Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя моя син – Иван Челибашки (Ванчо). Вие вероятно бихте го нарекли типичното българче – „диваче”. Да, той е българче, роден е и е израстнал в България, но за петте си години е видял и разбрал много неща, опознал е различни култури, слушал е различни, чужди от неговия език, езици. Виждал е различни хора – черни, бели, жълти.
Да сега той е на пет години и половина и аз не разбирам защо вече сте го определили като „буен и по-слаб ученик”. Да, буен е, но при нас в България той щеше да ходи на детска градина още две години, сега му е времето за игра, а не за училище. А тук, в Цюрих, той сега е първи клас. Някак „странно” му e изведнъж да стои по цял ден на чина, като буквално до вчера е възприемал детската градина като игрална зала за забавление, не е бил в подготвителна група – такава, каквато е в България. Вашият първи клас е вид подготвителна година, но е училище – пишете, четете, смятате и разбира се – спортувате. Моля Ви, проявете търпение – на него му е интересно в училище, но му трябва време да свикне с обстановката, да разбере, че това вече не е градина, а училище. Вие казвате, че не е заинтересован от материала. Моето дете е много любознателно. Иска да научи всичко за всеки веднага. Знае да брои до 50 и на български и на английски. Ходили сме на екскурзия до Гърция – веднага научава поздравите, ходили сме в Англия – научава песни и поздравява хората на английски. Не сме ходили в Германия, нито в Швейцария, но съм се опитвала да го уча на немски: пеела съм му приспивни немски песни, когато беше бебе, гледаше немски детски филмчета, брояхме на немски, понякога му се карах, като използвах немски изрази. Чувала съм, как говори с братовчедчето си по телефона на немски – то е родено в Швейцария и знае немски по-добре от българския.
А вие, учителю, казвате, че му говорите на немски, а той не ви разбира и не иска да го научи. Да, не му харесва немския език, но го разбира, да, не иска да говори на немски език, но ще започне, трудно му е, едва една седмица е минала, а и немският е труден език.
Мъчно му е учителю, тежко му е, че не е сред българчета в българско училище, чувства се изоставен и самотен. Вие, всички говорите на немски, а той досега е говорил само български, дайте му време – децата бързо свикват, ще говори с Вас след време. Всичко му е странно, непознато и периодът на неговата притеснителност и мълчание е период на адаптация, през който той възприема, научава, свиква да живее с друга култура.
Питате ме, какво толкова различно има, освен езика… има учителю и то много. В Цюрих децата учат 4 дни в седмицата, 1 ден зелено училище, а при нас в България се учи 5 дни в седмицата, спортувате повече, ходите в планината, в парка и това е учебен час, което е прекрасно. Да, учителю и за моето дете е прекрасно, но е ново, чуждо, нужно му е време да опознае страната и хората, освен езика.
В България се учи 5 дни в седмицата и само в училище, децата не спортуват много, само 3 часа седмично – да, лошо е, но е българско, наше си е. При Вас, в Цюрих, всичко се прави в името на децата – спортуват на 1-во място, а после учат, трябва да се чувстват добре. Вие тук за всичко имате психолози. Казвате, да пратите детето ми при психолога в училището, задето мълчал, да се адаптира по-бързо, да се чувства по-добре. Моля Ви, не го пращайте, той ще възприеме психолога като лекар и ще се стресира още повече. Дайте му време да Ви опознае, да опознае децата. За езика не се притеснявайте, той го знае, а когато е готов ще го говори. Малко време му е нужно. Усмихвайте му се истински, той разбира това, бъдете приятел с него. Ние в България не се усмихваме много, но когато го правим, е от сърце, всичко е истинско, не лицемерно. Не се притеснявайте да му правите забележка. По-добре да му говорите, отколкото да мълчите и да се усмихвате, когато е сбъркал. Защото, когато мълчите и не му казвате какво е направил, той разбира това погрешно. Усмихвайте му се тогава, когато е заслужил, корете го, когато трябва, но не мълчете, учителю.
Моето дете е умно и чувствително – разбира всичко, най-вече обичта. Той е отгледан в много любов. Нека продължим заедно това дело, нека детето ми се гордее със своята култура, но и да развие необходимите способности за новата, в която живеем. Не бих искала детето ми да стане неудачник, защото се чувства неприет в училище, а да успее в живота. За да постигне това, имам нужда от Вашата помощ и подкрепа. Всичко, каквото казвате и правите в класната стая, а и извън нея, а също и това, което не казвате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на моя син.
Благодаря Ви, скъпи учителю!
Изготвил: Антония Пашова
Специалност: ПИК с немски
Няма коментари:
Публикуване на коментар