Писмо на майка на дете българче в училище в Уелс
Уважаеми учителю,
Бих искала да ви представя моята дъщеря Ема.
Вие вероятно бихте я нарекли типично дете от страна от източна Европа – невъзпитано. Тя е родена и израснала в България, малка държава, която не е много популярна в света, но с много древна и богата история, дружелюбно, пъстро население и изключителна природа. Ема има руса коса, пъстри очи и бяло лице. Както и много други български деца тя е жизнерадостна и общителна, дори прекалено бъбрива, което може би пречи понякога в класната стая. Сега е едва на пет години и аз наистина не разбирам защо вече сте я определили като “твърде своенравна ученичка”.
Дори и на тази възраст, тя знае и е преживяла много на пръв поглед обикновени неща, които са по една или друга причина неизвестни и непознати в Западното общество.
До момента, Ема прекарваше времето си постоянно с мен, баща й или с нейните баби и дядовци. Ходехме заедно сред природата, на планина, на море, а в останалото време беше на село, при баба и дядо, където безгрижно играеше по цял ден или се въртеше около възрастните, наблюдавайки и попивайки всяко действие и дума. За моя изненада, въпреки нейната крехка възраст, често ме е впечатлявала силно с реакциите си като на възрастен човек или пък с нестихващото любопитство и интерес към недотам детски занимания, наред с игрите типични за всяко дете. Виждаше и се радваше на множество животни, които в България са навсякъде около нас, а не само в зоологическата градина. Наблюдаваше отглеждането и се наслаждаваше на домашни плодове и зеленчуци, които имаме в градината. На село, пък и в града тя общуваше с хора от всякакви възрасти, като от всеки „вземаше” това, което й беше необходимо, слушаше с интерес разказите ни за нашето детство и това на баба си и дядо си. България е страна с доста „шарена” история и поради една или друга причина детството на всяко едно поколение се е различавало силно от детството на следващото. Като започнем от това, че бабите и дядовците ни не са и чували за телевизор, когато са били деца, преминем през това, че по времето на моето детство обикновения телефон беше лукс, а за компютър не бях и чувала. А сега всички „глезотии” на съвременния свят са достъпни за всеки от малкото дете до възрастния човек – това прави детството на днешните деца не съвсем детство, както аз го разбирам. Тези разлики водят до коренно различни занимания на поколенията, които пък ги научават да се справят с много неща сами и да не ги е страх да общуват. Цялата тази информация и нашето обкръжение явно караха Ема, на тази крехка възраст, да осмисли много неща и най-вече да разбере, колко важно е да общуваш и да бъдеш приятел с всички около теб, дори и с възрастните.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо тя иска да граби с пълни шепи и да получава максимално много от вниманието на всички около нея във времето прекарвано в училище. Децата в Уелс предполагам са малко по-затворени и по-умерени в изразяване на своите чувства. Моля Ви бъдете търпелив към Ема! Това, че е емоционална и твърде темпераментна, не е защото иска да бойкотира учебния процес, а просто защото подхожда с прекрасната детска нетърпеливост и интерес към заобикалящия ги свят, иска да порасне бързо. Ще й отнеме известно време да се адаптира към вашата култура и да научи нови за нея неща, както и да се научи да сдържа емоциите си и да знае кога е уместно да ги показва и кога не.
Ема не е “невъзпитана”, тя просто е “твърде емоционална”.
Ако я попитате за различните видове животни, тя ще може да ги изброи и опише подробно и почти театрално, защото ги е виждала и е живяла сред тях, дори и диви животни. Ако я попитате откъде идват зеленчуците и плодовете, тя ще ви обясни, даже ще иска да ви заведе в градината на село, за да ви ги покаже и да ви почерпи.
За жалост все по-често децата от чужбина, с които съм се срещала в България, не са виждали магаре да пасе на полето; или пък крава или кон, да не говорим за овце или кози…Не са опитвали домати от градината на баба, а родителите им купуват „био” от магазина или пазара. Но Учителю надписът „био” никога няма да направи вкусът същия, така както да видиш едно помръкнало и пречупено дете, което гледа зомбирано в дигиталния екран на компютъра няма да те накара да се усмихнеш с умиление, така като ме кара да се усмихвам скачащата и крещяща от радост Ема.
Докато Вие се опитвате да й предадете новите си методи, тя може би се върти и закача съучениците си като им показва какви звуци издават магарето или пък коня, а дори и елена в гората. Това е така, защото тя е научена да обича природата и иска да накара децата около себе си също да я заобичат, да искат да играят навън с нея, а не да стоят пред компютъра. За нея е наистина трудно да се пренесе в класната стая и да стои мирно, докато навън всичко е окъпано в злато и тя знае, колко е красиво и вълнуващо сега на язовира, където ходим на палатки и иска да разкаже на всички съученици, да ги накара да поискат да дойдат с нас догодина. И така, уважаеми Учителю, бих искала да Ви представя моята малка дъщеря Ема, която в края на краищата не е “типично” дете от страна от източна Европа. Тя носи в себе си културата и мъдростта на различни поколения и познанията на своите майка, баби, дядовци, баща. Бих искала моето дете да успее в училището и в живота, но и да носи в себе си живеца, характерен за децата. Не бих искала тя да стане затворена или отчуждена от света, а още по малко да потъне в наркотици и алкохол, защото вече е презадоволена от всичко, което и поднася съвременния дигитален свят. Искам дъщеря ми да се гордее със своята невероятно красива родина и култура, както и да развие необходимите способности за двата свята, в които живеем.
За да се случи това, ще имам нужда най-вече от Вашата помощ учителю! Защото времето, което занапред тя ще прекарва в училище с Вас и съучениците си, ще бъде почти толкова, колкото ще бъде и със семейството си. Ще бъде изцяло от нейна полза да вземе най-доброто и от двата свята – вкъщи и навън. Ще бъда изцяло насреща, за да й помогна да го направи, но Ви моля и за Вашето търпение и съдействие.
Вие ще бъдете нейния родител, когато мен ме няма до нея, всичко на което я научите ще я доизгради като зряла личност, за да „плува във водите” на живота. Надявам се, че това на което сме я научили до момента, за което сега Ви разказах, ще бъде повече от нейна полза, отколкото в нейна вреда. Надявам се и че сега ще Ви бъде по-лесно да използвате нейните качества така, че да бъдат полезни и за нейните съученици, тъй като за жалост децата все по-отрано порастват и се отчуждават в днешни дни, липсва им истинско общуване. Дано българската неподправена сърдечност и позитивизъм да помогнат, вместо да вредят на климата и дисциплината в класната стая оттук нататък!
Изготвил: Розалия Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар