Произнесена от Ейбрахам Линкълн през 1863 година
на откриването на националното гробище в град Гетисбърг,
където са погребани войници,
загинали по време на Гражданската война.
Преди осемдесет и седем години нашите деди родиха на този континент една нова нация, зачената в свобода и предана на идеята, че всички хора са създадени равни.
Сега ние водим велика гражданска война, която ще провери дали тази нация или всяка друга нация зачената така или предана на тази идея ще може да просъществува дълго. Събрали сме се на едно велико бойно поле на тази война. Дошли сме да осветим част от това поле като място за вечен покой на онези, които отдадоха живота си, за да живее тази нация. Съвсем правилно и подобаващо е да го сторим.
Но всъщност ние не можем да осветим, ние не можем да направим свята тази земя. Смелите мъже, живи и мъртви, които се сражаваха тук я осветиха и далеч не по силите ни е да прибавим или да отнеме нещо. Светът не ще обърне особено внимание на това, което говорим тук, нито ще помни дълго думите ни, но той никога не ще забрави това, което те извършиха тук. По-скоро ние, живите трябва да се посветим на голямата задача, която все още стои пред нас – от тези почитани покойници да почерпим още по-голяма преданост към каузата, за която те отдадоха в пълна мяра и сетната си преданост; благородно да се закълнем, че тези мъртви не са загинали напразно, че тази нация, с божията помощ, ще се възроди за свобода и че тази власт на народа, чрез народа и за народа не ще изчезне от лицето на земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар