Жестовете на учителя

Жестът, схващан като "всяко лаконично телодвижение, което носи информационна стойност" се радва на най-голям интерес от страна на изследователите на невербалното поведение през последните 20-30 години.
Първият сериозен проблем е свързан с установяването на природата на жестовете – дали са вродени или са придобити в процеса на социалното общуване. Според А. Пийз : ”Изводите от тези изследвания показват, че почти всички жестове попадат в една или друга от споменатите категории.”
Провеждани са и различни изследвания целящи да се разкрият връзките между жестикулацията от една страна и темперамента, расата, качествата на интелекта от друга. Изследванията върху жестикулацията като елемент на невербалното поведение са предизвикани от разкритите специфики, породени от социални, културно-икономически и географски различия.
Един от първите сериозни изследователи е Д. Ефрон, който изследва спецификите в жестовото поведение на емигранти в САЩ и стига до извода, че жестовете и мимиките за естествена, вродена способност за комуникация с образна природа и недвусмислено доказва тезата, че "жестовото поведение се оформя от фактори със социално-психологическа природа и че така създадената комуникативна способност не се пренася и формира биологически. " Друг важен извод, до който той достига, е че при съвместен живот на различни етноси се появяват нови или хибридни жестове.
Постепенно става ясно, че определящи за жестовете стават социалните условия на живот и по-малко значими са културните особености и традиции особено в съвременното мултикултурно общество.
Този извод може да получи подходяща педагогическа интерпретация във връзка с училищния живот и обучението и възпитанието, осъществявани в процеса на общуването между учители и ученици от различни културни или етнически групи.
Толя Стоицова посочва, че “има жестове, които са универсални и е въпрос на социално умение да ги разшифроваме адекватно” , но от друга страна “докато един жест може да бъде общоприет в дадена култура и да има ясно тълкуване, същият може да бъде без никакво значение в друга култура или дори да има обратното значение.”
Жестът има преди всичко информационна функция, свързана с подкрепянето или отричането на речевото съобщение. Той има значение и за синхронизирането на общуването - особено при диалогичните форми на общуване, където броят на жестовете, които се използуват е по-голям в сравнение с монологичните. Не на последно място по значимост той носи информация за личността на говорещия и за неговото отношение към събеседника.
От разнообразните класификации на жестовете ние приемаме като най-сполучлива и удобна за практиката тази В. Руменчев , който дели жестовете на изобразителни, указателни, условни и емоционални.
Най-широко използуване в ежедневното общуване имат изобразителните жестове, свързани с описание на обекта откъм ширина, височина, дължина, обем и други измерими характеристики. Те са много характерни за работата на детския и началния учител, и на преподаващите някои специфични учебни предмети като физическо възпитание, изобразително изкуство, труд и техника, стереометрия и др.
Изследвайки индивидуалния стил на дейност, руската авторка Н. Петрова прави и протокол за най-често използваните от учителя жестове, в който посочва: изобразяването на обем с движение отдолу нагоре; изобразяването с ръка на мащаб или ширина; събирателно движение с двете ръце; вълнообразно движение на ръката; геобразно движение на китката; движение на китката изразяващо отхвърляне . Други изобразителни жестове, които се наблюдават при учителя са : разделени и поставени една срещу длани за изобразяване на дължина; движения на ръцете за изразяване на вдлъбнатости или изпъкналост; движения показващи дали предмета е ръбест или заоблен; дали ъгълът е остър или тъп.
Указателният жест се свързва с посока или местонахождение и при него няма голямо разнообразие. Като най-често използвани от учителя Н. Петрова посочва: ръка насочена към учениците; ръка, извършваща движение от горе на долу и от долу на горе; ръка извършваща кръгово движение . Обикновено учителят ги употребява като подкрепа на заповедни изречения като: “Стани!”, “Седни!”, “Излез!”, “Влез!”, “Вън!”, “Изправи се!”, но и без словесния израз учениците ги разбират и реагират на тях адекватно.
Насоченият към себе си палец е жест, който се използва от хора, които изразяват висок социален статус и сигнализира за превъзходство. Макар и рядко той се среща при учителите, но не е особено желателен, тъй като насочването му към друг човек е свързано обикновено с насмешка, обида или е израз на липса на уважение.
Условните жестове наречени пластични йероглифи - са жестове като ръкостискане, махане с ръка за поздрав или сбогом, заканване с пръст, поклон, прегръщане, кимане с глава и др.
В книгата си “Езикът на тялото” Алън Пийз представя подробно различните видове и стилове ръкувания и дава ценни препоръки как да реагираме на подадената ръка като същевременно осмисляме какви са чувствата и нагласите на човека срещу нас.
Заканването с пръст е възприето от обществото като типичен учителски жест, който винаги носи отрицателни емоции.
Друг много често използван от учителите жест е сключването на пръстите, който е един по-мек вариант на жест “кръстосване на ръцете”, но също носи отрицателен смисъл.
Тук можем да отбележим и наличието на общи за живеещите в България условни жестове. Откритата длан за поздрав с движение на ляво и дясно е познат и използван от всички жест. На второ място това са жестовете за “да” и “не”, по-които се различаваме от западните култури.
Жестът със свита в юмрук ръка с палец нагоре има своята дълга история, започнала в Австралия, Нова Зеландия и Англия със своите три значения - автостоп, о’кей и обидно значение, изразяващо неприлично действие, у нас през последните десет години получи специфично значение на символ за привързаност към идеите на Българската социалистическа партия. Непознаването на цялото богатство на интерпретацията му често води до недоразумения и обвинения в политическа ангажираност.
Жестът със свити палец, безимен и кутре изобразяващ “V” обърнат с дланта към публиката също има дълга история и отскоро специфична интерпретация у нас. Възникнал първо като семантичен жест изразяващ псувня в Нова Зеландия, той е използуван по-късно от У. Чърчил като символ на победата (на англ. Victory) в предизборната му кампания. Когато дланта е обърната на вътре той и днес запазва обидния си смисъл като намек към събеседника или човека, за когото се използува. След 1989 година у нас този жест се схваща и като символ на принадлежността към идеите на Съюза на демократичните сили и се използува от симпатизантите много активно по време на митинги и други публични политически мероприятия.
Заслужават внимание и няколко универсални жеста, при използуването или наблюдението, на които можем да сме относително сигурни в техния семантичен смисъл. Първият сред тях са откритите длани като символ на честност, откритост и готовност за равноправен диалог.
Този жест идва от човешката праистория и с него се е символизирало неносенето на оръжие и мирните намерения. Днес откритите длани са израз на готовността за разговор, взаимното уважение и толерантност. При този жест вероятно са повлияли както историческата памет и социалното унаследяване така също и високото равнище на неосъзнатост. Използването му от учителя може да повиши доверието в него, а оттам и уважението на неговите ученици и техните родители.
Ще посочим само двете позиции на ръката при ръкуване - с дланта надолу създаваща усещане за оказване на натиск и с дланта нагоре - за молба, просия и готовност да бъдеш подчинен, които могат да се наблюдават при педагогическата комуникация или при среща на учителя с родител.
А също така и равнопоставената позиция на общуващите:
Скръстване на ръцете и кръстосване на краката са също универсални жестове свързани със защитно отношение или изразяват затвореност и затруднения при общуването. Те се наричат бариери от специалистите, защото подсъзнателно се използват като такива от хората в ситуации на общуването, в които те се чувстват несигурни или не желаят вербално да изразят отношението си и да споделят чувствата си по различни причини.
Жестът “стандартно скръстване на ръцете“ почти навсякъде по света издава отрицателна нагласа и желание за самозащита. Понякога учителят изслушва изпитания ученик със скръстени ръце и този начин му показва, че не е доволен от отговора или пък, че не приема и одобрява поведението, или че просто не харесва този ученик и не е склонен да му даде шанс за добро представяне. Нужно е в такива случаи учителят да се самоконтролира и да се предпазва от това заключване, защото то влияе отрицателно на обективността на изпитната процедура. Съществува и опасност ученикът също да заеме тази поза и това допълнително да влоши нещата.
В случая когато ученикът при изпитване е скръстил ръце пред гърди това е сигурен знак, че той е неуверен в подготовката си и не се чувства комфортно като изпитван. Може да му се помогне като се отключат ръцете му например като му се подаде нещо или му се предложи да потърси някаква информация, или да извърши някакво действие. Откритите длани на учителя също ще помогнат да се свали напрежението му и ще го накарат да се почувства по-спокоен.
Интерес за нас представляват резултатите от описан от Алън Пийз експеримент в САЩ: “Група студенти били помолени да присъстват на серия лекции, като всеки бил инструктиран да не кръстосва краката си, нито да скръства ръцете си, докато слуша, а да седи на мястото си в отпусната и непринудена поза. След приключването на серията лекции всеки студент бил препитан, за да се види доколко е запомнил и усвоил материала и каква е нагласата му към лектора. Всичко това било подробно заснето и документирано. Друга група студенти преминали през същите етапи на изследването, но те били инструктирани по време на лекциите да държат ръцете си здраво скръстени пред гърдите. Резултатите, отчетени при сравняването на постигнатите от двете групи резултати при препитването, показали, че онези студенти, които слушали със скръстени ръце, запомнили 38% по-малко от материала, отколкото другите, които не били скръствали ръцете си. Освен това групата със скръстените ръце показала и много по-критично отношение към лекциите и лектора.”
Резултатите от това изследване показват, че учещият се настройва отрицателно към преподавателя и обръща по-малко внимание на казаното от него, когато е със скръстени ръце и е по-положително настроен, когато слуша в спокойна непринудена поза. Може да се направи препоръката да се усъвремени обзавеждането в училище, така че да позволява на учениците да заемат по-непринудени поза, като например се поставят столове със странични облегалки, което би позволило учениците да не скръстват ръце, а да ги отпускат върху тях.
Този експеримент може да послужи на учителя и като пример, за нарушена комуникация, а оттам и да го подготви да реагира на подобно поведение на учениците и да предложи техники за промяна на позите и жестовете на учениците.
Позата на жената често може да се види в класните стаи. Сключените ръце и крака показват затворената и позиция. Тя открито демонстрира, че се е оттеглила от разговора, че не е доволна.
Всеки учител трябва добре да помисли преди да се заключи с тази двойна бариера пред своите ученици, защото резултатите понякога са трудно предвидими, а е възможно и те да заемат същата позиция, като сигнал за готовност за конфликт.
Емоционалните жестове са най-трудно поддаващите се на контрол, защото изразяват чувстваната непосредствено емоция и се влияят както от индивидуално-личностните особености, а така също и от някои норми и правила валидни за дадената култура.
Нашите дългогодишни наблюдения показват, че тези жестове се срещат с най-голяма интензивност в общуването между детския учител и децата в детската градина. Вероятната причина за това е голямата непосредственост в емоционалното поведение на малките деца, спрямо която учителят се опитва да реагира по подобен начин, за да синхронизира общуването, а оттам и да го направи по-успешно.
На следващо място са началните учители, които изразяват емоциите си също много непосредствено при педагогическото общуване.
С увеличаване на възрастта на учениците намалява честотата на емоционалните жестове при учителите и в по-малка степен при учениците.
От групата на емоционалните жестове учителят отдават предпочитания на докосването на лицето – подпирането на брадичката като израз на интерес и вземане на решение; подпирането на главата с една или две ръце като израз на досада и скука; затворена в юмрук ръка с изправен показалец допряна до лицето като израз на внимание; разтъркване на челото с върха на пръстите като израз на съсредоточаване и осмисляне; подпиране на брадичката с палец, изправен показалец и свити останали пръсти до бузата е жест, който символизира правене на преценка, което обикновено се оказва отрицателна. Жестове като потриване на окото, потриване на ухото, почесване по врата и придърпване на яката, за които пише А.Пийз също могат да не наблюдават в репертоара на учителя.
За съжаление наблюденията в практиката показват, че учителите не само, че не осъзнават на достатъчно равнище собствените си емоционални жестове, но и не са в състояние на дешифрират успешно тези на учениците. Показателен е следния пример: В час за писмени упражнения един ученик е подпрял с юмрук бузата си и гледа през прозореца. Учителят му прави забележка да се съсредоточи и да пише.Отговорът на ученика е :”Аз мисля”.
“Други изследователи правят разграничение между жестове, които изцяло заместват речта (жестова автономия), и такива, които я допълват – т. нар. илюстратори.
О. Харги и колегите му отбелязват, че когато искат от учениците да запомнят някаква важна информация, учителите изброяват на пръсти съществените моменти,” вероятно защото движенията с пръстите стимулират по-бърз мисловен процес.
Сарет и Фостър правят опит да свържат жестовете с ориентацията им спрямо тялото и обособяват три равнища – горно, средно и долно. Горното, което включва зоната от раменете нагоре е зона на жестове, символизиращи благородни подбуди, решителност, закана и висок емоционален градус. Средното, което е между раменете и таза е най-наситеното с жестове. Жестовете извършвани в долното равнище изразяват омраза, отчаяние, закана, отвращение и др. подобни.
Специфичен за малките деца жест от горното равнище е закриването на устата при лъжа, който бързо се разпознава от възрастните. С увеличаването на възрастта този жест става все по-прикрит и се трансформира в жест за докосване на ъгълчетата на устата при юношата и докосване на носа при възрастния човек.
В заключение трябва да отбележим, че в крайна сметка според Т. Стоицова вярната интерпретация на жестовете зависи от три фактора: 1. Индивидуална експресивност и индивидуални особености; 2. Културни модели на поведение; 3. Ситуативни фактори. Когато интерпретираме или оценяваме жестовото поведение на учителя или на учениците трябва да има предвид и това, че най-често хората реагират с букет от жестове или други комбинации от невербални сигнали, които трябва да се възприемат и осмислят в тяхната съвкупност.
И нека учителят не забравят, че “непрекъсната жестикулация уморява аудиторията и създава монотонност. По този начин жестът се лишава от една от своите основни функции – да подчертава, да обособява, да нюансира.” А и най-ефективният жест губи при многократната си употреба и рискува да се превърне в “паразитен”, който дразни не по-малко от “думите-паразити” и може да стане повод за копиране или подигравка от страна на учениците.
В заключение бихме искали като се позовем на опита на Квинтилиан и да се съгласим с него, че “ръцете….може да се каже сами говорят. С тях ние искаме, обещаваме, повикваме, отпращаме, заплашваме, молим, изразяваме отвращение и страх; изразяваме радост, тъга, съмнение, признание, разкаяние, мярка, количество, брой и време. Нима те не възбуждат? Нима те не укротяват? Не молят ли? Не ободряват ли? Не изразяват ли учудване? Не изразяват ли срам? При посочване на места и лица не заместват ли наречията и местоименията?”