Не съм писала в този блог повече от две години, но мисля, че е време да го направя. След последната ми публикация, свързана с речта на Ахмед Доган на Осмата национална конференция на ДПС от януари 2013г., сега е време да представя доклада на Михаил Миков пред конгреса на БСП от 05. април 2015г.
Текстът заслужва внимание от реторическа гледна точка, без да подценявам политическата.

Копирам го от тук: http://bulgarski.pogled.info/news/63565/Mihai-Mikov-nakara-zalata-da-onemee-pri-chetene-na-doklada-na-48-kongres-na-BSP


Уважаеми другари, делегати на 48-ия Конгрес,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми гости!

Провеждаме 5-ото заседание на 48-ия Конгрес точно 6 месеца след предсрочните парламентарни избори на 5-и октомври миналата година.

Честит празник на всички именици!
Поздравявам и колегите от редакцията на вестник ДУМА с 25-годишния им юбилей!

Макар времето да изглежда кратко, мисля, че всички усещаме колко много и колко съществени неща се случиха междувременно - у нас, а и по света. Много от тях ще оценяваме тепърва, но нуждата от равносметка и рекапитулация на този период вече е осезаема.

I. ЗА СВЕТА

Живеем в свят, в който доминацията на еднополюсния модел е поставена под въпрос. Всеки ден се случват се събития, които изпреварват възможността да бъдат обяснени и разбрани навреме. Арабската пролет промени геополитическия профил на Северна Африка и на Близкия Изток, но даде отражения и върху Европа, Америка и всички останали държави от засегнатите континенти. Като резултат се появи Ислямската държава в Източна Сирия и Северен Ирак. Те и войната в Украйна всеки ден ни напомнят колко крехко и нестабилно може да бъде усещането за мир, с което свикнаха поколения европейци след края на Втората световна война. Кризата в Украйна и неадекватните русофобски позиции на правителството ни и Президента разделят обществото в България, братски, исторически и културно свързана с Русия.

II. ЗА БЪЛГАРИЯ

Последиците от икономическата и финансова криза засегнаха тежко България. Върху това се насложиха ефектите на санкциите и контра-санкциите по отношение на Русия. Бежанската вълна от Сирия ни засегна засяга пряко България и натоварва допълнително най-бедната страна в Европейския съюз. Това ни изправя пред предизвикателства, с които сегашното правителство изглежда неспособно да се справи. И последиците са още по-тежки, защото правителството ни не прави нищо за отстояване на българския интерес в Европейския съюз, за европейска солидарност и разбиране, за смекчаване на ефекта на тези събития върху гражданите, които са и без друго достатъчно засегнати от кризата и 25 години неолиберален преход.

Хегемонията на неолибералния модел остави тежки последици за обществото, промени начина на мислене на мнозина, задраска ценности като свобода, справедливост, солидарност. Неолибералният модел е антидемокрация, форма на власт на олигархията. Това е капитализъм с целенасочено отслабена държава и съзнателно игнорирана социална политика. По своя замисъл и реализация, а виждаме - и по своите резултати - той обслужи тесен кръг от лица и жертва идеята за сплотено и интегрирано общество с равноправни членове, в което всеки може да намери възможности за развитието си. Свободата без справедливост прави бедните по-бедни и по-многобройни, богатите - по-богати и по-малко на брой. Средната класа изчезва, а перспективата пред хората се ограничава до борба за ежедневно оцеляване. То компрометира солидарността като принцип за съществуване на обществото. Това води до отчуждение и недоверие към държава, институции и партии.

В лабораториите на неолиберализма се роди теорията за нормативния дарвинизъм, който убива социалната държава и дребния предприемач. Неолиберализмът отрече социалната държава, каквато я познавахме през 80-те години на миналия век в Европа. А у нас - постигнатото до 1989 г. у нас - с всеобщо достъпно здравеопазване, с възможности за образование за всички, със социална и етническа интеграция и с достойни доходи за работещи и пенсионери. Със силна държава-собственик, която изпълнява пълноценно ролята си на регулатор в икономиката, защитава националните интереси навън, гарантираща сигурност и спокойствие на гражданите. За всички, живяли в този период, е ясно, че това не беше утопия.

Социалната държава не устоя на натиска на неолибералния модел. И когато някой предложи кое да е от достиженията на социалната държава, той се обявява за популист или пък се натъква на недоверие и неразбиране. Защото в резултат на дясна политическа хегемония и медийните спекулации все по-малко хора имат доверие в политиката, в държавата, в институциите. Днес все по-малко хора са склонни да повярват, че онова, което преди всички приемахме за даденост, не е популизъм, а реална възможност.

Тази промяна на мисленето на хората е следствие на силно налаганото индивидуално начало на десния светоглед. Въпреки разколебаването на неолибералната доктрина, съпътствано от големи икономически, финансови и социални кризи, голямото завръщане на социализма и социалдемокрацията засега не се състоя. Европейската социална държава и в Стара Европа отстъпи.

В условията на безпрецедентна доминация на десни модели за последните десетилетия левите партии и в Европа изпитват постоянни удари. За да оцелеят, много от тях предпочетоха да изместят центъра на политическите си платформи или пък още по-лошо - без да променят платформите си, се отклониха от тях по посока на центъра, за да се впишат по-добре в обществените настроения. Третият път се оказа задънен. Това са рискови движения, които доведоха до загуба на идентичност за левицата. Тази стратегия на оцеляване доказа своята недостатъчна ефективност за съхраняване на традиционното ляво. Все повече е ясно, че хората имат нужда от силна левица и че идеите на социализма са устояли на дясната хегемония и отново имат силно звучене.

Днес нуждата от силна и справедлива държава, борбата с бедността постепенно се налагат над интересите на малцината, които ползваха облагите на неолиберализма. Хората не участват в демокрацията и процесът на компрометиране на неолибералния модел вече изкарва милиони по улиците на Европа. Формират се нови изразители на радикално леви политики, артикулиращи на висок глас обществените очаквания.
Разбира се, трябва да има и реализъм, защото е по-почтено да кажем истината, отколкото да обещаем, без да можем да изпълним.

Едно е ясно - хората у нас и в Европа - имат нужда от повече справедливост, от повече солидарност от повече държава, имат нужда от доверие и сигурност. От нас зависи не само да констатираме тази нужда, не само да обещаем декларативно нейното осигуряване, но и с конкретни политики и действия да докажем, че социалната държава е възможна. Днес няма гаранции, че хората сами ще припознаят лявата алтернатива на досегашния модел. Дори да страдат, те нямат надежда. Днес хората, чиито интереси са отразени в нашата програма, са много, но нямат вяра. Те трябва да бъдат убеждавани, да се окуражават да споделят своите идеи и проблеми, да бъдат активно ангажирани за нужната промяна. Борбата за връщането на утвърдените леви партии като фактор в управлението на Европа тепърва предстои. И младежката заетост, и планът "Юнкер" са стъпки в правилната посока. Но има много път и българските социалисти ще вървим уверено по него. И ще бъде трудно, защото дясна Европа позабрави за кохезията. Защото все още доминират интересите на едрия капитал, за сметка на хората.

От 25 години ни се внушава, че демокрацията означава капитализъм, дълбоко невярно и подвеждащо. Демокрация е възможна и без капитализъм, а още по-малко необходима за демокрацията е дясната идеология. С лозунга "За демокрация" върнахме капитализма. Преходът можеше да е далеч по-социален, както се случи в други от бившите социалистически страни, но това не съответстваше на интересите на идеолозите му. Беше възможно да се осуети разграбването на имущество, унищожаване на индустрия и земеделие, липсата на сигурност за гражданите през 90-те, ликвидацията на селското стопанство, приватизацията на безценица. Беше ли възможно да се запази равнището на здравеопазване, на образование, на живот в малките населени места? Да не разбиваме индустрията, защото днес, без индустриални предприятия за производство, България не може да постигне икономически подем. Защото без индустрия не можеш да имаш развитие в глобалния свят. Спомнете си лъжите за богатите малки фермери от 90-те, за благоденстващата средна класа.

Днес България е най-бедната страна в Европейския съюз, произвеждаща стоки с ниска добавена стойност, износ на суровини, с тежка демографска перспектива и население с намаляваща грамотност. Нямаме индустрия, но имаме тежки регионални и най-вече социално-икономически диспропорции. По-малко износ на Запад и на Изток и внос на стоки, които до вчера изнасяхме. Без перспектива за работещите, за младите, за дребния и средния предприемач, за интелигенцията. И с много, много приказки за реформи с простащина, издигната в ранг на държавна политика. С нереализирани европейските възможности, със сервилна и комплексарска външна политика.

Заедно с историческото си наследство, БСП днес има още едно голямо предимство - че сме част от ЕС и световната левица. Днес Сергей е лидер на ПЕС и с нашата категорична подкрепа отива към втория си мандат. Защото Европа има нужда от друга политика. От връщане към онази социална и мирна Европа, за която мечтаехме. Към онази справедлива Европа, на която милиони завиждаха. Заедно с нашите партньори в ПЕС трябва да търсим пътя през растящото неравенство и обществено недоволство от ерозираната социална държава и оформящата се Европа на две скорости.

Социалната модерна и просперираща държава в България не се реализира. Защото идейните наследници на онези, които отричаха социалната държава при приемането на Конституцията през 1991 г., управляваха през по-голямата част от последните 25 години. Защото реституираха, приватизираха, реформираха, урбанизираха, лустрираха и през цялото време обвиняваха комунистите и нашата партия, приела наследството на повече от век борби на българския народ за справедливост и свобода. Наследство с успехи и градеж, с грешки и някои извращения. Защото и днес у нас има хора, които перат биографии и хвърлят кал, отричайки живота на своите бащи и майки и създаденото. Днес трябва да кажем: "Стига!"

Днес на висок глас трябва да заявим:

- Стига манипулация на общественото съзнание!
- Стига подмяна на историята!
- Стига сме превръщали здравето и живота в стока!
- Стига неграмотност и мизерия!
- Стига проектирана демокрация, вместо политическо представителство!
- Стига разделение - историческо, етническо, религиозно, образователно, на столица и провинция! Стига разделение на стари и млади, имащи и нямащи, на все повече обедняващи и все по-малко богати!
Но трябва да ни чуят, да ни повярват, да тръгнат след нас.

След изборите в България се формира дясно управление от четири партии и коалиции, използващо и компенсиращо вътрешните си противоречия с подкрепа на партии, заявени като опозиционни.

В парламента влязоха осем партии и коалиции при най-ниската за последните 25 години избирателна активност, което обуславя и ниската представителност на днешното управление.

Икономиката рязко забави темп. Ако през 2014 г. ръстът беше 1,7%, то през тази година, а и прогнозата на правителството за следващата е такава, ръстът се очаква да е едва 0,7%. Хронифицират се бюджетните дефицити, но те не се използват за икономическо развитие за подобряване на живота на хората и война срещу бедността. С тегленето на 16 млрд. дълг се открива риск от дългова спирала.

Увеличи се бедността. Вече 8 години сме членки на ЕС. Какво се промени за това време? Ако преди присъединяването ни в риск от бедност живеят около 18,4 % от хората у нас, то в годините след това този процент вече достига 22-24 %. Това значи, че броят бедните вече е над 1,6 млн. души. И за това не е виновна Европа.
Бедността е един от най-сериозните ни проблеми днес. Пряко или косвено, това е проблемът на живота на всеки българин, предпочел да живее в България. Бедността и липсата на целенасочена политика за ограничаването й са благоприятна почва за етническо напрежение, изключването на социални групи, за дезинтеграция на обществото, за демографския срив и в крайна сметка - заплаха за националната сигурност.

Няма как да обясним на всички, засегнати от бедността, защо години наред поддържахме ниски бюджетни дефицити. Вече за всички е ясно, че макроикономическата стабилност, с която се гордееше ГЕРБ до 2013 г. до януари 2013 г., всъщност удължи кризата и забави растежа. Днес неолибералите ни тласкат в точно обратната посока - шоково теглим заеми с неясно предназначение и - отново - липсата на каквато и да е гаранция, че тези пари ще бъдат използвани за стимулирането на икономиката и подобряването на положението на хората. Тази власт отне и малкото, което дадохме на 272 000 души с данъчното облекчение върху минималната заплата. Преотстъпеният данък от 10% или 408,-- лв. годишно сега повторно бе отнет от най-бедните работници.

Как ще учат и ще се издържат техните деца в България?

Въпреки заявения нов образ в управлението, се реанимират симптомите на предишното некоалиционно (по онова време "коалиция" беше мръсна дума) управление на десницата - в лицето на ГЕРБ, заедно с политически проекти.

Бюджетът за 2015 г. върна практиката от 2009-2013 г. на замразени социални плащания и растящи държавни разходи.

Приказките за "реформа", когато се казват от десните, означават:

- несправедливост при облагането и бюджетните разходи и раздаване на обществени поръчки;
- едностранчива външна политика, отричаща националните интереси. Русофобско поведение на Президента и правителството, военна лексика и тихо превръщане на България в прифронтова държава. Днес правителството мълчи за цената на санкциите, които плаща българският индустриалец, млекопроизводител или собственик на хотел, в крайна сметка - всеки български гражданин, при това без компенсации;
- преразпределение на намалените средства за образование и към частните училища;
- въвеждане на допълнително заплащане в болниците и практическо отменяне на конституционното право на здравеопазване, дори да си внасял здравните вноски;
- увеличаване на пенсионната възраст и стажа за пенсия;
- отнемане на спестеното за индивидуална пенсия на родените след 1960 г.;
- политически чистки и партийни назначения;
- Заменянето на върховенството на закона с политически прищевки;
- Блокиране и отказ да се реализира единственият голям проект у нас - Южен поток.

Управлението днес се свежда до:

- Осигуряване на финансов комфорт на управлението с цената на тежко задлъжняване на държавата;
- Усещане за липса на държавност се видя по време на бедствията, когато седмици хората нямаха ток;
- Страх от поемане на отговорност - законодателната инициатива на правителството практически липсва. Анализът на законодателната дейност сочи и друга тревожна за парламентарната демокрация тенденция: по всички важни и ключови за държавата въпроси законодателната инициатива не е на МС, а на народни представители от управляващата четворна коалиция. Правителството не реализира своя политика, защото не знае пътя. А Президентът мълчаливо подкрепя тази политика. Парадоксално е да се спира прилагането на закони по съображения за целесъобразност и едновременно с това да твърдиш, че върховенството на закона е приоритет.
- Толериране на няколко големи дружества и монополи - игнориране на интереса на дребния и среден предприемач. Три пъти отхвърлят нашия антимонополен закон, върнат от Президента в предишния мандат, защото се нарушават свръхпечалбите на търговските вериги за сметка на кварталната бакалница и българския производител.

Това е днешното дясно управление. Това не е нито нещо ново, нито пък неочаквано. Това са все неща, които в една или друга форма се повтарят всеки път, когато десницата управлява.

Как стана така, че в нестабилната политически година икономическият растеж бе 1,7%, а сега, когато е спокойно, спадна двойно. Честито на протестиращите - умни и красиви - всеки е уреден с някакъв пост.

III. ЗА БСП

За няколко месеца все по-ясно става, че БСП Лява България е опозиционната сила, неоспорима алтернатива на това управление, вредно за България. Но на последните избори преди половин година стана ясно, че влиянието ни е достигнало исторически ниски нива. За да можем да сме на висотата на историческия момент, за да имаме моралното основание да продължим напред, ние трябва да си дадем честен отговор защо се случи това.

Най-напред, за това има политически причини.

Ефектите от четвърт век политическа конкуренция между БСП като идеологическа партия и партиите-проекти имат значение за това състояние. Тези проекти идваха, правеха поразии, взеха от хората, след което се размиваха, преливаха един в друг, новосформираха се под различни имена и отново се появяваха, за да ни учат на морал, неопетнени и без история. И, докато това се случваше, а проектите се сменяха, БСП участваше неотменно в политическия живот и понасяше негативи, дори когато нямаше никаква отговорност за това. Така беше при ликвидирането на селското ни стопанство, реституция, приватизация за 1,-- лев в края на 90-те. Така беше и след 2000 г. (реституцията, сделката за външния дълг, приватизацията на ЕРП-та, БТК и БГА Балкан), а за периода на управление на ГЕРБ няма да ми стигне времето да изброявам различните сделки, схеми и далавери, с които ежедневно се сблъскваме.

Напоследък е модерно да се говори и за подобни проекти с леви претенции, лидерски и идейно неясни. Считам обаче, че и тяхната роля ще бъде преди всичко обслужваща за дясната политика, която докара България дотук.
Защото управлението, в което участвахме, въпреки икономическата стабилизация и социалните мерки, не успя да завоюва и разшири доверие. Работехме под натиск, но направихме тежки компромиси, които ерозираха обществената подкрепа.

Но, уважаеми другари, платихме висока цена и за компромиси с ценности и предизборни ангажименти, с неизпълнени очаквания и неясни договорки. Днес трябва бавно и последователно да връщаме доверие.

С оглед на това считам, че връзката между партията и идеологическата й основа трябва да бъде по-категорична, че БСП трябва да очертае левия си профил по-ясно, да засилим ролята на колективното ръководство във вземането и изпълнението на решенията. Това е и смисълът на мерките за политическо укрепване на партията ни, които се свеждат до ясно очертаване на левия ни профил.

Кои действия очертават нашия профил днес?

- Участие в изборите с ясни ангажименти;
- Решението за неучастие в управлението на всяка цена. Правилността на това решение се доказа от времето, въпреки че имаше другари, които настояваха да се включим.
- Във външнополитически план - по-категорично отстояване на националния интерес. Ние считаме, че трябва да се отстоява балансирана външна политика, което означава, че, без да подлагаме на съмнение членството ни в ЕС и НАТО, заявяваме ясно противопоставяне на санкциите срещу Русия и отказваме България да бъде прифронтова държава.
- Отказваме традиционните отношения с Русия да стават жертва на геополитически сблъсък. Затова ще продължим да настояваме за отмяна на санкциите. Искам да благодаря на нашите представители в Европейския парламент и ПАСЕ за достойното отстояване на нашата позиция. С такава последователност се печели доверието на хората. Не винаги е лесно, не винаги си разбран, но, когато си принципен, това се оценява.
- Настояваме за справедливост и върховенство на закона при приемането ни в Шенген. От тази трибуна заявявам, че, колкото България има нужда от Шенген, толкова и Европа се нуждае от България в Шенген.
- Искаме повече европейска солидарност и повече справедливост за справяне с кризата с бежанците от Близкия Изток и Северна Африка у нас.
- Настояваме за икономизиране на диалога със страните от Изтока и Китай.
- Упорито отстояваме прогресивно подоходно и семейно облагане. До края на месеца ще внесем отново такъв законопроект;
- Предложенията ни по бюджета на социалното осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и по републиканския бюджет, вкл. с идеите, които имаше БСП за намиране на приходи и за корекции в приходната част, свързани най-вече със замразените 14 социални плащания в полза на хора в неравностойно социално и здравословно положение, недопускане на спирането на публичната инвестиционна програма бяха отхвърлени от дясното мнозинство в пленарната зала.
- В областта на здравеопазването за изминалите 15-16 години имаме едно увеличение от 1 000 % на разходите – от 320 милиона лева държавни средства през 1999 г., сега се дават 3,5 млрд. лева. В същото време имаме намаление на населението с 2 милиона, а приемът на пациенти в болниците се е увеличил с 61 %. Защо? Защото парите се превърнаха в основен фактор на функциониране на нашето здравеопазване. Защото неолибералите превръщат здравето в стока, която е достъпна само за онези, които имат пари, която се търгува, а не го разглеждат като благо, което трябва да бъде общодостъпно, както беше преди време.
- В края на март беше отхвърлен нашият законопроект във връзка с отмененото от дясната коалиция право за възстановяване на 10% от възнаграждението на работещите бедни. Ако беше станал закон, този законопроект щеше да позволи на 272 000 души, които работят на минимална заплата, и на десетки хиляди сезонни работници, да получат обратно от държавата 408,-- лева удържан данък. Управляващите обаче предпочетоха да вземат тези пари от работещите бедни и да лишат семействата им от 408 хляба, след което гласуваха 16 млрд. заем, договорен "на тъмно", а малко след това отчетоха преизпълнение на приходите с 820 млн. лева. Тези факти разкриват пренебрежителното отношение на неолибералното мнозинство към съдбата на хората у нас.
- По отношение на образованието, внесохме законопроект за народната просвета, но мнозинството прие законопроекта на ГЕРБ, който е продължение на неолибаралното разбиране, което беше прокарвано и в здравеопазването. Образованието не е услуга, а благо. Правото на образование е неотменимо човешко право и то трябва да бъде гарантирано от държавата за всяко дете, за всеки гражданин - при това при условия, които осигуряват достатъчно добро качество - както за развитието на личността, така и за развитието на местната общности и обществото като цяло.
В закона за образованието се залага възможност оскъдният държавен ресурс да бъде разпределян и за частните училища. Това ще доведе до отпадане на още повече ученици от нискодоходните социални групи, за които основна пречка за достъпа до образование е материалното състояние на семействата им. Частното образование няма да реши техните проблеми, нито проблема с неграмотността, в който затъва България. Ако след 9 септември този въпрос е решен в рамките на 10-15 години, то днес ние за 25 години се връщаме на равнища, които са на равнището от края на 40-те години.
- Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции се очертава да бъде основният инструмент за господство на международните корпорации, вкл. и над националните държави. Ние сме единствената партия у нас с позиция по този важен за Европа въпрос.
- Ясна е и позиция по тегленето на 16 млрд. заем - ясно и категорично защитавахме интересите на тези, които ще плащат заема, не на посредниците и чуждите банки;
- Парламентарният контрол показа, че БСП Лява България е силна и аргументирана опозиция и алтернатива. Благодаря на нашите народни представители, активно участващи не само в Народното събрание, но и сред хората, в битката за отстояване на лявата политика.

За политическите съюзи

В навечерието на парламентарните избори, водени от идеята за обединение в ляво, ние структурирахме лява коалиция от социалисти, социалдемократи, комунисти, земеделци и еколози. Резултатите от изборите бяха тежка загуба за нашата коалиция, но имаме готовност да продължим напред и нашите другари от БСП Лява България ще бъдат първи в разговорите на база на левите стандарти за съвместно участие в предстоящите местни избори. Имаме вече взаимна готовност за това.
И този разговор започва веднага след Конгреса. И в него няма да пропуснем нашите партньори от Евророма и от Партия Европейска сигурност и интеграция. Защото никой не бива да има монопол в представителството на ромския етнос. Ще разговаряме с всички, с които имаме споразумения за партньорство, например Общонародният комитет за защита на националните интереси, Движение "Модерна България".
Разчитам на естественото партньорство между левица и синдикати в защита на интересите на труда.
Имаше доста спекулации за това кой подава ръка на БСП. Щеше да е нехигиенично политически да приемем всяка подадена ръка, без да се съобразяваме с коректните ни партньори и политическите ни позиции. За БСП не може да има власт на всяка цена. Тя се приема от гражданите като политическо многоженство. Имаше риск отново да загубим доверие, заради което плащаме цена на опозиция.
Днес можем да кажем на всички, които искат: Прочетете нашата платформа за Местните избори и, ако ви харесва това, което предлагаме, да започнем разговорите в центъра и по места - в името на местна власт, изразяваща интересите на хората.
Считам, че всички наши действия от последните няколко месеца дават очертанията на един ясен ляв профил на модерна социалистическа партия, опозиционна алтернатива на днешната власт. Политиката ни се характеризира с последователност и принципност. Така и трябва да продължи. И мисля, че това се вижда и оценява от хората. Мисля, че все повече хора започват да преодоляват предразсъдъците от миналото и огорчението от предишното управление. Пътят е верният.
Но последователност в лявата политика няма да е достатъчна, за да може БСП да е по-силна и обединена. Необходими са ясни и категорични усилия в организационен план, за да бъдем действени и силни. Да имаме силна структура, която може да се противопостави на технологиите на Гочоолу и Дочоолу, останали актуални толкова години след Алеко.

Уважаеми другари,

Накратко искам да се спра на някои въпроси, свързани с функционирането на партията.
От години усещаме, че нещо скърца. Демократичните процеси в БСП за 25 години бяха понякога интерпретирани като свободия. Учудвам се от някои изказвания с разбиране не федерализация на партията. Няма силна лява партия без организация и дисциплина. Националното ръководство не бяга от своята отговорност, защото чух доста приказки и спекулации в тази посока. Ние сме избрани от вас и отговаряме пред вас и пред партията.

Демократичните принципи понякога се тълкуват превратно. Има места, в които разбирането за самодостатъчност пречи за прокарване на национална политика, приета от колективните органи на партията. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че за по-малко от осем месеца Националният съвет проведе 11 заседания с много дискусии по важни за обществото въпроси. Само по двата конгресни документа – резолюцията и промените в Устава – имаше около 40 изказвания. И едновременно със засилване на ролята на колективните органи ние трябва да осигурим механизми за реализация на решенията за единодействие и солидарност на територията на цялата страна за прокарване на националната политика, за подмладяване на партията и използване на предимствата на електронните технологии, навлезли през последните 25 г. в живота на всеки българин.

При зачитане на демократичните принципи, при съобразяване с интересите на отделните организации по повод политиката на партията.

Партията не може да бъде разглеждана като търговско дружество. Тези дни чух и такива сравнения. Още повече, че и в търговския оборот отговорността се персонализира, а изминалите 25 години дадоха примери за това как цялата партия плаща за грешки на отделни наши другари.

Не бива да си затваряме очите, че има случаи, в които ръководни кадри в центъра и по места, загърбвайки политика и принципи, използват името на партията в свой личен частен и бизнес интерес, Това руши доверието на членове и симпатизанти и създава напрежение между нас. Вредно е и с общи усилия трябва да се преборим с това, когато търсим доверието на хората.

Натъкваме се на редица случаи, в които органите не формират позиция по важни въпроси за гражданите, а отделни представители на партията използват тези ситуация за договорки, които, ставайки публично достояние, подравят доверието в партията. Особено, когато става въпрос за бизнес-интереси.
Не е тайна, че на доста места съществува напрежение и противопоставяне - между отделни общински организации в областния съвет, между местни и национални органи, между поколения млади и стари. През последните две десетилетия ние позволихме противопоставянето да заеме съществено място във вътрешнопартийния живот. Това е видно за всички и няма никаква нужда да се правим, че не съществува, ако, разбира се, искаме да решим този проблем и да продължим обединени напред. Противопоставянето често не е по политически причини, не се случва като противопоставяне на принципни позиции, а, както и да се представят нещата, най-често е продиктувано от мотиви от личен характер. Няма как като партия да се борим срещу разделението в обществото, ако самите ние не сме солидарни и дисциплинирани, ако правилата изключват възможността тези конфликти да прерастват в партийни войни, ако няма арбитриращ орган, което е отговорност на националното ръководство.

Затова мисля, че преодоляването на конфликтите вътре в партията е необходимо по няколко причини - разбира се, то ще има укрепващ ефект за партията, но също толкова важно е и това, че по този начин ще имаме легитимация, за да проведем по-успешно политика на обединяване в обществото ни. Необходимо е да върнем доверието в способността на партията да следва решенията си.

Предложените промени на Устава са в изпълнение на мерките за политическо и организационно укрепване и съответстват в пълен обем на смисъла и съдържанието на тези мерки. Искам да обърна внимание, че те бяха приети от НС на 25.1.2015 г., като за тях гласуваха 105 души.

Те включват:

- преглед на членството, организационното състояние и функционирането на партийните органи;
- кампания за прием на членове в активна възраст и включването им в партийна и политическа дейност;
- промени в Устава за по-ефективно функциониране на партийните структури и отстраняване на противоречия и неясноти в уставните норми, възникнали при прилагането им;
- промени в действащата кадрова система на базата на обективни критерии и политическа ефективност.
Някои от тези мерки вече реализираме, а за други - предстои тепърва да го направим.
Логиката на предложените от НС промени в Устава почива на разбирането, че БСП е национална партия с представителство в страната. Почиват на разбирането за провеждането на единна лява политика и нейното отстояване чрез единодействие навсякъде - и в София, и в Брюксел, и в малкото село.
Кое налага тези мерки? Проведените в над 25 общини и райони отчети и избори показват сериозни проблеми при функционирането на партията. Като се тръгне от състоянието на ОПО, нарушената комуникация по вертикала, междуличностните битки в общинските ръководства, които изместват дискусията и защитата на обществения интерес.
По отношение на младите ние искаме да отворим вратите на всички етажи на партията за енергията на младите социалисти. Това трябва да се случи при ясни правила и партийна оценка, при конкурентност и перспектива за развитие. Младите искат реализация и, когато не я получат при нас, лесно могат да я потърсят в някой модерен проект. За малко, за кратко, но я получават. Уставът трябва да стимулира този процес, защото разпиляването и отблъскването на енергията на тези младежи не допринася по никакъв начин за жизнеността на БСП. Аз мисля, че предложението за гарантирана младежка изборна квота ще даде нов облик и нов импулс и живот в редица наши организации по места, но едновременно с това то би имало и косвени позитиви, защото все повече млади хора ще потърсят своя път за развитие при нас - разбира се, при принципно установени и прилагани правила за кадруване.
Повече не трябва да се допускат грешки - да се подкрепят кадри, които използват партията за свои собствени цели и ако не успеят да ги реализират - напускат партията и започват да работят срещу нея.
Трябва да се изгради ясен механизъм за оценка на дейността на кадрите, който гарантира подкрепа за по-добрия (като качества) и по-отговорния (като лична ангажираност и устойчивост при отстояване на леви идеи и политики).

Чрез въвеждането на прозрачни и обективни критерии се цели създаването на ясни правила за носенето на отговорност. Това ще намали риска от размяна на взаимни обвинения между местни и национални структури и - освен укрепващия ефект за партийната ни организация - мисля, че ще допринесе и за по-малко напрежение в отношенията помежду ни. Защото днес е особено остра нуждата от категорично единодействие, дисциплина и отговорност в националното ръководство, в общинските органи, сред социалистите.
Задължителност на решенията на националните органи за всички членове на партията. Защото се стигна до абсурдни решения (на Контролната комисия), че решения на Националния съвет били с препоръчителен характер. Казано иначе, придържането към тях зависи изцяло от волята на местния лидер на партията.

За отношенията между нас. За изминалия период ние си позволихме да се разделим, понякога - дори да отблъснем, много качествени и отдадени другари. Това се случваше под напора на събитията или пък под напора на партийните борби, но, за съжаление, това не беше винаги по принципни причини. Почтени и компетентни хора бяха незаслужено огорчени и отчуждени от отношението към тях. И сега усещам такива отношения в партията.
Допускаме вътрешни пререкания с поставяне на обидни етикети. Тези етикети, разменени като израз на емоция или разбиране за оригиналност, се лепят на цялата партия, на всички социалисти. Ние не бива да се поддаваме на политическата простащина, защото тя е чужда за нашата партия.

Искам тук, от Конгреса, да благодаря на всички, които са дали сили, енергия, воля, работили са за партията, за лявата идея! Искам да изкажа специална благодарност на старото поколение в нашата партия за техния опит и съпричастност към усилията на партията, за съграденото от тях преди 1989 г. и неустоимото им и безкористно желание да бъдат част от политиката днес, в 21-вия век. Искам и да се извиня на всички наши другари, които, правейки това, не са получили необходимото отношение на разбиране и благодарност. Моля ви обаче, не ме разбирайте погрешно - нямам предвид другарите, които с действията си нанасяха съзнателно и самоцелно вреди на нашата партия, на левицата в България.

За дискусията в партията. БСП е истинска партия и отговорната политическа дискусия в нея никога не е спирала. Критиката също. Самокритика, колкото искаш. Но не бива да приемем, че някои другари разбират възможността за критика като възможност за проява на оригиналност или разменна монета в собствена полза. Особено, когато заемат високи постове в партията. Защото редовният социалист сигурно има много основания да бъде още по-критичен и остър към нас. Но той вярва в идеята на лявото, на партията. Иска партията да бъде силна.
Аз лично и ръководството сме готови да приемем всяка критика и нейните аргументи. Но искам всеки от нас да чува аргументите на другия, дори, когато е несъгласен с тях. Искам отделните паралелни монолози, които се водят в партията, да се превърнат в съдържателен политически диалог.
Защото иначе дискусията се превръща в разправия, във вътрешно партийна крамола, която радва нашите опоненти и вреди на партията и лявото представителство.
В тези осем месеца при срещите със социалистите постоянно ме питаха „Защо го правите?“. Във всеки случай, не защото сме социалисти.


БСП на местните избори

Уважаеми другари!
Местните изброи, които предстоят, ще бъдат тежка отговорност - за мен лично и за Националния съвет, на Изпълнителното бюро, но и за всички органи активисти по места.
В условията на опозиция и натиск върху нашите представители в местното самоуправление, в условията на всеобщо недоверие към изборите и демократичния модел.
Днес Конгресът трябва да дискутира левите стандарти в местната власт. Внесеният документ е добра основа за принципна национална платформа, около която да търсим подкрепа, освен в рамките на Коалиция БСП Лява България.
Защото и на местно равнище въпросът за принципите стои. Защото той дава отговор на въпроса за какво искаме доверие да управляваме града, селото, общината.
От утре трябва да започне денонощна работа по номинации, организация на кампанията, намиране на съюзници, но най-важното - печелене на доверие от отчаяните, излъганите, невярващите - хората, които смятат, че политиката няма значение.
Трябва да открием авторитетите, които споделят левите ценности, приемат левите стандарти и са готови да застанат със своя авторитет в подкрепа на партията.

Какво за нас означава добро представяне на тези избори?

За нас измеренията на доброто представяне имат няколко аспекта. Най-важното е да подберем кандидатите си за кметове и съветници така, че в тяхно лице хората да виждат гаранция за почтеност и провеждането на лява политика. Трябва да убедим хората, че тази политика е в интерес на общината.
На следващо място важно е онези от кандидатите ни, които бъдат избрани, да са съпричастни с лявата политика и да спазват стриктно левите стандарти за местно управление. За нас изборите не са спортно състезание и представянето на тях не се измерва само със сравнение на цифри. Идеологическият ни характер предполага, че доброто представителство в местната власт за нас значи всички наши избрани кандидати да провеждат политиката на БСП. Защото понякога виждаме, че сам по себе си броят на избраните с нашата листа, не дава гаранции за лоялност към лявата политика и интересите на хората. И примери в това отношение има доста. Днес иде време за оценка на тези, които подкрепихме през 2011 г.
Длъжни сме да разширим влиянието си простичко: повече общински съветници и повече кметове, съпричастни към лявото, отколкото досега. Повече гласове в подкрепа на лявата политика.

ЗАДАЧИ ПРЕД БСП

- Утвърждаване на БСП като основна опозиционна сила и единствена алтернатива на дясното управление.
- Утвърждаване на БСП като национална лява партия.
- Утвърждаване на ролята на БСП сред европейските социалистически и социалдемократически партии и движения.
- Организационно укрепване и подмладяване на партията.
- Възвръщане на доверието за политическо представителство.
- Успешно представяне на местните избори.
- Увеличаване на влиянието ни в органите на местното самоуправление за реализация на лява политика на местно равнище.
- Създаване на политическа основа за съюзи.
- Прозрачност и принципност в предизборни и следизборни споразумения.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Уважаеми другари!

5-ото заседание на 48-ия Конгрес има важен дневен ред. Потвърждаваме ценности и търсим обновление.
Нямаме право да забавим темпа на обновление!
Нямаме право да ограничаваме неговите мащаби!
Нямаме право да поставяме под въпрос дълбочината на промените!
Така ще бъдем силни и успешни.
От нашата конструктивна работа много ще зависи успехът на това заседание. Имаме тежка отговорност за бъдещето на социалистическата идея и практика. Но и за бъдещето на една друга, справедлива България, от която се нуждаят мнозинството от българските граждани.

Време е за справедливост!



Прочети цялата статия тук: Михаи Миков накара залата да онемее при четене на доклада на 48 конгрес на БСП - Поглед Инфо