Образци на ораторското изкуство - РЕЧ ЗА ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Парламентарна реч, произнесена от д-р Никола Генадиев
през 1906 година пред Народното събрание

... Г-н Теодоров с подигравка говореше за величието на България, защото не го осъзнава, не може да го осъзнае. /ръкопляскане/ Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земята му.
Хора, малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледа си в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята.
Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас./ръкопляскане/
Преди тридесет години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката. ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. /Браво. Ръкопляскания/
Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжовници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж. ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. /силни ръкопляскания/
Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазар в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк, и който краси нашето отечество. ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ./Силни ръкопляскания/
Преди 30 години българина обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес свободен, забогатял, българинът завладя земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение. ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ./Силни ръкопляскания/
Преди 30 години българският земеделец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвиваше нуждите си. Днес земеделието е в пълния си разцвет, дейността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшава със съоръжения и с хубавите си плодове. ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ./Ръкопляскания/
Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството. ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ./Ръкопляскания/
Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и Хаджи Димитра, и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата; Университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ./Бурни ръкопляскания/
Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред удивлението на приятели и врагове. ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ./Ръкопляскания/
И НАЙ-ПОСЛЕ, АКО ВСИЧКО ТОВА Е ЕДНА ХУБАВА МЕЧТА, АКО АЗ СЕ УВЛИЧАМ И СЕ ЛЪЖА, АКО МОЕТО ОТЕЧЕСТВО Е ДОСТОЙНО ДА ВДЪХВА ТАКАВА СИЛНА ЛЮБОВ, ЩОТО ДА МИ ПОМРАЧИ РАЗУМА ... И ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ. /Оглушителни и продължителни ръкопляскания/


Речи и откъси от речи от Христоматия на ораторската реч. Съставител В. Руменчев. С., 1981 година