Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя моя син Александър.
Вие вероятно бихте го нарекли типично българско дете. Той е роден и израснал в голям град в България, но според мащабите на Русия градът е много малък. Александър също така прекарваше голяма част от времето си със своите баба и дядо. Той има тъмнокестенява коса и кафяви очи. Като повечето български деца той много обича да говори и е любознателен. Сега той е 8 години и за първи път е в Москва. Той също така за първи път е в чужбина и му се налага да учи на чужд за него език. Вие не бива да го определяте като „изоставащ ученик“, тъй като не говори вашия език или понякога не разбира какво му казвате. Той е преминал през повече обучения, отколкото Вие може да си представите. В България със своя дядо на село Александър приготвяше мехлеми за раните на животните, приготвяше храната им. Дядо му също така го научи да познава часа по слънцето. Виждал е небето толкова синьо, колкото Вие в Москва никога няма да видите. Виждал е толкова красиви изгреви на брега на морето и толкова прекрасни залези в планината, които завинаги промениха неговото отношение към природата. Помагаше на баба си да отглежда зеленчуци и плодове. Баба му също така го научи да чете и да пише на български още на 5 години. Неговата баба също така му показа билките, които служат за лекарство. С мен и баща си той е обиколил почти всички красиви кътчета на България, за да може един ден с гордост и възхищение да казва, че е българин. Виждал е различни ритуали, които са уникални за България. Виждал е как нестинарите танцуват по жарава и как мъже и малки момчета се обличат като кукери.
Докато Вие преподавате, вероятно той гледа замечтано през прозореца. В този момент може би той си спомня за България, за своята баба, за своя дядо, за красивото Черно море, за прекрасната Стара планина. Това е така, защото е научен да се вглежда в промените, които настъпват в природата през всички сезони.
И така, уважаеми учителю, аз Ви представих моя син – Александър. Той е типично българско дете. Той носи културата на своите майка, баща, баба, дядо. Той носи културата на България в себе си и въпреки че е още малък, той има желание да я съхрани.
В Москва Александър ще има възможността да получи добро образование, да научи още един език, да се потопи в една различна култура, но той винаги ще носи България в сърцето си.
Аз бих искала моят син да бъде добър ученик и добър човек. Не бих искала да стане самотник или неудачник. Бих искала моят син да се гордее, че е живее в Москва, защото това е един от най-прекрасните градове на света. Също така обаче бих искала той да се гордее, че неговите корени са от България. Бих искала също така един ден да говори на български със своите деца.
За да постигна това, аз имам нужда от вашата помощ!
Всичко, което казвате в класната стая, всичко, което преподавате и дори онова, което не казвате ще има значение за развитието на моя син.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.
Невена Динкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар