ЖЕСТОВЕТЕ НА ОРАТОРА

1. Понятие за жест и основни функции на жеста.

Жестът, схващан като "всяко лаконично телодвижение, което носи информационна стойност" , се радва на най-голям интерес от страна на изследователите на невербалното поведение през последните 20-30 години.
Първият сериозен проблем е свързан с установяването на природата на жестовете – дали са вродени или са придобити в процеса на социалното общуване. Според А. Пийз: ”Изводите от тези изследвания показват, че почти всички жестове попадат в една или друга от споменатите категории.”
Провеждани са и различни изследвания, целящи да се разкрият връзките между жестикулацията от една страна и темперамента, расата, качествата на интелекта от друга.
Изследванията върху жестикулацията като елемент на невербалното поведение са предизвикани от разкритите специфики, породени от социални, културно-икономически и географски различия.
Един от първите сериозни изследователи е Д. Ефрон, който изследва спецификите в жестовото поведение на емигранти в САЩ и стига до извода, че жестовете и мимиките за естествена, вродена способност за комуникация с образна природа и недвусмислено доказва тезата, че "жестовото поведение се оформя от фактори със социално-психологическа природа и че така създадената комуникативна способност не се пренася и формира биологически." Друг важен извод, до който той достига, е че при съвместен живот на различни етноси се появяват нови или хибридни жестове.
Постепенно става ясно, че определящи за жестовете стават социалните условия на живот и по-малко значими са културните особености и традиции особено в съвременното мултикултурно общество.
Толя Стоицова посочва, че “има жестове, които са универсални, и е въпрос на социално умение да ги разшифроваме адекватно” , но от друга страна “докато един жест може да бъде общоприет в дадена култура и да има ясно тълкуване, същият може да бъде без никакво значение в друга култура или дори да има обратното значение.”
Жестът има преди всичко информационна функция, свързана с подкрепянето или отричането на речевото съобщение. Той има значение и за синхронизирането на общуването - особено при диалогичните форми на общуване, където броят на жестовете, които се използуват е по-голям в сравнение с монологичните. Не на последно място по значимост той носи информация за личността на говорещия и за неговото отношение към събеседника.

2. Видове жестове.

От разнообразните класификации на жестовете ние приемаме като най-сполучлива и удобна за практиката тази на В. Руменчев , който дели жестовете на изобразителни, указателни, условни и емоционални.
Най-широко използване в ежедневното общуване имат изобразителните жестове, свързани с описание на обекта откъм ширина, височина, дължина, обем и други измерими характеристики.
Указателният жест се свързва с посока или местонахождение и при него няма голямо разнообразие.
Насоченият към себе си палец е жест, който се използва от хора, които изразяват висок социален статус и сигнализира за превъзходство. Макар и рядко, той се среща при някои оратори, но не е особено желателен, тъй като насочването му към друг човек е свързано обикновено с насмешка, обида или е израз на липса на уважение.
Условните жестове, наречени пластични йероглифи, са жестове като ръкостискане, махане с ръка за поздрав или сбогом, заканване с пръст, поклон, прегръщане, кимане с глава и др.
В книгата си “Езикът на тялото” Алън Пийз представя подробно различните видове и стилове ръкувания и дава ценни препоръки как да реагираме на подадената ръка, като същевременно осмисляме какви са чувствата и нагласите на човека срещу нас.
Заканването с пръст е възприето от обществото като типичен учителски жест, който винаги носи отрицателни емоции.
Друг много често използван жест е сключването на пръстите, който е един по-мек вариант на жест “кръстосване на ръцете”, но също носи отрицателен смисъл.
Тук можем да отбележим и наличието на общи за живеещите в България условни жестове. Откритата длан за поздрав с движение на ляво и дясно е познат и използван от всички жест. На второ място това са жестовете за “да” и “не”, по които се различаваме от западните култури.
Жестът със свита в юмрук ръка с палец нагоре има своята дълга история, започнала в Австралия, Нова Зеландия и Англия със своите три значения - автостоп, о’кей и обидно значение, изразяващо неприлично действие, у нас през последните десет години получи специфично значение на символ за привързаност към идеите на Българската социалистическа партия. Непознаването на цялото богатство на интерпретацията му често води до недоразумения и обвинения в политическа ангажираност.
Жестът със свити палец, безимен и кутре изобразяващ “V” обърнат с дланта към публиката също има дълга история и отскоро специфична интерпретация у нас. Възникнал първо като семантичен жест, изразяващ псувня в Нова Зеландия, той е използуван по-късно от У. Чърчил като символ на победата (на англ. Victory) в предизборната му кампания. Когато дланта е обърната на вътре той и днес запазва обидния си смисъл като намек към събеседника или човека, за когото се използува. След 1989 година у нас този жест се схваща и като символ на принадлежността към идеите на Съюза на демократичните сили и се използува от симпатизантите много активно по време на митинги и други публични политически мероприятия.
Заслужават внимание и няколко универсални жеста, при използуването или наблюдението на които можем да сме относително сигурни в техния семантичен смисъл. Първият сред тях са откритите длани като символ на честност, откритост и готовност за равноправен диалог. Този жест идва от човешката праистория и с него се е символизирало неносенето на оръжие и мирните намерения. Днес откритите длани са израз на готовността за разговор, взаимното уважение и толерантност. При този жест вероятно са повлияли както историческата памет и социалното унаследяване така също и високото равнище на неосъзнатост. Използването му от учителя може да повиши доверието в него, а оттам и уважението на неговите ученици и техните родители.
Скръстване на ръцете и кръстосване на краката са също универсални жестове, свързани със защитно отношение, или изразяват затвореност и затруднения при общуването. Те се наричат бариери от специалистите, защото подсъзнателно се използват от хората в ситуации на общуването, в които те се чувстват несигурни или не желаят вербално да изразят отношението си и да споделят чувствата си по различни причини.
Жестът “стандартно скръстване на ръцете“ почти навсякъде по света издава отрицателна нагласа и желание за самозащита. В случая, когато партньорът в комуникацията е скръстил ръце пред гърди, това е сигурен знак, че той е неуверен в подготовката и поведението си и не се чувства комфортно. Може да му се помогне, като се отключат ръцете му, например като му се подаде нещо или му се предложи да потърси някаква информация или да извърши някакво действие. Откритите длани на събеседника също ще помогнат да се свали напрежението му и ще го накарат да се почувства по-спокоен.
Л. Глас дефирира “кръстосаните ръце” като “отбранителен жест, който някой прави, когато се чувства неудобно и желае да се защити”.
Интерес за нас представляват резултатите от описан от Алън Пийз експеримент в САЩ: “Група студенти били помолени да присъстват на серия лекции, като всеки бил инструктиран да не кръстосва краката си, нито да скръства ръцете си, докато слуша, а да седи на мястото си в отпусната и непринудена поза. След приключването на серията лекции всеки студент бил препитан, за да се види доколко е запомнил и усвоил материала и каква е нагласата му към лектора. Всичко това било подробно заснето и документирано. Друга група студенти преминали през същите етапи на изследването, но те били инструктирани по време на лекциите да държат ръцете си здраво скръстени пред гърдите. Резултатите, отчетени при сравняването на постигнатите от двете групи резултати при препитването, показали, че онези студенти, които слушали със скръстени ръце, запомнили 38% по-малко от материала, отколкото другите, които не били скръствали ръцете си. Освен това, групата със скръстените ръце показала и много по-критично отношение към лекциите и лектора.”
Резултатите от това изследване показват, че учещият се настройва отрицателно към преподавателя и обръща по-малко внимание на казаното от него, когато е със скръстени ръце, и е по-положително настроен, когато слуша в спокойна непринудена поза.
Може да се направи препоръката да се промени обзавеждането на зали, в които се провежда устна комуникация в лекционна форма, така че да позволява на слушателите да заемат по-непринудени поза, като например се поставят столове със странични облегалки, което би позволило да не скръстват ръцете, а да се отпускат върху тях.
Резултатите от експеримента на А. Пийз могат да послужат на оратора като пример за нарушена комуникация и да го подготвят да реагира на подобно поведение, като предлага техники за промяна на позите и жестовете на слушателите.
Емоционалните жестове са най-трудно поддаващите се на контрол, защото изразяват чувстваната непосредствено емоция и се влияят както от индивидуално-личностните особености, така също и от някои норми и правила, валидни за дадената култура. Л. Глас описва различни емоционални жестове с ръцете, които нарича: скрити, сърдити, лъжовни, честни, красноречиви, упорити, нетърпеливи, притиснати, отегчени, спокойни и доверчиви ръце, и прави подобно описание и по отношение на краката, като описва следните жестове с тях: честни крака, сключване не краката, сключване на глезените; уверени, лъжещи, “крака изведете ме оттук”, независими, властни, поза на един крак.
Установено е, че с увеличаване на възрастта на слушателите намалява честотата на емоционалните жестове на оратора.
От групата на емоционалните жестове позитивни последици могат да се очакват при жестове, свързани с докосване на лицето – подпирането на брадичката като израз на интерес и вземане на решение; затворена в юмрук ръка с изправен показалец допряна до лицето като израз на внимание; разтъркване на челото с върха на пръстите като израз на съсредоточаване и осмисляне, а отрицателни - жестове като потриване на окото, потриване на ухото, почесване по врата и придърпване на яката (най-често са израз на несигурност или прикриване на лъжа); подпирането на главата с една или две ръце като израз на досада и скука; подпиране на брадичката с палец, изправен показалец и свити останали пръсти до бузата е жест, който символизира правене на преценка, което обикновено се оказва отрицателна.
За съжаление наблюденията в практиката показват, че много оратори не само че не осъзнават на достатъчно равнище собствените си емоционални жестове, но и не са в състояние на дешифрират успешно тези на своите слушатели.
“Други изследователи правят разграничение между жестове, които изцяло заместват речта (жестова автономия), и такива, които я допълват – т. нар. илюстратори. Често срещани са движенията с ръце и длани:”
Посочените жестове са част от репертоара на оратора, като някои са по-често, а други доста по-рядко използвани, макар че е трудно да се твърди, че заместващите речта имат самостоятелна стойност, защото най-често те се синхнонизират с нея.
Сарет и Фостър правят опит да свържат жестовете с ориентацията им спрямо тялото и обособяват три равнища – горно, средно и долно.
- горното, което включва зоната от раменете нагоре, е зона на жестове, символизиращи благородни подбуди, решителност, закана и висок емоционален градус;
- средното, което е между раменете и таза, е най-наситеното с жестове;
- жестовете, извършвани в долното равнище, изразяват омраза, отчаяние, закана, отвращение и др. подобни.
Специфичен за малките деца жест от горното равнище е закриването на устата при лъжа, който бързо се разпознава от възрастните. С увеличаването на възрастта този жест става все по-прикрит и се трансформира в жест за докосване на ъгълчетата на устата при юношата и докосване на носа при възрастния човек.

Изводи и обобщения

В заключение трябва да отбележим, че в крайна сметка според Т. Стоицова вярната интерпретация на жестовете зависи от три фактора:
1. Индивидуална експресивност и индивидуални особености;
2. Културни модели на поведение;
3. Ситуативни фактори.
Когато интерпретираме или оценяваме жестовото поведение на оратора или на слушателите, трябва да имаме предвид и това, че най-често хората реагират с букет от жестове или други комбинации от невербални сигнали, които трябва да се възприемат и осмислят в тяхната съвкупност.
И нека ораторът не забравя, че “непрекъсната жестикулация уморява аудиторията и създава монотонност. По този начин жестът се лишава от една от своите основни функции – да подчертава, да обособява, да нюансира.” А и най-ефективният жест губи при многократната си употреба и рискува да се превърне в “паразитен”, който дразни не по-малко от “думите-паразити” и може да стане повод за копиране или подигравка от страна на слушателите.
И нека не забравяме, че и днес изискването, посочено от Квинтилиан, че “жестовете трябва да съответстват на гласа, изразът на лицето да съответства на жеста” , е актуално.

ЛИТЕРАТУРА

1. Андреева, Л. Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., 1999
2. Апресян, Г. З. Ораторското изкуство. С., 1970, с.122-126
3. Аргайл, М., М. Хендерсън. Анатомия на човешките отношения, С., 1989
4. Вискът, Д. Езикът на чувствата.. С., 1993
5. Глас, Л. Знам какво си мислиш. С., 2003
6. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. С., 1999
7. Лабунская, В. Невербальное поведение(Социально-перцептивны подход), Ростов на Дону, 1986
8. Пенчева, Ел. Невербални техники за повишаване на комуникативните умения. В сб.: Методи за работа в малка група. С., 1995
9. Петрова, Н.И. Индивидиальный стиль деятельности учителя. Казан, 1982
10. Пийз, Алън, Алън Гарнър. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите. С., 2000
11. Психология педагогического общения. (Методическая разработка для преподавателей и студентов). Саратов, 1980
12. Райнов, В. Символното поведение на човека, С., 1993
13. Регуш, Л., Ст. Иванов, М. Иванов. Наблюдателността във всекидневното общуване. С., 1994
14. Руменчев, В. Невербалната комуникация в ораторското изкуство. С., 1988
15. Руменчев, В. Несловесното общуване в ораторското изкуство. С., 1985
16. Руменчев, В. Съдебна реторика. С., 1997
17. Стоицова, Т. Живеем с другите.С., 1998
18. Стоицова, Т. И усмивката може да бъде заповед. С., 1992
19. Стойков, Л. Фирмена култура и комуникация.С., 1995, с.145-155
20. Тоцева, Я. Етнокултурни особености на някои елементи на невербалното поведение. В сб.: Интеркултурни взаимодействия. Съст. Ив. Иванов, Шумен, 1997
21. Тоцева, Я. Особености на жестикулацията при основните етноси. В сб. Етнокултурeн диалог на Балканите, София, 2001, с. 437-447
22. Фаст, Дж. Езикът на тялото. С., 1993
23. Аrgyle, M. Bodily communication, L., 1978
24. Duncan, S. Nonverbal communication, Psychological bulletin, 1969, 72(2).
25. Scheflen, A. Human Territories, Prentice Hall, New Jersey, 1976