Аудиторията в убеждаващата комуникация

1. Понятие за аудитория и основни нейни характеристики.

Полският социолог Ян Щепански определя аудиторията като “струпване на известен брой хора, изпитващи сходни очаквания за определени преживявания или интересуващи се от един и същ предмет.” [1]
Ст. Горчев приема, че “аудиторията е кратковременна общност от хора, чиито членове са се събрали заедно мотивирано, а не случайно, могат едновременно да се гледат и слушат и са обединени от съвместна дейност – слушане на лекция.” [2]
За Д. Александрова: “Аудиторията е кратковременна, относително устойчива управляема общност от хора, която се характеризира със следните особености:
1. включеност на слушателите в обща дейност (слушането);
2. целенасочено към тях въздействие на една смислова информация;
3.доминираща интелектуално-познавателна мотивация на поведението;
4. непосредствени зрителни и слухови контакти между слушателите, а така също и между слушателите и оратора;
5. едновременно присъствие на едно и също място (принципа на мястото и времето).”[3]
За Е. Ножин тя е “общност от хора, които имат непосредствен контакт един с друг.” [4]
Според Ст. Горчев аудиторията притежава няколко общи черти:
• Обща цел;
• Взаимоотношенията между участниците се градят на основата на отговорна зависимост, в която главно място заема дисциплината;
• Участниците в аудиторията се разглеждат като активни субекти в процеса на реторическата комуникация, имащи свои цели и мотиви за тяхното постигане;
• В аудиторията като специфична социална общност се повишава
индивидуалната работоспособност и се създава масова сила. [5]
Сред основните характеристики на аудиторията В. Руменчев обръща особено внимание на “ценностната система, интересите, потребностите, целите.” [6]
Анализирайки реторическата представа за аудитория, Д. Александрова определя като нейни формални характеристики: “степен на еднородност, динамичната структура, количеството и разположението на слушателите и оратора в помещението.” [7]
По отношение на първата характеристика - степента на еднородност би могло да се каже, че за оратора аудитория, която е еднородна по отношение на пол, възраст, образование, етническа и религиозна принадлежност, професионална изява, познавателни интереси и/или мотиви е изключително благоприятна, но също така и по-рядко срещана.
Една младежка аудитория, състояща се от хора със специфична субкултура, питащи, искащи, можещи, поставя пред оратора конкретни изисквания и задачи. С пълна сила последното важи и за всяка друга аудиторията, защото комбинацията от характеристики при всяка една е уникална.
Хомогенността, а също така хетерогенността по отношение на всяка от характеристиките, поражда потребността от специална подготовка за срещата с всяка аудитория.
Структурата на аудиторията се разкрива чрез характера на връзките и взаимоотношенията между членовете и. Според Д. Александрова: “В зависимост от динамиката на структурата аудиториите биват индицентни, временни и постоянни.” [8]
Количеството на аудиторията влияе от една страна върху избора на невербални средства – интонация, мимика, жест, а от друга - върху механизмите на взаимно заразяване и влияние между членовете на групата. В социалната психология е установено, че по-голямата аудитория действа като допълнителна аргументация по отношение на отделния участник в нея, т.е. реакцията се повлиява от общото впечатление и нагласа за въприемане на ораторската изява.
Разположението на слушателите невербално влияе върху психическата нагласа за активно участие и определяне степента на доверие към оратора .
Към същностните (съдържателни) белези на аудиторията Д. Александрова посочва подготвеност, предразположеност и активност.
Подготвеността на аудиторията се свързва с готовността да се възприема и осмисля съдържанието на ораторското слово, да се формират убеждения и да се изграждат устойчиви мотиви на поведение. Според А. Малишев: ”интегрална характеристика в типологията на аудиторията е равнището на подготвеност на слушателите да възприемат и усвояват лекционния материал. Под равнище на подготвеност се разбира степента на научната и общообразователната подготовка на хората, тяхната осведоменост по основните проблеми на изнасяната лекция.” [9]
По този критерий можем да разделим аудиториите на слабо подготвени, подготвени и добре подготвени.[10]
Предразположеността се свързва с познаването на мотивите на аудиторията да стане съпричастна към темата на ораторската изява и с позитивната нагласа към оратора.
Не на последно място по значимост е мисловната активност на слушателите по време на реторическото общуване, която ще ги направи “субекти на сътворчеството.”
“Аудиторията действа като единна социална общност, когато между нея и лекторът се е създала връзка на доверие и съпреживяване, когато между участниците в аудиторията циркулират единни цели, единна насоченост, когато ги владеят общи мисли и преживявания.”[11] Тогава взаимоотношенията им се регулират от социално-психологическите механизми на подражание, внушение, конформизъм и психическо заразяване, на сплотеност и единство на реакциите.
Формирането на аудиторията като единна социална общност зависи от два основни фактора – оратора и контакта, който той установява с нея.
Първото изискване към оратора е да познава аудиторията и отношението и към самия него. Последното може да се проучи с помощта на различни методи, сред които един от най-успешните е тестът на двадесетте въпроса на М. Кун, с чиято помощ за осем минути слушателите трябва да посочат двадесет положителни характеристики на комуникатора. Доверието и привлекателността на оратора се оказват силно предопределящи ефективността на ораторската изява.
А. Малишев [12] установява емпирично, чрез анкетиране на 230 лектора, че те считат за най-значими характеристики на аудиторията: социалния състав (56%), възрастта (54%), образованието (50%), професията (40%), пола (37%), жизнения опит (10%), психологическите особености (потребности, мотиви, интереси, настроения, традиции) – (8%), националността (8%). Без да се претендира за абсолютна сигурност, тези резултати определено разкриват тенденциите. Това, че първите три характеристики събират над 50% от анкетираните, разкрива обективната необходимост ораторът да се съобразява преди всичко с тях.
На второ място следва да посочим гарантирането на разбиране на езиково равнище – т.е. така наречената дидактическа синонимност, при която смисълът, който влага ораторът в думите си, е същият, който влагат неговите слушатели. На по-високо равнище тук е и изискването за подбор на подходящ стил на изложението.
От значение за успеха на общуването са и такива психологически особености на слушателите като:
• качества на вниманието;
• интелектуални способности;
• емоционална отзивчивост;
• настроения;
• любопитство;
• стереотипи и предразсъдъци;
• качества на познавателните процеси – усещане, възприятие, представа;
• качества на висшите психични функции – мислене, памет, въображение;
• социални привички;
• етнокултурни особености, традиции и обичаи;
• потребности и нагласи.
Поведението на аудиторията се регулира от проявата на конформизъм у участниците. Конформизмът е “пригаждане и съобразяване на участника в аудиторията с колективните норми и изисквания на аудиторията като цяло.” [13] Съществува право пропорционална зависимост между конформизма и големината на аудиторията. По-голяма е неговата сила при детската и женска аудитория. Силата на конформизма е открита още в Древността, когато се появява и фигурата на клакьора, който подклажда определно отношение. Възможността да се манипулира аудиторията чрез подставени лица справедливо си е спечелила неодобрението на истинските привърженици на ораторското майсторство като Плиний Млади например. [14]

2. Видове аудитории

Най-пълен преглед на показателите за класифициране на аудиториите прави Ст. Горчев. Според него те могат да бъдат:
“- социално–демографски – социален състав, възраст, образование, членство в организации, професия, пол, семейно положение, вид на упражнявания труд и т.н.
- показатели от съвместната дейност – концентрация на вниманието, отношение към информацията, отношение към оратора, степен на еднородност, преобладаващо психическо състояние, мотивация, предхождащо... познание по темата, подготвеност, нагласа за възприемане;
- времеви показатели – устойчива, временна, епизодична, актуална, потенциална и т.н.;
- според източника на информация – аудитория на средствата за масова информация и аудитория на непосредственото общуване.”[15]

3. Специфика на предварителната подготовка и поведението на оратора пред различни аудитории.

Още Квинтилиан е установил, че “не се говори по един и същ начин пред император, пред висш магистрат, пред сенатор и пред обикновен гражданин. Не с един и същ тон се произнасят речи пред съда и при арбитражните спорове” [16] и в духа на своето време уместно е задал реторичния въпрос: “Кой не знае, че авторитетът на сената изисква едно красноречие, а променчивото като вятър настроение на народа изисква друго красноречие?” [17] В неговите думи можем да открием специфики на аудиториите, към които той насочва вниманието на оратора, защото “дори когато се разглеждат отделни дела, не се говори по един и същ начин пред високопоставени мъже и пред маловажни личности. Не подхожда един и същ език пред учен, пред войник и пред селянин.” [18]
Азбучна истина на ораторското изкуство от древността до наши дни е съобразяването на подготовката и самото представяне на ораторската изява със спецификите на аудиторията, а също така и с мястото и времето.
Според В. Руменчев: “Целта, ситуацията, наличният фактически материал, личните предпочитания на оратора и пр. са сред факторите, които в значителна степен определят начина на поднасяне на информацията...” [19]
Според нас целта и видът на изказването са водещи при подбора на езика и стила, които трябва да осигурят както добро възприемане и разбиране, така също и съпреживяване.
Първото впечатление на аудиторията за оратора е от изключителна важност. Именно затова особено прецизно той трябва до подготви своя външен вид и с подходящото встъпление да разчупи бариерите и да повиши доверието към себе си.
Основната част на изложението според особеностите на аудиторията може да се конструира, като се използват различните логически принципи и най-вече за различните аудитории да се подготвят емоционално силни аргументи и примери.
За успеха на словесната комуникация е необходимо да не се допускат грешки, свързани с:
1.Несъобразяване с интелектуалните различия между слушателите.
2.Лично равнище на интерпретация.
3.Наличност на предразсъдъци спрямо състава на аудиторията, [20] които довеждат до нарушаване на деловата атмосфера или открита конфронтация на оратора с неговите слушатели.


Общи изводи, обобщения и заключение

Аудиторията в ораторското изкуство е кратковременна общност от хора, обединени от обща цел - участие в реторическа комуникация. Слушателите имат сходни очаквания, интереси и стават “субект на сътворчеството” в хода на ораторското изпълнение.
Основни характеристики на аудиторията са: целите, информацията, ценностната система, интересите, мотивите, потребностите.
Аудиторията може да се опише чрез формални характеристики: “степен на еднородност, динамичната структура, количеството и разположението на слушателите и оратора в помещението и съдържателни като подготвеност, предразположеност и активност.
Аудиториите могат да се класифицират по различни признаци.

В заключение можем да отбележим, че, за да има успех устното публично общуване, трябва да знаем, “че ораторът е подчинен на аудиторията, че той в процеса на словесната комуникация е воден от нея. Това означава, че един оратор е длъжен винаги да се приспособява към психологическите, моралните, естетическите и социологическите особености на своите слушатели, индивидуално и като група”. [21]

Цитирана литература:
1. Щепанский, Я. Элементарные понятия социологии. М., 1969, с. 184-185
2. Горчев, Ст. Психологически основи на пропагандата. С., 1981, с. 66
3. Беседи по реторика. С., 1986, с. 183
4. Ножин, Е. А Основы советского ораторското искусство. М., 1973, с. 54
5.Горчев, Ст. Психологически основи на пропагандата. С., 1981, с. 68-69
6. Руменчев, В. Ораторското изкуство на Древния Изток. С., 2004, с.22
7. Александрова, Д. Проблеми на реториката. С., 1985, с. 52
8. Беседи по реторика. С., 1986, с. 173
9. Малишев, А.А. Особености на аудиторията в лекционната пропаганда., С., 1984, с. 21-22
10. Алексеев, М. Н. Как читать лекцию в разных аудиториях, М., 1979, с. 8
11. Основи на ораторското изкуство. С., 1989, с. 263
12. Малишев, А.А. Особености на аудиторията в лекционната пропаганда., С.,1984, с.13
13. Горчев, Ст. Психологически основи на пропагандата. С., 1981, с.71
14. Виж по подр. Плиний Млади. Писма. С., 1984, с. 67-68
15. Основи на ораторското изкуство. С., 1989, с. 263
16. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. С., 1999, с. 712
17. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. С., 1999, с.712
18. Пак там, с.712
19. Руменчев, В. Ораторското изкуство на Древния Изток. С., 2004, с. 32
20. Ватев, Й. Съвременна реторика. С., 1993, с. 22-23
21. Ватев, Й. Съвременна реторика. С., 1993, с. 8