Писмото на една българска майка до учителя на нейното българско дете
Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя моя син Георги Белев.
Не зная как сте си представяли моето дете преди да се срещнете с него в столицата на Република Башкирия.Той е роден и израснал в град Велинград, Република България, която е държава в Югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров. Има светла, леко чуплива коса, зелени очи и светло продълговато лице, което не е типично за българите. Говори български език, който се определя като майчин в нашата държава. Както и много други български деца той е тих в класната стая, но дейно взима участие в образователния процес. В момента е на 10 години и аз не разбирам защо не взима участие при груповите игри.
Мога да твърдя, че до тази възраст, детето ми вече е преминал през много обучения, запознат е добре с историята на Република България, която е изпълнена с върхове и падения. Знае за Първата българска държава, която оказва голямо влияние на източноевропейските народи, от които сте част и Вие, чрез книжовните школи и литературата си. Знае много добре как Руската империя е помогнала на Втората българска държава да се освободи от Османската империя, завладяла нашата държава. Георги Белев постоянно се интересуваше от религиозните вярвания в нашата държава, където няма официална религия според конституцията. Заедно с мен посещаваше нашите църкви на големите христиански празници, а понякога сам изразяваше желание да влезнем и просто да запалим свещ за здраве. Контактува и с много деца, които са от друг етнос и култура. Град Велинград е заобиколен от села, в които живеят деца – българи мохамедани изповядващи ислям. Често посещаваше родното село на моя съпруг и негов баща, където е гъсто населено с български роми и никога не е имал проблем в комуникацията и играта с ромските деца.
Поради тази причина не мога да Ви обясня нежеланието му за участие в групови игри.
Когато започна своето начално образование, което в Република България е от първи до четвърти клас дейно се интересуваше от културата, нравите и традициите на нашата държава и ги изучаваше с интерес. Започна също така да изучава английски език, но не и руски, което вероятно е довело до затруднението му да взима участие във вашата класна стая. Моля Ви да разберете неговото езиково затруднение и това че се сблъсква с група деца, които той почти не разбира. Предполагам, че ще отнеме време да се адаптира към Вашата култура, но може би след като усвои основните Ви принципи ще успее да се свърже със средата и ще разберете колко дейно дете е.
Познавайки собственото си дете знам, че той е съсредоточен по време на учебния час, слуша внимателно и осмисля преподавания от Вас материал.
След като Ви написах всичко това, уважаеми Учителю, желая да обобщя всичко това свързано с името на моето дете Георги Белев, той е типичното българско дете. Отгледан с много любов и грижи, обграден от майка, баща, баби и дядовци. Желанието ми е да успее в училище и въпреки, че началото е трудно и получава по-ниски оценки в последствие да навакса с материала, свързан с Вашата култура, което той усеща че го различава от групата. Не бих желала да бъде страничен наблюдател на всичко, което се случва в живота му, а сега са най-истинските мигове от неговото детство. Нека ги изживее чисто по детски и да успеем заедно да го включим в груповите игри обагрени със забаления и детски усмивки. В същото време искам синът ми да не забравя своята държава и градче, както и културата която носи в себе си.
За да бъде постигнато всичко това, имам нужда от Вашата помощ!
Моля Ви да опитате да се поставите на негово място и да видите как бихте реагирали на ново място с много нови, непознати хора, които говорят език различен от тези които знаете.
Благодаря предварително за разбирането Ви и усилията, които ще положите за социализирането на моето дете Георги Белев!
Дафина Тарова
10.04.2016 г.
Вариант №1 на писмото на индианеца
Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя моя син – Иван Челибашки (Ванчо). Вие вероятно бихте го нарекли типичното българче – „диваче”. Да, той е българче, роден е и е израстнал в България, но за петте си години е видял и разбрал много неща, опознал е различни култури, слушал е различни, чужди от неговия език, езици. Виждал е различни хора – черни, бели, жълти.
Да сега той е на пет години и половина и аз не разбирам защо вече сте го определили като „буен и по-слаб ученик”. Да, буен е, но при нас в България той щеше да ходи на детска градина още две години, сега му е времето за игра, а не за училище. А тук, в Цюрих, той сега е първи клас. Някак „странно” му e изведнъж да стои по цял ден на чина, като буквално до вчера е възприемал детската градина като игрална зала за забавление, не е бил в подготвителна група – такава, каквато е в България. Вашият първи клас е вид подготвителна година, но е училище – пишете, четете, смятате и разбира се – спортувате. Моля Ви, проявете търпение – на него му е интересно в училище, но му трябва време да свикне с обстановката, да разбере, че това вече не е градина, а училище. Вие казвате, че не е заинтересован от материала. Моето дете е много любознателно. Иска да научи всичко за всеки веднага. Знае да брои до 50 и на български и на английски. Ходили сме на екскурзия до Гърция – веднага научава поздравите, ходили сме в Англия – научава песни и поздравява хората на английски. Не сме ходили в Германия, нито в Швейцария, но съм се опитвала да го уча на немски: пеела съм му приспивни немски песни, когато беше бебе, гледаше немски детски филмчета, брояхме на немски, понякога му се карах, като използвах немски изрази. Чувала съм, как говори с братовчедчето си по телефона на немски – то е родено в Швейцария и знае немски по-добре от българския.
А вие, учителю, казвате, че му говорите на немски, а той не ви разбира и не иска да го научи. Да, не му харесва немския език, но го разбира, да, не иска да говори на немски език, но ще започне, трудно му е, едва една седмица е минала, а и немският е труден език.
Мъчно му е учителю, тежко му е, че не е сред българчета в българско училище, чувства се изоставен и самотен. Вие, всички говорите на немски, а той досега е говорил само български, дайте му време – децата бързо свикват, ще говори с Вас след време. Всичко му е странно, непознато и периодът на неговата притеснителност и мълчание е период на адаптация, през който той възприема, научава, свиква да живее с друга култура.
Питате ме, какво толкова различно има, освен езика… има учителю и то много. В Цюрих децата учат 4 дни в седмицата, 1 ден зелено училище, а при нас в България се учи 5 дни в седмицата, спортувате повече, ходите в планината, в парка и това е учебен час, което е прекрасно. Да, учителю и за моето дете е прекрасно, но е ново, чуждо, нужно му е време да опознае страната и хората, освен езика.
В България се учи 5 дни в седмицата и само в училище, децата не спортуват много, само 3 часа седмично – да, лошо е, но е българско, наше си е. При Вас, в Цюрих, всичко се прави в името на децата – спортуват на 1-во място, а после учат, трябва да се чувстват добре. Вие тук за всичко имате психолози. Казвате, да пратите детето ми при психолога в училището, задето мълчал, да се адаптира по-бързо, да се чувства по-добре. Моля Ви, не го пращайте, той ще възприеме психолога като лекар и ще се стресира още повече. Дайте му време да Ви опознае, да опознае децата. За езика не се притеснявайте, той го знае, а когато е готов ще го говори. Малко време му е нужно. Усмихвайте му се истински, той разбира това, бъдете приятел с него. Ние в България не се усмихваме много, но когато го правим, е от сърце, всичко е истинско, не лицемерно. Не се притеснявайте да му правите забележка. По-добре да му говорите, отколкото да мълчите и да се усмихвате, когато е сбъркал. Защото, когато мълчите и не му казвате какво е направил, той разбира това погрешно. Усмихвайте му се тогава, когато е заслужил, корете го, когато трябва, но не мълчете, учителю.
Моето дете е умно и чувствително – разбира всичко, най-вече обичта. Той е отгледан в много любов. Нека продължим заедно това дело, нека детето ми се гордее със своята култура, но и да развие необходимите способности за новата, в която живеем. Не бих искала детето ми да стане неудачник, защото се чувства неприет в училище, а да успее в живота. За да постигне това, имам нужда от Вашата помощ и подкрепа. Всичко, каквото казвате и правите в класната стая, а и извън нея, а също и това, което не казвате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на моя син.
Благодаря Ви, скъпи учителю!
Изготвил: Антония Пашова
Специалност: ПИК с немски
Бих искала да Ви представя моя син – Иван Челибашки (Ванчо). Вие вероятно бихте го нарекли типичното българче – „диваче”. Да, той е българче, роден е и е израстнал в България, но за петте си години е видял и разбрал много неща, опознал е различни култури, слушал е различни, чужди от неговия език, езици. Виждал е различни хора – черни, бели, жълти.
Да сега той е на пет години и половина и аз не разбирам защо вече сте го определили като „буен и по-слаб ученик”. Да, буен е, но при нас в България той щеше да ходи на детска градина още две години, сега му е времето за игра, а не за училище. А тук, в Цюрих, той сега е първи клас. Някак „странно” му e изведнъж да стои по цял ден на чина, като буквално до вчера е възприемал детската градина като игрална зала за забавление, не е бил в подготвителна група – такава, каквато е в България. Вашият първи клас е вид подготвителна година, но е училище – пишете, четете, смятате и разбира се – спортувате. Моля Ви, проявете търпение – на него му е интересно в училище, но му трябва време да свикне с обстановката, да разбере, че това вече не е градина, а училище. Вие казвате, че не е заинтересован от материала. Моето дете е много любознателно. Иска да научи всичко за всеки веднага. Знае да брои до 50 и на български и на английски. Ходили сме на екскурзия до Гърция – веднага научава поздравите, ходили сме в Англия – научава песни и поздравява хората на английски. Не сме ходили в Германия, нито в Швейцария, но съм се опитвала да го уча на немски: пеела съм му приспивни немски песни, когато беше бебе, гледаше немски детски филмчета, брояхме на немски, понякога му се карах, като използвах немски изрази. Чувала съм, как говори с братовчедчето си по телефона на немски – то е родено в Швейцария и знае немски по-добре от българския.
А вие, учителю, казвате, че му говорите на немски, а той не ви разбира и не иска да го научи. Да, не му харесва немския език, но го разбира, да, не иска да говори на немски език, но ще започне, трудно му е, едва една седмица е минала, а и немският е труден език.
Мъчно му е учителю, тежко му е, че не е сред българчета в българско училище, чувства се изоставен и самотен. Вие, всички говорите на немски, а той досега е говорил само български, дайте му време – децата бързо свикват, ще говори с Вас след време. Всичко му е странно, непознато и периодът на неговата притеснителност и мълчание е период на адаптация, през който той възприема, научава, свиква да живее с друга култура.
Питате ме, какво толкова различно има, освен езика… има учителю и то много. В Цюрих децата учат 4 дни в седмицата, 1 ден зелено училище, а при нас в България се учи 5 дни в седмицата, спортувате повече, ходите в планината, в парка и това е учебен час, което е прекрасно. Да, учителю и за моето дете е прекрасно, но е ново, чуждо, нужно му е време да опознае страната и хората, освен езика.
В България се учи 5 дни в седмицата и само в училище, децата не спортуват много, само 3 часа седмично – да, лошо е, но е българско, наше си е. При Вас, в Цюрих, всичко се прави в името на децата – спортуват на 1-во място, а после учат, трябва да се чувстват добре. Вие тук за всичко имате психолози. Казвате, да пратите детето ми при психолога в училището, задето мълчал, да се адаптира по-бързо, да се чувства по-добре. Моля Ви, не го пращайте, той ще възприеме психолога като лекар и ще се стресира още повече. Дайте му време да Ви опознае, да опознае децата. За езика не се притеснявайте, той го знае, а когато е готов ще го говори. Малко време му е нужно. Усмихвайте му се истински, той разбира това, бъдете приятел с него. Ние в България не се усмихваме много, но когато го правим, е от сърце, всичко е истинско, не лицемерно. Не се притеснявайте да му правите забележка. По-добре да му говорите, отколкото да мълчите и да се усмихвате, когато е сбъркал. Защото, когато мълчите и не му казвате какво е направил, той разбира това погрешно. Усмихвайте му се тогава, когато е заслужил, корете го, когато трябва, но не мълчете, учителю.
Моето дете е умно и чувствително – разбира всичко, най-вече обичта. Той е отгледан в много любов. Нека продължим заедно това дело, нека детето ми се гордее със своята култура, но и да развие необходимите способности за новата, в която живеем. Не бих искала детето ми да стане неудачник, защото се чувства неприет в училище, а да успее в живота. За да постигне това, имам нужда от Вашата помощ и подкрепа. Всичко, каквото казвате и правите в класната стая, а и извън нея, а също и това, което не казвате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на моя син.
Благодаря Ви, скъпи учителю!
Изготвил: Антония Пашова
Специалност: ПИК с немски
Писмото на индианеца и неговите български варианти
От няколко години имам честта и удоволствието за преподавам в Пловдивския университет на студенти от магистърската програма "Превод и интеркултурна комуникация" по дисциплината "Интеркултурна комуникация".
Като част от самостоятелната им работа им давам задачата да пренапишат писмото на индианеца до неговия бял учител. Задачата е като използват познанията си за различните култури и моделите за интеркултурна комуникация от една страна и образователните практики в тях от друга, да пренапишат писмото през погледа на родител, чието дете е попаднало в друга културна и езикова образователна среда.
Със съгласието на студентите публикувам техните писма.
Като част от самостоятелната им работа им давам задачата да пренапишат писмото на индианеца до неговия бял учител. Задачата е като използват познанията си за различните култури и моделите за интеркултурна комуникация от една страна и образователните практики в тях от друга, да пренапишат писмото през погледа на родител, чието дете е попаднало в друга културна и езикова образователна среда.
Със съгласието на студентите публикувам техните писма.
13.06.2015 г.
5.04.2015 г.
Докладът на Михаил Миков пред конгреса на БСП от април 2015. - тези, аргументи, изводи
Не съм писала в този блог повече от две години, но мисля, че е време да го направя. След последната ми публикация, свързана с речта на Ахмед Доган на Осмата национална конференция на ДПС от януари 2013г., сега е време да представя доклада на Михаил Миков пред конгреса на БСП от 05. април 2015г.
Текстът заслужва внимание от реторическа гледна точка, без да подценявам политическата.
Копирам го от тук: http://bulgarski.pogled.info/news/63565/Mihai-Mikov-nakara-zalata-da-onemee-pri-chetene-na-doklada-na-48-kongres-na-BSP
Уважаеми другари, делегати на 48-ия Конгрес,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми гости!
Провеждаме 5-ото заседание на 48-ия Конгрес точно 6 месеца след предсрочните парламентарни избори на 5-и октомври миналата година.
Честит празник на всички именици!
Поздравявам и колегите от редакцията на вестник ДУМА с 25-годишния им юбилей!
Макар времето да изглежда кратко, мисля, че всички усещаме колко много и колко съществени неща се случиха междувременно - у нас, а и по света. Много от тях ще оценяваме тепърва, но нуждата от равносметка и рекапитулация на този период вече е осезаема.
I. ЗА СВЕТА
Живеем в свят, в който доминацията на еднополюсния модел е поставена под въпрос. Всеки ден се случват се събития, които изпреварват възможността да бъдат обяснени и разбрани навреме. Арабската пролет промени геополитическия профил на Северна Африка и на Близкия Изток, но даде отражения и върху Европа, Америка и всички останали държави от засегнатите континенти. Като резултат се появи Ислямската държава в Източна Сирия и Северен Ирак. Те и войната в Украйна всеки ден ни напомнят колко крехко и нестабилно може да бъде усещането за мир, с което свикнаха поколения европейци след края на Втората световна война. Кризата в Украйна и неадекватните русофобски позиции на правителството ни и Президента разделят обществото в България, братски, исторически и културно свързана с Русия.
II. ЗА БЪЛГАРИЯ
Последиците от икономическата и финансова криза засегнаха тежко България. Върху това се насложиха ефектите на санкциите и контра-санкциите по отношение на Русия. Бежанската вълна от Сирия ни засегна засяга пряко България и натоварва допълнително най-бедната страна в Европейския съюз. Това ни изправя пред предизвикателства, с които сегашното правителство изглежда неспособно да се справи. И последиците са още по-тежки, защото правителството ни не прави нищо за отстояване на българския интерес в Европейския съюз, за европейска солидарност и разбиране, за смекчаване на ефекта на тези събития върху гражданите, които са и без друго достатъчно засегнати от кризата и 25 години неолиберален преход.
Хегемонията на неолибералния модел остави тежки последици за обществото, промени начина на мислене на мнозина, задраска ценности като свобода, справедливост, солидарност. Неолибералният модел е антидемокрация, форма на власт на олигархията. Това е капитализъм с целенасочено отслабена държава и съзнателно игнорирана социална политика. По своя замисъл и реализация, а виждаме - и по своите резултати - той обслужи тесен кръг от лица и жертва идеята за сплотено и интегрирано общество с равноправни членове, в което всеки може да намери възможности за развитието си. Свободата без справедливост прави бедните по-бедни и по-многобройни, богатите - по-богати и по-малко на брой. Средната класа изчезва, а перспективата пред хората се ограничава до борба за ежедневно оцеляване. То компрометира солидарността като принцип за съществуване на обществото. Това води до отчуждение и недоверие към държава, институции и партии.
В лабораториите на неолиберализма се роди теорията за нормативния дарвинизъм, който убива социалната държава и дребния предприемач. Неолиберализмът отрече социалната държава, каквато я познавахме през 80-те години на миналия век в Европа. А у нас - постигнатото до 1989 г. у нас - с всеобщо достъпно здравеопазване, с възможности за образование за всички, със социална и етническа интеграция и с достойни доходи за работещи и пенсионери. Със силна държава-собственик, която изпълнява пълноценно ролята си на регулатор в икономиката, защитава националните интереси навън, гарантираща сигурност и спокойствие на гражданите. За всички, живяли в този период, е ясно, че това не беше утопия.
Социалната държава не устоя на натиска на неолибералния модел. И когато някой предложи кое да е от достиженията на социалната държава, той се обявява за популист или пък се натъква на недоверие и неразбиране. Защото в резултат на дясна политическа хегемония и медийните спекулации все по-малко хора имат доверие в политиката, в държавата, в институциите. Днес все по-малко хора са склонни да повярват, че онова, което преди всички приемахме за даденост, не е популизъм, а реална възможност.
Тази промяна на мисленето на хората е следствие на силно налаганото индивидуално начало на десния светоглед. Въпреки разколебаването на неолибералната доктрина, съпътствано от големи икономически, финансови и социални кризи, голямото завръщане на социализма и социалдемокрацията засега не се състоя. Европейската социална държава и в Стара Европа отстъпи.
В условията на безпрецедентна доминация на десни модели за последните десетилетия левите партии и в Европа изпитват постоянни удари. За да оцелеят, много от тях предпочетоха да изместят центъра на политическите си платформи или пък още по-лошо - без да променят платформите си, се отклониха от тях по посока на центъра, за да се впишат по-добре в обществените настроения. Третият път се оказа задънен. Това са рискови движения, които доведоха до загуба на идентичност за левицата. Тази стратегия на оцеляване доказа своята недостатъчна ефективност за съхраняване на традиционното ляво. Все повече е ясно, че хората имат нужда от силна левица и че идеите на социализма са устояли на дясната хегемония и отново имат силно звучене.
Днес нуждата от силна и справедлива държава, борбата с бедността постепенно се налагат над интересите на малцината, които ползваха облагите на неолиберализма. Хората не участват в демокрацията и процесът на компрометиране на неолибералния модел вече изкарва милиони по улиците на Европа. Формират се нови изразители на радикално леви политики, артикулиращи на висок глас обществените очаквания.
Разбира се, трябва да има и реализъм, защото е по-почтено да кажем истината, отколкото да обещаем, без да можем да изпълним.
Едно е ясно - хората у нас и в Европа - имат нужда от повече справедливост, от повече солидарност от повече държава, имат нужда от доверие и сигурност. От нас зависи не само да констатираме тази нужда, не само да обещаем декларативно нейното осигуряване, но и с конкретни политики и действия да докажем, че социалната държава е възможна. Днес няма гаранции, че хората сами ще припознаят лявата алтернатива на досегашния модел. Дори да страдат, те нямат надежда. Днес хората, чиито интереси са отразени в нашата програма, са много, но нямат вяра. Те трябва да бъдат убеждавани, да се окуражават да споделят своите идеи и проблеми, да бъдат активно ангажирани за нужната промяна. Борбата за връщането на утвърдените леви партии като фактор в управлението на Европа тепърва предстои. И младежката заетост, и планът "Юнкер" са стъпки в правилната посока. Но има много път и българските социалисти ще вървим уверено по него. И ще бъде трудно, защото дясна Европа позабрави за кохезията. Защото все още доминират интересите на едрия капитал, за сметка на хората.
От 25 години ни се внушава, че демокрацията означава капитализъм, дълбоко невярно и подвеждащо. Демокрация е възможна и без капитализъм, а още по-малко необходима за демокрацията е дясната идеология. С лозунга "За демокрация" върнахме капитализма. Преходът можеше да е далеч по-социален, както се случи в други от бившите социалистически страни, но това не съответстваше на интересите на идеолозите му. Беше възможно да се осуети разграбването на имущество, унищожаване на индустрия и земеделие, липсата на сигурност за гражданите през 90-те, ликвидацията на селското стопанство, приватизацията на безценица. Беше ли възможно да се запази равнището на здравеопазване, на образование, на живот в малките населени места? Да не разбиваме индустрията, защото днес, без индустриални предприятия за производство, България не може да постигне икономически подем. Защото без индустрия не можеш да имаш развитие в глобалния свят. Спомнете си лъжите за богатите малки фермери от 90-те, за благоденстващата средна класа.
Днес България е най-бедната страна в Европейския съюз, произвеждаща стоки с ниска добавена стойност, износ на суровини, с тежка демографска перспектива и население с намаляваща грамотност. Нямаме индустрия, но имаме тежки регионални и най-вече социално-икономически диспропорции. По-малко износ на Запад и на Изток и внос на стоки, които до вчера изнасяхме. Без перспектива за работещите, за младите, за дребния и средния предприемач, за интелигенцията. И с много, много приказки за реформи с простащина, издигната в ранг на държавна политика. С нереализирани европейските възможности, със сервилна и комплексарска външна политика.
Заедно с историческото си наследство, БСП днес има още едно голямо предимство - че сме част от ЕС и световната левица. Днес Сергей е лидер на ПЕС и с нашата категорична подкрепа отива към втория си мандат. Защото Европа има нужда от друга политика. От връщане към онази социална и мирна Европа, за която мечтаехме. Към онази справедлива Европа, на която милиони завиждаха. Заедно с нашите партньори в ПЕС трябва да търсим пътя през растящото неравенство и обществено недоволство от ерозираната социална държава и оформящата се Европа на две скорости.
Социалната модерна и просперираща държава в България не се реализира. Защото идейните наследници на онези, които отричаха социалната държава при приемането на Конституцията през 1991 г., управляваха през по-голямата част от последните 25 години. Защото реституираха, приватизираха, реформираха, урбанизираха, лустрираха и през цялото време обвиняваха комунистите и нашата партия, приела наследството на повече от век борби на българския народ за справедливост и свобода. Наследство с успехи и градеж, с грешки и някои извращения. Защото и днес у нас има хора, които перат биографии и хвърлят кал, отричайки живота на своите бащи и майки и създаденото. Днес трябва да кажем: "Стига!"
Днес на висок глас трябва да заявим:
- Стига манипулация на общественото съзнание!
- Стига подмяна на историята!
- Стига сме превръщали здравето и живота в стока!
- Стига неграмотност и мизерия!
- Стига проектирана демокрация, вместо политическо представителство!
- Стига разделение - историческо, етническо, религиозно, образователно, на столица и провинция! Стига разделение на стари и млади, имащи и нямащи, на все повече обедняващи и все по-малко богати!
Но трябва да ни чуят, да ни повярват, да тръгнат след нас.
След изборите в България се формира дясно управление от четири партии и коалиции, използващо и компенсиращо вътрешните си противоречия с подкрепа на партии, заявени като опозиционни.
В парламента влязоха осем партии и коалиции при най-ниската за последните 25 години избирателна активност, което обуславя и ниската представителност на днешното управление.
Икономиката рязко забави темп. Ако през 2014 г. ръстът беше 1,7%, то през тази година, а и прогнозата на правителството за следващата е такава, ръстът се очаква да е едва 0,7%. Хронифицират се бюджетните дефицити, но те не се използват за икономическо развитие за подобряване на живота на хората и война срещу бедността. С тегленето на 16 млрд. дълг се открива риск от дългова спирала.
Увеличи се бедността. Вече 8 години сме членки на ЕС. Какво се промени за това време? Ако преди присъединяването ни в риск от бедност живеят около 18,4 % от хората у нас, то в годините след това този процент вече достига 22-24 %. Това значи, че броят бедните вече е над 1,6 млн. души. И за това не е виновна Европа.
Бедността е един от най-сериозните ни проблеми днес. Пряко или косвено, това е проблемът на живота на всеки българин, предпочел да живее в България. Бедността и липсата на целенасочена политика за ограничаването й са благоприятна почва за етническо напрежение, изключването на социални групи, за дезинтеграция на обществото, за демографския срив и в крайна сметка - заплаха за националната сигурност.
Няма как да обясним на всички, засегнати от бедността, защо години наред поддържахме ниски бюджетни дефицити. Вече за всички е ясно, че макроикономическата стабилност, с която се гордееше ГЕРБ до 2013 г. до януари 2013 г., всъщност удължи кризата и забави растежа. Днес неолибералите ни тласкат в точно обратната посока - шоково теглим заеми с неясно предназначение и - отново - липсата на каквато и да е гаранция, че тези пари ще бъдат използвани за стимулирането на икономиката и подобряването на положението на хората. Тази власт отне и малкото, което дадохме на 272 000 души с данъчното облекчение върху минималната заплата. Преотстъпеният данък от 10% или 408,-- лв. годишно сега повторно бе отнет от най-бедните работници.
Как ще учат и ще се издържат техните деца в България?
Въпреки заявения нов образ в управлението, се реанимират симптомите на предишното некоалиционно (по онова време "коалиция" беше мръсна дума) управление на десницата - в лицето на ГЕРБ, заедно с политически проекти.
Бюджетът за 2015 г. върна практиката от 2009-2013 г. на замразени социални плащания и растящи държавни разходи.
Приказките за "реформа", когато се казват от десните, означават:
- несправедливост при облагането и бюджетните разходи и раздаване на обществени поръчки;
- едностранчива външна политика, отричаща националните интереси. Русофобско поведение на Президента и правителството, военна лексика и тихо превръщане на България в прифронтова държава. Днес правителството мълчи за цената на санкциите, които плаща българският индустриалец, млекопроизводител или собственик на хотел, в крайна сметка - всеки български гражданин, при това без компенсации;
- преразпределение на намалените средства за образование и към частните училища;
- въвеждане на допълнително заплащане в болниците и практическо отменяне на конституционното право на здравеопазване, дори да си внасял здравните вноски;
- увеличаване на пенсионната възраст и стажа за пенсия;
- отнемане на спестеното за индивидуална пенсия на родените след 1960 г.;
- политически чистки и партийни назначения;
- Заменянето на върховенството на закона с политически прищевки;
- Блокиране и отказ да се реализира единственият голям проект у нас - Южен поток.
Управлението днес се свежда до:
- Осигуряване на финансов комфорт на управлението с цената на тежко задлъжняване на държавата;
- Усещане за липса на държавност се видя по време на бедствията, когато седмици хората нямаха ток;
- Страх от поемане на отговорност - законодателната инициатива на правителството практически липсва. Анализът на законодателната дейност сочи и друга тревожна за парламентарната демокрация тенденция: по всички важни и ключови за държавата въпроси законодателната инициатива не е на МС, а на народни представители от управляващата четворна коалиция. Правителството не реализира своя политика, защото не знае пътя. А Президентът мълчаливо подкрепя тази политика. Парадоксално е да се спира прилагането на закони по съображения за целесъобразност и едновременно с това да твърдиш, че върховенството на закона е приоритет.
- Толериране на няколко големи дружества и монополи - игнориране на интереса на дребния и среден предприемач. Три пъти отхвърлят нашия антимонополен закон, върнат от Президента в предишния мандат, защото се нарушават свръхпечалбите на търговските вериги за сметка на кварталната бакалница и българския производител.
Това е днешното дясно управление. Това не е нито нещо ново, нито пък неочаквано. Това са все неща, които в една или друга форма се повтарят всеки път, когато десницата управлява.
Как стана така, че в нестабилната политически година икономическият растеж бе 1,7%, а сега, когато е спокойно, спадна двойно. Честито на протестиращите - умни и красиви - всеки е уреден с някакъв пост.
III. ЗА БСП
За няколко месеца все по-ясно става, че БСП Лява България е опозиционната сила, неоспорима алтернатива на това управление, вредно за България. Но на последните избори преди половин година стана ясно, че влиянието ни е достигнало исторически ниски нива. За да можем да сме на висотата на историческия момент, за да имаме моралното основание да продължим напред, ние трябва да си дадем честен отговор защо се случи това.
Най-напред, за това има политически причини.
Ефектите от четвърт век политическа конкуренция между БСП като идеологическа партия и партиите-проекти имат значение за това състояние. Тези проекти идваха, правеха поразии, взеха от хората, след което се размиваха, преливаха един в друг, новосформираха се под различни имена и отново се появяваха, за да ни учат на морал, неопетнени и без история. И, докато това се случваше, а проектите се сменяха, БСП участваше неотменно в политическия живот и понасяше негативи, дори когато нямаше никаква отговорност за това. Така беше при ликвидирането на селското ни стопанство, реституция, приватизация за 1,-- лев в края на 90-те. Така беше и след 2000 г. (реституцията, сделката за външния дълг, приватизацията на ЕРП-та, БТК и БГА Балкан), а за периода на управление на ГЕРБ няма да ми стигне времето да изброявам различните сделки, схеми и далавери, с които ежедневно се сблъскваме.
Напоследък е модерно да се говори и за подобни проекти с леви претенции, лидерски и идейно неясни. Считам обаче, че и тяхната роля ще бъде преди всичко обслужваща за дясната политика, която докара България дотук.
Защото управлението, в което участвахме, въпреки икономическата стабилизация и социалните мерки, не успя да завоюва и разшири доверие. Работехме под натиск, но направихме тежки компромиси, които ерозираха обществената подкрепа.
Но, уважаеми другари, платихме висока цена и за компромиси с ценности и предизборни ангажименти, с неизпълнени очаквания и неясни договорки. Днес трябва бавно и последователно да връщаме доверие.
С оглед на това считам, че връзката между партията и идеологическата й основа трябва да бъде по-категорична, че БСП трябва да очертае левия си профил по-ясно, да засилим ролята на колективното ръководство във вземането и изпълнението на решенията. Това е и смисълът на мерките за политическо укрепване на партията ни, които се свеждат до ясно очертаване на левия ни профил.
Кои действия очертават нашия профил днес?
- Участие в изборите с ясни ангажименти;
- Решението за неучастие в управлението на всяка цена. Правилността на това решение се доказа от времето, въпреки че имаше другари, които настояваха да се включим.
- Във външнополитически план - по-категорично отстояване на националния интерес. Ние считаме, че трябва да се отстоява балансирана външна политика, което означава, че, без да подлагаме на съмнение членството ни в ЕС и НАТО, заявяваме ясно противопоставяне на санкциите срещу Русия и отказваме България да бъде прифронтова държава.
- Отказваме традиционните отношения с Русия да стават жертва на геополитически сблъсък. Затова ще продължим да настояваме за отмяна на санкциите. Искам да благодаря на нашите представители в Европейския парламент и ПАСЕ за достойното отстояване на нашата позиция. С такава последователност се печели доверието на хората. Не винаги е лесно, не винаги си разбран, но, когато си принципен, това се оценява.
- Настояваме за справедливост и върховенство на закона при приемането ни в Шенген. От тази трибуна заявявам, че, колкото България има нужда от Шенген, толкова и Европа се нуждае от България в Шенген.
- Искаме повече европейска солидарност и повече справедливост за справяне с кризата с бежанците от Близкия Изток и Северна Африка у нас.
- Настояваме за икономизиране на диалога със страните от Изтока и Китай.
- Упорито отстояваме прогресивно подоходно и семейно облагане. До края на месеца ще внесем отново такъв законопроект;
- Предложенията ни по бюджета на социалното осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и по републиканския бюджет, вкл. с идеите, които имаше БСП за намиране на приходи и за корекции в приходната част, свързани най-вече със замразените 14 социални плащания в полза на хора в неравностойно социално и здравословно положение, недопускане на спирането на публичната инвестиционна програма бяха отхвърлени от дясното мнозинство в пленарната зала.
- В областта на здравеопазването за изминалите 15-16 години имаме едно увеличение от 1 000 % на разходите – от 320 милиона лева държавни средства през 1999 г., сега се дават 3,5 млрд. лева. В същото време имаме намаление на населението с 2 милиона, а приемът на пациенти в болниците се е увеличил с 61 %. Защо? Защото парите се превърнаха в основен фактор на функциониране на нашето здравеопазване. Защото неолибералите превръщат здравето в стока, която е достъпна само за онези, които имат пари, която се търгува, а не го разглеждат като благо, което трябва да бъде общодостъпно, както беше преди време.
- В края на март беше отхвърлен нашият законопроект във връзка с отмененото от дясната коалиция право за възстановяване на 10% от възнаграждението на работещите бедни. Ако беше станал закон, този законопроект щеше да позволи на 272 000 души, които работят на минимална заплата, и на десетки хиляди сезонни работници, да получат обратно от държавата 408,-- лева удържан данък. Управляващите обаче предпочетоха да вземат тези пари от работещите бедни и да лишат семействата им от 408 хляба, след което гласуваха 16 млрд. заем, договорен "на тъмно", а малко след това отчетоха преизпълнение на приходите с 820 млн. лева. Тези факти разкриват пренебрежителното отношение на неолибералното мнозинство към съдбата на хората у нас.
- По отношение на образованието, внесохме законопроект за народната просвета, но мнозинството прие законопроекта на ГЕРБ, който е продължение на неолибаралното разбиране, което беше прокарвано и в здравеопазването. Образованието не е услуга, а благо. Правото на образование е неотменимо човешко право и то трябва да бъде гарантирано от държавата за всяко дете, за всеки гражданин - при това при условия, които осигуряват достатъчно добро качество - както за развитието на личността, така и за развитието на местната общности и обществото като цяло.
В закона за образованието се залага възможност оскъдният държавен ресурс да бъде разпределян и за частните училища. Това ще доведе до отпадане на още повече ученици от нискодоходните социални групи, за които основна пречка за достъпа до образование е материалното състояние на семействата им. Частното образование няма да реши техните проблеми, нито проблема с неграмотността, в който затъва България. Ако след 9 септември този въпрос е решен в рамките на 10-15 години, то днес ние за 25 години се връщаме на равнища, които са на равнището от края на 40-те години.
- Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции се очертава да бъде основният инструмент за господство на международните корпорации, вкл. и над националните държави. Ние сме единствената партия у нас с позиция по този важен за Европа въпрос.
- Ясна е и позиция по тегленето на 16 млрд. заем - ясно и категорично защитавахме интересите на тези, които ще плащат заема, не на посредниците и чуждите банки;
- Парламентарният контрол показа, че БСП Лява България е силна и аргументирана опозиция и алтернатива. Благодаря на нашите народни представители, активно участващи не само в Народното събрание, но и сред хората, в битката за отстояване на лявата политика.
За политическите съюзи
В навечерието на парламентарните избори, водени от идеята за обединение в ляво, ние структурирахме лява коалиция от социалисти, социалдемократи, комунисти, земеделци и еколози. Резултатите от изборите бяха тежка загуба за нашата коалиция, но имаме готовност да продължим напред и нашите другари от БСП Лява България ще бъдат първи в разговорите на база на левите стандарти за съвместно участие в предстоящите местни избори. Имаме вече взаимна готовност за това.
И този разговор започва веднага след Конгреса. И в него няма да пропуснем нашите партньори от Евророма и от Партия Европейска сигурност и интеграция. Защото никой не бива да има монопол в представителството на ромския етнос. Ще разговаряме с всички, с които имаме споразумения за партньорство, например Общонародният комитет за защита на националните интереси, Движение "Модерна България".
Разчитам на естественото партньорство между левица и синдикати в защита на интересите на труда.
Имаше доста спекулации за това кой подава ръка на БСП. Щеше да е нехигиенично политически да приемем всяка подадена ръка, без да се съобразяваме с коректните ни партньори и политическите ни позиции. За БСП не може да има власт на всяка цена. Тя се приема от гражданите като политическо многоженство. Имаше риск отново да загубим доверие, заради което плащаме цена на опозиция.
Днес можем да кажем на всички, които искат: Прочетете нашата платформа за Местните избори и, ако ви харесва това, което предлагаме, да започнем разговорите в центъра и по места - в името на местна власт, изразяваща интересите на хората.
Считам, че всички наши действия от последните няколко месеца дават очертанията на един ясен ляв профил на модерна социалистическа партия, опозиционна алтернатива на днешната власт. Политиката ни се характеризира с последователност и принципност. Така и трябва да продължи. И мисля, че това се вижда и оценява от хората. Мисля, че все повече хора започват да преодоляват предразсъдъците от миналото и огорчението от предишното управление. Пътят е верният.
Но последователност в лявата политика няма да е достатъчна, за да може БСП да е по-силна и обединена. Необходими са ясни и категорични усилия в организационен план, за да бъдем действени и силни. Да имаме силна структура, която може да се противопостави на технологиите на Гочоолу и Дочоолу, останали актуални толкова години след Алеко.
Уважаеми другари,
Накратко искам да се спра на някои въпроси, свързани с функционирането на партията.
От години усещаме, че нещо скърца. Демократичните процеси в БСП за 25 години бяха понякога интерпретирани като свободия. Учудвам се от някои изказвания с разбиране не федерализация на партията. Няма силна лява партия без организация и дисциплина. Националното ръководство не бяга от своята отговорност, защото чух доста приказки и спекулации в тази посока. Ние сме избрани от вас и отговаряме пред вас и пред партията.
Демократичните принципи понякога се тълкуват превратно. Има места, в които разбирането за самодостатъчност пречи за прокарване на национална политика, приета от колективните органи на партията. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че за по-малко от осем месеца Националният съвет проведе 11 заседания с много дискусии по важни за обществото въпроси. Само по двата конгресни документа – резолюцията и промените в Устава – имаше около 40 изказвания. И едновременно със засилване на ролята на колективните органи ние трябва да осигурим механизми за реализация на решенията за единодействие и солидарност на територията на цялата страна за прокарване на националната политика, за подмладяване на партията и използване на предимствата на електронните технологии, навлезли през последните 25 г. в живота на всеки българин.
При зачитане на демократичните принципи, при съобразяване с интересите на отделните организации по повод политиката на партията.
Партията не може да бъде разглеждана като търговско дружество. Тези дни чух и такива сравнения. Още повече, че и в търговския оборот отговорността се персонализира, а изминалите 25 години дадоха примери за това как цялата партия плаща за грешки на отделни наши другари.
Не бива да си затваряме очите, че има случаи, в които ръководни кадри в центъра и по места, загърбвайки политика и принципи, използват името на партията в свой личен частен и бизнес интерес, Това руши доверието на членове и симпатизанти и създава напрежение между нас. Вредно е и с общи усилия трябва да се преборим с това, когато търсим доверието на хората.
Натъкваме се на редица случаи, в които органите не формират позиция по важни въпроси за гражданите, а отделни представители на партията използват тези ситуация за договорки, които, ставайки публично достояние, подравят доверието в партията. Особено, когато става въпрос за бизнес-интереси.
Не е тайна, че на доста места съществува напрежение и противопоставяне - между отделни общински организации в областния съвет, между местни и национални органи, между поколения млади и стари. През последните две десетилетия ние позволихме противопоставянето да заеме съществено място във вътрешнопартийния живот. Това е видно за всички и няма никаква нужда да се правим, че не съществува, ако, разбира се, искаме да решим този проблем и да продължим обединени напред. Противопоставянето често не е по политически причини, не се случва като противопоставяне на принципни позиции, а, както и да се представят нещата, най-често е продиктувано от мотиви от личен характер. Няма как като партия да се борим срещу разделението в обществото, ако самите ние не сме солидарни и дисциплинирани, ако правилата изключват възможността тези конфликти да прерастват в партийни войни, ако няма арбитриращ орган, което е отговорност на националното ръководство.
Затова мисля, че преодоляването на конфликтите вътре в партията е необходимо по няколко причини - разбира се, то ще има укрепващ ефект за партията, но също толкова важно е и това, че по този начин ще имаме легитимация, за да проведем по-успешно политика на обединяване в обществото ни. Необходимо е да върнем доверието в способността на партията да следва решенията си.
Предложените промени на Устава са в изпълнение на мерките за политическо и организационно укрепване и съответстват в пълен обем на смисъла и съдържанието на тези мерки. Искам да обърна внимание, че те бяха приети от НС на 25.1.2015 г., като за тях гласуваха 105 души.
Те включват:
- преглед на членството, организационното състояние и функционирането на партийните органи;
- кампания за прием на членове в активна възраст и включването им в партийна и политическа дейност;
- промени в Устава за по-ефективно функциониране на партийните структури и отстраняване на противоречия и неясноти в уставните норми, възникнали при прилагането им;
- промени в действащата кадрова система на базата на обективни критерии и политическа ефективност.
Някои от тези мерки вече реализираме, а за други - предстои тепърва да го направим.
Логиката на предложените от НС промени в Устава почива на разбирането, че БСП е национална партия с представителство в страната. Почиват на разбирането за провеждането на единна лява политика и нейното отстояване чрез единодействие навсякъде - и в София, и в Брюксел, и в малкото село.
Кое налага тези мерки? Проведените в над 25 общини и райони отчети и избори показват сериозни проблеми при функционирането на партията. Като се тръгне от състоянието на ОПО, нарушената комуникация по вертикала, междуличностните битки в общинските ръководства, които изместват дискусията и защитата на обществения интерес.
По отношение на младите ние искаме да отворим вратите на всички етажи на партията за енергията на младите социалисти. Това трябва да се случи при ясни правила и партийна оценка, при конкурентност и перспектива за развитие. Младите искат реализация и, когато не я получат при нас, лесно могат да я потърсят в някой модерен проект. За малко, за кратко, но я получават. Уставът трябва да стимулира този процес, защото разпиляването и отблъскването на енергията на тези младежи не допринася по никакъв начин за жизнеността на БСП. Аз мисля, че предложението за гарантирана младежка изборна квота ще даде нов облик и нов импулс и живот в редица наши организации по места, но едновременно с това то би имало и косвени позитиви, защото все повече млади хора ще потърсят своя път за развитие при нас - разбира се, при принципно установени и прилагани правила за кадруване.
Повече не трябва да се допускат грешки - да се подкрепят кадри, които използват партията за свои собствени цели и ако не успеят да ги реализират - напускат партията и започват да работят срещу нея.
Трябва да се изгради ясен механизъм за оценка на дейността на кадрите, който гарантира подкрепа за по-добрия (като качества) и по-отговорния (като лична ангажираност и устойчивост при отстояване на леви идеи и политики).
Чрез въвеждането на прозрачни и обективни критерии се цели създаването на ясни правила за носенето на отговорност. Това ще намали риска от размяна на взаимни обвинения между местни и национални структури и - освен укрепващия ефект за партийната ни организация - мисля, че ще допринесе и за по-малко напрежение в отношенията помежду ни. Защото днес е особено остра нуждата от категорично единодействие, дисциплина и отговорност в националното ръководство, в общинските органи, сред социалистите.
Задължителност на решенията на националните органи за всички членове на партията. Защото се стигна до абсурдни решения (на Контролната комисия), че решения на Националния съвет били с препоръчителен характер. Казано иначе, придържането към тях зависи изцяло от волята на местния лидер на партията.
За отношенията между нас. За изминалия период ние си позволихме да се разделим, понякога - дори да отблъснем, много качествени и отдадени другари. Това се случваше под напора на събитията или пък под напора на партийните борби, но, за съжаление, това не беше винаги по принципни причини. Почтени и компетентни хора бяха незаслужено огорчени и отчуждени от отношението към тях. И сега усещам такива отношения в партията.
Допускаме вътрешни пререкания с поставяне на обидни етикети. Тези етикети, разменени като израз на емоция или разбиране за оригиналност, се лепят на цялата партия, на всички социалисти. Ние не бива да се поддаваме на политическата простащина, защото тя е чужда за нашата партия.
Искам тук, от Конгреса, да благодаря на всички, които са дали сили, енергия, воля, работили са за партията, за лявата идея! Искам да изкажа специална благодарност на старото поколение в нашата партия за техния опит и съпричастност към усилията на партията, за съграденото от тях преди 1989 г. и неустоимото им и безкористно желание да бъдат част от политиката днес, в 21-вия век. Искам и да се извиня на всички наши другари, които, правейки това, не са получили необходимото отношение на разбиране и благодарност. Моля ви обаче, не ме разбирайте погрешно - нямам предвид другарите, които с действията си нанасяха съзнателно и самоцелно вреди на нашата партия, на левицата в България.
За дискусията в партията. БСП е истинска партия и отговорната политическа дискусия в нея никога не е спирала. Критиката също. Самокритика, колкото искаш. Но не бива да приемем, че някои другари разбират възможността за критика като възможност за проява на оригиналност или разменна монета в собствена полза. Особено, когато заемат високи постове в партията. Защото редовният социалист сигурно има много основания да бъде още по-критичен и остър към нас. Но той вярва в идеята на лявото, на партията. Иска партията да бъде силна.
Аз лично и ръководството сме готови да приемем всяка критика и нейните аргументи. Но искам всеки от нас да чува аргументите на другия, дори, когато е несъгласен с тях. Искам отделните паралелни монолози, които се водят в партията, да се превърнат в съдържателен политически диалог.
Защото иначе дискусията се превръща в разправия, във вътрешно партийна крамола, която радва нашите опоненти и вреди на партията и лявото представителство.
В тези осем месеца при срещите със социалистите постоянно ме питаха „Защо го правите?“. Във всеки случай, не защото сме социалисти.
БСП на местните избори
Уважаеми другари!
Местните изброи, които предстоят, ще бъдат тежка отговорност - за мен лично и за Националния съвет, на Изпълнителното бюро, но и за всички органи активисти по места.
В условията на опозиция и натиск върху нашите представители в местното самоуправление, в условията на всеобщо недоверие към изборите и демократичния модел.
Днес Конгресът трябва да дискутира левите стандарти в местната власт. Внесеният документ е добра основа за принципна национална платформа, около която да търсим подкрепа, освен в рамките на Коалиция БСП Лява България.
Защото и на местно равнище въпросът за принципите стои. Защото той дава отговор на въпроса за какво искаме доверие да управляваме града, селото, общината.
От утре трябва да започне денонощна работа по номинации, организация на кампанията, намиране на съюзници, но най-важното - печелене на доверие от отчаяните, излъганите, невярващите - хората, които смятат, че политиката няма значение.
Трябва да открием авторитетите, които споделят левите ценности, приемат левите стандарти и са готови да застанат със своя авторитет в подкрепа на партията.
Какво за нас означава добро представяне на тези избори?
За нас измеренията на доброто представяне имат няколко аспекта. Най-важното е да подберем кандидатите си за кметове и съветници така, че в тяхно лице хората да виждат гаранция за почтеност и провеждането на лява политика. Трябва да убедим хората, че тази политика е в интерес на общината.
На следващо място важно е онези от кандидатите ни, които бъдат избрани, да са съпричастни с лявата политика и да спазват стриктно левите стандарти за местно управление. За нас изборите не са спортно състезание и представянето на тях не се измерва само със сравнение на цифри. Идеологическият ни характер предполага, че доброто представителство в местната власт за нас значи всички наши избрани кандидати да провеждат политиката на БСП. Защото понякога виждаме, че сам по себе си броят на избраните с нашата листа, не дава гаранции за лоялност към лявата политика и интересите на хората. И примери в това отношение има доста. Днес иде време за оценка на тези, които подкрепихме през 2011 г.
Длъжни сме да разширим влиянието си простичко: повече общински съветници и повече кметове, съпричастни към лявото, отколкото досега. Повече гласове в подкрепа на лявата политика.
ЗАДАЧИ ПРЕД БСП
- Утвърждаване на БСП като основна опозиционна сила и единствена алтернатива на дясното управление.
- Утвърждаване на БСП като национална лява партия.
- Утвърждаване на ролята на БСП сред европейските социалистически и социалдемократически партии и движения.
- Организационно укрепване и подмладяване на партията.
- Възвръщане на доверието за политическо представителство.
- Успешно представяне на местните избори.
- Увеличаване на влиянието ни в органите на местното самоуправление за реализация на лява политика на местно равнище.
- Създаване на политическа основа за съюзи.
- Прозрачност и принципност в предизборни и следизборни споразумения.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Уважаеми другари!
5-ото заседание на 48-ия Конгрес има важен дневен ред. Потвърждаваме ценности и търсим обновление.
Нямаме право да забавим темпа на обновление!
Нямаме право да ограничаваме неговите мащаби!
Нямаме право да поставяме под въпрос дълбочината на промените!
Така ще бъдем силни и успешни.
От нашата конструктивна работа много ще зависи успехът на това заседание. Имаме тежка отговорност за бъдещето на социалистическата идея и практика. Но и за бъдещето на една друга, справедлива България, от която се нуждаят мнозинството от българските граждани.
Време е за справедливост!
Прочети цялата статия тук: Михаи Миков накара залата да онемее при четене на доклада на 48 конгрес на БСП - Поглед Инфо
Текстът заслужва внимание от реторическа гледна точка, без да подценявам политическата.
Копирам го от тук: http://bulgarski.pogled.info/news/63565/Mihai-Mikov-nakara-zalata-da-onemee-pri-chetene-na-doklada-na-48-kongres-na-BSP
Уважаеми другари, делегати на 48-ия Конгрес,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми гости!
Провеждаме 5-ото заседание на 48-ия Конгрес точно 6 месеца след предсрочните парламентарни избори на 5-и октомври миналата година.
Честит празник на всички именици!
Поздравявам и колегите от редакцията на вестник ДУМА с 25-годишния им юбилей!
Макар времето да изглежда кратко, мисля, че всички усещаме колко много и колко съществени неща се случиха междувременно - у нас, а и по света. Много от тях ще оценяваме тепърва, но нуждата от равносметка и рекапитулация на този период вече е осезаема.
I. ЗА СВЕТА
Живеем в свят, в който доминацията на еднополюсния модел е поставена под въпрос. Всеки ден се случват се събития, които изпреварват възможността да бъдат обяснени и разбрани навреме. Арабската пролет промени геополитическия профил на Северна Африка и на Близкия Изток, но даде отражения и върху Европа, Америка и всички останали държави от засегнатите континенти. Като резултат се появи Ислямската държава в Източна Сирия и Северен Ирак. Те и войната в Украйна всеки ден ни напомнят колко крехко и нестабилно може да бъде усещането за мир, с което свикнаха поколения европейци след края на Втората световна война. Кризата в Украйна и неадекватните русофобски позиции на правителството ни и Президента разделят обществото в България, братски, исторически и културно свързана с Русия.
II. ЗА БЪЛГАРИЯ
Последиците от икономическата и финансова криза засегнаха тежко България. Върху това се насложиха ефектите на санкциите и контра-санкциите по отношение на Русия. Бежанската вълна от Сирия ни засегна засяга пряко България и натоварва допълнително най-бедната страна в Европейския съюз. Това ни изправя пред предизвикателства, с които сегашното правителство изглежда неспособно да се справи. И последиците са още по-тежки, защото правителството ни не прави нищо за отстояване на българския интерес в Европейския съюз, за европейска солидарност и разбиране, за смекчаване на ефекта на тези събития върху гражданите, които са и без друго достатъчно засегнати от кризата и 25 години неолиберален преход.
Хегемонията на неолибералния модел остави тежки последици за обществото, промени начина на мислене на мнозина, задраска ценности като свобода, справедливост, солидарност. Неолибералният модел е антидемокрация, форма на власт на олигархията. Това е капитализъм с целенасочено отслабена държава и съзнателно игнорирана социална политика. По своя замисъл и реализация, а виждаме - и по своите резултати - той обслужи тесен кръг от лица и жертва идеята за сплотено и интегрирано общество с равноправни членове, в което всеки може да намери възможности за развитието си. Свободата без справедливост прави бедните по-бедни и по-многобройни, богатите - по-богати и по-малко на брой. Средната класа изчезва, а перспективата пред хората се ограничава до борба за ежедневно оцеляване. То компрометира солидарността като принцип за съществуване на обществото. Това води до отчуждение и недоверие към държава, институции и партии.
В лабораториите на неолиберализма се роди теорията за нормативния дарвинизъм, който убива социалната държава и дребния предприемач. Неолиберализмът отрече социалната държава, каквато я познавахме през 80-те години на миналия век в Европа. А у нас - постигнатото до 1989 г. у нас - с всеобщо достъпно здравеопазване, с възможности за образование за всички, със социална и етническа интеграция и с достойни доходи за работещи и пенсионери. Със силна държава-собственик, която изпълнява пълноценно ролята си на регулатор в икономиката, защитава националните интереси навън, гарантираща сигурност и спокойствие на гражданите. За всички, живяли в този период, е ясно, че това не беше утопия.
Социалната държава не устоя на натиска на неолибералния модел. И когато някой предложи кое да е от достиженията на социалната държава, той се обявява за популист или пък се натъква на недоверие и неразбиране. Защото в резултат на дясна политическа хегемония и медийните спекулации все по-малко хора имат доверие в политиката, в държавата, в институциите. Днес все по-малко хора са склонни да повярват, че онова, което преди всички приемахме за даденост, не е популизъм, а реална възможност.
Тази промяна на мисленето на хората е следствие на силно налаганото индивидуално начало на десния светоглед. Въпреки разколебаването на неолибералната доктрина, съпътствано от големи икономически, финансови и социални кризи, голямото завръщане на социализма и социалдемокрацията засега не се състоя. Европейската социална държава и в Стара Европа отстъпи.
В условията на безпрецедентна доминация на десни модели за последните десетилетия левите партии и в Европа изпитват постоянни удари. За да оцелеят, много от тях предпочетоха да изместят центъра на политическите си платформи или пък още по-лошо - без да променят платформите си, се отклониха от тях по посока на центъра, за да се впишат по-добре в обществените настроения. Третият път се оказа задънен. Това са рискови движения, които доведоха до загуба на идентичност за левицата. Тази стратегия на оцеляване доказа своята недостатъчна ефективност за съхраняване на традиционното ляво. Все повече е ясно, че хората имат нужда от силна левица и че идеите на социализма са устояли на дясната хегемония и отново имат силно звучене.
Днес нуждата от силна и справедлива държава, борбата с бедността постепенно се налагат над интересите на малцината, които ползваха облагите на неолиберализма. Хората не участват в демокрацията и процесът на компрометиране на неолибералния модел вече изкарва милиони по улиците на Европа. Формират се нови изразители на радикално леви политики, артикулиращи на висок глас обществените очаквания.
Разбира се, трябва да има и реализъм, защото е по-почтено да кажем истината, отколкото да обещаем, без да можем да изпълним.
Едно е ясно - хората у нас и в Европа - имат нужда от повече справедливост, от повече солидарност от повече държава, имат нужда от доверие и сигурност. От нас зависи не само да констатираме тази нужда, не само да обещаем декларативно нейното осигуряване, но и с конкретни политики и действия да докажем, че социалната държава е възможна. Днес няма гаранции, че хората сами ще припознаят лявата алтернатива на досегашния модел. Дори да страдат, те нямат надежда. Днес хората, чиито интереси са отразени в нашата програма, са много, но нямат вяра. Те трябва да бъдат убеждавани, да се окуражават да споделят своите идеи и проблеми, да бъдат активно ангажирани за нужната промяна. Борбата за връщането на утвърдените леви партии като фактор в управлението на Европа тепърва предстои. И младежката заетост, и планът "Юнкер" са стъпки в правилната посока. Но има много път и българските социалисти ще вървим уверено по него. И ще бъде трудно, защото дясна Европа позабрави за кохезията. Защото все още доминират интересите на едрия капитал, за сметка на хората.
От 25 години ни се внушава, че демокрацията означава капитализъм, дълбоко невярно и подвеждащо. Демокрация е възможна и без капитализъм, а още по-малко необходима за демокрацията е дясната идеология. С лозунга "За демокрация" върнахме капитализма. Преходът можеше да е далеч по-социален, както се случи в други от бившите социалистически страни, но това не съответстваше на интересите на идеолозите му. Беше възможно да се осуети разграбването на имущество, унищожаване на индустрия и земеделие, липсата на сигурност за гражданите през 90-те, ликвидацията на селското стопанство, приватизацията на безценица. Беше ли възможно да се запази равнището на здравеопазване, на образование, на живот в малките населени места? Да не разбиваме индустрията, защото днес, без индустриални предприятия за производство, България не може да постигне икономически подем. Защото без индустрия не можеш да имаш развитие в глобалния свят. Спомнете си лъжите за богатите малки фермери от 90-те, за благоденстващата средна класа.
Днес България е най-бедната страна в Европейския съюз, произвеждаща стоки с ниска добавена стойност, износ на суровини, с тежка демографска перспектива и население с намаляваща грамотност. Нямаме индустрия, но имаме тежки регионални и най-вече социално-икономически диспропорции. По-малко износ на Запад и на Изток и внос на стоки, които до вчера изнасяхме. Без перспектива за работещите, за младите, за дребния и средния предприемач, за интелигенцията. И с много, много приказки за реформи с простащина, издигната в ранг на държавна политика. С нереализирани европейските възможности, със сервилна и комплексарска външна политика.
Заедно с историческото си наследство, БСП днес има още едно голямо предимство - че сме част от ЕС и световната левица. Днес Сергей е лидер на ПЕС и с нашата категорична подкрепа отива към втория си мандат. Защото Европа има нужда от друга политика. От връщане към онази социална и мирна Европа, за която мечтаехме. Към онази справедлива Европа, на която милиони завиждаха. Заедно с нашите партньори в ПЕС трябва да търсим пътя през растящото неравенство и обществено недоволство от ерозираната социална държава и оформящата се Европа на две скорости.
Социалната модерна и просперираща държава в България не се реализира. Защото идейните наследници на онези, които отричаха социалната държава при приемането на Конституцията през 1991 г., управляваха през по-голямата част от последните 25 години. Защото реституираха, приватизираха, реформираха, урбанизираха, лустрираха и през цялото време обвиняваха комунистите и нашата партия, приела наследството на повече от век борби на българския народ за справедливост и свобода. Наследство с успехи и градеж, с грешки и някои извращения. Защото и днес у нас има хора, които перат биографии и хвърлят кал, отричайки живота на своите бащи и майки и създаденото. Днес трябва да кажем: "Стига!"
Днес на висок глас трябва да заявим:
- Стига манипулация на общественото съзнание!
- Стига подмяна на историята!
- Стига сме превръщали здравето и живота в стока!
- Стига неграмотност и мизерия!
- Стига проектирана демокрация, вместо политическо представителство!
- Стига разделение - историческо, етническо, религиозно, образователно, на столица и провинция! Стига разделение на стари и млади, имащи и нямащи, на все повече обедняващи и все по-малко богати!
Но трябва да ни чуят, да ни повярват, да тръгнат след нас.
След изборите в България се формира дясно управление от четири партии и коалиции, използващо и компенсиращо вътрешните си противоречия с подкрепа на партии, заявени като опозиционни.
В парламента влязоха осем партии и коалиции при най-ниската за последните 25 години избирателна активност, което обуславя и ниската представителност на днешното управление.
Икономиката рязко забави темп. Ако през 2014 г. ръстът беше 1,7%, то през тази година, а и прогнозата на правителството за следващата е такава, ръстът се очаква да е едва 0,7%. Хронифицират се бюджетните дефицити, но те не се използват за икономическо развитие за подобряване на живота на хората и война срещу бедността. С тегленето на 16 млрд. дълг се открива риск от дългова спирала.
Увеличи се бедността. Вече 8 години сме членки на ЕС. Какво се промени за това време? Ако преди присъединяването ни в риск от бедност живеят около 18,4 % от хората у нас, то в годините след това този процент вече достига 22-24 %. Това значи, че броят бедните вече е над 1,6 млн. души. И за това не е виновна Европа.
Бедността е един от най-сериозните ни проблеми днес. Пряко или косвено, това е проблемът на живота на всеки българин, предпочел да живее в България. Бедността и липсата на целенасочена политика за ограничаването й са благоприятна почва за етническо напрежение, изключването на социални групи, за дезинтеграция на обществото, за демографския срив и в крайна сметка - заплаха за националната сигурност.
Няма как да обясним на всички, засегнати от бедността, защо години наред поддържахме ниски бюджетни дефицити. Вече за всички е ясно, че макроикономическата стабилност, с която се гордееше ГЕРБ до 2013 г. до януари 2013 г., всъщност удължи кризата и забави растежа. Днес неолибералите ни тласкат в точно обратната посока - шоково теглим заеми с неясно предназначение и - отново - липсата на каквато и да е гаранция, че тези пари ще бъдат използвани за стимулирането на икономиката и подобряването на положението на хората. Тази власт отне и малкото, което дадохме на 272 000 души с данъчното облекчение върху минималната заплата. Преотстъпеният данък от 10% или 408,-- лв. годишно сега повторно бе отнет от най-бедните работници.
Как ще учат и ще се издържат техните деца в България?
Въпреки заявения нов образ в управлението, се реанимират симптомите на предишното некоалиционно (по онова време "коалиция" беше мръсна дума) управление на десницата - в лицето на ГЕРБ, заедно с политически проекти.
Бюджетът за 2015 г. върна практиката от 2009-2013 г. на замразени социални плащания и растящи държавни разходи.
Приказките за "реформа", когато се казват от десните, означават:
- несправедливост при облагането и бюджетните разходи и раздаване на обществени поръчки;
- едностранчива външна политика, отричаща националните интереси. Русофобско поведение на Президента и правителството, военна лексика и тихо превръщане на България в прифронтова държава. Днес правителството мълчи за цената на санкциите, които плаща българският индустриалец, млекопроизводител или собственик на хотел, в крайна сметка - всеки български гражданин, при това без компенсации;
- преразпределение на намалените средства за образование и към частните училища;
- въвеждане на допълнително заплащане в болниците и практическо отменяне на конституционното право на здравеопазване, дори да си внасял здравните вноски;
- увеличаване на пенсионната възраст и стажа за пенсия;
- отнемане на спестеното за индивидуална пенсия на родените след 1960 г.;
- политически чистки и партийни назначения;
- Заменянето на върховенството на закона с политически прищевки;
- Блокиране и отказ да се реализира единственият голям проект у нас - Южен поток.
Управлението днес се свежда до:
- Осигуряване на финансов комфорт на управлението с цената на тежко задлъжняване на държавата;
- Усещане за липса на държавност се видя по време на бедствията, когато седмици хората нямаха ток;
- Страх от поемане на отговорност - законодателната инициатива на правителството практически липсва. Анализът на законодателната дейност сочи и друга тревожна за парламентарната демокрация тенденция: по всички важни и ключови за държавата въпроси законодателната инициатива не е на МС, а на народни представители от управляващата четворна коалиция. Правителството не реализира своя политика, защото не знае пътя. А Президентът мълчаливо подкрепя тази политика. Парадоксално е да се спира прилагането на закони по съображения за целесъобразност и едновременно с това да твърдиш, че върховенството на закона е приоритет.
- Толериране на няколко големи дружества и монополи - игнориране на интереса на дребния и среден предприемач. Три пъти отхвърлят нашия антимонополен закон, върнат от Президента в предишния мандат, защото се нарушават свръхпечалбите на търговските вериги за сметка на кварталната бакалница и българския производител.
Това е днешното дясно управление. Това не е нито нещо ново, нито пък неочаквано. Това са все неща, които в една или друга форма се повтарят всеки път, когато десницата управлява.
Как стана така, че в нестабилната политически година икономическият растеж бе 1,7%, а сега, когато е спокойно, спадна двойно. Честито на протестиращите - умни и красиви - всеки е уреден с някакъв пост.
III. ЗА БСП
За няколко месеца все по-ясно става, че БСП Лява България е опозиционната сила, неоспорима алтернатива на това управление, вредно за България. Но на последните избори преди половин година стана ясно, че влиянието ни е достигнало исторически ниски нива. За да можем да сме на висотата на историческия момент, за да имаме моралното основание да продължим напред, ние трябва да си дадем честен отговор защо се случи това.
Най-напред, за това има политически причини.
Ефектите от четвърт век политическа конкуренция между БСП като идеологическа партия и партиите-проекти имат значение за това състояние. Тези проекти идваха, правеха поразии, взеха от хората, след което се размиваха, преливаха един в друг, новосформираха се под различни имена и отново се появяваха, за да ни учат на морал, неопетнени и без история. И, докато това се случваше, а проектите се сменяха, БСП участваше неотменно в политическия живот и понасяше негативи, дори когато нямаше никаква отговорност за това. Така беше при ликвидирането на селското ни стопанство, реституция, приватизация за 1,-- лев в края на 90-те. Така беше и след 2000 г. (реституцията, сделката за външния дълг, приватизацията на ЕРП-та, БТК и БГА Балкан), а за периода на управление на ГЕРБ няма да ми стигне времето да изброявам различните сделки, схеми и далавери, с които ежедневно се сблъскваме.
Напоследък е модерно да се говори и за подобни проекти с леви претенции, лидерски и идейно неясни. Считам обаче, че и тяхната роля ще бъде преди всичко обслужваща за дясната политика, която докара България дотук.
Защото управлението, в което участвахме, въпреки икономическата стабилизация и социалните мерки, не успя да завоюва и разшири доверие. Работехме под натиск, но направихме тежки компромиси, които ерозираха обществената подкрепа.
Но, уважаеми другари, платихме висока цена и за компромиси с ценности и предизборни ангажименти, с неизпълнени очаквания и неясни договорки. Днес трябва бавно и последователно да връщаме доверие.
С оглед на това считам, че връзката между партията и идеологическата й основа трябва да бъде по-категорична, че БСП трябва да очертае левия си профил по-ясно, да засилим ролята на колективното ръководство във вземането и изпълнението на решенията. Това е и смисълът на мерките за политическо укрепване на партията ни, които се свеждат до ясно очертаване на левия ни профил.
Кои действия очертават нашия профил днес?
- Участие в изборите с ясни ангажименти;
- Решението за неучастие в управлението на всяка цена. Правилността на това решение се доказа от времето, въпреки че имаше другари, които настояваха да се включим.
- Във външнополитически план - по-категорично отстояване на националния интерес. Ние считаме, че трябва да се отстоява балансирана външна политика, което означава, че, без да подлагаме на съмнение членството ни в ЕС и НАТО, заявяваме ясно противопоставяне на санкциите срещу Русия и отказваме България да бъде прифронтова държава.
- Отказваме традиционните отношения с Русия да стават жертва на геополитически сблъсък. Затова ще продължим да настояваме за отмяна на санкциите. Искам да благодаря на нашите представители в Европейския парламент и ПАСЕ за достойното отстояване на нашата позиция. С такава последователност се печели доверието на хората. Не винаги е лесно, не винаги си разбран, но, когато си принципен, това се оценява.
- Настояваме за справедливост и върховенство на закона при приемането ни в Шенген. От тази трибуна заявявам, че, колкото България има нужда от Шенген, толкова и Европа се нуждае от България в Шенген.
- Искаме повече европейска солидарност и повече справедливост за справяне с кризата с бежанците от Близкия Изток и Северна Африка у нас.
- Настояваме за икономизиране на диалога със страните от Изтока и Китай.
- Упорито отстояваме прогресивно подоходно и семейно облагане. До края на месеца ще внесем отново такъв законопроект;
- Предложенията ни по бюджета на социалното осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и по републиканския бюджет, вкл. с идеите, които имаше БСП за намиране на приходи и за корекции в приходната част, свързани най-вече със замразените 14 социални плащания в полза на хора в неравностойно социално и здравословно положение, недопускане на спирането на публичната инвестиционна програма бяха отхвърлени от дясното мнозинство в пленарната зала.
- В областта на здравеопазването за изминалите 15-16 години имаме едно увеличение от 1 000 % на разходите – от 320 милиона лева държавни средства през 1999 г., сега се дават 3,5 млрд. лева. В същото време имаме намаление на населението с 2 милиона, а приемът на пациенти в болниците се е увеличил с 61 %. Защо? Защото парите се превърнаха в основен фактор на функциониране на нашето здравеопазване. Защото неолибералите превръщат здравето в стока, която е достъпна само за онези, които имат пари, която се търгува, а не го разглеждат като благо, което трябва да бъде общодостъпно, както беше преди време.
- В края на март беше отхвърлен нашият законопроект във връзка с отмененото от дясната коалиция право за възстановяване на 10% от възнаграждението на работещите бедни. Ако беше станал закон, този законопроект щеше да позволи на 272 000 души, които работят на минимална заплата, и на десетки хиляди сезонни работници, да получат обратно от държавата 408,-- лева удържан данък. Управляващите обаче предпочетоха да вземат тези пари от работещите бедни и да лишат семействата им от 408 хляба, след което гласуваха 16 млрд. заем, договорен "на тъмно", а малко след това отчетоха преизпълнение на приходите с 820 млн. лева. Тези факти разкриват пренебрежителното отношение на неолибералното мнозинство към съдбата на хората у нас.
- По отношение на образованието, внесохме законопроект за народната просвета, но мнозинството прие законопроекта на ГЕРБ, който е продължение на неолибаралното разбиране, което беше прокарвано и в здравеопазването. Образованието не е услуга, а благо. Правото на образование е неотменимо човешко право и то трябва да бъде гарантирано от държавата за всяко дете, за всеки гражданин - при това при условия, които осигуряват достатъчно добро качество - както за развитието на личността, така и за развитието на местната общности и обществото като цяло.
В закона за образованието се залага възможност оскъдният държавен ресурс да бъде разпределян и за частните училища. Това ще доведе до отпадане на още повече ученици от нискодоходните социални групи, за които основна пречка за достъпа до образование е материалното състояние на семействата им. Частното образование няма да реши техните проблеми, нито проблема с неграмотността, в който затъва България. Ако след 9 септември този въпрос е решен в рамките на 10-15 години, то днес ние за 25 години се връщаме на равнища, които са на равнището от края на 40-те години.
- Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции се очертава да бъде основният инструмент за господство на международните корпорации, вкл. и над националните държави. Ние сме единствената партия у нас с позиция по този важен за Европа въпрос.
- Ясна е и позиция по тегленето на 16 млрд. заем - ясно и категорично защитавахме интересите на тези, които ще плащат заема, не на посредниците и чуждите банки;
- Парламентарният контрол показа, че БСП Лява България е силна и аргументирана опозиция и алтернатива. Благодаря на нашите народни представители, активно участващи не само в Народното събрание, но и сред хората, в битката за отстояване на лявата политика.
За политическите съюзи
В навечерието на парламентарните избори, водени от идеята за обединение в ляво, ние структурирахме лява коалиция от социалисти, социалдемократи, комунисти, земеделци и еколози. Резултатите от изборите бяха тежка загуба за нашата коалиция, но имаме готовност да продължим напред и нашите другари от БСП Лява България ще бъдат първи в разговорите на база на левите стандарти за съвместно участие в предстоящите местни избори. Имаме вече взаимна готовност за това.
И този разговор започва веднага след Конгреса. И в него няма да пропуснем нашите партньори от Евророма и от Партия Европейска сигурност и интеграция. Защото никой не бива да има монопол в представителството на ромския етнос. Ще разговаряме с всички, с които имаме споразумения за партньорство, например Общонародният комитет за защита на националните интереси, Движение "Модерна България".
Разчитам на естественото партньорство между левица и синдикати в защита на интересите на труда.
Имаше доста спекулации за това кой подава ръка на БСП. Щеше да е нехигиенично политически да приемем всяка подадена ръка, без да се съобразяваме с коректните ни партньори и политическите ни позиции. За БСП не може да има власт на всяка цена. Тя се приема от гражданите като политическо многоженство. Имаше риск отново да загубим доверие, заради което плащаме цена на опозиция.
Днес можем да кажем на всички, които искат: Прочетете нашата платформа за Местните избори и, ако ви харесва това, което предлагаме, да започнем разговорите в центъра и по места - в името на местна власт, изразяваща интересите на хората.
Считам, че всички наши действия от последните няколко месеца дават очертанията на един ясен ляв профил на модерна социалистическа партия, опозиционна алтернатива на днешната власт. Политиката ни се характеризира с последователност и принципност. Така и трябва да продължи. И мисля, че това се вижда и оценява от хората. Мисля, че все повече хора започват да преодоляват предразсъдъците от миналото и огорчението от предишното управление. Пътят е верният.
Но последователност в лявата политика няма да е достатъчна, за да може БСП да е по-силна и обединена. Необходими са ясни и категорични усилия в организационен план, за да бъдем действени и силни. Да имаме силна структура, която може да се противопостави на технологиите на Гочоолу и Дочоолу, останали актуални толкова години след Алеко.
Уважаеми другари,
Накратко искам да се спра на някои въпроси, свързани с функционирането на партията.
От години усещаме, че нещо скърца. Демократичните процеси в БСП за 25 години бяха понякога интерпретирани като свободия. Учудвам се от някои изказвания с разбиране не федерализация на партията. Няма силна лява партия без организация и дисциплина. Националното ръководство не бяга от своята отговорност, защото чух доста приказки и спекулации в тази посока. Ние сме избрани от вас и отговаряме пред вас и пред партията.
Демократичните принципи понякога се тълкуват превратно. Има места, в които разбирането за самодостатъчност пречи за прокарване на национална политика, приета от колективните органи на партията. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че за по-малко от осем месеца Националният съвет проведе 11 заседания с много дискусии по важни за обществото въпроси. Само по двата конгресни документа – резолюцията и промените в Устава – имаше около 40 изказвания. И едновременно със засилване на ролята на колективните органи ние трябва да осигурим механизми за реализация на решенията за единодействие и солидарност на територията на цялата страна за прокарване на националната политика, за подмладяване на партията и използване на предимствата на електронните технологии, навлезли през последните 25 г. в живота на всеки българин.
При зачитане на демократичните принципи, при съобразяване с интересите на отделните организации по повод политиката на партията.
Партията не може да бъде разглеждана като търговско дружество. Тези дни чух и такива сравнения. Още повече, че и в търговския оборот отговорността се персонализира, а изминалите 25 години дадоха примери за това как цялата партия плаща за грешки на отделни наши другари.
Не бива да си затваряме очите, че има случаи, в които ръководни кадри в центъра и по места, загърбвайки политика и принципи, използват името на партията в свой личен частен и бизнес интерес, Това руши доверието на членове и симпатизанти и създава напрежение между нас. Вредно е и с общи усилия трябва да се преборим с това, когато търсим доверието на хората.
Натъкваме се на редица случаи, в които органите не формират позиция по важни въпроси за гражданите, а отделни представители на партията използват тези ситуация за договорки, които, ставайки публично достояние, подравят доверието в партията. Особено, когато става въпрос за бизнес-интереси.
Не е тайна, че на доста места съществува напрежение и противопоставяне - между отделни общински организации в областния съвет, между местни и национални органи, между поколения млади и стари. През последните две десетилетия ние позволихме противопоставянето да заеме съществено място във вътрешнопартийния живот. Това е видно за всички и няма никаква нужда да се правим, че не съществува, ако, разбира се, искаме да решим този проблем и да продължим обединени напред. Противопоставянето често не е по политически причини, не се случва като противопоставяне на принципни позиции, а, както и да се представят нещата, най-често е продиктувано от мотиви от личен характер. Няма как като партия да се борим срещу разделението в обществото, ако самите ние не сме солидарни и дисциплинирани, ако правилата изключват възможността тези конфликти да прерастват в партийни войни, ако няма арбитриращ орган, което е отговорност на националното ръководство.
Затова мисля, че преодоляването на конфликтите вътре в партията е необходимо по няколко причини - разбира се, то ще има укрепващ ефект за партията, но също толкова важно е и това, че по този начин ще имаме легитимация, за да проведем по-успешно политика на обединяване в обществото ни. Необходимо е да върнем доверието в способността на партията да следва решенията си.
Предложените промени на Устава са в изпълнение на мерките за политическо и организационно укрепване и съответстват в пълен обем на смисъла и съдържанието на тези мерки. Искам да обърна внимание, че те бяха приети от НС на 25.1.2015 г., като за тях гласуваха 105 души.
Те включват:
- преглед на членството, организационното състояние и функционирането на партийните органи;
- кампания за прием на членове в активна възраст и включването им в партийна и политическа дейност;
- промени в Устава за по-ефективно функциониране на партийните структури и отстраняване на противоречия и неясноти в уставните норми, възникнали при прилагането им;
- промени в действащата кадрова система на базата на обективни критерии и политическа ефективност.
Някои от тези мерки вече реализираме, а за други - предстои тепърва да го направим.
Логиката на предложените от НС промени в Устава почива на разбирането, че БСП е национална партия с представителство в страната. Почиват на разбирането за провеждането на единна лява политика и нейното отстояване чрез единодействие навсякъде - и в София, и в Брюксел, и в малкото село.
Кое налага тези мерки? Проведените в над 25 общини и райони отчети и избори показват сериозни проблеми при функционирането на партията. Като се тръгне от състоянието на ОПО, нарушената комуникация по вертикала, междуличностните битки в общинските ръководства, които изместват дискусията и защитата на обществения интерес.
По отношение на младите ние искаме да отворим вратите на всички етажи на партията за енергията на младите социалисти. Това трябва да се случи при ясни правила и партийна оценка, при конкурентност и перспектива за развитие. Младите искат реализация и, когато не я получат при нас, лесно могат да я потърсят в някой модерен проект. За малко, за кратко, но я получават. Уставът трябва да стимулира този процес, защото разпиляването и отблъскването на енергията на тези младежи не допринася по никакъв начин за жизнеността на БСП. Аз мисля, че предложението за гарантирана младежка изборна квота ще даде нов облик и нов импулс и живот в редица наши организации по места, но едновременно с това то би имало и косвени позитиви, защото все повече млади хора ще потърсят своя път за развитие при нас - разбира се, при принципно установени и прилагани правила за кадруване.
Повече не трябва да се допускат грешки - да се подкрепят кадри, които използват партията за свои собствени цели и ако не успеят да ги реализират - напускат партията и започват да работят срещу нея.
Трябва да се изгради ясен механизъм за оценка на дейността на кадрите, който гарантира подкрепа за по-добрия (като качества) и по-отговорния (като лична ангажираност и устойчивост при отстояване на леви идеи и политики).
Чрез въвеждането на прозрачни и обективни критерии се цели създаването на ясни правила за носенето на отговорност. Това ще намали риска от размяна на взаимни обвинения между местни и национални структури и - освен укрепващия ефект за партийната ни организация - мисля, че ще допринесе и за по-малко напрежение в отношенията помежду ни. Защото днес е особено остра нуждата от категорично единодействие, дисциплина и отговорност в националното ръководство, в общинските органи, сред социалистите.
Задължителност на решенията на националните органи за всички членове на партията. Защото се стигна до абсурдни решения (на Контролната комисия), че решения на Националния съвет били с препоръчителен характер. Казано иначе, придържането към тях зависи изцяло от волята на местния лидер на партията.
За отношенията между нас. За изминалия период ние си позволихме да се разделим, понякога - дори да отблъснем, много качествени и отдадени другари. Това се случваше под напора на събитията или пък под напора на партийните борби, но, за съжаление, това не беше винаги по принципни причини. Почтени и компетентни хора бяха незаслужено огорчени и отчуждени от отношението към тях. И сега усещам такива отношения в партията.
Допускаме вътрешни пререкания с поставяне на обидни етикети. Тези етикети, разменени като израз на емоция или разбиране за оригиналност, се лепят на цялата партия, на всички социалисти. Ние не бива да се поддаваме на политическата простащина, защото тя е чужда за нашата партия.
Искам тук, от Конгреса, да благодаря на всички, които са дали сили, енергия, воля, работили са за партията, за лявата идея! Искам да изкажа специална благодарност на старото поколение в нашата партия за техния опит и съпричастност към усилията на партията, за съграденото от тях преди 1989 г. и неустоимото им и безкористно желание да бъдат част от политиката днес, в 21-вия век. Искам и да се извиня на всички наши другари, които, правейки това, не са получили необходимото отношение на разбиране и благодарност. Моля ви обаче, не ме разбирайте погрешно - нямам предвид другарите, които с действията си нанасяха съзнателно и самоцелно вреди на нашата партия, на левицата в България.
За дискусията в партията. БСП е истинска партия и отговорната политическа дискусия в нея никога не е спирала. Критиката също. Самокритика, колкото искаш. Но не бива да приемем, че някои другари разбират възможността за критика като възможност за проява на оригиналност или разменна монета в собствена полза. Особено, когато заемат високи постове в партията. Защото редовният социалист сигурно има много основания да бъде още по-критичен и остър към нас. Но той вярва в идеята на лявото, на партията. Иска партията да бъде силна.
Аз лично и ръководството сме готови да приемем всяка критика и нейните аргументи. Но искам всеки от нас да чува аргументите на другия, дори, когато е несъгласен с тях. Искам отделните паралелни монолози, които се водят в партията, да се превърнат в съдържателен политически диалог.
Защото иначе дискусията се превръща в разправия, във вътрешно партийна крамола, която радва нашите опоненти и вреди на партията и лявото представителство.
В тези осем месеца при срещите със социалистите постоянно ме питаха „Защо го правите?“. Във всеки случай, не защото сме социалисти.
БСП на местните избори
Уважаеми другари!
Местните изброи, които предстоят, ще бъдат тежка отговорност - за мен лично и за Националния съвет, на Изпълнителното бюро, но и за всички органи активисти по места.
В условията на опозиция и натиск върху нашите представители в местното самоуправление, в условията на всеобщо недоверие към изборите и демократичния модел.
Днес Конгресът трябва да дискутира левите стандарти в местната власт. Внесеният документ е добра основа за принципна национална платформа, около която да търсим подкрепа, освен в рамките на Коалиция БСП Лява България.
Защото и на местно равнище въпросът за принципите стои. Защото той дава отговор на въпроса за какво искаме доверие да управляваме града, селото, общината.
От утре трябва да започне денонощна работа по номинации, организация на кампанията, намиране на съюзници, но най-важното - печелене на доверие от отчаяните, излъганите, невярващите - хората, които смятат, че политиката няма значение.
Трябва да открием авторитетите, които споделят левите ценности, приемат левите стандарти и са готови да застанат със своя авторитет в подкрепа на партията.
Какво за нас означава добро представяне на тези избори?
За нас измеренията на доброто представяне имат няколко аспекта. Най-важното е да подберем кандидатите си за кметове и съветници така, че в тяхно лице хората да виждат гаранция за почтеност и провеждането на лява политика. Трябва да убедим хората, че тази политика е в интерес на общината.
На следващо място важно е онези от кандидатите ни, които бъдат избрани, да са съпричастни с лявата политика и да спазват стриктно левите стандарти за местно управление. За нас изборите не са спортно състезание и представянето на тях не се измерва само със сравнение на цифри. Идеологическият ни характер предполага, че доброто представителство в местната власт за нас значи всички наши избрани кандидати да провеждат политиката на БСП. Защото понякога виждаме, че сам по себе си броят на избраните с нашата листа, не дава гаранции за лоялност към лявата политика и интересите на хората. И примери в това отношение има доста. Днес иде време за оценка на тези, които подкрепихме през 2011 г.
Длъжни сме да разширим влиянието си простичко: повече общински съветници и повече кметове, съпричастни към лявото, отколкото досега. Повече гласове в подкрепа на лявата политика.
ЗАДАЧИ ПРЕД БСП
- Утвърждаване на БСП като основна опозиционна сила и единствена алтернатива на дясното управление.
- Утвърждаване на БСП като национална лява партия.
- Утвърждаване на ролята на БСП сред европейските социалистически и социалдемократически партии и движения.
- Организационно укрепване и подмладяване на партията.
- Възвръщане на доверието за политическо представителство.
- Успешно представяне на местните избори.
- Увеличаване на влиянието ни в органите на местното самоуправление за реализация на лява политика на местно равнище.
- Създаване на политическа основа за съюзи.
- Прозрачност и принципност в предизборни и следизборни споразумения.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Уважаеми другари!
5-ото заседание на 48-ия Конгрес има важен дневен ред. Потвърждаваме ценности и търсим обновление.
Нямаме право да забавим темпа на обновление!
Нямаме право да ограничаваме неговите мащаби!
Нямаме право да поставяме под въпрос дълбочината на промените!
Така ще бъдем силни и успешни.
От нашата конструктивна работа много ще зависи успехът на това заседание. Имаме тежка отговорност за бъдещето на социалистическата идея и практика. Но и за бъдещето на една друга, справедлива България, от която се нуждаят мнозинството от българските граждани.
Време е за справедливост!
Прочети цялата статия тук: Михаи Миков накара залата да онемее при четене на доклада на 48 конгрес на БСП - Поглед Инфо
21.01.2013 г.
Цялата реч на Ахмед Доган от VIII национална конференция
На фона на неосъщественото покушение/атентат/провокация или каквато друга интерпретация може да се направи, съдържанието на речта на Ахмед Доган не влезе в новинарските емисии. БТВ предадоха пряко прочита на част от текста от Филиз Хюсменова, който провокира моя интерес.
Като човек, който се интересува от реторика и публична комуникация, в това число и политическа реторика си позволявам се копирам от сайта на ДПС пълния текст.
Професионалният прочит на речта като ораторска проза позволява тя да се анализира от позициите на реториката и да получи подобаващо внимание и оценка.
Определено личи философската подготовка и личната политическа позиция на нейния автор, което ми дава основание да я включа в списъка със съвременни политически речи, които оценявам високо.
Ето го и целия текст:
Уважаеми делегати
на VIII-та Национална конференция на ДПС,
Уважаеми гости от страната и чужбина,
Ваши превъзходителства!
Осмата НК ще остане в историята на ДПС с различни оценки и политически квалификации. За мен този най-висш партиен форум ще има както фундаментални политически измерения за партийното строителство, така и личностен екзистенциален смисъл.
Днес ние трябва да си отговорим на въпроса: какво в нашата стратегическа визия за света трябва да остане и да се развива? И коя част следва да се промени съобразно динамиката на европейските политически реалности и на регионалния политически свят. Разбира се, това метаполитическо сканиране е необходимо да се направи от гледна точка на либералните принципи, ценности и политически практики.
Две основни тенденции характеризират нашия съвременен глобален политически свят. Първата тенденция е свързана с обстоятелството, че в геополитически план светът се движи от еднополюсен към многополюсен свят. С други думи, следващите няколко десетилетия глобалният политически свят ще се намира в състояние на преход, преобразуване, трансформация към поливалентност на ценностите и мултикултурност на човешките общности.
Втората консолидираща света тенденция е свързана с търсенето на изход от Глобалната криза предимно в постигането на финансова стабилност, растеж и заетост, което може да се приеме за адекватна стратегия само като първа стъпка в правилното дефиниране на същността на кризата като глобално явление. Според мен относително глобалният характер на кризата има далеч по-дълбинни проекции, защото е само един от отпушените бентове на системата на властта във връзка с Промяната на управляващите параметри на Глобалния свят към многополюсност и мултикултурност.
Взаимодействието на тези две тенденции създава процес на бавни, но съвсем явни финансови, икономически и социокултурни завихряния, които трудно се поддават на прогнозиране и управление.
Основният въпрос при тази геополитическа ситуация е : ще успее ли ЕС в контекста на Програмата „Хоризонт 2020“ да гарантира лидерската си роля в развитието на науката, ключовите технологии и в качеството на живот в социалната сфера?
По всичко изглежда, че „ Програмата 2014-2020“ е едно огромно предизвикателство пред ЕС и като че ли априори е ясно, че от нейното успешно или неуспешно изпълнение ще зависят не само целостта на ЕС и общото състояние на страните-членки, но също така и властовите вектори и геостратегически баланси в планетарен мащаб.
Ако това предизвикателство беше в дискурса на самоцелното надбягване за технологична иновативност и политическо надмощие, крайните резултати на евентуалния лош сценарий нямаше да изглеждат чак толкова фатални. Но Глобалната финансово-икономическа криза в Западния свят е обективен факт, който поставя ЕС в ситуация на безалтернативен избор, а именно: стратегиите за оцеляване и за развитие на страните-членки трябва да образуват общ, сумарен вектор на ускорено лидерско развитие на Общността! В противен случай „ Хоризонт 2020“ ще си остане само в рамките на конвенционална стратегия за оцеляване в търсене на позитивен изход от Кризата и всяка страна-членка ще се спасява както може. И точно в това отношение са моите притеснения за лидерството на ЕС в световен мащаб... Защото това директно ще рефлектира върху състоянието и съдбата на България.
За да изразя сравнително по-еднозначно притесненията си, няма да коментирам въпроса дали финансирането на „Хоризонт 2020“ е адекватно в сравнение с аналогични програми на САЩ, Китай и Япония. В този дух няма да изразя и съмнение дали един процент от брутния продукт на ЕС е достатъчен за една такава геостратегическа инвестиция за запазване и утвърждаване на Eвропейското лидерство в света. Но в същия контекст на Лидерството на ЕС бих искал да коментирам ефективността на разходваните средства от бюджета на Съюза за финансовото стабилизиране на определени страни-членки и за създаване на условие за заетост. Въпреки че се правят целево, тези инвестиции си остават в рамките на парадигмата на оцеляването, а не за придобиване на стратегическо предимство в развитието. Това обстоятелство на рефлексивно равнище имплицира най-малко два типа въпроси и опасения, които имат силата на политически реалности:
На първо място, превръщането на научните изследвания в нови продукти и услуги е все още далеч от необходимата за целта консолидация на европейския научен и инженерен потенциал за създаване на принципно нови ключови технологии. Няма да бъде излишно да напомня, че в исторически план Европа дължи лидерството си именно на науката и новите технологии.
На второ място, имам „усещането”, че оценките на Брюксел за Кризата във финансово-икономическия свят е по аналогия на предишни кризисни сътресения на световната икономика. Респективно - търсенето на изход/или изходи от нея са в рамките на конвенционалното мислене и действие. Разбира се, кризите са естествено състояние на човешкото развитие. Но в конкретния случай търсенето на позитивен изход от нея е равносилно на избор на изпреварваща стратегия за развитие на ЕС най-малко за няколко десетилетия.
Характерна особеност на днешната криза е обстоятелството, че тя протича в условията на новите реалности на Глобалния свят, включително и на все още неписаните правила в него. Светът никога не е бил толкова глобален и взаимозависим във вертикално, хоризонтално и виртуално измерение.
В предишните етапи на развитие на Въглеродната икономика, базирана на фосилните горива, развиващите се държави са намирали модели за изход от кризите в капиталистическия център на света. Днес ситуацията е коренно различна, защото моделите за подражание са твърде спорни. Страните, които се намират във възход, като Китай например, са в ускорена степен на модернизация, но в хоризонта на Въглеродната епоха. Тъкмо затова търсеният модел за развитие е в съвсем друга посока.
Резултатът от модернизацията по класически западен образец е очевиден:
- индустриализация /реиндустриализация/, масово производство и масово потребление: светът е на ръба на самоунищожителна екологична катастрофа и тотална енергийна зависимост.
В този ред на мисли, ако поставим знак за равенство на изхода от кризата с избора на стратегически път за развитие, Лидерството на ЕС следва да се реализира в областта на Зелената индустрия, ВЕИ, принципно новите начини за преобразуване и съхраняване на енергията, биотехнологиите, нанотехнологиите…., което условно можем да наречем Лидерство във Водородната икономика. С други думи, Лидерството на Европа има смисъл само ако успее да зададе параметрите на следващата индустриална революция и на новата икономика, така както преди два века даде тласък на Първата индустриална революция и на Въглеродната икономика.
В началото на Кризата като че ли интуитивно разбирахме, че след нея светът ще бъде друг, и спирахме дотук. Днес сравнително по-уверено можем да твърдим, че причините за нейното възникване и развитие в Западния свят са доста по-дълбоки, защото засягат самия статус на човека в Природата, както и отношението на човека към себе си и към различието и другостта. Очевидно е, че в центъра на съвременния капиталистически свят, в лицето на САЩ и ЕС, въглеродната икономика достига своя праг на развитие, поставяйки под въпрос понятията за прогрес и цивилизация. Искрено се надявам, че е въпрос на време отново в този център да се появи алтернативата на остарялото и моделът за развитие на новата икономика.
За мен няма съмнение, че Глобалната криза е и криза на парадигмата и на модела ни за развитие. Криза на самата ни представа за модерност, модернизация и цивилизованост, криза на нашите разбирания за насоката ни за развитие. Тъкмо затова Глобалното политическо време се тресе и терзае накъде да реализира себе си. По всичко изглежда, че този въпрос на въпросите ще се реши не от политици и чиновници, а от вдъхновени предприемачи с усет за иновации и за друго качествено равнище на функциониране на властта като самоорганизираща се система.
В тази връзка преди няколко години един известен американски финансист лансира тезата, че кризата е вторичен продукт на вярата ни в неолиберализма, който давал неограничени прерогативи на саморегулацията на пазарната икономика, а това се оказало погрешно.
Не бих искал да ви занимавам с темата за регулация/дерегулация на пазарния свят. Въпросът, който искам да поставя, е конкретен и прагматичен, а именно : отговаря ли институционалната структура на властта в ЕС на неговото ефективно интегриране?
Очевидно Властовата система на ЕС и страните- членки ще има нужда не само от продължителна синхронизация, но също така и от нови принципи за „ права и обратна връзка“ с прецизно уточняване на степените на свобода за всяко властово равнище.
В сегашния си вид Властовата система на ЕС и страните-членки в основната си част са институционализирани структури на властта на идеализираната национална държава. В най-добрия случай тя е усъвършенствана през периода на „Студената война“ и след падането на Берлинската стена, но същността й е същата. И точно в това отношение се поражда проблемна ситуация във функционалната целесъобразност на Властовата система. Тя е конструирана за запазване на суверинитета на силни държавни субекти в несигурна и конкурентна среда. Тъкмо затова нейната категориална инфраструктура се базира на: монолитното единство, перфектната сигурност, изрядната структурност, строгата централизация и субординация, прецизната нормативна регулация, йерархичната организация и т.н.
Тази Властова система отговаря на идеологемите на европейския политически модернизъм, затова е като еманация на една идеална национална държава. Но може ли тя да „ обслужва“ съюз от 27 държави, дори и с тежестта на идеята за изграждане на „ Европейски обединени щати“? Съмнявам се ! Защото в този си вид и категориален формат тази Властова система провокира различни пластове на Историческото време, което пречи на реалните интеграционни процеси в Съюза.
Дори нещо повече. Тази Властова система в определен смисъл окуражава възпроизводството на определени сегменти на актуалното Политическо време, които дефектират общата политическа воля и Свободата на действие на „Цялото“ в лицето на ЕС. Защото векторите на Властовата система на страните–членки гравитират около егоцентризма на националната идея. Но етнонационалната визия изключва не само различието и другостта, а в определени прагови случаи и „ Цялото“.
Подобно твърдение няма нужда от доказателства. Достатъчно е да си припомним развоя на ситуацията в Гърция и в още няколко страни, както и очертаващия се референдум за ЕС във Великобритания. България със своята полицейска диктатура също не прави изключение.
Интересно е да се знае, че това обстоятелство за статуса на Властовата система е предвидено от архитектите на ЕС. Затова във визията на Евроидеята водещ принцип на Властовата система е регионализмът, а не централизмът. От тази гледна точка, закъснялото развитие на стратегията „Европа на регионите“ е част от причините за кризисните явления в ЕС.
Ако опитът ни е провокирал да мислим в по-свободен порядък за гарантиране на Лидерството на ЕС в Глобалния свят, бихме могли да допуснем, че Политическото време е узряло за профилактично категориално изместване на акцентите на Властовата система.
Това „ безобидно“ действие би задало друга опция на Свободата на политическото целеполагане, а паралелно с това- и активиране на предприемаческата дейност и легитимиране на мултикултурните реалности.
Естественият въпрос, който възниква от логиката на контекста, е: Има ли Европейската духовна традиция философско- културологична основа за подобно „ профилактично“ изместване на категориалната база на актуалната Властова система?
Да, има. В Европейското духовно пространство има всичко, стига да знаеш какво търсиш и да имаш отворени портали за възприемане на реалностите.
В най-лошия случай е налице 40-50-годишна традиция в преосмислянето и предефинирането на идеите, принципите и практиките на политическия модернизъм в Евро-атлантическото духовно пространство. И това явление се нарича Постмодернизъм.
Би било знак на неуважение към конференцията да ви занимавам с философията и практиките на постмодернизма. Разбира се, подобно действие е невъзможно. Обаче се изкушавам да ви демонстрирам как би изглеждало въпросното изместване на векторите на Властовата система на идеализираната национална държава, от гледна точка на необходимото доминиране на властовите вектори на ЕС:
Например:
Вместо монолитното единство на модернизма – хармонията на цялото и частите ( т.е. заедността) на постмодернизма;
Вместо перфектната сигурност на държавата – свобода и отговорност на институциите;
Вместо изрядна структурираност на държавата – функционална ефективност в обслужването на гражданското общество;
Вместо строга централизация на дейностите и услугите – управляема децентрализация с участието на неправителствения сектор;
Вместо държавна регулация на пазара – конкурентна дерегулация и стимулиране на иновациите;
Вместо пирамидални организационни структури – стимулиране на самоорганизиращи се системи със синергетична ефективност.
Дори и от пръв поглед започваме да разбираме защо политическите елити на националните държави нямат особен афинитет към алтернативната на Политическия модернизъм Властова система?!
В най-обща перспектива, категориалната инфраструктура на Властовата система на Модернизма ми изглежда като закотвена в опцията на двумерната плоскост на политическата свобода за мислене и действие.
Докато дискурсът на Постмодернизма продуцира реалности като холограмата и затова прави необходимо ефективното взаимодействие на „ Цялото“ и „ частите“ в политическото пространство и време на ЕС.
Освен това, което е важно за финализиране на тематичното изложение:
- Властовата система на политическия Модернизъм, като надстройка на класическия капитализъм, подхожда повече на онтологията и логиката на Въглеродната епоха.
Докато Властовата система на Постмодернизма съответства повече на появяващата се на хоризонта Водородна икономика.
Постмодернизмът пасва повече на ЕС на регионите. Тоест, единствената базова география, в която ЕС може да се утвърди като безалтернативен интегриращ субект, за разлика от политическата география на националните държави.
Но дори и да породи скепсис и съмнение в еднолинейното възприятие на заклетите бюрократи, тези две оптики на Властовата система могат да функционират диференцирано или като взаимодопълващи се подходи.
Прави впечатление, че ограничаването на бюрократичното изкривяване е предвидено в „Хоризонт 2020“, най-вече по отношение на инвестициите в приоритетните иновативни технологии на ЕС.
Разбира се, конкретните политически реалности нямат еднозначни измерения и оценки. Преди няколко години водещи политици в ЕС съвсем непринудено обявиха провала на мултикултурността в Европейската политика. Причините за тази радикална смяна на позициите не се свеждаха само до имигрантските вълни към развитите страни в ЕС. Въпреки че Западна Европа трудно може да покрие очакванията си за лидерско развитие, без да ползва услугите на номадските работници от Източна Европа. За съжаление, не само няма визия за развитието на този процес, но и правила за регулация в актуален план.
По всичко изглежда, че този процес ще продължи достатъчно дълго време, за да си затваряме очите пред реалните проблеми, които той поражда. Типична практика е номадски работници от Източна Европа, в частност от България, да се настаняват компактно в определени региони и да образуват затворени общности от рода на гета. Това са предимно неквалифицирани или нискоквалифицирани работници, които се реализират предимно в земеделието, строителството и сферата на услугите. Разбира се, една част са и дефицитни специалисти, завършили ВУЗ в България.
Поставям този проблем, тъй като от страничен той се превърна в един от основните въпроси пред ДПС и пред Европейските либерали. Според мен това са първите кълнове на поливалентното битие на мултикултурността в ЕС. И ще бъде жалко, ако либералите изпуснат този шанс да си изградят дългосрочна стратегия за направляване на този процес, поне за следващите две десетилетия.
Процесът за търсене на по-добро препитание ще продължи, независимо от изхода от кризата. Защото разликите в цената на труда, на равнище „средна работна заплата“, са 3-4 пъти по-високи. А в определени случаи и повече.
Синдромът на номадското препитание е фокусиран върху изострената идентичност. Оттук започват и проблемите за кризата в Мултикултурността. В същността си това явление не е индикация за криза на мултикултурализма, а проблем на Властовата система, която няма модел за тяхното включване в социокултурния дискурс. Напротив, Властовата система изначално е нагласена за изключване и маргинализиране, въпреки Толерантността, като поносимост и търпимост на различието и другостта. Явно ниският праг на адаптивност на работниците-номади в културния дискурс на страните домакини в ЕС провокира по-ниски стойности на поносимостта и търпимостта. Но това обстоятелство също е реален проблем на либералния проспект за развитието на света.
Уважаеми дами и господа,
делегати и гости!
Динамиката на процесите в ЕС са толкова важни за България, че ако не сме ориентирани в основните й насоки, няма да бъдем в час и по отношение на мястото и ролята ни в него.
Въз основа на казаното дотук, можем да направим достатъчно точни политически проспекти на конкретни визии и стратегии за развитие.
ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ на България и на цялата демократична общност в страната е категоричното възстановяване на Демокрацията!
Този „категоричен императив“ има фундаментално ценностно основание, а именно: ако изходът от кризата е иманентно свързан със стратегията за икономическо развитие на страната, то изборът на Демокрацията е цивилизационният ни път за развитие. Затова Демокрацията няма и не може да има алтернативи. Освен това този стратегически избор е направен преди 23 години.
Няма нищо по-значимо от възстановяването на Демокрацията, освен ако не сме поставени пред дилемата за физическото оцеляване на един народ. Но Историята показва, че няма нищо по-добро измислено от човечеството и за физическото оцеляване на народите, освен Нейно Величество Демокрацията!
Демокрацията е уникално постижение на Западния политически Модернизъм, но и абсолютният характер на легитимната власт на националната държава също е неин продукт.
Демокрацията е стихията на Гражданското общество, която чрез изборното право за представителност на социалните структури в управлението прави сериозен пробив във Властовата система на абсолютната неограничена власт, но не я елиминира напълно от Историята. Въпреки това Гражданското общество има статуса на политически и ценностен контрапункт на националната държава. В този контекст Демокрацията е и резултативен продукт (резултанта) от взаимодействието на властовите отношения на гражданското общество и държавата:
ако гражданското общество е силно, националната държава не само се съобразява, но се и принуждава да коригира Властовата система;
ако гражданското общество е слабо, условията и предпоставките за подмяна на Демокрацията с Диктатура се превръщат в обективна възможност.
За да бъде силно едно гражданско общество, то трябва да има адекватно представителство на социалната структура в партии и движения, като либерали, социалисти, консерватори и т.н., със съответните им идеологеми и визии за развитие на обществото и държавата.
При положение, че в България подобни партии са някъде към 400, е сигурен знак, че структурата на обществото не съответства на партийния ландшафт. Политическият пазар на идеологемите може да се измерва само със самофиксирането им във Властовата система като самоцел и като трамплин за лично облагодетелстване от властовия инструментариум на Националната държава.
Навярно тепърва ще се анализира „случаят ГЕРБ и Бойко Борисов“ в най-новата история на България. Най-вече от гледна точка на въпроса:
Защо след близо 20-годишен преход към пазарна икономика и демокрация Властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани „ летящи обекти“ от подземния свят?
Уважаеми дами и господа,
Скъпи фенове на Демокрацията!
С ваше позволение бих искал да се изповядам пред вас като човек, който е преживял катарзиса на Подмяната на Демокрацията с Диктатура.
Демокрацията не е веднъж завинаги зададена обективна реалност като ценностна система.
Демокрацията се оказа много уязвима, с перманентна потребност от грижи за утвърждаване и развитие.
Инерцията в нашите модели на поведение и рутинността във възприемането на нейните ценности се заплащат с много висока морална цена.
До такава степен се объркваш, че дори не можеш да си обясниш какво се е случило!
И защо си бездействал, когато всичко е ставало пред очите ти?!
Когато осъзнаваш какво си допуснал като част от политическия елит на страната, вместо търсене на рационално обяснение, се стъписваш още повече. Защото започваш да проумяваш за какво става въпрос.
Виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като Герой-спасител, ти става тъжно и мъчно..... Но чувството на вина от политическо бездействие не те утешава, а те тормози дълбинно и вертикално....
Когато за пореден път преживяваш спектъра от възможности на Демокрацията и разбираш своя дял от общата вина, който превръща възможността за Диктатура в действителност, вече си готов да отсъдиш, че това е най-важният урок на Демокрацията, който обаче не трябва да се повтаря. Защото политик, който не е бил в час на този урок, не знае цената на Демокрацията. Такъв политик е станал жертва на рутината и инерцията...
Страхотен урок. Неповторим, драматичен дори. Диктаторите не разбират от базови ценности, политическо целеполагане и стратегия за развитие на страната. Но Те по-добре от нас усещат инстинктивната сила на Властовата система и нейните инструменти. Особено микрофона, камерата и силовите инструменти. И всичко, което може да служи за принуда и рекет.
Могат да ти вземат бизнеса, но ти трябва да се чувстваш благодарен.
Могат да те фалират, но ти трябва да мълчиш и да се страхуваш. Защото може да последва и нещо много по-лошо.
Могат да те компрометират чрез медията до такава степен, че гледайки се в огледалото, да не се познаеш.
Могат да фалират и държавата, стига това да им гарантира собствено оцеляване и житейска сигурност.
Но диктаторите, като нашия Герой-спасител, са странни хора. Колкото и да са суетни и арогантни пред камерата, в същата степен са неуверени и страхливи в бъдещата посока на времето. Затова тях изключително много ги интересува Оцеляването. Дори го трансформират в политическа стратегия на държавата и обществото.
Неслучайно основният предизборен трик на нашия Герой-Спасител не е някаква програма или модел за развитие на България, а „събуждането на инстинкта на българина за оцеляване“. Разбира се, това внушение задължително се свързва с виртуалната турска опасност и с ДПС като продукт на Османското културно наследство на Балканите.
Дотук добре. Машината на страха е конструирана по „свой образ и подобие“ и пусната в действие. И тя започва да произвежда необходимия за събуждането на инстинкта за оцеляване продукт - Страха. Но въпреки всичко, нашият Герой-спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително…
Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това.
Искам само да припомня на нашия Герой-спасител, тъй като не обича да чете и хабер си няма от История, че няма нищо ново под слънцето на Историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите…
Стремежът на диктаторите към абсолютната власт е без граници. Те обикновено започват с показна прилежност, за да се харесат на публиката. Достигат своя апогей с популизъм и демагогия на тема Справедливст. И накрая стават жертва на същата машина на властта, която са създали.
Но пакостите, които правят, са толкова големи, че след тях са необходими години за нормализиране на света, който са командвали...
Така например:
За първи път от началото на прехода политическият елит на страната започна да артикулира темата за „ Защитната система на Демокрацията“ ;
За първи път се прави реална организация от различни партии за
„ Сигурността на вота на избирателите“ ;
За първи път политиците започват да разбират как колаборацията на МВР и част от медиите на страната може да се превърне в месианска основа на Властовата система и да подмени Демокрацията с авторитарна диктатура.
Тъкмо затова ПИ-2013 трябва да имат за основна цел спасяване на Демокрацията. Дори и с цената на непризнаване на изборните резултати. Защото от гледна точка на изборния закон, приет самосиндикално от управляващите, е важно кой брои бюлетините, а не колко са гласоподавателите.
ВТОРИЯТ ПРОБЛЕМ, върху който бих искал да фокусирам вашето внимание, е изходът от кризата и стратегията за икономическо развитие на България.
Когато възстановяването на Демокрацията се поставя като условие за изход от кризата, на езика на политиката това означава твърде много. Най-вече това твърдение отчита реалния факт, че българският бизнес е на колене и няма сигурност и предприемаческа мотивация. Твърде много са случаите, когато, щом една значима фирма се появи на хоризонта с реални инвестиционни намерения, веднага се образува опашка от директората на Героя-спасител, „плачеща“ за формално участие или пък направо с намерения за изземване на бизнеса.
Ситуацията е стигнала дотам, че чужди бизнесмени очакват резултатите от предстоящите ПИ-2013 с не по-малък интерес от партиите. Явно при несигурна инвестиционна среда да се мисли за преки инвестиции и реален икономически растеж, за бизнеса изглежда наивно и рисковано.
Икономическото състояние на България не е просто лошо, а много зле. Ние сме на последно място по БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност. Разликата между първата страна ( Люксенбург) и последната, която сме ние, е близо 5.5 пъти.
Реалният икономически растеж дава индикации, че страната се намира в депресия, която вероятно ще продължи още няколко години.
Безработицата расте и вече достига 13 %, с респектиращите за мащабите на България около половин милион души.
В политиката на доходите намаляването на номиналните доходи на заетите и пенсионерите в началото на кризата е гаф, който очевидно ще се отрази твърде негативно на изхода от кризата. Тази недалновидна политика парализира потреблението и възможностите за растеж.
Освен това прави впечатление, че разминаването между прогнозите, планирането и отчетите е няколко пъти, което е най-точна индикация за равнището на управленческия и експертен капацитет на централната власт в търсенето на изход от кризата. Това обстоятелство директно означава, че управляващите не познават реалната икономика на страната и буквално бездействат.
Дори нещо повече. При това управление поставянето на знак за равенство на изхода от кризата с избора на стратегия за ускорено догонващо развитие е невъзможно. Това обстоятелство още веднъж потвърждава генералната оценка, че сегашното статукво на Властовата система е неспособно да изведе страната от кризата с работеща стратегия за развитие. Просто икономиката на страната е на самотек. А основните властови субекти на страната заблуждават
незнайните врагове, като режат лентички и се наслаждават на благоговеенето на своите любимци.
В този контекст сравнително по-уверено мога да заявя, че ДПС има стратегия за развитие на страната с далеч по-ясно дефинирани приоритети, съобразени със стратегиите за развитие на ЕС и с особеностите на различните региони в страната.
Нашата готовност за приоритетни инвестиции и откриване на нови работни места е далеч по-голяма.
В най-общ план те са свързани с чиста екосреда, биоземеделие, модерни модули за съхранение и преработка, възстановителен и здравен туризъм.
В крайно редуциран вариант тези стратегически приоритети са: чиста енергия, биохрани и здраве.
Дори тези продукти и услуги в определен смисъл не зависят от това, дали ДПС ще участва или не в централната власт. Защото тази стратегия се основава на регионалните природни и човешки ресурси и най-вече на новата роля на местната власт за превръщането й в основен субект на отговорност за инвестиции и заетост в различните общини.
ТРЕТИЯТ ПРОБЛЕМ, който искам да поставя на вашето внимание, е по-скоро към Европейската либерална общност. Става въпрос за актуалното състояние, както и за перспективата на етно-религиозните малцинства в ЮИЕ, т.е. на Балканите.
Балканският свят е толкова специфичен, че той твърде условно може да се сравни с други европейски региони.
Основната ми теза е, че различните скорости за реална Евроинтеграция на страните от региона, като „ страни-членки“, „кандидат-членки“ и „ преговарящи“ за присъединяване към ЕС, твърде много напомнят за различните скорости на икономическо и социално развитие в актуалния европейски политически свят. Но както при различните скорости в ЕС диференциацията между страните-членки в икономическото им развитие продължава да нараства, така и различните скорости за Евроинтеграция на страните от Балканите увеличават ценностната дистанция между различните етно-религиозни малцинства. И това става както в Регионален мащаб, така и в рамките на националните държави.
Очевидно е, че икономическата криза катализира чувството за историческа справедливост, както и различни архетипове за разломи в Историческото време.
Бях неприятно изненадан, когато във връзка с честванията на 100- годишнината от Балканската война почти всички страни реагираха еднозначно за нарушена историческа справедливост спрямо нейните географски резултати. Типичното в панорамата от различни реакции беше общата позиция за малцинствата като исторически активи на културните наследства в загубените територии. С други думи, възприятието на малцинствата е в полето на „мюрета“ за предявяване на евентуални претенции...
Според мен, Европейските либерали трябва да имат реална визия и подходяща управленческа стратегия на тези процеси. ЕС няма друга алтернатива, освен превръщането на Балканите в Зона за стабилност и сигурност. И в това отношение е направено не малко. А доколкото се отнася до етно-религиозните малцинства, те могат да се превърнат в Генератори на Европейска Заедност на Балканите. Разбира се, всичко се свежда до статуса на малцинствата в националните държави.
В тази връзка ми е и предложението към Европейските либерали, а именно, необходима е концепция за даване на „ статут на европейско малцинство“ на рисковите малцинства в ЕС, в частност на малцинствата на страните от ЮИЕ.
Убеден съм, че Европейските либерали могат да постигнат тази изключително важна за единството и развитието на ЕС стратегическа формула за малцинствата.
Освен това, в контекста на „Хоризонт 2020“ са предвидени инвестиционни пера за „приобщаващи, новаторски и безопасни общества“. Това е предизвикателство, което си заслужава борбата. Защото Заедността е заложена в ценностния код на Евроидеята. А на ДПС й подхожда да има директна комуникация с Брюксел.
Когато преди половин година се запознах с обвинителния акт срещу 12-те имами по делото в Пазарджик, се стреснах. Те бяха обвинени по същите членове от „ глава първа“ на НК, по които аз бях осъден за противодържавна политическа дейност преди 27 години, по време на Тоталитарния режим.
И най-странното беше, че в съдържанието на Обвинението основните аргументи бяха изфабрикувани на базата на допускането, че по-различната интерпретация на кораничните текстове води до застрашаване на националната сигурност!?
Използвам случая да благодаря на Европейските либерали за разбирането и подкрепата по този казус на либералния форум в Дъблин.
Подобни събития са изключително тревожни и опасни. Това е произвол на държавата спрямо правата и свободите на гражданите й.
В личностен екзистенциален смисъл се случи така, че преди 28 години се наложи да променя управляващите параметри на живота си, защото се осмелих да се противопоставя на подобни изстъпления срещу правата и свободите на човека и на малцинствата в България. Това стана възможно, защото имаше хора с кураж и самосъзнание да се борят за Свободата. Част от тях са тук, в тази зала. Използвам случая да ги поздравя...
Но тази борба може да продължи по-нататък само с директната подкрепа на Европейските либерали и на институциите на ЕС.
В тази борба за Свободата минах всички етапи на преобразуване на образа си: от надежден млад философ - през нелегалното съпротивително движение срещу тоталитарната власт - до политически затворник и 23 години един от строителите на Демокрацията в България.
И, разбира се, в тази неспирна дейност, паралелно с позитивите, натрупах и много негативи: от „проклятие“ до „доганизация“ и „сатанизация“ на политическите реалности в страната, което обективно пречи за разширяване на либералната електорална ниша в България.
Скоро една интелектуалка се пошегува в медията: „ако Доган твърди, че небето е синьо, вероятно и това ще провокира негативна реакция“. Напълно съм съгласен с нея. Например подобно тривиално очевидно твърдение може да се изтълкува като опит за „доганизиране“ на космическото пространство в турскосиньо. И съм сигурен, че сред известна част от пронационалистите ще хване дикиш...
Тъкмо затова борците за Свободата трябва да имат правото на свободен избор - кога да се оттеглят от нагнетения терен на борбата за права, свободи и Демокрация, за да предоставят възможността на други да поемат щафетата...
Правя това с дълбокото осъзнаване на необходимостта от подобен акт. В името на Свободата и на развитието на ДПС!
Изтърканите клишета за профила на ДПС се въртят около идеята за партия от лидерски тип. Това е вярно само за непосветени. Защото ДПС е много повече от това.
Моята роля се свежда до шанса на живота ми да дам „Първия тласък“ за развитието на ДПС.
Благодаря на всички, че ме удостоихте с това призвание...
След „ Първия тласък “ДПС и лидерът се създаваха взаимно. В тази сложна Симетрия във взаимното развитие се крие част от тайната за успехите на ДПС през последните две десетилетия. В това позициониране на взаимно полагане, задаване и покриване на очакванията Властовата система губи стандартния си смисъл, защото се издига до равнището на Субстанцията на Властта като Свобода. Тъкмо затова ДПС и Лидерът са огледални образи на стремежа на колективното тяло на общността към Свободата.
ДПС е „другото мое Аз“, затова няма къде и как да избягам от него. И не искам. Защото ДПС е 28 години от живота ми...
Оставам посветен със и на каузата ДПС.
Но можем с общи усилия да променим оптиката на обществото и образите на ДПС и лидера, за да дадем на Колективното тяло на Демокрацията по-висок праг на развитие.
В тази връзка искам да изразя дълбоката си благодарност за Доверието, с което ме удостоихте десетилетия наред:
Благодаря на репресираните, че рискуваха живота си с надеждата за по-голяма Свобода и Сигурност на следващото поколение;
Благодаря на младежите, че превърнаха ДПС в свой начин на живот;
Благодаря на Европейските либерали за подкрепата и за взаимно изживените моменти на Заедността;
Благодаря на нашите изселници в Р Турция, които успяват да хармонизират съвестта си с политическия код на ДПС;
Благодаря на всичките ни противници за усилията им да поддържат имунната ни система на високо равнище;
Най-вече съм благодарен на цялата ни членска маса и на нашите избиратели, които промениха геометрията и смисъла на Погледа си.
Тъкмо затова ДПС се превърна във Визия за по-добър живот. Като
партия ДПС не може да бъде управлявана как да е, защото в ценностната й матрица е заложена независимостта и Свободата за действие. А електоратът на ДПС е много специален: с изключително чувство за балансите на властта, сигурността на всеки и визията за живота.
Когато преди три години на Седмата НК поставих въпроса, че такава необходимост е назряла, мнозина го приеха нашега.
Този път решението ми е категорично!
Предлагам за председател на ДПС кандидатурата на г-н Лютви Местан.
Основанията ми са следните:
Той се изгради и утвърди като респектиращ парламентарист;
Възприет е от ДПС като един от най-добрите трибуни на партията;
Има силен либерален код на ДПС като кауза;
Като политик има продуктивен визионерски усет;
Диалогичен е с други политически сили, но и достатъчно борбен в позициите си;
Има богат опит за преценка на ситуация и вземане на политическо решение;
Не на последно място, следващият председател на партията е добре да бъде от Кърджали.
Българските либерали в лицето на ДПС трябва да покажат как трябва да се сменя председателят на партията при осъзната политическа необходимост.
Това е Моделът, който хармонизира Промяната и Приемствеността в развитието на ДПС.
Уважаеми делегати и гости!
От тази година влизаме в петгодишен цикъл на ежегодни избори. Освен това България се включва в нов цикъл на промени в Държавността, Гражданското общество и по-ефективното материализиране на базовите ценности на Демокрацията.
Апелирам към целия партиен актив да подкрепим г-н Лютви Местан. А на Младежката организация на ДПС пожелавам да бъде авангард на либерализма през следващите пет години и най-вече на ПИ-2013г.
Благодаря на всички членове на ДПС, на всичките ни избиратели, и на целия партиен актив за досегашните успехи, които сме постигали Заедно. Но най-голямото ни предизвикателство са ПИ-2013г.
Благодаря на всички!
Задължен съм Ви!
Абонамент за:
Публикации (Atom)