29.10.2009 г.

Външният вид като невербално реторично средство

И наистина още преди да е казал дума и да е направил жест, учителят е характеризиран по облеклото. То подсказва поколение, настроение, статус, личен вкус, модна ориентация и т.н.
Почти с появата си дрехите престават да изпълняват единствено защитна функция от природните условия. Днес определено може да се каже, че това е една от последните им функции. На първо място е преди всичко информационно-социалната им функция. Днес хората се обличат или събличат по определен начин, за да кажат на околните нещо. Какво? Преди всичко какво биха желали да мислят за тях.
Ролята на облеклото като самостоятелен канал за информация се увеличава значително при среща с непознати и има по-малка стойност при познати. Българският народ има една добра пословица :”По дрехите посрещат - по ума изпращат”, която и днес не е загубила своята актуалност.
Изследванията обаче показват, че на аудиторията са необходими около 10-15 минути, за се промени негативната оценка за оратора, създадена заради неподходящото му според нея облекло.
Как могат да се класифицират учителите според облеклото им:
• учители, които кокетират;
• учители, които са небрежни;
• учители, които са екстравагантни
• учители, които са демоде и т.н.
Облеклото на учителя може да вдигне бариерите между учениците и него, но може да се получи и обратния ефект на идентификация. Сред младежка аудитория младежкото облекло на учителя-оратор се възприема по-добре. Още по-малко е значението при учителя, който срещаме всеки ден и за който учениците даже понякога не могат с точност да кажат с какво е облечен. Въпреки това не бива да забравяме, че в началната пауза в началото на часа се дава възможност на учениците да възприемат облеклото на учителя и целия му външен вид.
Учителят е длъжен да съобрази облеклото си с:
- особеностите на своята фигура;
- съвременните модни тенденции(за да не изглежда като изваден от бабината ракла);
- възрастта си;
- възрастта на учениците.
Облеклото се възприема на две равнища подсъзнателно и съзнателно без строга граница между тях. Осъзнаването е толкова по-високо колкото по-голямо е разминаването с очакваното.
Учителят, за когото облеклото е ежедневно и работно едновременно може да последва препоръката – да облича нещо, което прави впечатление. Дори бихме добавили - ако не сте в състояние да предизвикате добро впечатление с модни дрехи, то това може да стане:
• с лъснатите Ви обувки;
• с чистотата;
• със съответствието между облекло и фигура;
• със собствения Ви стил;
• с отношението Ви и т.н.
Облеклото на учителя става обект на внимание на учениците, в пряка зависимост от възрастта им. Докато в детската градина и началното училище облеклото на любимата учителка се копира (или поне се изявява такова желание), то в горна степен всяка неизрядност в облеклото на учителя може да стане обект на критично обсъждане и подигравка.
За да не изпада в конфузни ситуации (бримка на чорапа, разпран подгъв, скъсано копче и други подобни) учителят трябва преди излизане от учителската стая да се погледне в огледалото, каквото е задължително да има.
Наред с облеклото обаче по този канал протича и информация за общия външен вид на учителя: телосложение, коса, прическа, брада (при мъжете), аксесоари, ръст. Промяната в някои от тях може да стане фактор на непреднамереното внимание, макар че като цяло тези промени нямат съществено значение, защото учителят се вижда почти ежедневно и добре се познава.
Няма човек извън модата, но и в униформеното облекло може да се открият модни тенденции. Униформата може да се носи елегантно, стегнато, както и развлечено, грозно.
Дълго време училищните униформи (добре познати на по-старото поколение) бяха възприемани като символ на тоталитаризма, обезличаването и уеднаквяването на учениците. През последните десетина години те отпаднаха, но какво се получи на тяхно място в училище - хаос, шарения, и нещо още по-смущаващо - силен контраст между бедни и богати ученици (докато първите ходят с едни и същи дрехи всеки ден, понякога с кръпки и поизбелели, то вторите са с маркови облекла на световни фирми и дизайнери).
А не бива да забравяме, че училищната униформа освен, че практична като работно облекло е и символ на принадлежността към дадено училище, което и знак за идентификация с неговите цели и задачи.
В последните няколко години част от частните училища в България започната да възвръщат училищните униформи най-вече като символ на принадлежността към даденото училище и последвалата от това гордост.
Подбирайки своето облекло, учителят не трябва да забравя, че той въздейства върху учениците с цялостната си личност и, че към него обществото предявява много по-високи изисквания в сравнение с някои други категории специалисти и по отношение на външния му вид. Дрехите невербално внушават, създават дистанция или привличат. Техният подбор съответства на психическото състояние на човека. Когато сме в добро настроение избираме дрехи с по-ярки, ведри цветове, когато сме тъжни или в лошо настроение се ориентираме към по-тъмни, неутрални и пастелни тонове. Това подсъзнателно се възприема и от учениците, които по тоналността на дрехите понякога са в състояние на надникнат в душевния мир на учителя.
Добрият учител е този, който съчетава професионализма с модата, естетиката и психологията на междуличностното общуване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар