Вариант № 16 на писмото на индианеца

Писмо от майка рускиня, женена за българин, чието дете учи в Китай

Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя дъщеря си – Екатерина. Това е европейското име на момичето, което познавате като Кайдзя.
За Вас тя вероятно е типичното западно дете – бяла, светлокоса, с големи очи, твърде различна в реакциите си от децата, с които сте свикнали да работите. Като повечето западни деца, попаднали в класната стая в Китай, Екатерина трудно се вписва в учебната среда. Рядко общува със съучениците си. За учителите и китайските си връстници, свикнали на определен ред и дисциплина, тя е твърде невъздържана, шумна, спонтанна в отговорите си, вечно задаваща неподходящи въпроси и изоставаща с учебния материал. Едва на 7 години, вече е определяна като „лош ученик”.
Макар да е само на 7 години, Екатерина е преминала през много повече обучения от съучениците си. Като дете от смесен брак, тя познава две различни култури – моята – руската и тази на баща си - българската. Отраснала е с песните, приказките и езика на Русия и България. Получила е знания за света така, както европейците го виждат. Учила се е на числата и знаците за тях от бабите си, затова, когато иска да покаже 5, вдига 5 пръста, не свива ръка в юмрук. Тя е темпераментно дете, носещо в себе си по малко от руската душа, балканската кръв и европейския светоглед. Живяла е на различни места, срещала се е с различни хора. Животът в Китай е поредното ново нещо. Свикнала е да бъде любопитна и отворена за света покрай нея – затова е много по-шумна в клас, затова задава много повече въпроси. Тя разбира дисциплината и послушанието по друг начин. Екатерина е израснала в среда, където да бъдеш самостоятелен, да търсиш и да откриваш е високо ценено, затова често негодува, когато бива поучавана от учителите и възрастните. Затова понякога остро приема официалните училищни заповеди да се облича по-дебело, да пие гореща вода, да изчаква възрастните да изберат вместо нея, да предаде джобните си на класния. Уважаеми учителю, когато преподавате урок и тя Ви пита „А защо е така?” или „Защо се прави това?”, Екатерина не иска да покаже неуважение или да Ви оскърби, а просто търси причините и мотивите. Като носители на култури, в които важното при ученето е да разбереш принципа, а не да запомниш и възпроизведеш цялата информация, ние очакваме от нея точно това. Да, тя едва ли ще постигне резултатите на китайските си съученици – да наизустява само за час уроците без грешка, да дава отговор на задачите, още преди да е започнала да ги решава, но ще Ви бъдем благодарни, ако с Ваша помощ запази любознателността си и продължи да търси. Да, тя не може да изпише с йероглифи името си, но може да го каже на няколко езика. Може би не е достатъчно търпелива да пише с часове един йероглиф, докато постигне съвършенство, но е любопитна и с удоволствие ще научи историята му. И не приемайте като незнание, когато Ви каже, че Нова година настъпва на 1 януари, че има две Коледи – на 25 декември и на 6 януари или че самата тя е на 6 години и е зодия лъв, а не кон. За нея, като европейка, Нова година наистина настъпва на 1 януари. В нашето семейство празнуваме две Коледи – според българската традиция на 25 декември, а според руската на 6 януари. И, да, за нас тя наистина е на 6 години, защото броим възрастта от деня, в който се е родила. Тя възприема себе се като лъв, а не като кон, според западния зодиак.
За Екатерина животът в Китай е нов етап и тя има нужда от време да свикне със средата, да осмисли новата култура, новите ценности и да ги пречупи през себе си. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Човек не може, а и не трябва изведнъж да възприеме напълно другата култура и да се откаже от себе си. Може би това Ви кара да си мислите, че моето дете е “лош ученик”.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо Екатерина нарушава спокойствието и реда в класната стая, защо показва лоши резултати, когато я изпитвате. Моля Ви бъдете търпелив към нея! Ще й отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за нея неща.
Екатерина е “културно различна” и това не трябва да е повод да бъде възприемана като „некултурна” .
Сигурно ще се съгласите с мен, че сблъсъкът на толкова култури, запознанството със съучениците, за които тя е „новата” и „различната”, я правят шумна, невъздържана и понякога необщителна в клас.
Докато Вие се опитвате да я накарате да запомни наизуст отговорите на задачата, тя може би гледа привидно безцелно нанякъде, а се опитва да я реши наум. Докато давате инструкции на децата какво трябва да правят в свободното си време, тя може би мечтае да прекара това свободно време навън в игри с приятелите си, от които я отделя огромно разстояние. Сега тя се разкъсва между различните култури и светове, на които принадлежи и повече от всичко има нужда от подкрепа и разбиране.
Уважаеми учителю, мечтая детето ми да стане успешна личност, която да се чувства добре навсякъде по света. Искам да бъде добра ученичка, не според европейските или китайските критерии, а според своите нужди. Не искам да бъде отхвърляна или да приеме етикета „лош ученик”, което да я превърне в отшелник. Не искам да изгуби способността и желанието да задава въпроси „Защо?”, „Как? ” и „От къде?”. Искам да съхрани и да бъде носител на най-доброто от всички култури, с които се срещне. Искам да бъде приспособима и да се чувства на мястото си във всеки от световете, на които принадлежи. За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на дъщеря ми.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.

Елица Миланова