Писмото на един индиански баща до учителя на неговото индианско дете
Писмото е написано от Робърт Лейк, професор в училището в Спокейн, Вашингтон, САЩ. Авторът е индианец по рождение, израснал в племето Чероки.
Уважаеми учителю,
Бих искал да ви представя моя син Вълкът – Вятър.
Вие вероятно бихте го нарекли типично индианско дете. Той е роден и израснал в резерват. Има черна коса, кафяви очи и лице с цвят на маслина. Както и много други индиански деца той е тих и стеснителен в класната стая. Сега е едва на 5 години и аз наистина не разбирам защо вече сте го определили като “изоставащ ученик”.
Дори и на тази възраст, той вече е преминал през много повече обучения, от колкото неговите връстници в Западното общество. Вълкът – Вятър бе постоянно със своята майка и я придружаваше навсякъде. Ходеше заедно с нея на брега на океана на изгрев слънце, когато тя изричаше своите молитви. Придружаваше своите чичовци по време на риболова и слушаше възрастните, докато разказваха племенните легенди за възникването на света. Присъствал е на свещенния танц на Бялата Сърна на своето племе и е много добре запознат с различни култури и вярвания. Имал е хиляди възможности да наблюдава мен, своите вуйчовци и магьосника на племето как събират различни по цвят пера и пеят песни докато се приготвят за свещенни танци и ритуали. Вълкът – Вятър е лекуван по двадесет различни начина от племенни лекари от Аляска до Аризона и в Ню Йорк до Калифорния. Участвал е в повече от двадесет свещенни ритуала за очистване на разума, душата и тялото и е общувал с хора, които изповядват различни религии – Протестанти, Католици, Будисти, и Ламаисти. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Може би това Ви кара да си мислите, че моето индианско дете е “изоставащ ученик”.
Неговата майка, а също и лелите му са го учели да смята и да познава числата докато подбират различни материали, необходими за направата на кошниците на племето.Той научи първите си числа, докато помагаше на мен, своя баща, да подготвям камъните за специалните церемонии – седем камъка за Лечителска Церемония и тринадесет за Церемонията на Слънцето.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо той усвоява бавно Вашите методи в класната стая. Моля Ви бъдете търпелив към него! Ще му отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за него неща.
Вълкът – Вятърът не е “културно ощетен”, той просто е “културно различен”.
Ако го попитате колко месеца има в една година, той вероятно ще Ви каже 13. Това е така, защото хората в нашето племе са го учили, че в една година има 13 пълни луни.
За него може би е трудно да напише името си на къс хартия, но той може да го произнесе на няколко различни индиански диалекта. Сигурно ще се съгласите с мен, че всички тези влияние взети заедно го правят някак тих и стеснителен в клас.
Докато Вие се опитвате да му предадете новите си методи, той може би гледа замечтано през прозореца. Това е така, защото той е научен да наблюдава и изучава промените в природата. За него е наистина трудно да се пренесе в класната стая докато листата се осветяват в ярки цветове, а птиците отлитат на юг. Той инстиктивно знае, че по това време на годината би трябвало да е със своето племе на полето. Сега той се разкъсва между два свята – две различни културни системи.
И така, уважаеми Учителю, бих искал да Ви представя моя син Вълкът – Вятър, който в края на краищата не е “типично” индианско дете. Той носи в себе си културата и мъдростта на много, много поколения и познанията на своите майка, баба, баща и магосниците на своето племе. Бих искал моето дете да успее в училището и в живота. Не бих искал то да стане неудачник или самотен отшелник, а още по малко да потъне в наркотици и алкохол, защото се чуства неприет или отпъден. Искам синът ми да се гордее със своето богато наследство и култура, както и да развие необходимите способности за двата свята, в които живеем.
За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на моя син.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.
10.04.2016 г.
Вариант № 17 на писмото на индианеца
ЗДРАВЕЙТЕ,
господин учител!
Бих искала да Ви запозная малко с дъщеря ми, понеже е доста вероятно тя да е малко по-различна от връстниците си тук.
Така се случи, че се наложи да се преместим в Едирне от Пловдив, където детето ми учеше до 3-ти клас. От всичкото нагоре тя е от руски произход. Но не мисля, че това ще е някаква пречка, тъй като знанието на двата езика (руски и български) до сега само й помагаше в изучаването на трети (английски). Ще съм Ви признателна, ако ще бъдете малко по-снизходителни през първата година, та да може да понаучи езика – тя вече познава основните изрази и доста думи, така че ще се справи бързо.
Искам да Ви кажа, че въпреки трудностите, които ни очакват тук, много се зарадвахме, че поне едно от децата ни ще завърши образованието си в Турция. Приятелката ми разправяше много за турското образование и вече от 5 години живее тук. От нея научихме, че има голям избор на държавните училища, в които децата могат да се обучават съвсем безплатно (включително и учебници през цялото време на обучението) чак до университета. Дъщеря ми е много щастлива, че сега ще може да съчетава мечтаното образование в областта на изкуствата с художествена гимнастика. Също така е много важно, че цяла една година преподаването ще се води на чужд (не турски) език. Може би ще й е малко трудно да свикне с униформите, понеже в България те не са задължителни, но тя е свикнала на дисциплина и няма да ви създава проблеми. Много е важно, че учителите тук са предимно млади, а най-вече не са само жени - така детето ще придобие по-правилната представа за живота.
Не би трябвало да има проблеми и в отношението на религиозните възгледи. Думите на премиера ви Ахмет Давутоглу обещават свобода в избора на начина на обличане: „Всеки може да живее живота си така, както желае. Ние решихме да преминем към един по-либерален подход в образованието...” Освен това основните принципи на исляма и христианство са едни и същи, което ще помогне за бърза адаптация. Задължителното религиозно обучение вероятно ще й се стори странно в началото, но понеже тя е възпитавана в духа на вярата в един Бог, ще свикне и ще приеме нещата бързо. Това е особено важно във връзката с набиращите сила радикални течения и събитията в Сирия и Ирак.
Ще останете изненадани, че няма да имате никакъв проблем с нея относно социалните мрежи, селфита и др. подобни (тъй като знам, че в турските училища това е ограничено) - тя е свикнала с живото общуване, бързо завързва приятелства, най-вече израсна в голямо семейство, по което прилича на повечето деца тук. Сигурна съм, че лесно ще намери нови приятели. Може би ще е доста изненадващо за нея, че на всяко дете в училище се полага личен компютър...., но като всяко съвременно дете тя и с това ще свикне, макар че вкъщи има само личен таблет.
Дъщеря ми е родена в България, но въпреки това обича историческата си родина - Русия, празнуваме вкъщи нашите празници, но и българските също, готвим руските ястия, но и българските също, а що се отнася до музика – слушаме абсолютно всякаква. Мисля, че успях да възпитая у децата си уважение към чуждата култура, към чуждия мироглед, но също така децата ми помнят и корените си...Дъщеря ми е отворена към новото, макар понякога ще й бъде сложно на битово ниво, но се надявам на вашето разбиране и помощ.
С уважение, майката
Изготвил: Светлана Кузягина
господин учител!
Бих искала да Ви запозная малко с дъщеря ми, понеже е доста вероятно тя да е малко по-различна от връстниците си тук.
Така се случи, че се наложи да се преместим в Едирне от Пловдив, където детето ми учеше до 3-ти клас. От всичкото нагоре тя е от руски произход. Но не мисля, че това ще е някаква пречка, тъй като знанието на двата езика (руски и български) до сега само й помагаше в изучаването на трети (английски). Ще съм Ви признателна, ако ще бъдете малко по-снизходителни през първата година, та да може да понаучи езика – тя вече познава основните изрази и доста думи, така че ще се справи бързо.
Искам да Ви кажа, че въпреки трудностите, които ни очакват тук, много се зарадвахме, че поне едно от децата ни ще завърши образованието си в Турция. Приятелката ми разправяше много за турското образование и вече от 5 години живее тук. От нея научихме, че има голям избор на държавните училища, в които децата могат да се обучават съвсем безплатно (включително и учебници през цялото време на обучението) чак до университета. Дъщеря ми е много щастлива, че сега ще може да съчетава мечтаното образование в областта на изкуствата с художествена гимнастика. Също така е много важно, че цяла една година преподаването ще се води на чужд (не турски) език. Може би ще й е малко трудно да свикне с униформите, понеже в България те не са задължителни, но тя е свикнала на дисциплина и няма да ви създава проблеми. Много е важно, че учителите тук са предимно млади, а най-вече не са само жени - така детето ще придобие по-правилната представа за живота.
