Речи и откъси от речи от Христоматия на ораторската реч. Съставител В. Руменчев. С., 1981 година
ОТКЪС ОТ ПЪРВАТА РЕЧ ПРОТИВ КАТИЛИНА
Произнесена от Марк Тулий Цицерон пред Сената в Рим през I век пр.н.е.
1. До кога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Дълго ли време още ще бъдем играчка на твоята ярост? До къде ще стигне твоята необуздана дързост? Никак ли не те стряска нощната охрана на Палатинския хълм, никак ли – патрулите из града, никак ли уплахата на народа, никак ли – стичането на всички добри граждани, никак ли – това укрепено място, избрано за заседание на сената, никак ли – лицата и погледите на тук присъствуващите? Не чувстваш ли, че твоите намерения са открити? Не виждаш ли, че твоят заговор е известен вече на всички тук присъствуващи? Мислиш ли, че някой от нас не знае, какво си извършил последната нощ, какво – предпоследната, де си бил, кои си свикал на събрание и какво решение си взел? О времена, о нрави! Сенатът знае това, и консулът го вижда, а Катилина все още живее. Живее ли? Какво думам? Та той дохожда дори в сената, участвува в неговите съвещания, бележи и определя с очи, кого от тас да убие! Ние, обаче, доблестните мъже, си мислим, че доста вършим за държавата, щом избягваме неговата ярост и оръжие. Отдавна вече трябваше по заповед на консула да бъдеш отведен, Катилина, на смърт и върху тебе да се струпа напастта, която замисляш против нас. Нали върховният жрец Публиций Сципион, мъж високо тачен, без да бъде длъжностно лице, уби Тиберий Гракха, за гдето бил разклатил незначително положението на държавата, та ние ли, заемайки консулска длъжност, ще търпим Катилина, който гори от желание да разори целия свят със сеч и пожари? Впрочем, аз отминавам примерите от онова старо време, когато един Гай Сервилий Ахала е убил собственоръчно Спурий Мелия, задето се бил домогвал до преврат. Да, някога е съществувала такава самоотверженост в нашата държава, че доблестни мъже са обуздавали гибелния гражданин с по-сурови наказания, отколкото най-върлия враг на отечеството! Ние имаме постановление на сената против тебе Катилина, строго и тежко; не липсва на държавата съветът и решението на тук присъствуващото съсловие, но ние – консулите, казвам открито – й липсваме.
2. Някога сенатът реши, консулът Луций Опимий да бди, щото държавата да не се увреди. Ни една нощ не се измина след това, и Гай Гракх, ако и да произлизаше от славен баща, дядо и предци, биде убит поради някакви подозрения, че готвел бунт; същевременно и бившият консул Марк Фулвий биде погубен заедно с децата си. С подобно решение на сената съдбата на държавата биде поверена на консулите Гай Марий и Луций Валерий. Нима след това се забави с един ден смъртното в името на държавата на народния трибун Луций Сатурний и претора Гай Сервилий? А ние допущаме вече двадесет дни да се притъпява острието на решението на тук присъстващото съсловие. Защото ние имаме подобно постановление на сената, обаче, заключено в архивата като в ножница. По силата на това постановление на сената би трябвало, Катилина, незабавно да бъдеш убит. А ти все още живееш и при това живееш, не за да намалиш своята дързост, но за да я усилиш. Аз желая, сенатори, да бъда снизходителен, обаче без да се показвам нехаен в такива големи опасности за държавата. Но вече сам се осъждам заради своето бездействие и хлабавост. Има един стан в Италия, разположен в Етруските теснини против римския народ; броят на неприятелите расте от ден на ден, а повелителя на тоя стан и вожда на неприятелите виждаме да крои ежедневно вътре в града и дори в сената някаква гибел за държавата.ако вече заповядам, Катилина, да те хванат и убият, то наверно ще трябва да се боя, да не би по-скоро всички добри граждани да не счетат тая моя постъпка за твърде закъсняла, нежели да я счете някой за твърде жестока. Обаче, аз по известна причина, все още не се решавам да сторя това, което вече отдавна трябваше да бъде сторено. И ти само тогава ще бъдеш убит, когато вече не може да се намери някой тъй непочтен, тъй покварен, тъй подобен на тебе, който да не признае, че това е станало с пълно право. Докато има някой, който ще се осмели да те защищава, ти ще живееш, но ще живееш така, както сега живееш, а именно обкръжен от моите многобройни и верни стражи, за да не можеш да се опълчиш против държавата. А също очите и ушите на мнозина ще те наблюдават и подслушват, без да забележиш, както са правили до сега.
3. И наистина, Катилина, на какво ли още можеш да се надяваш, ако не е в състояние нито нощта да забули в своя мрак твоите престъпни събрания, нито частната къща да задържи в своите стени гласа на твоя заговор, ако всичко си пробива път навън? Промени своя начин на мислене, повярвай ми: забрави убийствата и пожарите! Отвред си хванат; за нас са по-ясни от светлината всички твои замисли. Ти вече можеш отново да ги прехвърлиш през ума си заедно с мене. Помниш ли, че на 21 октомври заявих в сената, че Гай Манлий, проводник и служител на твоята дързост, ще вдигне оръжие в определен ден, който щял да бъде 27 октомври? Нима излъгах, Катилина, не само в тая толкова значителна работа, толкова страшна и толкова невероятна, но и в самия ден – нещо, което е много по-чудно? Аз също казах в сената, че ти си определил да бъдат избити оптиматите на 28 октомври, в който ден много видни граждани побягнаха от Рим, не толкова, за да се спасят, колкото да осуетят твоите замисли. Нима можеш да откажеш, че ти, обкръжен от моята стража и бдителност, не можа да се опълчиш против държавата в самия оня ден, в който заявяваше, че ти въпреки заминаването на останалите си все пак доволен, че ще ме убиеш, задето останах в града? А когато се надяваше на самия 1 ноември да завземеш чрез нощно нападение Пренесте, не забеляза ли, че тая колония бе защитена по моя заповед с моя стража и с мои караули и патрули? Ти нищо не извършваш, нищо не предприемаш, нищо не замисляш, което не само да не чуя, но и да не видя и проумея.
4. Спомни си, най-после, заедно с мене, оная по-предишна нощ и вече ще разбереш, че аз бдя много по-ревностно за благото на държавата отколкото ти – за гибелта й. Аз твърдя, че предпоследната нощ си отишъл в улицата на железарите – не ще говоря със заобиколки – в дома на Марк Лека и че на същото това място са се събирали мнозина съучастници в същото това безумие и престъпление. Нима смееш да отречеш това? Защо мълчиш? Ще те изоблича, ако отречеш това; защото аз виждам тук, в сената, неколцина, които са били заедно с тебе. О, безсмъртни богове! Де се намираме ние? В какъв град живеем? Каква държава имаме? Тук, в нашата среда, сенатори, в това най-свещено и най-внушително за целия свят съвещателна тяло има такива, които мислят да погубят всички ни и да унищожат града и дори целия свят. И аз, консулът, продължавам да ги гледам и питам за мнението им по държавни работи, и докато трябваше вече да бъдат сразени с меч, не ги наранявам още нито с дума. И тъй, Катилина, ти си бил оная нощ у Лека; ти си поделил между съмишлениците си частите на Италия; определил си къде да отиде всеки, избрал си, кои да оставиш в Рим и кои да отведеш със себе си; разпределил си между своите хора частите на града, за да ги подпалят; заявил си, че вече си решил да напуснеш града, и си казал, че заминаването ти, въпреки това, и сега щяло да се забави малко време, защото съм бил още жив. И намериха се двама римски конници, които, за да те освободят от тая грижа, ти обещаха, че призори, през същата оная нощ, щели да ме убият в леглото ми. Току що бе разпуснато вашето събрание и аз узнах всичко това, па защитих и осигурих своя дом с още по-голяма охрана и не пропуснах в къщи ония, които ти беше изпратил рано заранта при мене, за да ме поздравят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар