Статията е подготвена от Янка Тоцева и Наталия Витанова и отпечатана в списание "Педагогика".
През последните 10-15 години българското образование прави различни опити за реформиране и модернизиране. Промените в него се свързват с изменения в нормативната уредба, отразени в Закона за народната просвета, приет през 1991г., който до 2004г. претърпява тринадесет изменения и допълнения [1], и приемането на Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план през 1999г. [2], които доведоха до необходимостта да се конструират държавни образователни изисквания, да се въведат нови учебни предмети и за тях да се изготвят учебни програми и учебници. Като резултат се преструктурираха учебните програми, което е обосновано от необходимостта да се реализират стандартите.
Тези промени се оказаха доста противоречиви и фрагментарни, а резултатите от тях ще се видят в края на следващото десетилетие, когато първокласниците, започнали по новия учебен план и с нови учебници през септември 2002г., ще завършат средното си образование.
Основният проблем на реформата е, че всъщност такава няма. Непрекъснато нещо се променя, без да се обяснява защо, без да има обществен дебат за небходимостта от тази промяна. В медийното пространство епизодично се прокрадват съобщения за реформи и промени, но не винаги е ясно за какво всъщност става дума.
Модернизацията на българското образование е свързана преди всичко със сериозна/тотална промяна на философията на образованието и с конструирането на нова образователна политика. Опит за това е направен в Стратегията за развитие на системата на средното образование в Република България, разработена от предишното правителство [10] и в Програмата за развитие на средното образование 2006-2015г. [9] на настоящото.
Един от значимите елементи на промяната, свързан с учебната документация, може да се реализира успешно, ако се създаде и апробира модел за оценяване преди началото на образователния процес по нея и се осъществява регулярен мониторинг в хода на самото обучение.
В тази статия ще насочим нашето внимание към проблемите, свързани със създаването, оценяването, избора и одобряването на учебници за началното училище
Подмяната на учебната документация за I - IV клас приключи, но новата учебна документация не е апробирана, затова се налага тя да бъде проучена, изследвана, анализирана и при евенуална констатация на негативи да се търсят възможности за корекция и компенсация.
Най-сериозният проблем, който възниква в практиката на началното училище, е свързан с оценяването на учебници и учебни помагала. Той е провокиран от една страна от несъвършенствата в нормативната уредба, регламентираща процедурите по създаване, оценяване и разпространение. От другата страна e липсата на възможности учителите да направят обективен и оптимален избор.
През последните три години Министерството на образованието и науката издаде няколко наредби, свързани с учебниците и учебните помагала, от които сега действащи са Наредба за учебници и учебни помагала[6], приета с Постановление № 104 на Министерския съвет от 10 май 2003 година [8]q и Наредба № 5 от 15 май 2003 година за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала [7], с която се отменя Наредба № 3 от 2002 г. за оценяване, одобряване и разпространение на учебници и учебни помагала [5].
При прегледа на тези нормативни актове прави впечатление, че издадените наредби се отменят и променят доста често. От друга страна сроковете, в които се подготвят, и времето, което предоставят за спазването на различни техни клаузи, също е твърде кратко. При извършването на подобни мащабни промени в образователната система и особено, когато става въпрос за обучението на деца от начална училищна възраст обществото, което отправя социалната поръчка, Министерството на образованието и науката, което е призвано да осигури най-добри условия за изпълнението ѝ и училището като институция, която на практика прилага нормативните решения и се опитва да постигне заложените цели, трябва да бъдат особено внимателни и прецизни при подбора на учебници и учебни помагала, които да положат основите на успешната училищна кариера.
Сериозен е проблемът, че времето, което се предоставя в наредбите за работа на творческите колективи, подготвящи учебници и учебни помагала, е силно ограничено и във всеки един момент съществува опасност наредбата да бъде променена, на което вече сме били свидетели при подготовката на учебните комплекти по български език и литература за първи клас през зимата на 2002 година. При този дефицит на време и тази несигурност логично възникват въпросите за качеството на създавания продукт и за разочарованието на колективите, подготвили материали, неприложими при условията на променената програма, наредба или друг нормативен акт. От друга страна в публичното пространство често се коментира правото на университетски преподаватели да участват в колективи или да пишат сами учебници, като се подлагат на съмнение тяхната компетентност и възможностите им за конструиране на достъпно учебно съдържание. Могат да бъдат дадени достатъчно примери за учебници, написани на висок академичен стил, терминологично и фактологично натоварени, но това не означава, че университетските преподаватели трябва да бъдат автоматично изключени от авторските колективи. Представители само на учителската колегия, без да се подценява техния потенциал, едва ли са в състояние да създадат достатъчно качествен продукт на базата на своя практически опит. Без връзката с научната общност новите постижения в теорията и практиката у нас и в чужбина трудно ще стигнат до учителите и респективно до учащите се.
Честата промяна на наредбите и невъзможността на немонополните издателства да реагират навременно и адекватно на създалата се нова ситуация се отразява неблагоприятно върху потенциалните автори, работещи за тях, което е много вероятно да доведе от една страна до монопол на мастодонтите в сферата на учебникарската литература, а от друга страна до окончателен отказ на авторски колективи, работещи с немонополни издателства. Тази възможност се предпоставя и от член 9 алинея 2 от сега действащата Наредба № 5 от 15 май 2003 година, който гласи, че: “Всеки вносител може да представи в процедурата по ал. 1 повече от един проект на учебник” [7]. Пример за това е оценяването и класиране на учебници, където някои издателства участваха с повече от един проект за един учебен предмет. Техните проекти получиха оценка “Съответства на държавните образователни изисквания за учебниците и учебните помагала”, но тъй като повече от три комплекта бяха одобрени, се наложи класиране, регламентирано от член 24 алинея 1 от същата наредба, което доведе до попадане в челната тройка на два проекта, представяни от едно и също издателство.
Това води до получаването на големи приходи на монополните издателства, чиито проекти са получили оценка "съответства на държавните образователни изисквания за учебниците и учебните помагала”, след избора на учителите са попаднали в челната тройка и са одобрени от Министъра на образованието и науката.
Анализирайки грешките на образователната реформа у нас, М. Андреев стига до извода, че днес „образованието е в плен на търговци и в прекия и преносния смисъл на думата. Училището винаги е струвало пари, но не парите са стояли пред духовните ценности и човешките добродетели...”[11]
Авторите на учебници, които са получили оценка "съответства на държавните образователни изисквания за учебниците и учебните помагала”, но не са попаднали в челната тройка, въпреки че са създали качествен интелектуален продукт, в който са вложени много време, средства и усилия, не получават никакви финансови средства за труда си.
Внимателният прочит на Наредбите, издавани през последните години, разкрива редица промени, една част от които са позитивни, но други се отразяват неблагоприятно върху процедурата по изготвяне и оценяване на учебниците и учебните помагала. Пример за положителни промени е увеличаването на броя на оценителите от трима в Наредба № 5 от 28.12.2000г.[4] на осем в Наредба № 5 от 15. 05.2003г., като според член 17 алинея 1 “в комисията по оценяване на съдържанието се включват пет оценители” [7], а според член 18 алинея 1 “в комисията по оценяване на графичния дизайн и полиграфическото изпълнение се включват трима оценители” [7].
В Наредба № 3 от 15 март 2002г. не се уточнява броят на оценителите, но се посочва, че те “се избират от едно или повече длъжностни лица, определени от Министъра на образованието и науката” според член 16 ал. 1 “... от база данни на МОН” [5] според член 16 ал. 2. Направен е опит за гарантиране на тяхната анонимност според ал. 4 на същия член. Последиците от приложението на алинея 4, регламентираща анонимност, бяха твърде тежки за оценителите на учебните комплекти по българки език и литература за първи клас. След приключването на процедурата под натиска на общественото мнение в медиите бяха оповестени имената на участвалите в комисиите за оценяването и на сериозна критика бяха подложение тяхната компетентност и безпристрастност. Негодуванието беше породено от това, че комисиите са съставени само от начални учители, при това работещи само на територията на град София. Според нас анонимност трябва да се търси не по отношение на оценителите, а по отношение на постъпващите за оценяване проекти. Една от възможностите е в МОН да постъпват анонимни проекти. Едва тогава биха се създали условия за обективно оценяване, неповлияно от имена на автори или издателски лобита.
В следващата наредба се появяват две комисии – първата по оценяване на съдържанието, а втората по оценяване на графичния дизайн и полиграфическото изпълнение. В член 17 ал. 1 на Наредба № 5 от 15 май 2003 се поставят условия за членовете на първата от тях и се посочва, че “в комисията по оценяване на съдържанието се включват петима оценители – специалист в съответната научна област, експерти по съответния учебен предмет или професионално направление и учители” [7]. Увеличаването на броя на оценителите и поставянето на условия за подбора им като цяло предпоставят по-голяма обективност на базата на разностранната компетентност на членовете на екипа оценители, в който по наша преценка би било добре да се включат и още двама специалисти - педагог и психолог, представители на съответната научна общност. Педагогът ще окаже помощ при конструирането на общата преценка за дидактическата стойност на продукта и при обосноваването на прогноза за приложимостта му в условията на процеса на обучение. Психологът от позициите на възрастовата и педагогическата психология ще бъде в състояние да оцени доколко предлаганият учебник е съобразен с възрастовите особености и познавателните възможности на категорията деца, за които е предназначен учебният комплект.
Член 18 ал. 1 гласи: ”В комисията по оценяване на графичния дизайн и полиграфическото изпълнение се включват трима оценители – двама избрани от списък, съставен от Съюза на българските художници и Националната художествена академия и един полиграфист” [7]. Като се има предвид спецификата на учебниците и учебните помагала за началния етап на основната степен, е добре в списъка, предлаган от тези две институции, да присъстват имена на художници с известен методически опит, натрупан в работа с деца от начална училищна възраст. Това позволява съобразяване с възможностите им за възприемане и осмисляне на илюстративния материал; с техния социален опит и с равнището на художествено-естетическите им възприятия и представи. До настоящия момент, умишлено или не, такива художници в България почти не са използвани, което от своя страна не дава достатъчни гаранции за професионално-компетентни оценки от страна на специалистите. Обикновено се включват художници, свързани с едно или друго издателство.
Тъй като художественото оформление разкрива стила на твореца, вероятно не би било възможно да се гарантира анонимността на авторския колектив, която ние предлагаме. За съжаление разпознаването на художника от членовете на комисията често повлиява негативно или позитивно при оформянето на мнението на оценителите.
Авторите на Наредбите явно са имали сериозни затруднения и с определянето на времевите параметри. В първата Наредба № 4 обн. ДВ бр. 14 от 7 февруари 1995г. в член 11 (изм. ДВ, бр. 37/ 1996) се казва, че “Министърът на образованието, науката и технологиите утвърждава списък на учебниците и задължителните учебни помагала, подлежащи на търг за издаване, тиражиране и разпространение, най-малко 18 месеца преди срока на влизането им в употреба” [3], а във всички последващи наредби този член е отпаднал. Времето, през което тече конкурсът за учебниците, не се указва и не става ясно кой, кога и как го определя.
В последните три години тези срокове бяха много кратки и това доведе до допълнителни трудности както по отношение на авторските колективи и издателствата, така и по отношение на учителите, които трябваше да избират учебници в рамките на две седмици.
Предпоставка за напрежение се оказа нарушението на член 25 точка 1 от Наредба № 5 от 15 май 2003г., която предвижда училищният етап на класирането да се извърши в определени училища. От текста не става ясно кой избира и решава кои именно да са те; не са уточнени критериите, по които се извършва изборът на училища. Под натиска на някои издателства класирането на учебниците за втори, трети и четвърти клас се осъществи във всички училища в страната. Методиката, по която се направи националното класиране – според „относителните честоти на изборите в училищата спрямо общия брой на училищата” [7] буди доста въпроси, защото е некоректно едно училище, в което предстои да учат десет ученици в даден клас, да носи същия брой точки, колкото друго, в което има сто. По този начин изборът, направен в голям брой маломерни, най-често селски училища, подмени избора на училищата с по-голям брой ученици.
На практика се създадоха условия за манипулиране на избора, тъй като не се осигури прозрачност на процедурата по събирането и обработването на резултатите. Не случайно някои издателства заведоха дела срещу Министерството на образованието и науката, водени от съмненията си относно обективността на резултатите от училищното класиране.
В медийното пространство се появиха материали, свързващи служители на Министерството с някои издателства, от които става ясно, че те имат роднински връзки с автори или издатели, или имат лични интереси като автори на участващи в класирането учебници. Друга част от материалите разкрива механизмите на корупция на различни равнища в структурата на МОН.
Според нас е по-добре конкурсите да се обявяват поне две години по-рано, ако искаме качествен продукт. Този срок дава възможност авторите добре да обмислят и реализират творческите си концепции; новите учебници да могат да се апробират в училищна среда, за да има възможност след апробацията да се внесат необходимите корекции в тях, произтичащи от практическата неизпълнимост на някои задачи в процеса на обучението. Едва тогава новата учебна документация може да бъда пусната в масова употреба. Това би сложило край на няколкогодишните масови експерименти с децата от началните класове, с чиито последици вероятно ще се сблъскаме през следващите години. И ако днес е трудно да прогнозираме последиците от тези опити, то безспорно е, че тяхното продължаване може да доведе до обричане на няколко поколения на образователен неуспех и загуба на интерес към училището и учебното познание. В дългосрочна перспектива това може да окаже неблагоприято влияние и върху техните жизнени планове, ценности и цели.
В един от проектите за промяна на Наредба № 5 от 15 май 2003г. е заложена идеята за едногодишен период за апробация на новите учебници, които отговарят на държавните образователни изисквания, след което да се събере информация за резултатите от използването им и се утвърди списък на трите, по които ще продължи работата в училище. Ако текстовете, свързани с тази апробация бъдат приети, това би било продължаване на масовото експериментиране и отново би повишило ескалацията на напрежението, свързана с натиска да се избират определени учебници. Презумпцията вероятно е, че след една година пазарът ще регулира и ще селектира учебниците според обективните им достойнства и тяхната практическа приложимост.
Вероятно е по-удачно да се обявяват конкурси не за учебници, а за учебни помагала, които комисиите по оценяването да допускат за разпростаняване и ползване в училище. По този начин учителите ще имат възможност да работят не само с един комплект, а да ползват онези помагала от списъка на одобрените, които в най-голяма степен съответстват на познавателното равнище на учениците им и на локалната училищна среда.
Днес българският учител се опитва да намери своето място като творец и съавтор, като компетентен оценител и ползвател на учебника. Този път е труден и противоречив, изпълнен с препятствия, породени от липсата на предварителна подготовка и подходящи критерии и методики за оценка и сравнение, адаптирани към българското училище, неговите традиции и настояще.
Като опит да се удовлетвори в известна степен тази потребност можем да посочим книгите: “Психолого-педагогическа и професионална диагностика. Изследователски инструментариум” [12] на Яна Мерджанова и “Критерии за избор на учебници” [13] на Жулиета Савова. В тях са представени различни критерии за оценяване на учебници и няколко операционализирани технологии за анализ и оценяване на предимствата и недостатъците на учебника.
Предложените технологии дават възможност на учителя да натрупа познания, които му позволяват, като се съобрази с особеностите на учениците и спецификата на училището, да направи оптимален избор в конкретната педагогическа ситуация, в която работи. Намерението на авторите е да се въведе учителят в различни системи за анализ и оценяване на учебници и учебни пособия, които се използват от неговите колеги в различни страни по света. Чрез запознаването си с тях той може от една страна да се опита да възстанови, да реконструира представите и очакванията си за училището и за добрите учебници в него, а от друга страна, има своя шанс да направи нещо ново, с което да промени своето училище.
Съществува вероятност част от предложените технологии за оценяване на учебници и учебни помагала да се окажат неподходящи за българската образователна реалност като цяло, но елементи от тях могат да се използват продуктивно и ефективно като се съчетаят и станат основа за конструирането на една обща технологии за оценяване на учебници, предназначени за началния етап на основната степен. При конструирането на тази интелектуална технология трябва да се вземе под внимание творческата самостоятелност на учителя, правото му на собствен избор, възможностите му за интерпретация.
Необходимо е да се направи ясно разграничение между критерии за оценяване и критерии за избор от учители.
Критериите за оценяване могат да се изведат от Наредбата за учебниците и учебните помагала[6], в която са посочени изисквания към учебника в Раздел 1 по отношение на съдържанието:
• за постигането на целите на обучение;
• за съответствие с учебната програма;
• към текста и извънтекстовите компоненти;
• към структурирането на учебника;
• към езика.
В раздел 3 са изискванията по отношение на:
• графичния дизайн;
• илюстративния материал;
• полиграфическото изпълнение.
