Проксемика

Проксемиката е наука за пространственото поведение. Основните проблеми са свързани с пространството, разстоянието, територията, ориентацията, височината и времето. Според Г. Андреева проксемиката е “специална област, която изследва нормите на пространствено-времевата организация на общуването”.
Според американския учен Е.Хол. проксемиката е преди всичко "пространствена психология". Неговите изследвания са свързани с реакциите на човека в пространството и още по-точно как променя начина на предаване на информация в едно или друго пространство.
Проксемиката има три аспекта:
1. Териториалност;
1. Лично пространство;
1. Ориентация.
Вероятно сте забелязали усещанията си в полето, в гората, край морето, на Мусала или друг планински връх. Как се заемат местата на плажа, в ресторанта?
Териториалността е една от най-универсалните характеристики на социалните системи на животните, която макар и в по-малка степен се проявява и при човека. Териториите се разделят на:
- първични – дома;
- вторични – работното място ( за учителя и учениците това е училището и класната стая в него);
- публични или “свободни пространства” – улици, магазини, плажове, паркове, библиотеки и др.
Според Закс и Крупат териториалността изпълнява няколко важни функции в живота на хората:
* Играе организираща роля във всекидневната дейност и подпомага гладкото функциониране на групите; дава чувство за постоянство и временен контрол; позволява уединение и стабилност на взаимодействията; служи като част от груповата или индивидуалната идентичност.
* Символизира отношенията на доминация и подчинение: тези които са по-властни получават по-голяма територия, притежават по привлекателни неща за по-дълго време, но териториалните взаимоотношения са недвусмислени в групи, чието членство е стабилно.
* Подпомага личната и груповата идентичност, чрез привързаността на хората към различните места.
В сферата на педагогическата комуникация реализираща се в училището тези функции придобиват по конкретен смисъл особено втората и третата. Учителят безспорно е доминиращия в отношенията и притежава възможността да разполага с цялата територия на класната стая, докато всеки ученик има само своя чин.
Основните компоненти на пространственото поведение са:
• близостта;
• ориентацията;
• придвижването в средата;
• териториалното поведение.
Разстоянието (близостта) обикновено се разделят на четири вида:
• интимно;
• лично;
• социално-консултативно;
• публично.
Интимното с размери от 0 до 45 или 60 см. добре познавате от увертюрите към секс филмите и сцените от телевизионния филм "Хотел Рай". Но интимното разстояние има и специфично свои функции в много педагогически дейности.
Аз няма да забравя силата, с която въздействаше един плакат на международна конференция. Млада учителка държи на коленете си едно симпатично негърче. Тя го държи с двете си ръце през кръста и заедно произнасят нещо, ако се съди по изражението на устните им.
Това е класически пример за използване на интимното разстояние с цел да се усили педагогическото въздействие. Какво прави майката, когато детето се разплаче? Прегръща го, притиска го. Може ли това да направи и един учител? Очевидно да!
Какво предаваме по този начин? Съчувствие, успокоение, сигурност.
Интимното разстояние използваме и при погалването на детето. Това е специфичен вид информация (тактилна) за поощрение, за симпатия.
Докъде е границата на интимното за учител?
Ние мислим, че тя завършва до целувката ,т.е., учителят не може да целува. Това е приоритет на родителите.
И все пак има и изключение - когато целувката е израз на онова състояние, при което думите не достигат, за да изразите емоционалното си вълнение.
И тук има особеност - учителят целува по челото най-малко по две съображения: от една страна, ученикът засвидетелства своето уважение с наведена глава към учителя, даже и в този върховен тактилен акт, и от друга - учителят запазва все пак едно условно разстояние, даже и при подобна близост.
Две думи и за отрицателното използване на интимното разстояние, на комуникацията чрез допир, осъществявана главно като физическо наказание - удар, издърпване на ухо, оскубване ("тези къдрици") и т.н., ощипване, ритане по глезените, настъпване. Те бяха формално забранени, но в общество на насилието широко се използваха. Те уронват човешкото достойнство и носят само отрицателен ефект, но за съжаление и днес не са рядко срещана практика в някои училища.
Личното разстояние е онова, в което изпитвате неприятно чувство, ако има друг човек. Има различни изследвания, според които то варира от 45 – 60 см. до 1,20 м. Различията идват не толкова от методиките и оценките, колкото от редица обективни причини.
Така например, на улицата, даже когато на повече от метър от вас се движи или стои друг човек, вие се отдръпвате. Ако това е късно вечер, вие го приемате като заплаха.
Но ако сте на опашката това не важи. Там го приемате за нормално. А в рейса къдриците на дамата пред вас свободно се разхождат по лицето ви, но вие приемате ситуацията без възражение.
В учебните помещения ние отдавна сме нарушили личното разстояние. Повечето учащи свикват, но има и такива, които страдат от това и дори боледуват и ние трябва да бъдем по-толерантни, когато ни молят да ги преместим с друго дете или когато искат да бъдат сами на чина.
Разбираемо е, че индивидуалните места са най-добри, но училищното обзавеждане в България ( с малки изключения в някои частни училищна) принуждават учениците да седят дори в зоната на интимното разстояние със своите съученици.
Началните учители често наблюдават разделянето на чина от първокласниците с тебеширена черта, което е очертаване на територията по един непосредствен и първичен начин така характерен за малкото дете, което дава израз на своите чувства и емоции речево и най-вече неречево.
Личното разстояние има и специфично педагогическо значение.
Добре известно е, че, ако по време на класна или лабораторна работа застанете в непосредствена близост до един или друг ученик, това е достатъчно да го блокирате и той да се провали.
Подобна е ситуацията, когато се доближите до изпитвания ученик и го фиксирате с поглед.
Личното пространство е част от личната свобода и то задължително следва да се съблюдава.
Социално-консултативното разстояние най-често се определя от 1,20 до 3,60 м.
Такова би трябвало да е разстоянието от подиума пред черната дъска до първите чинове. Това разстояние дава възможност на класът да се възприема като група, притежаваща собствена територия, в която за разлика от другите категории оратори обаче учителят може да навлиза, когато си пожелае.
За целите на педагогическата реторика обикновено се ползва първата зона около 1,20 м. На такова разстояние най-често се провеждат диалогичните форми.
У учащите се следва да се възпитава съзнанието, че това е изискване, което са длъжни да спазват.
То е подходящо и когато учителят представя и разработва новото учебно съдържание, защото са дава възможност на всички ученици да го виждат и чуват добре.
Разбира се, това разстояние може да се нарушава, но инициативата за скъсяване на разстоянието идва от страна на учителя, а не на ученика.
Публичното разстояние е това в учебното помещение.
Практически това е разстоянието над 3 метра и достига до 6 - 8 - 10 м.
Какво трябва да знае учителят за него? На първи място той трябва да бъде с състояние да осигури добра видимост на двете страни в общуването. Децата трябва да виждат добре чертите на лицето, погледа, мимиката, жеста. Затова се подчертава винаги, че кинесиката и проксемиката са взаимно зависими.
Количеството поглед, например, е обратно пропорционално на разстоянието. Практически това означава, че колкото е по-далеч е ученикът, толкова по-малко получава. А е възможно и нищо да не получава, ако не вижда и не чува добре учителя. По този начин той автоматически се изключва от процеса на педагогическата комуникация. Не случайно на последните чинове и банки стоят най-посредствените ученици и учителят използва разместването на учениците по чиновете като се съобразява с индивидуалните им възможности и психичните им особености. За да държи под контрол най-непослушните той често ги поставя на първия чин.
Ние вече знаем, че погледът има значение и за обратна връзка. Обект на изследване са зоните за най-добро взаимно възприемане.
При по-големи разстояние погледът и мимиката на говорещия са почти невъзприемаеми от аудиторията. Това се компенсира с движения на тялото в пространството, с по-интензивна жестикулация, с по-активно използване на гласовите похвати и използването на конкретни символи.
Ориентацията е третото направление на изследвания в проксемиката.
В реторичен смисъл ориентацията се определя от ъгъла, под който един човек гледа учителя. Това е ъгъл между правата на рамената и правата на погледа.
Ориентацията от 90 градуса, при която хората сядат един до друг ( както са учениците по двойки на чиновете) се възприема като израз на съдружие и сътрудничество. Тази ориентация се приема и когато учителят сяда до ученика, за да му окаже помощ, но не и за да го порицае.
Ориентацията от 0 градуса – позицията лице в лице предава внушения за противопоставяне (съревнование), конкуренция, конфронтация. За съжаление през по-голямата част от съвместната работа на учителя и учениците в час по време на урока те са в тази ориентация.
Ориентацията под прав ъгъл създава най-благоприятни предпоставки за безпроблемни разговори и продуктивно учене, при което се запазва относителна самостоятелност, но има възможност и за осъществяване на близък контакт. Тази ориентация и подходяща и когато от децата се иска да работят самостоятелно върху някаква индивидуална задача.
Ориентацията “кръгла маса” е най-добра за провеждане на дискусии, обсъждания, решаване на проблемни ситуации, размяна на мнения и становища, групови занимания свързани с игри или други забавления. “Кръглата маса” създава усещането за равнопоставеност на участниците. Седналия на нея учител не намалява статуса си, но въпреки това учениците се чувстват по-равноправни.
От тази гледна точка ориентацията учител-ученици е по-правилно П- образното и дъгообразното подреждане на чиновете, но за съжаление това трудно може да се промени в българското училище с неговото старо и нефункционално обзавеждане (а пари за ново както всички знаем няма и скоро едва ли ще има).
Много съществен е въпросът на кого да говорят учениците по време на изпитване от място на дъската, където е учителя или на съучениците си?
Придвижването в пространството
Характерът на движенията са един особено ярък показател за темперамента на човека-учител. От гледна точка на проксемиката те носят обилна информация за емоционалните преживявания на учителя по време на обучението.
С едни бързи, неловки, припрени движения, например за търсене на тебешир, на гъбата за бърсане, на триъгълника, с който си служите и т.н., вие само за няколко минути можете да напрегнете изкуствено цялата аудитория.
Обратно - спокойните, отмерените движения, даже и при вътрешно притеснение, създават нормална, активна творческа обстановка.
Може ли учителят да говори встрани и зад гърба на учениците? По принцип - не. Но ако правите диктовка, например, и гласът ви е достатъчно силен, би могло. В никакъв случай обаче не може да говорите и да гледате вън през прозореца. В някои американски училища прозорците долу са с матови стъкла.
Териториално поведение
Много често по време на самостоятелна работа учителят се движи сред учениците. Необходимо е да се помни, че територията на оратора-учител завършва до линията, от която започва територията на аудиторията.
Особено недопустимо е това нарушение, ако не се отчита т.нар. "комуникация на миризмите".
Доближаването до дадена ученичка от нея се тълкува, че " Тя всеки път идва да ме души".
Деликатно е също да разговаряте с ученици по местата им. Те не се чувстват комфортно, когато разговарят седнали, а Вие сте се извисили над тях.
Вие не можете да се навеждате над тях. Не бива никога да шушнете нещо, което другите не чуват. Най-добре е, ако имате нещо да кажете, да го кажете на всички. Ако се отнася до един, с жест да му подскажете или да разговаряте след часа.

Времето като елемент на проксемиката
Според Г. Андреева всяко реторично общуване протича във времето. За педагогическата реторика и учителското красноречие това време най-често е 45 минутния учебен час.
Времевата комуникация обхваща:
• Темп - продължителност - наситеност и т.н.
Преди всичко обучението започва в точно определен момент – след удрянето на втория звънец. В експериментални учебни заведения например автомат засича кога учителят е влязъл и кога е излязъл от класното помещение. Използвани са и специални датчици за засичане на това кога започва разработването на новото учебно съдържание, анализа на една или няколко ключови думи, времето за проверка, времето за затвърдяване и т.н. Така се формира култ към времето като неоценима ценност. Но и без култ добрият учител знае, че времето е много ценно, защото биенето на звънеца за край на часа автоматично прекратява всякаква учебна дейност пък била до този момент интересна и вълнуваща за децата. Поради тази причина учителят трябва да владее перфектно разпределянето на времето за различните дейности в часа и да синхронизира края на работата с края на часа. Крайно порочна е практиката задачите недовършени в часа да се прехвърлят за домашна работа (на което сме били свидетели при наблюдаване на уроци, и което е до болка познато на много ученици - бивши и настоящи).
На неумение да се уплътни времето станахме свидетели по време на наблюдаване на урок по време на държавна практика, когато студентката от специалност “Начална училищна педагогика” крайно притеснена и работеща с много бързо темпо приключи предвидената работа на двадесетата минута от началото на часа и безпомощно заяви :”Аз свърших!”. В създалата се неловка ситуация на помощ се притече изпитващата преподавателка по методика на обучението по музика, която предложи допълнителни задачи на учениците и продължи работата с класа до края на часа. За резултата от изпита на студентката навярно сами се досещате.
Продължителността задължително се следи от учителя, защото учениците се увличат и учителят е лицето, което следва да ги прекъсне или да им даде допълнително време, ако се затрудняват. Отделните елементи на урока имат своя последователност и продължителност, която следва за спазва. От дидактиката е известно, че отделните методи също има различна времева продължителност. Един метод например изложението може да бъде е реализиран за 5 или 35 минути в зависимост от обема, сложността на темата, умението на учителя да по използва, броя на думите, които ще използва. Друг метод ще се окаже времеяден ( т.е. нуждаещ си от много време), но за сметка на това полезен, защото например формира евристични умения, умения за предлагане и защитаване на различни гледни точки, проблемно мислене.
Спазването на дидактическата мяра и опитът на учителя ще му помогнат да избере такава комбинация от методи, която да бъде оптимална за процеса на обучение и съизмерима с нужното и реалното учебно време.
Наситеността на урока с учебно съдържание и значими учебни действия е важен показател за успешното обучение. Задължително е начинаещите учители да си запишат поне първите занятия. След това да се направи контент анализ и ясно да се определя наситеността. Например една нова дума в английския език се приема за преподадена, ако е повторена не по-малко от три-пет пъти в различни упражнения.
По отношение на времето можем да кажем, че учителят е до известна степен облагодетелстван от това, че знае началото и края на своята реторическа изява и може да прецени нагласите на своята аудитория. Урокът, който ще преподава в първия и последния (пети или шести) час може да бъде съобразен с умората (в последния час) или предполагаемата готовност и активност (в първия час). Уводната част може да бъде променена в зависимост от конкретната ситуация в класа. Ако предния час учениците са имали физическо възпитание, ясно е че те са физически уморени, но психически въодушевени, подвижни, шумни, трудно поддаващи се на контрол. Необходимо е в този случай постепенно и по-бавно да се навлиза в сериозната част на урока като в началото се започне с беседа или някаква самостоятелна работа с неголяма сложност. Ако предния час са имали контролна работа учениците все още са в напрежение и твърде голяма умора и не би следвало да ги товарим твърде много допълнително. Конкретните педагогически решения всеки учител взема сам като разчита на познаването на педагогическата технология, познанията си за психическия климат в класа и собствения си стил на преподаване.