Проксемиката е наука за пространственото поведение. Основните проблеми са свързани с пространството, разстоянието, територията, ориентацията, височината и времето.
Според Г. Андреева проксемиката е “специална област, която изследва нормите на пространствено-времевата организация на общуването”.
Според американския учен Е.Хол проксемиката е преди всичко "пространствена психология". Неговите изследвания са свързани с реакциите на човека в пространството и още по-точно как се променя начинът на предаване на информация в едно или друго пространство.
Проксемиката има три аспекта:
1. Териториалност;
2. Лично пространство;
3. Ориентация.
Териториалността е една от най-универсалните характеристики на социалните системи на животните, която, макар и в по-малка степен, се проявява и при човека. Териториите се разделят на:
• първични – домът;
• вторични – работното място ( за учителя и учениците това е училището и класната стая в него);
• публични или “свободни пространства” – улици, магазини, плажове, паркове, библиотеки и др.
Според Закс и Крупат териториалността изпълнява няколко важни функции в живота на хората:
* Играе организираща роля във всекидневната дейност и подпомага гладкото функциониране на групите; дава чувство за постоянство и временен контрол; позволява уединение и стабилност на взаимодействията; служи като част от груповата или индивидуалната идентичност.
* Символизира отношенията на доминация и подчинение: тези, които са по-властни, получават по-голяма територия, притежават по-привлекателни неща за по-дълго време, но териториалните взаимоотношения са недвусмислени в групи, чието членство е стабилно.
* Подпомага личната и груповата идентичност чрез привързаността на хората към различните места.
В сферата на реторическата комуникация, реализираща се в различни социални ситуации и преследваща различни цели, тези функции придобиват по-конкретен смисъл. Ораторът безспорно е доминиращият в отношенията и притежава възможността да разполага с по-голяма и най-вече с по-престижната част от цялата територия, докато аудиторията има точно фиксирано място в това пространство. Необходимо е обаче да се помни, че територията на оратора завършва до линията, от която започва територията на аудиторията.
Основните компоненти на пространственото поведение са:
• близостта;
• ориентацията;
• придвижването в средата;
• териториалното поведение.
Разстоянието (близостта) обикновено се разделя на четири вида:
• интимно;
• лично;
• социално-консултативно;
• публично.
Интимното е с размери от 0 до 45 или 60 см. и има специфични функции в някои диалогични форми на ораторска изява.
Личното разстояние е онова, в което изпитвате неприятно чувство, ако има друг човек. Има различни изследвания, според които то варира от 45 – 60 см. до 1,20 м. Различията идват не толкова от методиките и оценките, колкото от редица обективни причини. Личното пространство е част от личната свобода и то задължително следва да се съблюдава.
Социално-консултативното разстояние най-често се определя от 1,20 до 3,60 м.
Такова би трябвало да е разстоянието от подиума или трибуната на оратора до първите редове, където седят слушателите при монологичните ораторски изяви. Това разстояние дава възможност на слушателите да се възприемат като група, притежаваща собствена територия, в която ораторът не може да навлиза.
За целите на диалогичните изяви обикновено се ползва първата зона около 1,20 м, като разбира се, това разстояние може да се нарушава, но инициативата за скъсяване на разстоянието идва от страна на оратора.
Публичното разстояние е това в залата или на площада. Практически това е разстоянието над 3 метра и достига до 6 - 8 - 10 м.
Какво трябва да знае ораторът за него? На първи място той трябва да бъде в състояние да осигури добра видимост на двете страни в общуването.
Слушателите трябва да виждат добре чертите на лицето, погледа, мимиките и жестовете на оратора. Затова се подчертава винаги, че кинесиката и проксемиката са взаимно зависими.
Количеството поглед обратно пропорционално на разстоянието. Практически това означава, че колкото е по-далеч е слушателят, толкова по-малко получава. А е възможно и нищо да не получава, ако не вижда и не чува добре оратора. По този начин той автоматически се изключва от процеса на реторическата комуникация.
Както вече знаем, погледът има значение и за обратната връзка и затова като обект на изследване са проучени зоните за най-добро взаимно възприемане.
При по-големи разстояние погледът и мимиката на говорещия са почти невъзприемаеми от аудиторията. Това се компенсира с движения на тялото в пространството, с по-интензивна жестикулация, с по-активно използване на гласовите похвати и използването на конкретни символи.
Ориентацията е третото направление на изследвания в проксемиката.
В реторичен смисъл ориентацията се определя от ъгъла, под който един човек гледа гледа друг човек. Това е ъгъл между правата на рамената и правата на погледа.
Ориентацията от 90 градуса, при която хората сядат един до друг ( както са слушателите в редовете от столове в зала) се възприема като израз на съдружие и сътрудничество.
Ориентацията от 0 градуса – позицията лице в лице предава внушения за противопоставяне (съревнование), конкуренция, конфронтация. За съжаление през по-голямата част от съвместната работа на учителя и учениците в час по време на урока те са в тази ориентация.
Ориентацията под прав ъгъл създава най-благоприятни предпоставки за безпроблемни дискусии и продуктивни решения, при което се запазва относителна самостоятелност, но има възможност и за осъществяване на близък контакт.
Ориентацията “кръгла маса” е най-добра за провеждане на дискусии, обсъждания, решаване на проблемни ситуации, размяна на мнения и становища, групови занимания, свързани с игри или други забавления. “Кръглата маса” създава усещането за равнопоставеност на участниците. Седналият на нея оратор не намалява статуса си, но въпреки това останалите участници се чувстват по-равноправни.
Придвижването в пространството
Характерът на движенията са един особено ярък показател за темперамента на оратора. От гледна точка на проксемиката те носят обилна информация за емоционалните преживявания на оратора по време на реторическата комуникация.
Спокойните, отмерени движения, дори и при вътрешно притеснение, създават нормална, активна творческа обстановка за разгръщане на силата на убеждаващото слово.
Времето като елемент на проксемиката
Според Г. Андреева всяко реторично общуване протича във времето. За различните монологични и диалогични ораторски изяви то е различно. При една част като лекция, доклад, изказване то най-често е строго фиксирано, а за други като дискусия, диспут или отговор има по-гъвкави граници.
Времевата комуникация обхваща:
• Темп - продължителност - наситеност и т.н.
Преди всичко всяка ораторска изява трябва да започва в точно определения момент на оповестеното и начало. От друга страна ораторът трябва да владее перфектно разпределянето на времето за постигането на различните цели, които си е поставил.
Продължителността задължително се следи от оратора, защото не винаги и не всяка аудитория е готова търпеливо да слуша до безкрайност. Мярата и опитът на оратора ще му помогнат да избере такава комбинация от методи и техники за възействие, която да бъде оптимална за процеса на реторическото общуване и съизмерима с нужното и реалното време.
Изводи и обобщения
Пространственото поведение на оратора е обусловено от вида на ораторската изява и социалната ситуация на реализацията и.
Добрият оратор е онзи, който владее пространственото си поведение и е в състояние на управлява времето.
ЛИТЕРАТУРА
1. Андреева, Л. Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., 1999
2. Аргайл, М.,М. Хендерсън. Анатомия на човешките отношения, С., 1989
3. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. С., 1999
4. Кой си ти? С., 1998
5. Лабунская, В. Невербальное поведение (Социально-перцептивный подход), Ростов на Дону, 1986
6. Люис, Д. Тайният език. С., 2001
7. Пийз, А., Б. Пийз. Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния. С., 1999, стр.127-163
8. Пийз, Алън, Алън Гарнър. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите. С., 2000
9. Психология педагогического общения. (Методическая разработка для преподавателей и студентов). Саратов, 1980
10. Райнов, В. Символното поведение на човека, С., 1993
11. Регуш, Л., Ст. Иванов, М. Иванов. Наблюдателността във всекидневното общуване. С., 1994
12. Руменчев, В. Невербалната комуникация в ораторското изкуство. С., 1988
13. Руменчев, В. Несловесното общуване в ораторското изкуство. С., 1985
14. Стоицова, Т. Живеем с другите.С., 1998
15. Стоицова, Т. И усмивката може да бъде заповед. С., 1992
16. Стойков, Л. Фирмена култура и комуникация.С., 1995, стр.142-144, 148-156
17. Тоцева, Я. Етнокултурни особености на някои елементи на невербалното поведение. В сб.: Интеркултурни взаимодействия. Съст. Ив. Иванов, Шумен, 1997
18. Фаст, Дж. Езикът на тялото. С., 1993
19. Аrgyle, M. Bodily communication, L., 1978
Няма коментари:
Публикуване на коментар