Писмото на един индиански баща до учителя на неговото индианско дете
Писмото е написано от Робърт Лейк, професор в училището в Спокейн, Вашингтон, САЩ. Авторът е индианец по рождение, израснал в племето Чероки.
Уважаеми учителю,
Бих искал да ви представя моя син Вълкът – Вятър.
Вие вероятно бихте го нарекли типично индианско дете. Той е роден и израснал в резерват. Има черна коса, кафяви очи и лице с цвят на маслина. Както и много други индиански деца той е тих и стеснителен в класната стая. Сега е едва на 5 години и аз наистина не разбирам защо вече сте го определили като “изоставащ ученик”.
Дори и на тази възраст, той вече е преминал през много повече обучения, от колкото неговите връстници в Западното общество. Вълкът – Вятър бе постоянно със своята майка и я придружаваше навсякъде. Ходеше заедно с нея на брега на океана на изгрев слънце, когато тя изричаше своите молитви. Придружаваше своите чичовци по време на риболова и слушаше възрастните, докато разказваха племенните легенди за възникването на света. Присъствал е на свещенния танц на Бялата Сърна на своето племе и е много добре запознат с различни култури и вярвания. Имал е хиляди възможности да наблюдава мен, своите вуйчовци и магьосника на племето как събират различни по цвят пера и пеят песни докато се приготвят за свещенни танци и ритуали. Вълкът – Вятър е лекуван по двадесет различни начина от племенни лекари от Аляска до Аризона и в Ню Йорк до Калифорния. Участвал е в повече от двадесет свещенни ритуала за очистване на разума, душата и тялото и е общувал с хора, които изповядват различни религии – Протестанти, Католици, Будисти, и Ламаисти. Както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания. Може би това Ви кара да си мислите, че моето индианско дете е “изоставащ ученик”.
Неговата майка, а също и лелите му са го учели да смята и да познава числата докато подбират различни материали, необходими за направата на кошниците на племето.Той научи първите си числа, докато помагаше на мен, своя баща, да подготвям камъните за специалните церемонии – седем камъка за Лечителска Церемония и тринадесет за Церемонията на Слънцето.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо той усвоява бавно Вашите методи в класната стая. Моля Ви бъдете търпелив към него! Ще му отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за него неща.
Вълкът – Вятърът не е “културно ощетен”, той просто е “културно различен”.
Ако го попитате колко месеца има в една година, той вероятно ще Ви каже 13. Това е така, защото хората в нашето племе са го учили, че в една година има 13 пълни луни.
За него може би е трудно да напише името си на къс хартия, но той може да го произнесе на няколко различни индиански диалекта. Сигурно ще се съгласите с мен, че всички тези влияние взети заедно го правят някак тих и стеснителен в клас.
Докато Вие се опитвате да му предадете новите си методи, той може би гледа замечтано през прозореца. Това е така, защото той е научен да наблюдава и изучава промените в природата. За него е наистина трудно да се пренесе в класната стая докато листата се осветяват в ярки цветове, а птиците отлитат на юг. Той инстиктивно знае, че по това време на годината би трябвало да е със своето племе на полето. Сега той се разкъсва между два свята – две различни културни системи.
И така, уважаеми Учителю, бих искал да Ви представя моя син Вълкът – Вятър, който в края на краищата не е “типично” индианско дете. Той носи в себе си културата и мъдростта на много, много поколения и познанията на своите майка, баба, баща и магосниците на своето племе. Бих искал моето дете да успее в училището и в живота. Не бих искал то да стане неудачник или самотен отшелник, а още по малко да потъне в наркотици и алкохол, защото се чуства неприет или отпъден. Искам синът ми да се гордее със своето богато наследство и култура, както и да развие необходимите способности за двата свята, в които живеем.
За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на моя син.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар