Гласовите похвати за въздействие са синоним на интонационна невербална комуникация или на невербална вокализация. Други автори ги наричат параезик или говорят за параезикова модалност.
Характеристиките на гласа, дикцията, интонацията безспорно са специфични средства в ораторското изкуство и естествено в педагогическата реторика.
Дълбок смисъл се крие в думите на Бърнард Шоу, че :”Има 50 начина да се каже “да” и 50 начина да се каже “не”, но могат да се пишат само по един”.
Акустичната система по структурата на Лабунска включва просодиката и екстралингвистиката.
Просодика е общото наименование на ритмико-интонационните страни на речта. Тя включва такива характеристики на гласа като височина, тон, продължителност на звученето, сила, тембър и ударения.
Някои изследователи считат, че “според гласа може да се съди за характера на човека” . Дори това твърдение да да е пресилено, от практиката е известно, че гласът на учителя може да приласкае, да спечели довериетона децата, но може и да изплаши и отблъсне.
Гласът се характеризира със сила, височина и тембър.
Силата или интензитетът обективно се възприемат като гръмкост и се различават от височината, която се отнася до диапазона и горните прагове.Чрез промяна на силата на гласа учителят може да покаже, че цитира чужда мисъл или да атакува непреднамереното внимание.
Силата на гласа е показател за емоционалното и физическото състояние на човека. Прекомерния патос и сила често срещат обаче неодобрение и стават обект на насмешка или пародия от страна на учениците..
Трудно може да се каже чий глас се харесва и възприема по-добре. Това зависи до голяма степен от субективните предпочитания и вкус към тембъра, който дава най-общата представа за гласа. Има обаче установени истини, които безспорно е добре да знаем.
• Между силния и слабия, немощен глас учениците по понятни причини предпочитат силния. Учителят следва да говори малко по-силно отколкото счита за необходимо, за да бъде речта му добре чута и от седящите на последните чинове, защото в противен случай те ще бъдат изключени от комуникацията поради липса на възможност за участие, тъй като не могат да получат необходимата информация.
Изводът: Учителят не може да бъде човек със слаб глас. Това просто ще бъде мъка и за него, и за учениците.
• Силният глас се предпочита, но ако той е прекалено силен, вместо да стимулира потиска учениците. Много често силният глас е притежание на физически едри хора, особено жени. В този случай потискането е двойно. Една ученичка пише: "След часа при г-жа. Е, на мен ми пищят ушите почти до края на учебния ден." А едно момче пише: "След като Годзилата влезе в клас и си отвори устата, изведнъж чувствам, че се смалявам до размерите на малко мишле, което може само безпомощно да цвърчи."
Изводът: Това също е противопоказание за учителска пригодност
При това, ако слабият глас с упоритост и тренинг може да се развие и укрепи, силният глас обикновено е неукротим.
• Превзетият, мелодраматичен глас е също неприемлив. Спомнете си учителката в шведския филм "Пипи дългото чорапче."
Изводът: Гласът на учителя следва да е естествен и той има най-добри шансове да бъде приет.
Заслужава да се подчертае и обратната страна – изискванията на учителя към гласовете на учениците.
Настояванията "кажи го по-силно, по-силно" обикновено травмират децата. "Говори по-високо" също.
Има много причини, поради които ученикът говори тихо - несигурност, липса на опит, притеснение, потиснатост и т.н. Особено внимателни следва да бъдат учителите в пуберитетска възраст, където гласът практически е неконтролируем и младежите и девойките емоционално изживяват промените като индикатор на промените, които не могат да прикрият.
• Равният монотонен глас също е неприемлив. Той много бързо уморява и в някои случай приспива учениците. Драматургията на устното изложение изисква професионално познаване на широките възможности на интонацията.
Изводът: Необходимо е да се съобразим с обстоятелството, че е важно какво ще кажем (като съдържание), но не по-малко значимо е как ще го кажем.
Докато тембърът позволява да се различават гласове с еднаква сила, височина и продължителност на звученето, то тонът се свързва преди всичко със звученето и отразява най-често емоционалното състояние на личността. Тонът може да бъде приятелски, нападателен, поучителен (много често използван от учителите и в междуличностните им контакти), неутрален, поощрителен, делови, саркастичен, театрален и т.н. Белег на педагогическото майсторство на учителя е да подбере най-подходящия съобразно конкретната педагогическа ситуация.
Като обща характеристика на гласовите особености специалистите посочват интонацията. Тя се определя като : “комплексно звуково явление, което в речта функционира на равнището на фразата, чрез промените на своите честотни, интензитетни и темпорални характеристики, възприемани събективно като промени в мелодиката, силата и времетраенето на сегментарните единици.”
Интонацията според В. Руменчев изпълнява комуникативни и модално-емоционални функции и отразява отношението на говорещия към собствените му думи, емоционалното му състояние или въздействието, което иска да окаже.
С помощта на интонацията учителят не само може да подсилва някои части на речта си, но и да ги отхвърля. Красноречив пример за това са думите на А. Макаренко, че е станал истински педагог, когато се е научил да казва “Ела тук! ” по 15-20 различни начина. Умението на учителя да използва интонацията като средство за привличане на вниманието и за въздействие върху учениците е част от педагогическата техника и оттам на педагогическото майсторство.
Изследвайки влиянието на интонацията като социален медиатор учените стигат до три модела:
• Враждебна и/или агресивна интонация;
• Дружелюбна и/или приятелска интонация;
• Неутрална интонация .
В парадигмата на педагогическата реторика можем да интерпретираме успешно тези модели като най-общо посочим, че първият модел е крайно неприемлив, тъй като поражда огледална реакция у аудиторията и като цяло е наситен с отрицателни емоции, докато втората и третата могат да се използват успешно в зависимост от конкретната педагогическата ситуация.
Според Т. Стоицова : ”Едно от най-интересните открития в областта на параезика е това, че хората се различават значимо в способността си да узнават емоционалните състояния в зависимост от излъчените интонационни модели.” Това откритие има особено значение за учителя, който от една страна предава информация, чрез своята интонация, а от друга трябва да бъде в състояние да разчита интонцията на учениците в общуването си с тях.
Темпът на речта е скоростта, с която се изговарят речевите отрязъци за единица време и подобно на силата той има относителен характер в смисъл, че служи за създаване на контраст между по-бързо и по-бавно изговаряните откъси от речта, а не като абсолютна величина.
Експериментално е установено, че “темпът на речта….практически не се изменя в течение на много години” и промяната му може да стане фактор за активизация на вниманието.
Изследвайки индивидуалния стил на дейност на учители с инертен и подвижен тип висша нервна дейност, Н. Петрова установява, че в хода на урока инертните учители говорят по-бързо от подвижните, защого осъзнават, че речта им е инструмант, оръдие на труда “и следователно темпа на речта губи смоето значение като симптом на подвижност на нервните процеси” .
Темпа на говорене в хода на обучението най-често се свързва с дидактическата синонимност т.е. със способността на учениците да разбират смисъла на говореното от учителя. Това означава, че темпа се предопределя от сложността, новостта, трудността на предлаганото учебно съдържание или учебна задача. Колкото е по-трудно, ново и непознато толкова темпа следва да бъде намален и обратното при повторения, затвърдяване, преговор на познати неща той може да се увеличава.
Темпът на речта насочва вниманието и към речевите паузи. “Резките промени в основните характеристики на интонацията – мелодика, сила и темп създават контраст, който аудиторията субективно възприема като пауза” .
"Ораторската пауза" бива три вида:
• логическа (съдържателна) – тя подпомага разбирането на смисъла;
• психологическа (емоционална) – тя дава възможност за още по-дълбоко нюансиране на израза, подчертава подтекста, който искаме да изразим.
• Физиологическа - т.нар. "дихателна пауза." Професионалистът учител задължително съчетава физиологичната с някой друг вид пауза.
Начинаещият оратор обикновено се задъхва и прави тези паузи точно там, където е най-неподходящо. Прав е Квинтилиан, когато съветва, че "Трябва да се поеме дъх не където желаем, а където е необходимо."
Специфичен вид психологичска пауза е началната. Броените секунди преди започването на работата в часа дават възможност на учителя за послидин път да прецени предварителната си подготовка, да актуализира знанията си или да съобрази плана с текущата ситуация.Учителят като специфичен оратор трябва да използва началната пауза както за съсредоточаване на собственото си внимание върху предстоящата работа, а така също и да привлече вниманието на учениците като същевременно им даде възможност да го възприемат и разгледат.
“Когато учителите правят пауза след задаване на въпрос или след като ученикът отговори, могат да увеличат равнището на участие на учениците в час,” отбелязва Л. Андреева.
От друга страна паузата е елемент на системата на екстралингвистиката наред с някои психо-физиологични проявления на човека като плач, смях, кашлица, шепот, въздишки . Понятно е, че някои от тях нямат място в педагогическото общуване например плача и въздишките, но кашлицата би могла да бъде подходящ невербален сигнал за привличане на вниманието, за корекция на нежелано поведение. Шепотът е подходящ в определени случаи, когато не е необходимо да се привлича вниманието на целия клас, а трябва да се окаже помощ на отделен ученик или да се корегират грешки, да се обяснят неясноти, да се дадат допълнителни указания или индивидуални задачи.
Невербалната вокализация оказва сериозно влияние върху ефективността на педагогическата комуникация и това обосновава необходимостта от познаването и владеенето и от учителя. В хода на предварителната подготовка за урока, учителят би могъл да отделя време и за упражнения в различни интонационни модели и темп на говорене, а в хода на урока да насочна съзнателно вниманието си към интонацията на учениците и да търси и успешно открива какво се крие зад една или друга интонация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар