Писмото на една българска майка до учителя на нейното българско дете
Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя моя син Георги Белев.
Не зная как сте си представяли моето дете преди да се срещнете с него в столицата на Република Башкирия.Той е роден и израснал в град Велинград, Република България, която е държава в Югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров. Има светла, леко чуплива коса, зелени очи и светло продълговато лице, което не е типично за българите. Говори български език, който се определя като майчин в нашата държава. Както и много други български деца той е тих в класната стая, но дейно взима участие в образователния процес. В момента е на 10 години и аз не разбирам защо не взима участие при груповите игри.
Мога да твърдя, че до тази възраст, детето ми вече е преминал през много обучения, запознат е добре с историята на Република България, която е изпълнена с върхове и падения. Знае за Първата българска държава, която оказва голямо влияние на източноевропейските народи, от които сте част и Вие, чрез книжовните школи и литературата си. Знае много добре как Руската империя е помогнала на Втората българска държава да се освободи от Османската империя, завладяла нашата държава. Георги Белев постоянно се интересуваше от религиозните вярвания в нашата държава, където няма официална религия според конституцията. Заедно с мен посещаваше нашите църкви на големите христиански празници, а понякога сам изразяваше желание да влезнем и просто да запалим свещ за здраве. Контактува и с много деца, които са от друг етнос и култура. Град Велинград е заобиколен от села, в които живеят деца – българи мохамедани изповядващи ислям. Често посещаваше родното село на моя съпруг и негов баща, където е гъсто населено с български роми и никога не е имал проблем в комуникацията и играта с ромските деца.
Поради тази причина не мога да Ви обясня нежеланието му за участие в групови игри.
Когато започна своето начално образование, което в Република България е от първи до четвърти клас дейно се интересуваше от културата, нравите и традициите на нашата държава и ги изучаваше с интерес. Започна също така да изучава английски език, но не и руски, което вероятно е довело до затруднението му да взима участие във вашата класна стая. Моля Ви да разберете неговото езиково затруднение и това че се сблъсква с група деца, които той почти не разбира. Предполагам, че ще отнеме време да се адаптира към Вашата култура, но може би след като усвои основните Ви принципи ще успее да се свърже със средата и ще разберете колко дейно дете е.
Познавайки собственото си дете знам, че той е съсредоточен по време на учебния час, слуша внимателно и осмисля преподавания от Вас материал.
След като Ви написах всичко това, уважаеми Учителю, желая да обобщя всичко това свързано с името на моето дете Георги Белев, той е типичното българско дете. Отгледан с много любов и грижи, обграден от майка, баща, баби и дядовци. Желанието ми е да успее в училище и въпреки, че началото е трудно и получава по-ниски оценки в последствие да навакса с материала, свързан с Вашата култура, което той усеща че го различава от групата. Не бих желала да бъде страничен наблюдател на всичко, което се случва в живота му, а сега са най-истинските мигове от неговото детство. Нека ги изживее чисто по детски и да успеем заедно да го включим в груповите игри обагрени със забаления и детски усмивки. В същото време искам синът ми да не забравя своята държава и градче, както и културата която носи в себе си.
За да бъде постигнато всичко това, имам нужда от Вашата помощ!
Моля Ви да опитате да се поставите на негово място и да видите как бихте реагирали на ново място с много нови, непознати хора, които говорят език различен от тези които знаете.
Благодаря предварително за разбирането Ви и усилията, които ще положите за социализирането на моето дете Георги Белев!
Дафина Тарова
Няма коментари:
Публикуване на коментар