Реч произнесена от Мартин Лутър Кинг през август 1963 година във Вашингтон по време на митинг, на който присъстват над 200 000 души
В известен смисъл ние дойдохме в столицата на нацията да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република пишеха великолепните думи на Конституцията и Декларацията за независимост, те подписваха полица, която всеки американец трябваше да наследи. Днес е ясно, че Америка не е изпълнила задълженията си по тази полица що се отнася да цветнокожите й граждани... Затова ние дойдохме да осребрим този чек...
Сега не е време, когато можем да си позволим лукса да изчакаме уталожване на страстите, или да вземем успокояващото лекарство на постепенните действия. Сега е време да направим реални обещанията за демокрация. Сега е време да се вдигнем из мрачната и пуста долина на сегрегацията към огряния от слънце път на расовата справедливост...
В Америка не ще има нито мир, нито спокойствие докато негърът не получи своите граждански права. Вихровете на бунта ще продължават да разтърсват основите на нацията ни докато не се появи светлия ден на справедливостта.
Има нещо, което трябва да кажа на своя народ застанал на прага, водещ към палата на справедливостта. В стремлението си към полагащото ни се по право място не бива да допуснем да бъдем винени за погрешни деяния... Новата чудесна борбеност, обхванала негърската общност, не трябва да води до недоверие към всички бели, тъй като мнозина от нашите бели братя, както свидетелствува присъствието им днес тук, осъзнаха, че тяхната съдба и тяхната свобода е неразривно свързана с нашата свобода...
Върнете се в Мисисипи, върнете се в Алабама, върнете се в Луизиана, върнете се в бордеите и гетата на нашите северни градове със съзнанието, че това положение може да бъде и ще бъде променено.
Въпреки, че сме изправени пред трудностите на днешния и утрешния ден аз все пак имам една мечта ... Това е мечта, която има своите дълбоки корени в американската мечта.
Аз имам мечта един ден тази нация да се издигне и изживее истинския смисъл на своето верую: “Ние считаме тези истини за очевидни – че всички хора са създадени равни.”
Аз имам мечта един ден върху червените хълмове на Джорджия синовете на предишните роби и синовете на предишните робовладелци да могат да седнат заедно на масата на братството.
Аз имам мечта един ден дори щатът Мисисипи, щат изгарящ от човешка несправедливост да бъде превърнат в оазис на свобода и справедливост.
Аз имам мечта моите четири малки деца един ден да живеят сред нация, в която те няма да бъдат оценявани по цвета на кожата им, а по същината на характера им.
Аз имам мечта един ден всяка низина да бъде издигната, всеки хълм и планина да бъдат снишени, грапавините да бъдат изравнени, изкривените места да бъдат изправени и славата Господна да се разкрие, и всички смъртни да видят това заедно... Това е вярата, с която аз се връщам на юг. С тази вяра ние ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме в затвора заедно, да отстояваме свободата заедно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни.
Това ще бъде денят, когато всички божии чада ще могат да запеят думите: “И нека свободата прокънти”, придобили нов смисъл. И така нека свободата прокънти от изумителните хребети на Ню Хемпшър. Нека свободата прокънти от могъщите планини на Ню Йорк. Но не само това. Нека свободата прокънти от Скалистите планини на Джорджия. Нека свободата прокънти от всеки хълм и къртичина на Мисисипи, от всеки планински склон.
Когато ние дадем възможност на свободата да прокънти, когато й позволим да прокънти от всяко градче и всяко селце, от всеки щат и всеки град ние ще можем да приближим деня, в който всички божии чада, черни и бели, евреи и неевреи, протестанти и католици, ще могат да съединят ръцете си и да изпеят думите на стария негърски спиричуъл: “Свободни най-сетне, свободни най-сетне, велики всемогъщи боже, ние сме свободни най-сетне.”
Това е нашата надежда.
Речи и откъси от речи от Христоматия на ораторската реч. Съставител В. Руменчев. С., 1981 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар