Скъпи сънародници,
Стоя пред вас смирен от задачата, пред която сме изправени, благодарен съм за вашата вяра в мен и помня всички лишения, понесени от предците ни. Благодаря на президент Джордж Буш за службата му към страната ни, както и за щедростта и съдействието, което той демонстрира по време на преходния период.
Четиресет и четирима американци досега са се заклевали като президенти на САЩ. Думите от клетвата са били изричани по време на благоденствие и мир, но също толкова често президентската клетва е била полагана сред буреносни облаци и бушуващи бури. В тези моменти Америка е преуспявала не само заради уменията или визията на управляващите, но защото Ние, Народът останахме предани на идеалите на предците ни и верни на документите, върху които е основана нашата нация. Така е било, така и ще бъде с настоящото поколение американци.
Това, че в момента сме криза, е добре известно. Страната ни се намира във война срещу мащабна мрежа на насилие и омраза. Икономиката ни е отслабена в следствие от алчността и безотговорността на някои, както и от колективното нежелание да се направят трудните избори, които да подготвят нацията за новите времена. Сънародниците ни губят домове и работни места, цели предприятия затварят. Здравеопазването ни е твърде скъпо, училищата ни все по-често разочароват, а всеки изминал ден ни предоставя нови доказателства, че начините, по които управляваме енергетиката си, засилват противниците ни и застрашават все повече планетата.
Това са все признаци на криза, измерими и подвластни на статистика. Страната ни обаче е обзета и от все по-очедивна липса на самочувствие и неприкрит страх, че залезът на Америка е неизбежен, и че новото поколение трябва да усмири очакванията си.
Изпитанията пред нас са истински, сериозни и многобройни. Те не са нито бързо-, нито леснопреодолими. Но бъдете сигурни - ние ще ги преодолеем
Днес се събрахме тук, защото избрахме надеждата пред страха, единението и целеустремеността пред конфликтите и разногласията. Днес ще обявим края на дребните обиди и фалшиви обещания, взаимните обвинения и износените догме, които твърде дълго възпираха политическия ни път. Нацията ни е все още млада, но сега е време да отхвърлим настрана детските привички. Време е да възстановим духа си, да изберем по-добрия вариант на историята и да продължим да носим безценния дар и благородната идея, предавани от поколение на поколение - даденото от Бога обещание, че всички хора са равни, всички хора са свободни и всички заслужават шанса да се опитат да постигнат пълноценно щастие.
Все още сме най-проспериращата, най-силната нация на Земята. Нашите работници не са по-малко продуктивни, отколкото в началото на икономическата криза. Нашите умове не са по-малко изобретателни, нашите стоки и услуги не са по-малко търсени, отколкото са били миналата седмица или миналия месец или година. Възможностите ни остават непроменени. Но времето на бездействие, на защита на интересите на малцина и отлагане на неудобните решения, със сигурност е отминало.
Започвайки от днес, трябва да се оттърсим от натрупалия се прах и да зпочнем наново да строим Америка. Защото накъдето и да погледнем, има какво да се направи.
Състоянието на икономиката ни приканва към бързи и смели действия, и ние ще действаме – не само за създаването на работни места, но и за полагането на основите на нов растеж.
Ще построим пътища и мостове, нова електрическа и дигитална мрежа, които да хранят нашата търговия и да ни свързват. Ще върнем науката на заслуженото й място и ще използваме технологичните чудеса, за да повишим качеството на здравеопазването, както и да намалим неговата цена.
Някои хора ще поставят под въпрос мащабите на нашите амбиции. Тяхните спомени кратки. Защото са забравили какво е свършено в тази страна. Забравили са какво могат да постигнат свободните мъже и жени, когато въображението се добави към разума и нуждата от кураж.
Това, което циниците не разбират, е че земята се е надигнала под тях – че досегашните политически аргументи вече не важат. Въпросът, който задаваме днес е не дали нашето правителство е прекалено голямо или твърде малко, а дали то работи. Дали помага на семействата да си намерят работа с прилична заплата, достъпно здравеопазване, достоен пенсионен план.
Там където отговорът е положителен, ще продължим напред. Където е отрицателен – ще слагаме край на програмите. И тези, които управляват публичните средства, ще бъдат държавни отговорни – за да харчат разумно, да се откажат от лошите навици и да работят на светло, защото само така можем да възстановим жизненоважното доверие между хората и тяхното правителство.
Въпросът не е и в това дали пазарът добър или лош. Неговата сила в това да създава богатство и да разширява свободата е несравнима, но тази криза ни напомни, че без надзор, пазарът може да излезе от контрол и че една нация не може да преуспява дълго, когато облагодетелства само преуспяващите. Успехът на нашата икономика винаги е зависил не само от размера на брутния ни вътрешен продукт, но и от обхвата на нашия просперитет, способността да разпрострем възможностите до всеки, който има желание – не от милосърдие, но защото това е най-сигурният път до общото благо.
Що се отнася до нашата сигурност, ние отхвърляме като погрешен избора между сигурността и идеалите си. Предците ни, изправени пред опасности, които едва ли можем да си представим, изготвиха харта, за да гарантират върховенството на закона и правата на човека, продължена с кръвта на поколения. Онези идеали все още дават светлина на света и ние няма да се откажем от целесъобразност от тях. И така, за всички други народи и правителства, които гледат днес, от най-големите столици до малкото село, където бе роден баща ми: Знайте, че Америка е приятел на всяка нация и всеки човек, жена и дете, които се стремят към бъдеще на мир и достойнство и че отново сме готови да водим.
Спомнете си, че предишните поколения са се изправяли пред фашизъм, комунизъм не само с ракети и танкове, но и със здрави съюзи и трайни убеждения. Те са разбирали, че само нашата сила не може да ни защити, нито ни дава право да правим каквото си искаме. Вместо това те са знаели, че нашата сила нараства посредством разумната й употреба; сигурността ни произтича от справедливостта на нашата кауза, силата на нашия пример, успокояващите качества на смирението и въздържанието.
Ние сме пазителите на това наследство. Водени от тези принципи отново можем да посрещнем новите заплахи, които изискват още по-големи усилия – още по-голямо сътрудничество и разбиране между нациите. Ще започнем отговорно да се изтегляме от Ирак и да го оставим на народа му и да изковем трудно постижим мир в Афганистан. Със стари приятели и бивши противници ще работим неуморно да съкратим ядрената заплаха и ще обърнем затоплянето на планетата. Няма да се извиняваме за нашия начин на живот, нито ще се поколебаем в опазването му, а за онези, които се опитват да постигнат целите си чрез причиняване на терор и убийство на невинни, казваме ви, че нашият дух е по-силен и не може да бъде пречупен, не можете да ни надживеете и ще ви победим.
Защото знаем, че нашата сплав е сила, а не слабост. Ние сме нация от християни и мюсюлмани, евреи и индуси и атеисти. Оформени сме от всеки език и култура от всеки край на тази Земя и защото сме опитали от горчивината на гражданската война и сегрегацията и затворихме тази тъмна страница по-силни и по-единни, не можем да не повярваме, че старата ненавист ще отмине един ден; че племенните линии ще изчезнат скоро; че докато светът става по-малък, нашата обща човешка природа трябва да се разкрие и че Америка трябва да изиграе своята роля в известяването на една нова ера на мир.
За мюсюлманския свят – ние търсим нов път напред, основан на взаимен интерес и взаимно уважение. За онези лидери по света, които искат да посеят конфликт или да хвърлят вината за проблемите на своето общество върху Запада, знайте, че народът ви ще ви съди по това, което можете да построите, а не да разрушите. За онези, които се държат на власт чрез корупция и измама и заглушаване на недоволството, знайте, че сте на грешната страна на историята, но ние сме готови да подадем ръка, ако отпуснете първо юмрука си.
На хората от бедните страни, обещаваме да работим с вас, за да процъфтяват вашите ферми и да потече чиста вода, да нахараним гладните тела и жадните съзнания. А на онези нации, като нашата, които се радват на относително изобилие, казваме, че не можем повече да си позволяваме безразличие към страданието отвъд границите ни; нито да консумираме световните ресурси без внимание към последствията. Светът се промени и ние трябва да се променим с него.
Докато обмисляме пътя пред себе си, спомняме си с благодарност онези смели американци, които точно в този час патрулират в пустинята или в планините. Те искат да ни кажат нещо днес, точно както падналите герои в “Арлингтън” шепнат през вековете. Почитаме ги не само защото те са стражи на нашата свобода, но защото въплъщават духа на службата; желание да открият нещо по-голямо от самите себе си. В този момент, който ще дефинира едно поколение – това е точно онзи дух, който трябва да се настани у всички нас.
Защото колкото може и трябва да направи едно правителство, в крайна сметка вярата и решимостта на американския народ са онези на които разчита страната. Това е добротата да приемеш в дома си непознат, когато се скъсват дигите, самоотвержеността на работниците, които ще съкратят работните си часове, вместо да видят как приятел губи работата си, които ни помагат в най-мрачните моменти. Това е онази смелост на пожарникаря, когато се втурва по стълбището, изпълнено с дим, желанието на родителя да отгледа дете, които в крайна сметка решават съдбата ни.
Предизвикателствата пред нас може да са нови. Инструментите, с които ги посрещаме може да са нови. Но ценностите, на които се уповава нашият успех – трудолюбие и почтеност, смелост и честност, толерантност и любознателност, лоялност и патриотизъм – това са стари работи. Тези са истински. Те са тихата сила зад напредъка в нашата историята. Необходимо е тогава да се върнем към тези истини. От нас сега се иска нова ера на отговорност, признание от страна на всеки американец, че имаме задължения към нас, страната ни и света; задължения, които не приемаме с неохота, а по-скоро сграбчваме с радост, твърдо убедени, че няма нищо по-удовлетворяващо духа, толкова определящ нашия характер, че да дадем всичко от себе си за тази трудна задача.
Това е цената и обещанието на гражданството.
Това е източник на нашата увереност – да знаем, че Господ ни призовава да оформим една несигурна съдба.
Това е значението на свободата и кредото ни – ето защо хората от всички раси могат да се присъединят към празненствата на “Нешънъл мол” и ето защо човек, чийто баща преди 60 години нямаше да бъде обслужен в ресторанта, може сега да застане пред вас и да положи най-святата клетва.
Затова нека отбележим този ден като си спомним кои сме и колко далеч сме стигнали. В годината на раждането на Америка, в най-студените месеци, малка група родолюбци се струпваха около угасващите лагерни огньове на бреговете на една замръзнала река. Столицата бе пуста. Врагът напредваше. Снегът бе оцветен с кръв. В момент, когато нашата революция бе под най-голямо съмнение, бащата на нацията нареди тези слова да бъдат прочетени на хората:
“Нека бъдещият свят да знае..., че в дълбоката зима, когато нищо освен надеждата и достойнството не можеше да оцелее... градът и страната, разтревожени от една обща опасност, излизат напред, за да я посрещнат”.
Америка. В лицето на нашата обща заплаха, в тази зима на нашите беди, да си спомним тези безвременни думи. С надежда и достойнство нека още веднъж се изправим смело срещу ледените течения и преживеем задаващите се бури. Нека децата на нашите деца да казват, че подложени на изпитания, сме отказали да спрем по пътя, че не сме се обърнали назад, нито сме залитнали и с поглед, вперен в хоризонта и с божията милост върху нас, сме продължили към великия дар на свободата и сме го предали сигурно на бъдещите поколения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар