Писмото на една майка българка, която е живяла в САЩ, но се е преместила в Мадрид към учителя на детето й.
Уважаеми учителю,
Вече познавате сина ми Теодор, но аз бих искала да Ви разкажа малко повече за него. За Вас вероятно той е просто един чужденец, дошъл да учи в Мадрид, но за мен – това е детето ми, което искам да се превърне в един добър и достоен човек.
Той е роден в България, но израстна в САЩ. Има бяло лице, кестенява коса и черни очи. Както повечето южняшки деца, той е темпераментен, но животът в Щатите го научи да сдържа емоциите си и да бъде по-делови. Въпреки това, той е едно будно дете и за десетте си години е много общителен и любознателен. Не мисля, че определенията „многознайко” и „трудно вписващ се в клас”, както Вие твърдите, са характерни за него.
Досега в училище Теодор беше свикнал да говори свободно в час и да поема инициатива. За него е напълно нормално да има мнение по даден въпрос, без да бъде попитан за това. Има собствена позиция, но е отворен да чуе и друго мнение, особено на учителя. Уважава по-възрастните хора, но в разговор ги приема като равни. Знае, че всеки човек се учи, докато е жив и винаги е възможно един преподавател да научи нещо ново от учениците си, така както те се учат от него непрестанно. За това, ако понякога той Ви противоречи или иска думата без Вие да му да я давате, то това е, защото той цени равнопоставеността с възрастните и търси диалог.
Точно, както Вие испанците, така и ние българите почитаме традициите си и мислим, че семейството и приятелите са много важни и винаги търсим подкрепа в тях. Старая се да предам тази култура и на сина си. Мисля, че той трябва да цени близките си, да общува с тях, да им помага. Само, че не на всяка цена. Ако някой някога го обиди или пък се опитва да издевателства върху него, искам детето ми да може да защити собствените си интереси, дори и това да означава да си развали отношенията си с този човек. Теодор е емоционално и чувствително момче. Винаги влиза в положение в общуването си с другите деца. Смее се, плаче, радва се, тъгува – все обичайни неща за едно дете, особено от Южна Европа. Но заедно с това не се оставя да бъде тъпкан и мачкан. Понякога се налага да сдържа емоциите си, за да подходи разумно. Той се справя добре в групови занимания, но факт е, че е индивидуалист и иска да се отличи от останалите. Винаги се съревновава в училище и цели да бъде сред най-добрите.
Макар и расъл в българско семейство и възпитаван по по-консервативен начин от американския, Теодор много бързо и лесно възприе техния модел на общуване и твърдо го следва. Като негова майка, аз плътно заставам зад избора на детето си да изразява мнението си свободно и да отстоява позицията си. Разбира се, възпитавам го на това, че е важно да изслушва околните, че не бива да ги прекъсва и че в общия случай учителите знаят повече от него и за това са „сложени” там в училище, за да го научат на нещо. Той се изказва точно и ясно, за да бъде разбран и да не губи времето на останалите като „разтяга локуми”. Мисля, че съм успяла да науча детето си да се изразява и да възприема. Очаквам, че той ще придобива не само знания по различните дисциплини, но и ще продължава да се учи да мисли, да взема сам решения, да избира и да се самоконтролира. Уважавам Вашия опит и дългогодишна практика, но не мисля, че всяването на страх и чувство на подчинение у децата биха могли да ги научат на това. Не искам синът ми да бъде наказван с вдигнати ръце в ъгъла, камо ли пък физически. Ако нарушава реда в класната стая с неща, които не са тема на обсъждане в момента, то моля Ви, говорете с него, той ще Ви разбере. Не го злепоставяйте пред съучениците му, не му крещете. Той не познава тези методи на общуване и няма да Ви разбере. Най-много да се затвори в себе си и напълно да се изключи от учебния процес.
Говорете и с мен. Бих искала да си бъдем взаимно полезни и да работим заедно за доброто образование и възпитание на Теодор.
Мира Зрънчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар