Реториката като наука за убеждаващата комуникация - Увод

Приема се, че реториката като наука за ораторското изкуство е рожба на Атинската робовладелска демокрация. От времето на още по-древните цивилизации на изтока обаче са запазени сведения за ораторски изяви, които дават основания да се търсят корените на реториката значително по-рано, отколкото се предполагаше [1] .
Човешките общества са чувствали осезаема потребност от устното публично слово. Стремежът към това да бъдат правилно, вярно, точно разбрани, т. е. - стремежът към качество и ефективност в тази сложна, многофакторна интелектуална дейност кара хората да наблюдават, анализират, синтезират правила, принципи, методи, средства за подготовка и осъществяване на реторическото общуване. Така от разкриването на ролята и значението на граматиката до обосноваването на реторичните фигури и тропи, стъпка по стъпка се гради логиката и систематиката на класическата реторика.
Развитието не е праволинейно. Напротив - непосредствено след зараждането си класическата реторика претърпява първия сериозен срив, предизвикан от увлеченията на софистите. Вторият удар е предизвикан от появата на евтината, широко достъпна поливариантна печатна книга. Печатното слово е много по-подходящо за разпространение на знания и опит, защото читателят е освободен от необходимостта да се обучава заедно в група.
След този удар класическата реторика остава като система предимно в областта на религиите, на политиката, на правото.
В епохата на Средновековието започват да се зараждат и развиват т.нар. частни реторики или професионални реторики: юридическа или съдебна реторика; парламентарна или политическа реторика. А в началото на двадесети век, благодарение на някои технически открития и развитието на технологиите, стават възможни появата на радиореториката и телевизионна реторика.
Това е времето на промените в информационната среда, промени в потребностите, изискванията към информацията. В цели области като финанси, статистика, икономика, добивни, производствени, транспортни технологии и т.н. силно се свива ролята и значението на устното публично слово. Реториката запазва относително своето място в съда, в политическия живот, в образованието, в религиите. Но това не е вече класическата универсална реторика, а преди всичко професионално ориентирани нейни клонове - съдебна, парламентарна, педагогическа, религиозна реторика. В началото общото в тях има доминираща роля и значение. По-късно специфичното, особеното започва да доминира и определя облика на всеки от обособените клонове на реториката.
Появата и развитието на радиото, телевизията, компютърните глобални информационни мрежи са нови предизвикателства. От една страна, всяка подобна промяна в информационната среда разкрива нови потребности и нови възможности за развитие на реториката като наука не само за директното, но и за опосредственото публично слово, но от друга отдалечава ораторската практика от класическите и сфери на изява.
В съвремието ни реториката постепенно започва да се осъзнава като наука за убеждаващата комуникация в различни области на социалния живот, като акцентът пада върху логиката, аргументацията, силата на невербалното въздействие на оратора.
Двадесет и пет века са достатъчно време, за да се утвърди сериозността и полезността на една наука, демонстрираща едновременно мъдростта на античността и доказваща непрестанно ефективността на познаването и практикуването и в модерността.

[1]Виж по подр. Руменчев, В. Ораторското изкуство на Древния Изток. С., 2004