1. Очи, поглед, зрителен контакт.
“В самото лице пък най-изразителни са очите. Чрез тях се изразява най-добре душата” - е преценил още преди повече от двадесет века Квинтилиан. В нормалната междуличностна комуникация очите се възприемат като част от лицеизраза и са в синхрон с мимиката. За целите на научното изследване обаче зрителният контакт, реализиран чрез размяна на визуална информация, се обособява като самостоятелен канал.
В съвременните изследвания, провеждани от психолози и специалисти в областа на мениджмънта на персонала, на непрекъснатия зрителен контакт се отдава голямо значение. Според Д. Люис: “Ако по време на интервю за работа евентуалният ви работодател търси активен визуален контакт, за вас това означава страхотен шанс да заемете предлаганото работно място.”
Необходимостта от поддържане на постоянен зрителен контакт между оратора и неговите слушатели не се нуждае от доказване и аргументиране. При нарушаване на прекия зрителен контакт много често се появява шум, който може да е показател за умора, липса на интерес, неразбиране на съдържанието или липса на уважение и недисциплинираност.
Изследванията, свързани с “количеството поглед” (времето, през което едната страна гледа и говори или само гледа, а другата говори), показват, че колкото по-високи са показателите, толкова по-добро е взаимното разбиране и уважение.
Според Л. Андреева ”в типичния разговор между двама души хората се гледат един друг в 61% от времето, а погледът им се среща в 31% от времето. Взаимното гледане продължава около 1 секунда, докато погледът на всеки от участниците обикновено трае около 3 секунди. ”
Установено е също така, че жените установявят по-продължителен зрителен контакт от мъжете.
2. Поглед и културни различия
Изучавайки основните правила на човешките отношения, М. Аргайл и М. Хендерсън стигат до извода, че правилото да се гледа събеседникът в очите е сред универсалните правила за четирите изследвани култури в Италия, Япония, Хонконг и Англия. Съществуват обаче култури, за които то не е валидно - напр. в Кения зет и тъща разговарят обърнати гръб с гръб; в Латинска Америка добре възпитаната девойка не трябва да гледа мъжете в очите .
Нийлсен доказва, че при диалогичните форми този, който говори повече, по-малко гледа събеседника си в очите, ако е представител на бялата раса, докато при чернокожите е обратното – те гледат повече, докато говорят, и по-малко, докато слушат.
Според М. Аргайл: “Твърде настойчивият поглед се смята за израз на високомерие, неуважение, заплашителност или обида сред африканските, азиатските и индианските народи. Прекалено вял и непостоянен поглед се възприема като сигнал за нелюбезност и че не се отдава нужното внимание, особено сред араби и южноамериканци. Твърде краткокрайният поглед е признак за неискреност, нечестност или прекалена скромност според представите на хора от различни цивилизовани общества.”
От изследвания в областта на културната анпропология също са получени интересни сведения за визуалната комуникация на различни племена и народи. “Докато например индианците навахо са научени да не гледат друг човек право в очите, докато разговарят с него. При индианците витуто и бороро в Южна Америка и говорещият и слушащият по време на разговор фиксират погледа си върху някакъв предмет наблизо, а разказвачите на приказки във всяко едно племе се обръщат с гръб към публиката”
Д. Люис препоръчва следното: ”Когато имате работа с японец, въобще избягвайте да го гледате в лицето, като вместо това насочете погледа си в областа на врата му ” и обяснява причините за тази особеност със слабата подготовка в детството за визуална комуникация.
Приведените примери разкриват специфики в използването зрителна информация, които са културно обусловени, но те не отричат значението, което се отдава на зрителния канал, по който до мозъка достига 87% от външната информация и който играе водеща роля при възприемането и опознаването на събеседника в комуникационния процес.
3. Видове поглед и тяхното използване в ораторското изкуство.
Алън Пийз дава ценни съвети за използването на три вида погледи, наречени от него – делови, социален и интимен.
А. Пийз съветва: “При делови разговори си представайте, че на челото на събеседника ви има триъгълник ... Когато задържате погледа си точно в тази област, създавате делова атмосфера и съответният човек недвусмислено разбира, че говорите сериозно... това ще ви даде възможност да имате контрол над положението и над взаимоотношенията.”
Социалният поглед обхваща триъгълника, разположен между очите и устата, а при интимния долният връх на триъгълника достига до гърдите или половите органи . Последният се използва за демонстриране на интерес към другия пол.
А. Пийз описва и един четвърти вид поглед, наречен от него “кос поглед “изпод вежди”, който се използва, за да покаже интерес или враждебност .
При диалог по лични, болезнени или неприятни теми е по-подходящо ораторът да се откаже от интимния поглед, защото по този начин ще смути още повече събеседника си, а като по-подходящи се препоръчват деловият и социалният. По този начин той ще “освободи” партньора и ще намали напрежението в разговора, а това от своя страна ще доведе и до по-успешен диалог.
При общуване в диада ораторът поради по-високия си статус в определени случаи може да си позволи да наблюдава по-продължително, като не забравя, “че колкото повече гледа човек, толкова по-активен изглежда, т.е. превъзхождащ, сигурен в себе си и т.н. И колкото повече гледа, толкова повече го харесват, но до определено равнище, след това е по-малко харесван.” Тактът и чувството за мяра ще му позволят да определи наситеността на зрителното си въздействие върху различни аудитории.
От друга страна с погледа си ораторът дава знак в диалога за искане на думата, за съгласие или несъгласие, за готовност или затруднение да участва в разговора.
Л. Глас предлага една своеобразна класификация, в основата на която лежи емоцията, която включва: изненадани, изпрашени, гневни, втренчени, съмняващите, изумени, свенливи, срамежливи, казващи “не съм го извършил аз”, треперещи, прекалено примигващи и убягващи очи.
Д. Люис пък предлага ценни препоръки за осъщестяване на ефективен визуален контакт, които могат да се използват и от оратора при различни негови изяви.
Важна проява на ораторско майсторство е използването на различни похвати за възстановяването на вниманието на слушателите и деловата атмосфера след прекъснат зрителен контакт.
Погледът на оратора, насочен към отделен участник в аудиторията или група, може да изразява похвала, порицание, упрек, заплаха, предупреждение, подкана, ободрение, възхищение, изненада, учудване, радост, болка и много други чувства, емоции или състояния. По канала за обратна невербална връзка самият той получава информация за състоянието на събеседниците му.
В определени случаи отделни слушатели отказват да установят пряк зрителен контакт с оратора. Причините могат да бъдат различни – липса на интерес, неразбиране на съдържанието, нежелание да се участва в работата, негативни чувства, изпитвани към оратора, неразположение поради болестно състояние, умора, скука или други причини. Познаването на различните мимически маски ще помогне на оратора да се ориентира в конкретната ситуация и да реагира адекватно – вербално, невербално или като комбинира своите реакции.
Поради незнание или разсеяност понякога ораторът пренебрегва ролята на погледа при представянето на доклада, лекцията или речта, при водене на беседата или разговор извън нея. Това е недопустимо, защото не трябва да се забравя, че ако иска да бъде убедителен, за да накара събеседниците си е да възприемат казаното от него и да се съгласят, трябва да ги гледа право в очите.
Често наблюдаваме как ораторът не гледа към аудитирията, а към листата с написания текст. Понякога вниманието му е насочено не към говорещия срещу него, а към останалите.
Ораторът трябва да внимава да не си избира “ораторски любимци”, т.е. слушател или група, които да наблюдава непрекъснато, защото това може да има неприятни последици - както за самите участници (които ще се уморят от постоянния зрителен натиск), а така също и за самия него, защото може да загуби контрол върху аудиторията си като цяло. Оптималната ситуация е тази, при която погледът на оратора се премества от група към група така, че всички да се чувстват включени.
Необходимостта от поддържане на постоянен зрителен контакт със слушателите е и една от сериозните причини към оратора да се предявява изискването за перфектно владеене на съдържанието на ораторската творба и реторическата технология за неговото представяне, защото всеки поглед към записките е загуба на контакта, а понякога и на контрола на ситуацията. Принуден да следи текста, ораторът намалява и цялостната си активност. Речта му става монотонна и скучна.
Отказът на ораторът да установи зрителен контакт може да се тълкува като липса на знания, неувереност, страх, но и като надменност или пренебрежение към аудиторията.
Той трябва да бъде в състояние да определя точно и да улавя и “стратегическите точки”, по думите на М. Аргайл, в които е много важно да се види реакцията на слушателите - тогава, когато те не желаят да я демонстрират открито.
Не на последно място по значимост е ораторът да не допуска “блокиране на очите”, т.е. отместване на погледа най-често над главата на събеседника или по-продължително задържане на клепачите сведени, защото това се възприема от слушателите като отрицателна реакция и прекъсване на общуването с вербалния превод ”В този момент ти не съществуваш за мен, толкова е лошо това, което си направил!”
Участниците в аудитории с по-ниска възраст веднага прекратяват вербалната си реакция и изчакват да получат зрителен контакт с оратора, за да продължи обменът на информация и коумуникацията между тях. “Блокирането на очите” е допустимо само в случаите, когато ораторът наистина иска да покаже своето разочарование или неодобрение към някакви действия или думи на своите слушатели.
Изводи и обобщения
Визуалният канал има най-висока пропускателна способност.
87% от информацията получаваме по зрителен път.
Хората имат високо доверие към информация, получена по зрителен път.
За целите на убеждението се изпозват разнообразни нагледни средства, чрез които се визуализира аргументация.
Осъщестяването на оптимален зрителен контакт между оратора и аудиторията съдейства за повишаване на ефективността на реторическото общуване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар