В началото на XXI век част от възможностите на облеклото да разкриват социални и икономически характеристики на хората са отпаднали, но те не са загубили способността да дефинират емоционалното състояние и статуса. Като част от невербалната информация доверието към тях е твърде високо и това има както своите добри, така също и не толкова добри страни. За оратора облеклото е част от външия вид, който се определя от повода, мястото, времето и характеристиките на аудиторията на ораторската изява.
Външният вид на оратора включва невербалната информацията за неговия пол, ръст, телосложение, коса и прическа, брада (при мъжете), облекло и обувки и аксесоари.
По отношение на пола и ръста ораторът приема своите биологични дадености и не е в състояние да ги промени, но по отношение на всички останали елементи на външния вид, той може да прави своя избор дали да ги променя и как да ги поддържа. Промяната в някои от тях може да стане фактор на непреднамереното внимание.
Външността и хигиената са тясно свързани. Според Л. Глас: “Немарливите хора обикновено страдат от ниско самочувствие... Обратното, чистотата говори за самоуважение.” Последното е абсолютно необходимо за оратора, който задължително следва да го демонстрира, да внушава уважение на своята аудитория.
И наистина, още преди да е казал дума и да е направил жест, ораторът е характеризиран по облеклото. То подсказва поколение, настроение, статус, личен вкус, модна ориентация и т.н.
Почти с появата си дрехите престават да изпълняват единствено защитна функция от природните условия. Днес определено може да се каже, че това е една от последните им функции. На първо място е преди всичко информационно-социалната им функция. Днес хората се обличат или събличат по определен начин, за да покажат на околните какво биха желали да се мисли за тях.
Ролята на облеклото като самостоятелен канал за информация се увеличава значително при среща с непознати и има по-малка стойност при познати. Българският народ има една добра пословица: ”По дрехите посрещат - по ума изпращат”, която и днес не е загубила своята актуалност.
Изследванията обаче показват, че на аудиторията са необходими около 10-15 минути, за се промени негативната оценка за оратора, създадена заради неподходящото му според нея облекло.
Облеклото на оратора може да вдигне бариерите между слушателите и него, но може да се получи и обратният ефект на идентификация. Сред младежка аудитория младежкото облекло на оратора се възприема добре, но при по-възрастни и консервативни аудитории то може да има отрицателния ефект на неприемането.
По време на началната пауза преди изявата се дава възможност на слушателите да възприемат облеклото на оратора и целия му външен вид, затова, като се има предвид силата на първото впечатление, ораторът е длъжен да съобрази облеклото си с:
• особеностите на своята фигура;
• съвременните модни тенденции;
• възрастта си;
• възрастта на слушателите.
Облеклото се възприема на две равнища - подсъзнателно и съзнателно, без строга граница между тях. Осъзнаването е толкова по-високо, колкото по-голямо е разминаването с очакваното.
Ораторът, за когото облеклото е от особена важност при среща с непозната аудитория, може да последва препоръката – да облича нещо, което прави впечатление. Дори бихме добавили - ако не сте в състояние да предизвикате добро впечатление с модни дрехи, то това може да стане:
• с лъснатите Ви обувки;
• с чистотата;
• със съответствието между облекло и фигура;
• със собствения Ви стил;
• с отношението Ви и т.н.
Лилиан Глас разграничава: старомодни, неподдържани, сексапилни, крещящи, досадни, неподходящи, със закопчани всички копчета, по последна мода и дрехи с вкус, които според нея разкриват много неща за характера, самочувствието, социалните нагласи и очакванията на хората.
Облеклото на оратора става обект на внимание на слушателите в пряка зависимост от възрастта – с увеличаване на възрастта силата на впечатлението, което се придава на дрехите, намалява.
За да не изпада в конфузни ситуации (бримка на чорапа, разпран подгъв, скъсано копче и други подобни), ораторът трябва преди излизане пред аудиторията да се погледне в огледалото.
Няма човек извън модата и, подбирайки своето облекло, ораторът не трябва да забравя, че той въздейства върху слушателите с цялостната си личност и че към него обществото предявява много по-високи изисквания в сравнение с някои други категории специалисти и по отношение на външния му вид.
Дрехите невербално внушават, създават дистанция или привличат. Техният подбор съответства на психическото състояние на човека. Когато сме в добро настроение, избираме дрехи с по-ярки, ведри цветове; когато сме тъжни или в лошо настроение, се ориентираме към по-тъмни, неутрални и пастелни тонове. Това подсъзнателно се възприема и от слушателите, които по тоналността на дрехите понякога са в състояние на надникнат в душевния мир на оратора.
Изводи и обобщения
Външният вид на оратора включва невербалната информацията за неговия пол, ръст, телосложение, коса и прическа, брада (при мъжете), облекло и обувки и аксесоари.
Добрият оратор е този, който съчетава професионализма с модата, естетиката и психологията на междуличностното общуване.
Според Д. Люис: “да се обличате според случая означава...
1. Да носите дрехи, подходящи за впечатлението, което искате да направите.
2. Да избягвате всичко, което би могло да развали това впечатление.
3. Внимателно да обмисляте всеки аспект от външния си вид – от дължината на косата при мъжете до количеството грим при жените.”
В заключение можем да се съгласим с Т. Стоицова, която счита, че “освен външни за хората характеристики, елементите на цивилизационната модалност показват и нещо вътрешно за личността – естетически вкус и философия на живота.”
ЛИТЕРАТУРА
1. Андреева, Л. Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., 1999
2. Глас, Л. Знам какво си мислиш. С., 2003, с. 169-173
3. Зайцев, В. Тази капризна мода. С., 1983
4. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. С., 1999
5. Кой си ти? С., 1998
6. Лабунская, В. Невербальное поведение (Социально-перцептивный подход), Ростов на Дону, 1986
7. Люис, Д. Тайният език. С., 2001, с.315-319
8. Ножин, Е.А. Основы советского ораторского искусства. М., 1973, с.215-216
9. Основы педагогического мастерства. Киев, 1987
10. Петрова, Н.И. Индивидуальный стиль деятельности учителя. Казан, 1982
11. Психология педагогического общения. (Методическая разработка для преподавателей и студентов). Саратов, 1980
12. Регуш, Л., Ст. Иванов, М. Иванов. Наблюдателността във всекидневното общуване. С., 1994
13. Руменчев, В. Невербалната комуникация в ораторското изкуство. С., 1988
14. Руменчев, В. Несловесното общуване в ораторското изкуство. С., 1985
15. Стоицова, Т. И усмивката може да бъде заповед. С., 1992
16. Стойков, Л. Фирмена култура и комуникация. С.,1995, стр.68-83
17. Томан, И. Как да говорим добре. С., 1980
18. Фаст, Дж. Езикът на тялото. С., 1993
19. Аrgyle, M. Bodily communication, L., 1978
Няма коментари:
Публикуване на коментар