Сами по себе си те са добра основа за създаването на технология за оценяване чрез конструирането на система от критерии и показатели. Опитът показва, че тази база не е операционализирана сполучливо в досега използваната технология за оценяване, доказателство за което са и процедурите за оценяване на учебниците за III и IV клас, при които всички проекти получиха оценка „съответства на държавните образователни изисквания” въпреки някои техни обективни недостатъци.
Наложително е да се презицизират индивидуалните оценъчни карти за оценителите така, че те да отразяват реално равнището на удовлетворяване на критериите чрез данните, получени по показателите, включени в тях.
Системата от критерии по отношение на съдържанието може да се допълни и с изисквания за:
1. Наличието в учебното съдържание на дейности и задачи, предполагащи различни равнища на мислене - репродуктивно и творческо.
2. Възможност за използване на разнообразни методи при прилагането на учебника.
3. Възможност за самостоятелно овладяване от ученика на образователното съдържание в процеса на учене.
4. Наличие на многобройни други източници, към които се правят препратки.
5. Наличие на възможности ученикът да разбере равнището на собственото си усвояване чрез извеждане на равнищата на оценяване.
В Чл. 27. от Наредба №5 е посочен само един критерий за избор от страна на учителите - приложимост на проекта [7]. Не става ясно какво е имал предвид законодателят под приложимост.
Според нас учителят, за да направи своя избор, трябва да оцени качествата на учебника по следните критерии:
• Възможност за използване на учебника в класове с различни познавателни равнища;
• Възможност за използване на учебника при ученици с различно равнище на комуникативна компетентност;
• Възможност за използване на учебника в условията на мултикултурната класна стая – отсъствие на стереотипи и предразсъдъци;
• Приложимост на учебника в локалната микросреда.
Към всеки критерии следва да се конструира система от показатели, чрез които оценителите и учителите да могат да направят диагностика на учебника и да обосноват своя избор.
Технологията за оценяване може да се операционализира, като се разработи експертна карта на основата на критериите и показателите и по този начин да се окаже компетентна помощ на учителя, доколкото е възможно това при избор на получил оценка „съответства на държавните образователни изисквания” учебник, съобразно неговите професионални компетентности, личностни особености, стил на преподаване, предпочитания и научни интереси, а също така и в зависимост от особеностите на контингента обучавани.
През настоящата учебна година се появи нов казус, породен от продължителността на използването на безплатни учебници от учениците от II до IV клас. Според „чл. 5б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2005 г., в сила от 19.04.2005 г.) (1) Продължителността за ползване на учебниците и учебните помагала по чл. 2, ал. 1 от децата и учениците е: 1. за учебните помагала - една учебна година; 2. за учебниците за I клас по чл. 2, ал. 1, т. 2 - една учебна година; 3. за учебниците за II до IV клас по чл. 2, ал. 1, т. 2 и за учебниците по чл. 2, ал. 1, т. 3 - за срок, определен от министъра на образованието и науката, в зависимост от съдържанието и техническите характеристики на учебника”.[8] Въпреки много добрата идея за получаване на безплатни учебници от всички деца в началното училище, предвид сроковете за ползване на част от учебниците, посочени в Заповедта на министъра на образованието и науката от 31.10. 2005г., на практика учителите частично се лишават от възможността да избират учебния комплект, по който биха желали да работят през следващите три години.
В сега действащата Наредба № 5 член 3 ал. 1 гласи: “За всеки учебен предмет от общообразователната подготовка министърът на образованието и науката одобрява не повече от три учебника за определен клас....”[7]. Логично възникват въпросите: “Какви са основанията да се класират само три учебника?”, “Защо точно три, а не два или пет?” и други подобни. Този текст, регламентиращ броя на учебниците, създава условия за появата на парадокс – учебници, отговарящи на държавните образователни изисквания и съответстващи на учебната програма, не могат да се използват, защото не са попаднали в тройката, което реално е проява на образователна дискриминация, отнемаща свободния избор на учителите, които са ги пожелали като най-подходящи за своите ученици. За голяма част от учителите се налага повторен избор в рамките на трите класирани комплекти.
За да се прекрати тази порочна практика, при която губещи са нашите деца, е необходимо в бъдеще законодателят да прецизира процедурата и сроковете за въвеждане на нова документация, като даде възможност да се направят пилотни изследвания с малки, но статистически значими извадки, което би позволило да се вземат адекватни управленски решения и в масовата практика да се допуснат само учебници и учебни помагала, за които е сигурно, че няма да нанесат интелектуални и морални щети на подрастващото поколение. Световната практика показва, че апробационият период задължително присъства при въвеждането на образователни промени и той не е новост за българската образователна система, която има известни традиции в тази посока.
Ако добрите, но позабравени традиции се свързват с пилотните експерименти, то по отношение избора на учебници от страна на учителите липсва минала практика. В продължение на много години в българското училище по всяка дисциплина се учеше по един учебник, одобрен от научно-редакционна комисия, следваща принципите на комунистическия режим и цензура. Това неминуемо доведе до липсата на каквито и да било традиции в оценяването на учебникарската литература от учители, ученици или научно-педагогическата общност.
Демократичните промените в образованието, осъществяващи се бавно и противоречиво през последните десетина години, се сблъскват с трудности, породени от рутината в работата на голяма част от учителската колегия, утвърдените имена на автори и издателства от миналото, старите методически похвати.
Бързото развитие на науката, технологиите и обществото като цяло водят до сериозни промени в учебните планове и иновации в учебните програми. Това поражда необходимостта от търсене на модерни технологии за оценяване на новоизлизащите учебниците, които да бъдат както надеждни и обективни, а така също популярни, достъпни и понятни за масовия учител.
Неуспешните опити от последните няколко години да се оценяват и избират учебници не трябва да плашат, а да стимулират търсенето на най-подходящите за нашите условия технологии от страна на Министерството на образованието и науката, учителите, експертите и специалистите по доцимология.
ЛИТЕРАТУРА
1. Закон за народната просвета. Обн. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г., изм. ДВ. бр.90 от 24 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.36 от 31 Март 1998г., доп. ДВ. бр.124 от 27 Октомври 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.90 от 24 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.29 от 31 Март 2003г., изм. ДВ. бр.71 от 12 Август 2003г., доп. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., доп. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.40 от 14 Май 2004г.
2. Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999 г., изм. ДВ. бр.90 от 24 Септември 2002 г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Октомври 2002 г., изм. ДВ. бр.29 от 31 Март 2003 г., изм. ДВ. бр.40 от 14 Май 2004
3. Наредба № 4 за оценяване, издаване и разпространение на учебници за системата на средното образование. Обн. ДВ, бр. 14/1995; изм. ДВ, бр.37/1996; изм. ДВ, бр.30/1997; отм. ДВ, бр.4/2001
4. Наредба № 5 от 28 декември 2000 г.за учебниците и учебните помагала. Обн. ДВ, бр. 4/2001; изм.ДВ, бр. 29/2001; изм. ДВ, бр. 70/2001; изм. ДВ, бр. 110/2001; изм. ДВ, бр.20/2002 и отм. ДВ, бр.30/2002
5. Наредба № 3 от 15 март 2002 година за оценяване, одобряване и разпространение на учебници и учебни помагала. Обн. ДВ, бр. 30/2002; доп. ДВ, бр.54/2002; изм. ДВ, бр.103/2002; отм. ДВ, бр.49/2003
6. Наредба за учебниците и учебните помагала. Обн. ДВ. бр.46 от 20 Май 2003г., изм. ДВ. бр.51 от 21 Юни 2005г.
7. Наредба № 5 от 15 май 2003 година за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала. Обн. ДВ. бр.49 от 27 Май 2003г., изм. ДВ. бр.72 от 15 Август 2003г., изм. ДВ. бр.46 от 28 Май 2004г.
8. Постановление № 104 от 10 май 2003 г. за приемане на наредба за учебниците и учебните помагала. Обн. дв. бр.46 от 20 май 2003г., изм. дв. бр.76 от 31 август 2004г., изм. дв. бр.34 от 19 април 2005г., попр. дв. бр.37 от 29 април 2005г., изм. дв. бр.51 от 21 юни 2005г.
9. Програма за развитие на средното образование 2006-2015г. www.minedu.government.bg
10. Стратегия за развитие на системата на средното образование в Република България. www.minedu.government.bg
11. Андреев, М. Десет фундаментални грешки на образователната реформа през прехода – Учителско дело, № 21/ 31 май 2004
12. Мерджанова, Я. Психолого-педагогическа и професионална диагностика. Изследователски инструментариум. С., 2000
13. Савова, Ж. Критерии за избор на учебници. С., 2003
Няма коментари:
Публикуване на коментар