Не би трябвало да има проблеми и в отношението на религиозните възгледи. Думите на премиера ви Ахмет Давутоглу обещават свобода в избора на начина на обличане: „Всеки може да живее живота си така, както желае. Ние решихме да преминем към един по-либерален подход в образованието...” Освен това основните принципи на исляма и христианство са едни и същи, което ще помогне за бърза адаптация. Задължителното религиозно обучение вероятно ще й се стори странно в началото, но понеже тя е възпитавана в духа на вярата в един Бог, ще свикне и ще приеме нещата бързо. Това е особено важно във връзката с набиращите сила радикални течения и събитията в Сирия и Ирак.
Ще останете изненадани, че няма да имате никакъв проблем с нея относно социалните мрежи, селфита и др. подобни (тъй като знам, че в турските училища това е ограничено) - тя е свикнала с живото общуване, бързо завързва приятелства, най-вече израсна в голямо семейство, по което прилича на повечето деца тук. Сигурна съм, че лесно ще намери нови приятели. Може би ще е доста изненадващо за нея, че на всяко дете в училище се полага личен компютър...., но като всяко съвременно дете тя и с това ще свикне, макар че вкъщи има само личен таблет.
Дъщеря ми е родена в България, но въпреки това обича историческата си родина - Русия, празнуваме вкъщи нашите празници, но и българските също, готвим руските ястия, но и българските също, а що се отнася до музика – слушаме абсолютно всякаква. Мисля, че успях да възпитая у децата си уважение към чуждата култура, към чуждия мироглед, но също така децата ми помнят и корените си...Дъщеря ми е отворена към новото, макар понякога ще й бъде сложно на битово ниво, но се надявам на вашето разбиране и помощ.
С уважение, майката
Изготвил: Светлана Кузягина
Вариант № 16 на писмото на индианеца
Писмо от майка рускиня, женена за българин, чието дете учи в Китай
Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя дъщеря си – Екатерина. Това е европейското име на момичето, което познавате като Кайдзя.
За Вас тя вероятно е типичното западно дете – бяла, светлокоса, с големи очи, твърде различна в реакциите си от децата, с които сте свикнали да работите. Като повечето западни деца, попаднали в класната стая в Китай, Екатерина трудно се вписва в учебната среда. Рядко общува със съучениците си. За учителите и китайските си връстници, свикнали на определен ред и дисциплина, тя е твърде невъздържана, шумна, спонтанна в отговорите си, вечно задаваща неподходящи въпроси и изоставаща с учебния материал. Едва на 7 години, вече е определяна като „лош ученик”.
Макар да е само на 7 години, Екатерина е преминала през много повече обучения от съучениците си. Като дете от смесен брак, тя познава две различни култури – моята – руската и тази на баща си - българската. Отраснала е с песните, приказките и езика на Русия и България. Получила е знания за света така, както европейците го виждат. Учила се е на числата и знаците за тях от бабите си, затова, когато иска да покаже 5, вдига 5 пръста, не свива ръка в юмрук. Тя е темпераментно дете, носещо в себе си по малко от руската душа, балканската кръв и европейския светоглед. Живяла е на различни места, срещала се е с различни хора. Животът в Китай е поредното ново нещо. Свикнала е да бъде любопитна и отворена за света покрай нея – затова е много по-шумна в клас, затова задава много повече въпроси. Тя разбира дисциплината и послушанието по друг начин. Екатерина е израснала в среда, където да бъдеш самостоятелен, да търсиш и да откриваш е високо ценено, затова често негодува, когато бива поучавана от учителите и възрастните. Затова понякога остро приема официалните училищни заповеди да се облича по-дебело, да пие гореща вода, да изчаква възрастните да изберат вместо нея, да предаде джобните си на класния. Уважаеми учителю, когато преподавате урок и тя Ви пита „А защо е така?” или „Защо се прави това?”, Екатерина не иска да покаже неуважение или да Ви оскърби, а просто търси причините и мотивите. Като носители на култури, в които важното при ученето е да разбереш принципа, а не да запомниш и възпроизведеш цялата информация, ние очакваме от нея точно това. Да, тя едва ли ще постигне резултатите на китайските си съученици – да наизустява само за час уроците без грешка, да дава отговор на задачите, още преди да е започнала да ги решава, но ще Ви бъдем благодарни, ако с Ваша помощ запази любознателността си и продължи да търси. Да, тя не може да изпише с йероглифи името си, но може да го каже на няколко езика. Може би не е достатъчно търпелива да пише с часове един йероглиф, докато постигне съвършенство, но е любопитна и с удоволствие ще научи историята му. И не приемайте като незнание, когато Ви каже, че Нова година настъпва на 1 януари, че има две Коледи – на 25 декември и на 6 януари или че самата тя е на 6 години и е зодия лъв, а не кон. За нея, като европейка, Нова година наистина настъпва на 1 януари. В нашето семейство празнуваме две Коледи – според българската традиция на 25 декември, а според руската на 6 януари. И, да, за нас тя наистина е на 6 години, защото броим възрастта от деня, в който се е родила. Тя възприема себе се като лъв, а не като кон, според западния зодиак.
За Екатерина животът в Китай е нов етап и тя има нужда от време да свикне със средата, да осмисли новата култура, новите ценности и да ги пречупи през себе си. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Човек не може, а и не трябва изведнъж да възприеме напълно другата култура и да се откаже от себе си. Може би това Ви кара да си мислите, че моето дете е “лош ученик”.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо Екатерина нарушава спокойствието и реда в класната стая, защо показва лоши резултати, когато я изпитвате. Моля Ви бъдете търпелив към нея! Ще й отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за нея неща.
Екатерина е “културно различна” и това не трябва да е повод да бъде възприемана като „некултурна” .
Сигурно ще се съгласите с мен, че сблъсъкът на толкова култури, запознанството със съучениците, за които тя е „новата” и „различната”, я правят шумна, невъздържана и понякога необщителна в клас.
Докато Вие се опитвате да я накарате да запомни наизуст отговорите на задачата, тя може би гледа привидно безцелно нанякъде, а се опитва да я реши наум. Докато давате инструкции на децата какво трябва да правят в свободното си време, тя може би мечтае да прекара това свободно време навън в игри с приятелите си, от които я отделя огромно разстояние. Сега тя се разкъсва между различните култури и светове, на които принадлежи и повече от всичко има нужда от подкрепа и разбиране.
Уважаеми учителю, мечтая детето ми да стане успешна личност, която да се чувства добре навсякъде по света. Искам да бъде добра ученичка, не според европейските или китайските критерии, а според своите нужди. Не искам да бъде отхвърляна или да приеме етикета „лош ученик”, което да я превърне в отшелник. Не искам да изгуби способността и желанието да задава въпроси „Защо?”, „Как? ” и „От къде?”. Искам да съхрани и да бъде носител на най-доброто от всички култури, с които се срещне. Искам да бъде приспособима и да се чувства на мястото си във всеки от световете, на които принадлежи. За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на дъщеря ми.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.
Елица Миланова
Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя дъщеря си – Екатерина. Това е европейското име на момичето, което познавате като Кайдзя.
За Вас тя вероятно е типичното западно дете – бяла, светлокоса, с големи очи, твърде различна в реакциите си от децата, с които сте свикнали да работите. Като повечето западни деца, попаднали в класната стая в Китай, Екатерина трудно се вписва в учебната среда. Рядко общува със съучениците си. За учителите и китайските си връстници, свикнали на определен ред и дисциплина, тя е твърде невъздържана, шумна, спонтанна в отговорите си, вечно задаваща неподходящи въпроси и изоставаща с учебния материал. Едва на 7 години, вече е определяна като „лош ученик”.
Макар да е само на 7 години, Екатерина е преминала през много повече обучения от съучениците си. Като дете от смесен брак, тя познава две различни култури – моята – руската и тази на баща си - българската. Отраснала е с песните, приказките и езика на Русия и България. Получила е знания за света така, както европейците го виждат. Учила се е на числата и знаците за тях от бабите си, затова, когато иска да покаже 5, вдига 5 пръста, не свива ръка в юмрук. Тя е темпераментно дете, носещо в себе си по малко от руската душа, балканската кръв и европейския светоглед. Живяла е на различни места, срещала се е с различни хора. Животът в Китай е поредното ново нещо. Свикнала е да бъде любопитна и отворена за света покрай нея – затова е много по-шумна в клас, затова задава много повече въпроси. Тя разбира дисциплината и послушанието по друг начин. Екатерина е израснала в среда, където да бъдеш самостоятелен, да търсиш и да откриваш е високо ценено, затова често негодува, когато бива поучавана от учителите и възрастните. Затова понякога остро приема официалните училищни заповеди да се облича по-дебело, да пие гореща вода, да изчаква възрастните да изберат вместо нея, да предаде джобните си на класния. Уважаеми учителю, когато преподавате урок и тя Ви пита „А защо е така?” или „Защо се прави това?”, Екатерина не иска да покаже неуважение или да Ви оскърби, а просто търси причините и мотивите. Като носители на култури, в които важното при ученето е да разбереш принципа, а не да запомниш и възпроизведеш цялата информация, ние очакваме от нея точно това. Да, тя едва ли ще постигне резултатите на китайските си съученици – да наизустява само за час уроците без грешка, да дава отговор на задачите, още преди да е започнала да ги решава, но ще Ви бъдем благодарни, ако с Ваша помощ запази любознателността си и продължи да търси. Да, тя не може да изпише с йероглифи името си, но може да го каже на няколко езика. Може би не е достатъчно търпелива да пише с часове един йероглиф, докато постигне съвършенство, но е любопитна и с удоволствие ще научи историята му. И не приемайте като незнание, когато Ви каже, че Нова година настъпва на 1 януари, че има две Коледи – на 25 декември и на 6 януари или че самата тя е на 6 години и е зодия лъв, а не кон. За нея, като европейка, Нова година наистина настъпва на 1 януари. В нашето семейство празнуваме две Коледи – според българската традиция на 25 декември, а според руската на 6 януари. И, да, за нас тя наистина е на 6 години, защото броим възрастта от деня, в който се е родила. Тя възприема себе се като лъв, а не като кон, според западния зодиак.
За Екатерина животът в Китай е нов етап и тя има нужда от време да свикне със средата, да осмисли новата култура, новите ценности и да ги пречупи през себе си. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Човек не може, а и не трябва изведнъж да възприеме напълно другата култура и да се откаже от себе си. Може би това Ви кара да си мислите, че моето дете е “лош ученик”.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо Екатерина нарушава спокойствието и реда в класната стая, защо показва лоши резултати, когато я изпитвате. Моля Ви бъдете търпелив към нея! Ще й отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за нея неща.
Екатерина е “културно различна” и това не трябва да е повод да бъде възприемана като „некултурна” .
Сигурно ще се съгласите с мен, че сблъсъкът на толкова култури, запознанството със съучениците, за които тя е „новата” и „различната”, я правят шумна, невъздържана и понякога необщителна в клас.
Докато Вие се опитвате да я накарате да запомни наизуст отговорите на задачата, тя може би гледа привидно безцелно нанякъде, а се опитва да я реши наум. Докато давате инструкции на децата какво трябва да правят в свободното си време, тя може би мечтае да прекара това свободно време навън в игри с приятелите си, от които я отделя огромно разстояние. Сега тя се разкъсва между различните култури и светове, на които принадлежи и повече от всичко има нужда от подкрепа и разбиране.
Уважаеми учителю, мечтая детето ми да стане успешна личност, която да се чувства добре навсякъде по света. Искам да бъде добра ученичка, не според европейските или китайските критерии, а според своите нужди. Не искам да бъде отхвърляна или да приеме етикета „лош ученик”, което да я превърне в отшелник. Не искам да изгуби способността и желанието да задава въпроси „Защо?”, „Как? ” и „От къде?”. Искам да съхрани и да бъде носител на най-доброто от всички култури, с които се срещне. Искам да бъде приспособима и да се чувства на мястото си във всеки от световете, на които принадлежи. За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на дъщеря ми.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.
Елица Миланова
Вариант № 15 на писмото на индианеца
Задача: дете с майка българка и баща турчин във Владивосток.
Писмо:
Уважаеми учителю,
Бих искала да ви представя моя син Петър.
За вас, може би, той е едно обикновено българско дете, което не разбира и не говори на езика ви, но той се учи много бързо. Той е с кестенява коса, пъстро-зелени очи и топла усмивка.Той е роден в малко българско градче, където нямаше чужденци и външни хора. Никога не е живял в толкова голям град,с толкова много непознати хора и не е учил в толкова голямо училище. Все още му е трудно в новата среда. За него всичко е ново, странно и дори страшно...та той е едва на 7 години, а вече живее в друга страна.
Макар на 7 години той вече се е срещал с две много различни култури: аз (майка му) съм българка ,а баща му е от турски произход. Той е свикнал да бъде различен, да разпознава културните различия, обичаи и традиции. Освен това той говори добре и на двата езика, затова не се съмнявам, че с лекота ще научи и руския език. Когато живеехме в България, той се чувстваше различен, заради произхода си, тук той отново се чувства различен заради произхода си. Затова му е нужно повече време да се адаптира.
Моля ви, не го причислявайте към изоставащите ученици, защото той може да напредва бързо, но все още е под стрес от новата обстановка и хората. Нашите езици са сходни, но и същевременно много различни, той разбира бегло, но поне се опитва. Освен това за него е много стресиращо когато го наричате „Петя“. В България така се обръщаме към жена на име Петя, той се чувства странно, че се обръщате към него като към момиче, което допълнително го кара да се затвори вътре в себе си.
Моля ви, да помогнете на детето ми да се справи с трудностите в училищната среда, до колкото е възможно, защото искам той да получи едно добро ниво на образование, което съм сигурна, че можете да му предоставите. Ние неговите родители всеки ден работим с него, помагаме му да се социализира, да приеме новия си живот, помагаме му да опознае света и го учим да бъде добър човек, но без вашата помощ това не би било успешно.
Благодаря Ви, Уважаеми учителю!
Диляна Андонова
Писмо:
Уважаеми учителю,
Бих искала да ви представя моя син Петър.
За вас, може би, той е едно обикновено българско дете, което не разбира и не говори на езика ви, но той се учи много бързо. Той е с кестенява коса, пъстро-зелени очи и топла усмивка.Той е роден в малко българско градче, където нямаше чужденци и външни хора. Никога не е живял в толкова голям град,с толкова много непознати хора и не е учил в толкова голямо училище. Все още му е трудно в новата среда. За него всичко е ново, странно и дори страшно...та той е едва на 7 години, а вече живее в друга страна.
Макар на 7 години той вече се е срещал с две много различни култури: аз (майка му) съм българка ,а баща му е от турски произход. Той е свикнал да бъде различен, да разпознава културните различия, обичаи и традиции. Освен това той говори добре и на двата езика, затова не се съмнявам, че с лекота ще научи и руския език. Когато живеехме в България, той се чувстваше различен, заради произхода си, тук той отново се чувства различен заради произхода си. Затова му е нужно повече време да се адаптира.
Моля ви, не го причислявайте към изоставащите ученици, защото той може да напредва бързо, но все още е под стрес от новата обстановка и хората. Нашите езици са сходни, но и същевременно много различни, той разбира бегло, но поне се опитва. Освен това за него е много стресиращо когато го наричате „Петя“. В България така се обръщаме към жена на име Петя, той се чувства странно, че се обръщате към него като към момиче, което допълнително го кара да се затвори вътре в себе си.
Моля ви, да помогнете на детето ми да се справи с трудностите в училищната среда, до колкото е възможно, защото искам той да получи едно добро ниво на образование, което съм сигурна, че можете да му предоставите. Ние неговите родители всеки ден работим с него, помагаме му да се социализира, да приеме новия си живот, помагаме му да опознае света и го учим да бъде добър човек, но без вашата помощ това не би било успешно.
Благодаря Ви, Уважаеми учителю!
Диляна Андонова
Вариант № 14 на писмото на индианеца
Уважаеми г-н Ернандес,
Представям Ви моя син Луи, на 6 додини, роден и израстнал в Париж. Той е изключително будно и любознателно дете, увлечено от космоса и подводния свят. В желанието си да го запозная с разнообразието по света, с една екзотична и приветлива култура, както и да му покажа, че границите на една държава не бива да бъдат пречка за мечтите, аз го записах във Вашето училище в слънчева Испания.
Като французойка и в ролята си на майка, аз съм наясно, че културите на нашите страни имат различия – факт, който ме тревожи. Ние с Луи произхождаме от страна, в която етническото разнообразие е наистина огромно и то се усеща от „богатите цветове” на предградията ни, кипящия туристически живот, вдъхновяващите аромати, които безбройните екзотични храни разпръскват из малките улички, песните на какви ли не езици, които се леят по площадите и т.н. Испания също е извор на различни култури и културни ценности, но аз като родител и чужденка за вашата страна, не зная дали чужденецът ще бъде приет с отворени обятия, а не като натрапник.
Опасенията ми са свързани и с това дали Луи е приет от всички деца в класа си. Той е възпитан на уважение към останалите, най-вече към учителите и по-възрастните от него хора. Аз го наблюдавам, без разбира се да го ограничавам, и смятам, че начина, по който той се отнася и общува с другите деца, е достоен за едно малко и добре възпитано момче, дошло в непозната страна и училищна среда.
Детето ми е най-важно за мен и го уча на това да поставя себе си в центъра на нещата, защото именно ние сме „виновници” за щастието си, нали така? Едновременно с това, той отлично знае, че трябва да спазва правилата, установени в училищната институция. Правила, които според мен трябва да бъдат еднакви какво за чуждестранните деца, така и за местните. Също така, Луи е възпитан да отстоява собственото си мнение, както и да се стреми непрестанно към усъвършенстване на знанията и уменията си, защото това е ключът към запазване на самоуважението пред самия себе си.
Като всеки загрижен родител и аз не искам да излагам детето си на тревога, ситуацията с преместването в нова страна и смяната на приятелската и училищна среда, и без друго е стресираща за него. Той не е свикнал да се адаптира към непознати ситуации. Ето затова предпочитам да Видя от ваша страна структуриран метод на работа и преподаване спрямо моето дете, както и ограничаване на иновативните подходи, които биха могли да го накарат да излезе извън зоната си на комфорт.
Луи е свикнал да расте в хармонизирана социална атмосфера заедно с другите деца в обкръжението си. Възпитавала съм го на скромност и толерантност, както и на това, че той и останалите хора, трябва да зачитат чувствата му. За него - да потърсиш помощ от другите, не е нещо необичайно, странно или недостойно. Показвала съм му, че за всеки проблем се намира решение, стига той да бъде разгледан и обсъден внимателно. Считам, че това не е никак неестествено и непознато за Вашата страна, тъй като съм запозната, че и в Испания толерантността е сред най-характерните морални черти.
Въпреки все още недостатъчно задълбочените си познания по история и култура на Франция, уча детето си да бъде гордо с националността си и никога да не се срамува от произхода си. Вярвам, че едно от сходствата на двете ни страни е именно гордостта с историята и културите ни, което може силно да допринесе за сближаването на децата, както и на учителския колектив с моето дете. Силно се надявам на положителни резултати в най-скоро бъдеще, породени както от моите, така и от Вашите усилия.
Тъй като това е още една от ценностите, в които нашите страни силно си приличат, очаквам от Вас като учител да насочите вниманието си в посока повишаване чувството на свобода на Луи. Зная, че за испанците днес е също толкова важно, колкото и за французите, да намират щастие в свободата си да контролират живота си. Разбира се, това не може да се очаква от едно дете, но може би Вие като негов учител, както и като учител на всички деца, които са ви поверени, бихте могли да им показвате, че щастието се крие дори в малките неща от ежедневието, в приятелите и т.н.
Надявам се съвместната ни работа по възпитаването на малкия Луи да му даде смелостта и увереността, които са му нужни, за да може в бъдеще да опознае и други култури, също толкова разнообразни и пъстри като френската и испанската.
Десислава Градева
Представям Ви моя син Луи, на 6 додини, роден и израстнал в Париж. Той е изключително будно и любознателно дете, увлечено от космоса и подводния свят. В желанието си да го запозная с разнообразието по света, с една екзотична и приветлива култура, както и да му покажа, че границите на една държава не бива да бъдат пречка за мечтите, аз го записах във Вашето училище в слънчева Испания.
Като французойка и в ролята си на майка, аз съм наясно, че културите на нашите страни имат различия – факт, който ме тревожи. Ние с Луи произхождаме от страна, в която етническото разнообразие е наистина огромно и то се усеща от „богатите цветове” на предградията ни, кипящия туристически живот, вдъхновяващите аромати, които безбройните екзотични храни разпръскват из малките улички, песните на какви ли не езици, които се леят по площадите и т.н. Испания също е извор на различни култури и културни ценности, но аз като родител и чужденка за вашата страна, не зная дали чужденецът ще бъде приет с отворени обятия, а не като натрапник.
Опасенията ми са свързани и с това дали Луи е приет от всички деца в класа си. Той е възпитан на уважение към останалите, най-вече към учителите и по-възрастните от него хора. Аз го наблюдавам, без разбира се да го ограничавам, и смятам, че начина, по който той се отнася и общува с другите деца, е достоен за едно малко и добре възпитано момче, дошло в непозната страна и училищна среда.
Детето ми е най-важно за мен и го уча на това да поставя себе си в центъра на нещата, защото именно ние сме „виновници” за щастието си, нали така? Едновременно с това, той отлично знае, че трябва да спазва правилата, установени в училищната институция. Правила, които според мен трябва да бъдат еднакви какво за чуждестранните деца, така и за местните. Също така, Луи е възпитан да отстоява собственото си мнение, както и да се стреми непрестанно към усъвършенстване на знанията и уменията си, защото това е ключът към запазване на самоуважението пред самия себе си.
Като всеки загрижен родител и аз не искам да излагам детето си на тревога, ситуацията с преместването в нова страна и смяната на приятелската и училищна среда, и без друго е стресираща за него. Той не е свикнал да се адаптира към непознати ситуации. Ето затова предпочитам да Видя от ваша страна структуриран метод на работа и преподаване спрямо моето дете, както и ограничаване на иновативните подходи, които биха могли да го накарат да излезе извън зоната си на комфорт.
Луи е свикнал да расте в хармонизирана социална атмосфера заедно с другите деца в обкръжението си. Възпитавала съм го на скромност и толерантност, както и на това, че той и останалите хора, трябва да зачитат чувствата му. За него - да потърсиш помощ от другите, не е нещо необичайно, странно или недостойно. Показвала съм му, че за всеки проблем се намира решение, стига той да бъде разгледан и обсъден внимателно. Считам, че това не е никак неестествено и непознато за Вашата страна, тъй като съм запозната, че и в Испания толерантността е сред най-характерните морални черти.
Въпреки все още недостатъчно задълбочените си познания по история и култура на Франция, уча детето си да бъде гордо с националността си и никога да не се срамува от произхода си. Вярвам, че едно от сходствата на двете ни страни е именно гордостта с историята и културите ни, което може силно да допринесе за сближаването на децата, както и на учителския колектив с моето дете. Силно се надявам на положителни резултати в най-скоро бъдеще, породени както от моите, така и от Вашите усилия.
Тъй като това е още една от ценностите, в които нашите страни силно си приличат, очаквам от Вас като учител да насочите вниманието си в посока повишаване чувството на свобода на Луи. Зная, че за испанците днес е също толкова важно, колкото и за французите, да намират щастие в свободата си да контролират живота си. Разбира се, това не може да се очаква от едно дете, но може би Вие като негов учител, както и като учител на всички деца, които са ви поверени, бихте могли да им показвате, че щастието се крие дори в малките неща от ежедневието, в приятелите и т.н.
Надявам се съвместната ни работа по възпитаването на малкия Луи да му даде смелостта и увереността, които са му нужни, за да може в бъдеще да опознае и други култури, също толкова разнообразни и пъстри като френската и испанската.
Десислава Градева
Вариант № 13 на писмото на индианеца
Уважаеми учителю,
Пише Ви майката на един от Вашите ученици. Бих искала да Ви представя моя син – Денислав. Той е роден и е израснал в Източна Европа, в малка държава, наречена България. Има кестенява коса и кафяви очи. Предполагам, че както и много други деца, дошли от чужбина, той е тих и стеснителен в класната стая. Сега е едва на 6 години и аз наистина не разбирам защо вече сте го определили като “изоставащ ученик”.
Дори и на тази възраст, считам, че той е толкова самостоятелен, колкото и децата, израснали в западното общество, благодарение на английското възпитание на баща му г-н Смит. Денислав спи в отделна стая, откакто навърши 1 година и 3 месеца. Стана батко за първи път, когато беше на 1 година и 5 месеца. Много е грижовен към своите сестрички – защитава по-голямата и забавлява и се грижи за по-малката. Помага много в домашните задължения, сервира и отсервира масата, оправя си леглото, сгъва си много старателно дрехите. Много обича да спортува – играе футбол, плува, кара колело, скутер, скача на батут, учи се да кара ролери, да играе тенис на маса, чака с нетърпение зимата, за да се научи да кара ски. Има изградени хигиенни навици - когато се приберем от разходка веднага отива да измие ръцете си в банята, не забравя да ги измие и преди и след хранене, както и когато е ходил до тоалетната. Вечер се къпе сам в коритото и търка доста усърдно цялото си тяло с гъбата, както и зъбите си с четката. Научен е да пести ресурсите, знае, че има места по света, където децата нямат дори храна и вода. Затова слага на четката паста за зъби колкото грахово зърно, спира крана на водата докато търка зъбите си, слага една капачка пяна за вана в коритото, сипва толкова храна в чинията си, колкото може да изяде.
Лятото ходим на село и там той играе на воля сред природата, видял е много животни, които предполагам децата в Дъблин няма къде да видят, освен в огромната Ви зоологическа градина – крави, коне, кози, кокошки, агнета, прасета - и е научил много за тях. Видял е как се дои крава и е пил домашно мляко, знае как се подквасва прясното мляко, за да се получи кисело. Видял е кокошки да снасят яйца и ги е събирал сам от кокошарника. Видял е лястовички как са си свили гнездо под стрехата и как силният вятър го е бутнал. Видял е как скакалец се опитва да подскача на три крака и е чул как щурецът ни пее песни по цяла нощ. Видял е къде растат и как се отглеждат много плодове и зеленчуци. Брал е смокини от дървото, за да направим сладко. Брал е грозде от асмата и е виждал как се вари ракия – много известна местна спиртна напитка. Късал е домати и краставици от корените, за да направим салата. Виждал е морковите и картофите, че растат под земята. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Може би това Ви кара да си мислите, че моето дете е “изоставащ ученик”.
Детската градина в България започва на 3-годишна възраст. Там децата се учат да уважават учителя, да следват безпрекословно неговите указания и да изпълняват наложените правила. От първия ден децата се оставят сами в градината и не се допуска родителят да прекарва известно време заедно с детето си, нито се толерира да се взима детето на обяд. Счита се, че по този начин детето ще се разлигави и процесът на адаптация ще продължи много по-дълго. Педагозите смятат за нормално децата да плачат, някои и по цял ден. За добри специалисти се считат тези, които са добри хора, а не добри професионалисти. Когато някое дете плаче, защото тъгува за родителите си, не се толерира да се успокоява, а се приканват останалите деца да му се присмиват какво е “бебе”, за да се засрами. Не се допуска да се носят играчки или друга вещ от вкъщи, които да са поне някаква утеха за детето в непознатата среда, за да не възникват конфронтации, целта е да се поддържа хармония в ситуациите. Хармонията се постига чрез равенство, а не чрез справедливост. Процесът е ориентиран към програмата и правилата, а не към особеностите, предпочитанията и чувствата на отделното дете. Ако детето не желае да изяде всичко на обяд, това му се отразява негативно и предизвиква гнева на лелите и учителите. Да пие много вода също не се препоръчва – може да се намокри и трябва да се преоблича после и така създава постоянно работа на обслужващия персонал. А също така и по-често ще ходи до тоалетна. Особено лошо е, ако в интервала от време, определен за сън, пожелае да отиде до тоалетна. Счита се, че по този начин показва неуважение към останалите, защото шуми и им пречи да си почиват. Ако не му е разрешено да отиде до тоалетна, детето е длъжно да се стиска. Ако се изпусне, вината си е изцяло на детето.
По време на учебните занимания се търси единственият верен отговор. Не може детето да оцвети небето зелено, защото кой е виждал такова небе?! Не може да нарисува каквото иска, а това, което му се казва и то точно както му се казва. Ако някоя част от материала е усвоил у дома и след това имат подобни занимания в градината, от него се очаква да си премълчи и да покаже скромност, а не да се себеизтъква. Като знаете всичко това, може би ще разберете защо той усвоява бавно Вашите методи в класната стая. Моля Ви бъдете търпелив към него! Ще му отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за него неща.
Денислав не е “културноощетен”, той просто е “културноразличен”. Ако не общува с всички деца в класи Ви, то е защото в България дружбата и приятелството се развиват бавно, но за цял живот. Известни наши поговорки са “Който е приятел на всички, не е приятел на никого”, “По-добре един верен приятел, отколкото десет фалшиви”. Ако го попитате за личното му мнение по даден въпрос, той вероятно ще мълчи, защото в България е научен, че то не се насърчава. Би ви отговорил, ако знае какъв “верен” отговор очаквате от него. Защото е поощряван досега за точност, за единствен правилен отговор, свикнал е да научава абсолютни истини. Може би все още не е разбрал, че приемате отговор “не зная” и че бихте му обяснили на разбираем език това, което му е неясно. Сигурно ще се съгласите с мен, че всички тези влияние взети заедно го правят някак тих и стеснителен в клас.
Докато Вие се опитвате да му предадете новите си методи и очаквате да експериментира, той може би не предприема нищо, защото в моята култура от малки децата се приучават да правят това, което им се казва. Не се гледа с добро око на самоинициативите и нестандартното поведение, децата чакат учителят да даде насоки, които да следват. Ако не задава въпроси, когато нещо не е разбрал, то е защото от децата се очаква да говорят само, ако учителят ги прикани. Дори да не е съгласен с указанията, които е получил, не е прието на учител да се противоречи. Той ще чака вечерта да сподели с мен и баща му и ние да преценим дали да поговорим с Вас. Сега той се разкъсва между два свята – две различни културни системи.
И така, уважаеми Учителю, бих искала да Ви представя моя син Денислав, който в края на краищата не е “типично” българско дете. Той носи в себе си културата и мъдростта на много, много поколения и познанията на своите майка и баща, баби, лели и чичовци. Бих искала моето дете да успее в училището и в живота. Не бих искал то да стане неудачник или самотен отшелник, а още по-малко да потъне в наркотици и алкохол, защото се чувства неприет или отпъден. Искам синът ми да се гордее със своето богато наследство и култура, както и да развие необходимите способности за двата свята, в които живеем.
За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на моя син.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.
С топъл поздрав Ви изпращам едно стихотворение на Хелън И. Бъкли, което сякаш е написано за моето момченце.
"МОМЧЕНЦЕТО"
Веднъж едно момченце отишло на училище.
То било съвсем мъничко.
А училището било доста голямо.
Но когато момченцето
открило, че може да стигне до класната стая
през специална врата, която води право там,
то се почувствало щастливо.
И училището вече не му изглеждало
чак толкова голямо.
Една сутрин,
след като момченцето
свикнало да ходи на училище, учителката казала:
„Днес ще нарисуваме картина."
„Чудесно!", помислило си момченцето.
То обичало да рисува.
Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри,
пилета и крави,
влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
„Чакайте! Още е рано да започваме!"
И изчакала всички да се приготвят.
„А сега — казала учителката, —
ще рисуваме цветя."
„Чудесно!", помислило си момченцето,
защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя
с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа."
И нарисувала на черната дъска едно цвете.
То било червено, със зелено стебло.
„Готово, казала учителката.
Сега можете да започнете."
Момченцето погледнало цветето на учителката.
След това погледнало своето.
Неговото цвете му харесвало повече.
Но то не казало това,
просто обърнало листа обратно
и нарисувало цвете като на учителката —
червено, със зелено стебло.
След няколко дни,
когато момченцето отворило
вратата отвън съвсем само,
учителката казала:
„Днес ще моделираме с глина."
„Чудесно!" помислило си момченцето.
То обичало глината.
То можело да направи всичко от глина:
змии и снежни човеци,
слонове и мишки,
коли и камиони.
И започнало да дърпа и да стиска
топката от глина.
Но учителката казала:
„Чакайте! Рано е да започвате!"
и почакала докато всички се приготвят.
„А сега — казала учителката, —
ще моделираме чиния."
„Добре!", помислило си момченцето,
то обичало да моделира чинии
и направило няколко
с различни форми и размери.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа как."
И тя показала как да направят дълбока чиния.
„Готово, казала учителката,
сега можете да започнете."
Момченцето погледнало чинията на учителката
след това и своята.
Неговата му харесала повече.
Но то не казало това,
просто омесило отново глината на голяма топка
и направило чиния, като на учителката.
Една дълбока чиния.
И съвсем скоро
момченцето се научило да чака
и да наблюдава
и да прави всичко също като учителката.
И съвсем скоро
то вече не правело нещата
по свой собствен начин.
Тогава се случило така, че
момченцето и семейството му
се преместили в друга къща,
в друг град,
и момченцето
трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо
от предишното
и нямало врата отвън, която да води
право до класната му стая.
Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала
и да върви по дълъг коридор,
за да стигне до стаята си.
И още първия ден,
когато отишло там, учителката казала:
„Днес ще нарисуваме картина."
„Добре!" помислило си момченцето,
и зачакало учителката
да му каже какво да прави,
но учителката нищо не казала.
Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето,
тя казала: „Не искаш ли да рисуваш?"
„Искам — отвърнало момченцето. -
Какво ще рисуваме?"
„Не зная, преди да си го нарисувал",
казала учителката.
„Как да я нарисувам?", попитало момченцето.
„Ами, както искаш", казала учителката.
„И с какъвто цвят искам ли?",
попитало момченцето.
„Точно така — казала учителката,
ако всички нарисуват едно и също
и използват едни и същи цветове,
как ще разбера кой какво е направил
и коя картина на кого е била?"
„Не зная", казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово,
оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище,
макар да нямало врата
през която да се влиза направо от двора!
Гергана Лесенска
Пише Ви майката на един от Вашите ученици. Бих искала да Ви представя моя син – Денислав. Той е роден и е израснал в Източна Европа, в малка държава, наречена България. Има кестенява коса и кафяви очи. Предполагам, че както и много други деца, дошли от чужбина, той е тих и стеснителен в класната стая. Сега е едва на 6 години и аз наистина не разбирам защо вече сте го определили като “изоставащ ученик”.
Дори и на тази възраст, считам, че той е толкова самостоятелен, колкото и децата, израснали в западното общество, благодарение на английското възпитание на баща му г-н Смит. Денислав спи в отделна стая, откакто навърши 1 година и 3 месеца. Стана батко за първи път, когато беше на 1 година и 5 месеца. Много е грижовен към своите сестрички – защитава по-голямата и забавлява и се грижи за по-малката. Помага много в домашните задължения, сервира и отсервира масата, оправя си леглото, сгъва си много старателно дрехите. Много обича да спортува – играе футбол, плува, кара колело, скутер, скача на батут, учи се да кара ролери, да играе тенис на маса, чака с нетърпение зимата, за да се научи да кара ски. Има изградени хигиенни навици - когато се приберем от разходка веднага отива да измие ръцете си в банята, не забравя да ги измие и преди и след хранене, както и когато е ходил до тоалетната. Вечер се къпе сам в коритото и търка доста усърдно цялото си тяло с гъбата, както и зъбите си с четката. Научен е да пести ресурсите, знае, че има места по света, където децата нямат дори храна и вода. Затова слага на четката паста за зъби колкото грахово зърно, спира крана на водата докато търка зъбите си, слага една капачка пяна за вана в коритото, сипва толкова храна в чинията си, колкото може да изяде.
Лятото ходим на село и там той играе на воля сред природата, видял е много животни, които предполагам децата в Дъблин няма къде да видят, освен в огромната Ви зоологическа градина – крави, коне, кози, кокошки, агнета, прасета - и е научил много за тях. Видял е как се дои крава и е пил домашно мляко, знае как се подквасва прясното мляко, за да се получи кисело. Видял е кокошки да снасят яйца и ги е събирал сам от кокошарника. Видял е лястовички как са си свили гнездо под стрехата и как силният вятър го е бутнал. Видял е как скакалец се опитва да подскача на три крака и е чул как щурецът ни пее песни по цяла нощ. Видял е къде растат и как се отглеждат много плодове и зеленчуци. Брал е смокини от дървото, за да направим сладко. Брал е грозде от асмата и е виждал как се вари ракия – много известна местна спиртна напитка. Късал е домати и краставици от корените, за да направим салата. Виждал е морковите и картофите, че растат под земята. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Може би това Ви кара да си мислите, че моето дете е “изоставащ ученик”.
Детската градина в България започва на 3-годишна възраст. Там децата се учат да уважават учителя, да следват безпрекословно неговите указания и да изпълняват наложените правила. От първия ден децата се оставят сами в градината и не се допуска родителят да прекарва известно време заедно с детето си, нито се толерира да се взима детето на обяд. Счита се, че по този начин детето ще се разлигави и процесът на адаптация ще продължи много по-дълго. Педагозите смятат за нормално децата да плачат, някои и по цял ден. За добри специалисти се считат тези, които са добри хора, а не добри професионалисти. Когато някое дете плаче, защото тъгува за родителите си, не се толерира да се успокоява, а се приканват останалите деца да му се присмиват какво е “бебе”, за да се засрами. Не се допуска да се носят играчки или друга вещ от вкъщи, които да са поне някаква утеха за детето в непознатата среда, за да не възникват конфронтации, целта е да се поддържа хармония в ситуациите. Хармонията се постига чрез равенство, а не чрез справедливост. Процесът е ориентиран към програмата и правилата, а не към особеностите, предпочитанията и чувствата на отделното дете. Ако детето не желае да изяде всичко на обяд, това му се отразява негативно и предизвиква гнева на лелите и учителите. Да пие много вода също не се препоръчва – може да се намокри и трябва да се преоблича после и така създава постоянно работа на обслужващия персонал. А също така и по-често ще ходи до тоалетна. Особено лошо е, ако в интервала от време, определен за сън, пожелае да отиде до тоалетна. Счита се, че по този начин показва неуважение към останалите, защото шуми и им пречи да си почиват. Ако не му е разрешено да отиде до тоалетна, детето е длъжно да се стиска. Ако се изпусне, вината си е изцяло на детето.
По време на учебните занимания се търси единственият верен отговор. Не може детето да оцвети небето зелено, защото кой е виждал такова небе?! Не може да нарисува каквото иска, а това, което му се казва и то точно както му се казва. Ако някоя част от материала е усвоил у дома и след това имат подобни занимания в градината, от него се очаква да си премълчи и да покаже скромност, а не да се себеизтъква. Като знаете всичко това, може би ще разберете защо той усвоява бавно Вашите методи в класната стая. Моля Ви бъдете търпелив към него! Ще му отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за него неща.
Денислав не е “културноощетен”, той просто е “културноразличен”. Ако не общува с всички деца в класи Ви, то е защото в България дружбата и приятелството се развиват бавно, но за цял живот. Известни наши поговорки са “Който е приятел на всички, не е приятел на никого”, “По-добре един верен приятел, отколкото десет фалшиви”. Ако го попитате за личното му мнение по даден въпрос, той вероятно ще мълчи, защото в България е научен, че то не се насърчава. Би ви отговорил, ако знае какъв “верен” отговор очаквате от него. Защото е поощряван досега за точност, за единствен правилен отговор, свикнал е да научава абсолютни истини. Може би все още не е разбрал, че приемате отговор “не зная” и че бихте му обяснили на разбираем език това, което му е неясно. Сигурно ще се съгласите с мен, че всички тези влияние взети заедно го правят някак тих и стеснителен в клас.
Докато Вие се опитвате да му предадете новите си методи и очаквате да експериментира, той може би не предприема нищо, защото в моята култура от малки децата се приучават да правят това, което им се казва. Не се гледа с добро око на самоинициативите и нестандартното поведение, децата чакат учителят да даде насоки, които да следват. Ако не задава въпроси, когато нещо не е разбрал, то е защото от децата се очаква да говорят само, ако учителят ги прикани. Дори да не е съгласен с указанията, които е получил, не е прието на учител да се противоречи. Той ще чака вечерта да сподели с мен и баща му и ние да преценим дали да поговорим с Вас. Сега той се разкъсва между два свята – две различни културни системи.
И така, уважаеми Учителю, бих искала да Ви представя моя син Денислав, който в края на краищата не е “типично” българско дете. Той носи в себе си културата и мъдростта на много, много поколения и познанията на своите майка и баща, баби, лели и чичовци. Бих искала моето дете да успее в училището и в живота. Не бих искал то да стане неудачник или самотен отшелник, а още по-малко да потъне в наркотици и алкохол, защото се чувства неприет или отпъден. Искам синът ми да се гордее със своето богато наследство и култура, както и да развие необходимите способности за двата свята, в които живеем.
За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на моя син.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.
С топъл поздрав Ви изпращам едно стихотворение на Хелън И. Бъкли, което сякаш е написано за моето момченце.
"МОМЧЕНЦЕТО"
Веднъж едно момченце отишло на училище.
То било съвсем мъничко.
А училището било доста голямо.
Но когато момченцето
открило, че може да стигне до класната стая
през специална врата, която води право там,
то се почувствало щастливо.
И училището вече не му изглеждало
чак толкова голямо.
Една сутрин,
след като момченцето
свикнало да ходи на училище, учителката казала:
„Днес ще нарисуваме картина."
„Чудесно!", помислило си момченцето.
То обичало да рисува.
Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри,
пилета и крави,
влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
„Чакайте! Още е рано да започваме!"
И изчакала всички да се приготвят.
„А сега — казала учителката, —
ще рисуваме цветя."
„Чудесно!", помислило си момченцето,
защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя
с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа."
И нарисувала на черната дъска едно цвете.
То било червено, със зелено стебло.
„Готово, казала учителката.
Сега можете да започнете."
Момченцето погледнало цветето на учителката.
След това погледнало своето.
Неговото цвете му харесвало повече.
Но то не казало това,
просто обърнало листа обратно
и нарисувало цвете като на учителката —
червено, със зелено стебло.
След няколко дни,
когато момченцето отворило
вратата отвън съвсем само,
учителката казала:
„Днес ще моделираме с глина."
„Чудесно!" помислило си момченцето.
То обичало глината.
То можело да направи всичко от глина:
змии и снежни човеци,
слонове и мишки,
коли и камиони.
И започнало да дърпа и да стиска
топката от глина.
Но учителката казала:
„Чакайте! Рано е да започвате!"
и почакала докато всички се приготвят.
„А сега — казала учителката, —
ще моделираме чиния."
„Добре!", помислило си момченцето,
то обичало да моделира чинии
и направило няколко
с различни форми и размери.
Но учителката казала:
„Чакайте! Аз ще ви покажа как."
И тя показала как да направят дълбока чиния.
„Готово, казала учителката,
сега можете да започнете."
Момченцето погледнало чинията на учителката
след това и своята.
Неговата му харесала повече.
Но то не казало това,
просто омесило отново глината на голяма топка
и направило чиния, като на учителката.
Една дълбока чиния.
И съвсем скоро
момченцето се научило да чака
и да наблюдава
и да прави всичко също като учителката.
И съвсем скоро
то вече не правело нещата
по свой собствен начин.
Тогава се случило така, че
момченцето и семейството му
се преместили в друга къща,
в друг град,
и момченцето
трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо
от предишното
и нямало врата отвън, която да води
право до класната му стая.
Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала
и да върви по дълъг коридор,
за да стигне до стаята си.
И още първия ден,
когато отишло там, учителката казала:
„Днес ще нарисуваме картина."
„Добре!" помислило си момченцето,
и зачакало учителката
да му каже какво да прави,
но учителката нищо не казала.
Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето,
тя казала: „Не искаш ли да рисуваш?"
„Искам — отвърнало момченцето. -
Какво ще рисуваме?"
„Не зная, преди да си го нарисувал",
казала учителката.
„Как да я нарисувам?", попитало момченцето.
„Ами, както искаш", казала учителката.
„И с какъвто цвят искам ли?",
попитало момченцето.
„Точно така — казала учителката,
ако всички нарисуват едно и също
и използват едни и същи цветове,
как ще разбера кой какво е направил
и коя картина на кого е била?"
„Не зная", казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово,
оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище,
макар да нямало врата
през която да се влиза направо от двора!
Гергана Лесенска
Вариант № 12 на писмото на индианеца
Писмо на майка на дете българче в училище в Уелс
Уважаеми учителю,
Бих искала да ви представя моята дъщеря Ема.
Вие вероятно бихте я нарекли типично дете от страна от източна Европа – невъзпитано. Тя е родена и израснала в България, малка държава, която не е много популярна в света, но с много древна и богата история, дружелюбно, пъстро население и изключителна природа. Ема има руса коса, пъстри очи и бяло лице. Както и много други български деца тя е жизнерадостна и общителна, дори прекалено бъбрива, което може би пречи понякога в класната стая. Сега е едва на пет години и аз наистина не разбирам защо вече сте я определили като “твърде своенравна ученичка”.
Дори и на тази възраст, тя знае и е преживяла много на пръв поглед обикновени неща, които са по една или друга причина неизвестни и непознати в Западното общество.
До момента, Ема прекарваше времето си постоянно с мен, баща й или с нейните баби и дядовци. Ходехме заедно сред природата, на планина, на море, а в останалото време беше на село, при баба и дядо, където безгрижно играеше по цял ден или се въртеше около възрастните, наблюдавайки и попивайки всяко действие и дума. За моя изненада, въпреки нейната крехка възраст, често ме е впечатлявала силно с реакциите си като на възрастен човек или пък с нестихващото любопитство и интерес към недотам детски занимания, наред с игрите типични за всяко дете. Виждаше и се радваше на множество животни, които в България са навсякъде около нас, а не само в зоологическата градина. Наблюдаваше отглеждането и се наслаждаваше на домашни плодове и зеленчуци, които имаме в градината. На село, пък и в града тя общуваше с хора от всякакви възрасти, като от всеки „вземаше” това, което й беше необходимо, слушаше с интерес разказите ни за нашето детство и това на баба си и дядо си. България е страна с доста „шарена” история и поради една или друга причина детството на всяко едно поколение се е различавало силно от детството на следващото. Като започнем от това, че бабите и дядовците ни не са и чували за телевизор, когато са били деца, преминем през това, че по времето на моето детство обикновения телефон беше лукс, а за компютър не бях и чувала. А сега всички „глезотии” на съвременния свят са достъпни за всеки от малкото дете до възрастния човек – това прави детството на днешните деца не съвсем детство, както аз го разбирам. Тези разлики водят до коренно различни занимания на поколенията, които пък ги научават да се справят с много неща сами и да не ги е страх да общуват. Цялата тази информация и нашето обкръжение явно караха Ема, на тази крехка възраст, да осмисли много неща и най-вече да разбере, колко важно е да общуваш и да бъдеш приятел с всички около теб, дори и с възрастните.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо тя иска да граби с пълни шепи и да получава максимално много от вниманието на всички около нея във времето прекарвано в училище. Децата в Уелс предполагам са малко по-затворени и по-умерени в изразяване на своите чувства. Моля Ви бъдете търпелив към Ема! Това, че е емоционална и твърде темпераментна, не е защото иска да бойкотира учебния процес, а просто защото подхожда с прекрасната детска нетърпеливост и интерес към заобикалящия ги свят, иска да порасне бързо. Ще й отнеме известно време да се адаптира към вашата култура и да научи нови за нея неща, както и да се научи да сдържа емоциите си и да знае кога е уместно да ги показва и кога не.
Ема не е “невъзпитана”, тя просто е “твърде емоционална”.
Ако я попитате за различните видове животни, тя ще може да ги изброи и опише подробно и почти театрално, защото ги е виждала и е живяла сред тях, дори и диви животни. Ако я попитате откъде идват зеленчуците и плодовете, тя ще ви обясни, даже ще иска да ви заведе в градината на село, за да ви ги покаже и да ви почерпи.
За жалост все по-често децата от чужбина, с които съм се срещала в България, не са виждали магаре да пасе на полето; или пък крава или кон, да не говорим за овце или кози…Не са опитвали домати от градината на баба, а родителите им купуват „био” от магазина или пазара. Но Учителю надписът „био” никога няма да направи вкусът същия, така както да видиш едно помръкнало и пречупено дете, което гледа зомбирано в дигиталния екран на компютъра няма да те накара да се усмихнеш с умиление, така като ме кара да се усмихвам скачащата и крещяща от радост Ема.
Докато Вие се опитвате да й предадете новите си методи, тя може би се върти и закача съучениците си като им показва какви звуци издават магарето или пък коня, а дори и елена в гората. Това е така, защото тя е научена да обича природата и иска да накара децата около себе си също да я заобичат, да искат да играят навън с нея, а не да стоят пред компютъра. За нея е наистина трудно да се пренесе в класната стая и да стои мирно, докато навън всичко е окъпано в злато и тя знае, колко е красиво и вълнуващо сега на язовира, където ходим на палатки и иска да разкаже на всички съученици, да ги накара да поискат да дойдат с нас догодина. И така, уважаеми Учителю, бих искала да Ви представя моята малка дъщеря Ема, която в края на краищата не е “типично” дете от страна от източна Европа. Тя носи в себе си културата и мъдростта на различни поколения и познанията на своите майка, баби, дядовци, баща. Бих искала моето дете да успее в училището и в живота, но и да носи в себе си живеца, характерен за децата. Не бих искала тя да стане затворена или отчуждена от света, а още по малко да потъне в наркотици и алкохол, защото вече е презадоволена от всичко, което и поднася съвременния дигитален свят. Искам дъщеря ми да се гордее със своята невероятно красива родина и култура, както и да развие необходимите способности за двата свята, в които живеем.
За да се случи това, ще имам нужда най-вече от Вашата помощ учителю! Защото времето, което занапред тя ще прекарва в училище с Вас и съучениците си, ще бъде почти толкова, колкото ще бъде и със семейството си. Ще бъде изцяло от нейна полза да вземе най-доброто и от двата свята – вкъщи и навън. Ще бъда изцяло насреща, за да й помогна да го направи, но Ви моля и за Вашето търпение и съдействие.
Вие ще бъдете нейния родител, когато мен ме няма до нея, всичко на което я научите ще я доизгради като зряла личност, за да „плува във водите” на живота. Надявам се, че това на което сме я научили до момента, за което сега Ви разказах, ще бъде повече от нейна полза, отколкото в нейна вреда. Надявам се и че сега ще Ви бъде по-лесно да използвате нейните качества така, че да бъдат полезни и за нейните съученици, тъй като за жалост децата все по-отрано порастват и се отчуждават в днешни дни, липсва им истинско общуване. Дано българската неподправена сърдечност и позитивизъм да помогнат, вместо да вредят на климата и дисциплината в класната стая оттук нататък!
Изготвил: Розалия Христова
Уважаеми учителю,
Бих искала да ви представя моята дъщеря Ема.
Вие вероятно бихте я нарекли типично дете от страна от източна Европа – невъзпитано. Тя е родена и израснала в България, малка държава, която не е много популярна в света, но с много древна и богата история, дружелюбно, пъстро население и изключителна природа. Ема има руса коса, пъстри очи и бяло лице. Както и много други български деца тя е жизнерадостна и общителна, дори прекалено бъбрива, което може би пречи понякога в класната стая. Сега е едва на пет години и аз наистина не разбирам защо вече сте я определили като “твърде своенравна ученичка”.
Дори и на тази възраст, тя знае и е преживяла много на пръв поглед обикновени неща, които са по една или друга причина неизвестни и непознати в Западното общество.
До момента, Ема прекарваше времето си постоянно с мен, баща й или с нейните баби и дядовци. Ходехме заедно сред природата, на планина, на море, а в останалото време беше на село, при баба и дядо, където безгрижно играеше по цял ден или се въртеше около възрастните, наблюдавайки и попивайки всяко действие и дума. За моя изненада, въпреки нейната крехка възраст, често ме е впечатлявала силно с реакциите си като на възрастен човек или пък с нестихващото любопитство и интерес към недотам детски занимания, наред с игрите типични за всяко дете. Виждаше и се радваше на множество животни, които в България са навсякъде около нас, а не само в зоологическата градина. Наблюдаваше отглеждането и се наслаждаваше на домашни плодове и зеленчуци, които имаме в градината. На село, пък и в града тя общуваше с хора от всякакви възрасти, като от всеки „вземаше” това, което й беше необходимо, слушаше с интерес разказите ни за нашето детство и това на баба си и дядо си. България е страна с доста „шарена” история и поради една или друга причина детството на всяко едно поколение се е различавало силно от детството на следващото. Като започнем от това, че бабите и дядовците ни не са и чували за телевизор, когато са били деца, преминем през това, че по времето на моето детство обикновения телефон беше лукс, а за компютър не бях и чувала. А сега всички „глезотии” на съвременния свят са достъпни за всеки от малкото дете до възрастния човек – това прави детството на днешните деца не съвсем детство, както аз го разбирам. Тези разлики водят до коренно различни занимания на поколенията, които пък ги научават да се справят с много неща сами и да не ги е страх да общуват. Цялата тази информация и нашето обкръжение явно караха Ема, на тази крехка възраст, да осмисли много неща и най-вече да разбере, колко важно е да общуваш и да бъдеш приятел с всички около теб, дори и с възрастните.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо тя иска да граби с пълни шепи и да получава максимално много от вниманието на всички около нея във времето прекарвано в училище. Децата в Уелс предполагам са малко по-затворени и по-умерени в изразяване на своите чувства. Моля Ви бъдете търпелив към Ема! Това, че е емоционална и твърде темпераментна, не е защото иска да бойкотира учебния процес, а просто защото подхожда с прекрасната детска нетърпеливост и интерес към заобикалящия ги свят, иска да порасне бързо. Ще й отнеме известно време да се адаптира към вашата култура и да научи нови за нея неща, както и да се научи да сдържа емоциите си и да знае кога е уместно да ги показва и кога не.
Ема не е “невъзпитана”, тя просто е “твърде емоционална”.
Ако я попитате за различните видове животни, тя ще може да ги изброи и опише подробно и почти театрално, защото ги е виждала и е живяла сред тях, дори и диви животни. Ако я попитате откъде идват зеленчуците и плодовете, тя ще ви обясни, даже ще иска да ви заведе в градината на село, за да ви ги покаже и да ви почерпи.
За жалост все по-често децата от чужбина, с които съм се срещала в България, не са виждали магаре да пасе на полето; или пък крава или кон, да не говорим за овце или кози…Не са опитвали домати от градината на баба, а родителите им купуват „био” от магазина или пазара. Но Учителю надписът „био” никога няма да направи вкусът същия, така както да видиш едно помръкнало и пречупено дете, което гледа зомбирано в дигиталния екран на компютъра няма да те накара да се усмихнеш с умиление, така като ме кара да се усмихвам скачащата и крещяща от радост Ема.
Докато Вие се опитвате да й предадете новите си методи, тя може би се върти и закача съучениците си като им показва какви звуци издават магарето или пък коня, а дори и елена в гората. Това е така, защото тя е научена да обича природата и иска да накара децата около себе си също да я заобичат, да искат да играят навън с нея, а не да стоят пред компютъра. За нея е наистина трудно да се пренесе в класната стая и да стои мирно, докато навън всичко е окъпано в злато и тя знае, колко е красиво и вълнуващо сега на язовира, където ходим на палатки и иска да разкаже на всички съученици, да ги накара да поискат да дойдат с нас догодина. И така, уважаеми Учителю, бих искала да Ви представя моята малка дъщеря Ема, която в края на краищата не е “типично” дете от страна от източна Европа. Тя носи в себе си културата и мъдростта на различни поколения и познанията на своите майка, баби, дядовци, баща. Бих искала моето дете да успее в училището и в живота, но и да носи в себе си живеца, характерен за децата. Не бих искала тя да стане затворена или отчуждена от света, а още по малко да потъне в наркотици и алкохол, защото вече е презадоволена от всичко, което и поднася съвременния дигитален свят. Искам дъщеря ми да се гордее със своята невероятно красива родина и култура, както и да развие необходимите способности за двата свята, в които живеем.
За да се случи това, ще имам нужда най-вече от Вашата помощ учителю! Защото времето, което занапред тя ще прекарва в училище с Вас и съучениците си, ще бъде почти толкова, колкото ще бъде и със семейството си. Ще бъде изцяло от нейна полза да вземе най-доброто и от двата свята – вкъщи и навън. Ще бъда изцяло насреща, за да й помогна да го направи, но Ви моля и за Вашето търпение и съдействие.
Вие ще бъдете нейния родител, когато мен ме няма до нея, всичко на което я научите ще я доизгради като зряла личност, за да „плува във водите” на живота. Надявам се, че това на което сме я научили до момента, за което сега Ви разказах, ще бъде повече от нейна полза, отколкото в нейна вреда. Надявам се и че сега ще Ви бъде по-лесно да използвате нейните качества така, че да бъдат полезни и за нейните съученици, тъй като за жалост децата все по-отрано порастват и се отчуждават в днешни дни, липсва им истинско общуване. Дано българската неподправена сърдечност и позитивизъм да помогнат, вместо да вредят на климата и дисциплината в класната стая оттук нататък!
Изготвил: Розалия Христова
Абонамент за:
Публикации (Atom)