Писмото на една българска майка до учителя на нейното ромско дете
Уважаеми, учителю,
бих искала да Ви представя своя син Асен. Вие вероятно бихте го нарекли типично ромско дете, което е вярно, но и не съвсем. Той е роден и израснал в схлупена къщичка в ромската махала на едно малко българско градче . Има черна коса, сини очи и лице с по-тъмен цвят на кожата. Както и много други ромски деца, той е по-шумен и отпуснат. Сега е на 7 години и това е първото му влизане в класната стая, затова аз наистина не разбирам защо вече сте го определили като “изоставащ ученик”.
Дори и на тази възраст, той вече е преминал през много повече обучения, от колкото неговите връстници в Западното общество. Асен бе постоянно със своя баща и го придружаваше навсякъде. Ходеха заедно в гората, когато баща му трябваше да бере дърва за нас или за други хора, за да изкара прехраната ни. Детето придружаваше роднините ни, когато беряха гъби или горски плодове. Слушаше възрастните, докато разказваха увлекателни приказки и легенди. Присъствал е на много тържества в махалата, в която живеехме и познава ромската култура и вярвания, както и ритуалите, които се изпълняват по различни поводи. Общувал е с всички хора в протестантската църква, в която ние ходим, не познава другите религии, но се е научил да казва християнски молитви.
Нашето дете познава и обича животните, не се страхува и дори може само да се грижи за тях. Всекидневно Асен си играеше навън и хранеше кокошките, прасето, козите и коня, научи се и да им чисти, извеждаше козите на паша по поляните и събираше яйцата от кокошките. Това са знания и умения, които неговите съученици сигурно нямат и както сигурно се досещате, едно дете има нужда от време, за да усвои и осмисли толкова разнообразни изживявания, затова не искам да си мислите, че моето ромско дете е “изоставащ ученик”.
Още от малък, Асен има усет към музиката, той пее, танцува и свири добре. Заедно със своите братовчеди се забавляват като слушат музика и танцуват. Затова поощрявайте го, не го спирайте, когато иска да се изяви. Включете го в повече часове по музика, не го затормозявайте с всички тежки предмети като математика, история и др.
Като знаете всичко това, може би ще разберете защо той усвоява бавно Вашите методи в класната стая. Моля Ви бъдете търпелив към него! Ще му отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да започне да научава нови за него неща.
Асен не е “културно ощетен”, той просто е “културно различен”.
Той все още не може да чете и пише, не познава азбуката и ако го попитате дали говори френски, той може би няма да ви разбере, но извинете го, ще го научи, той вече знае ромски и се справя добре с българския, които в нашата среда преди идването му тук, му бяха достатъчни.
Сигурно ще се съгласите с мен, че влиянието на родната му култура и навици го правят по-различен от останалите, той не е тих и стеснителен в клас, а напротив говори много, смее се силно, буен е, но вярвам, ще оцените неговата искреност и спонтанност.
Докато Вие се опитвате да му предадете нови знания, той може би гледа през прозореца, върти се настрани или дори си подсвирква. Това е така, защото той носи в себе си немирната ромска душа, която гледа леко на нещата и, която Вие имате нелеката задача да успокойте и да привлечете вниманието. За него е наистина трудно да се пренесе в класната стая докато навън времето е хубаво, слънцето грее весело и птичките пеят. Той знае, че по това време на годината неговото семейство би трябвало да е някъде навън. Сега той се разкъсва между двата свята – двете повече различаващи се, отколкото доближаващи се културни системи.
И така, уважаеми Учителю, бих искала да Ви представя моя син Асен, който в крайна сметка не е “типичното” ромко дете. Той носи в себе си културата на своите ромски корени, но също така и културата на своята българска майка. Ние с баща му сме слабо образовани, не сме посещавали редовно училище, но въпреки всичко, моето желание е детето ми да тръгне по друг път, да успее в училището и в живота, за да разруши предразсъдъците спрямо хората като него. Не бих искала то да стане неудачник, а още по малко да потъне в света на наркотиците и алкохола. Искам синът ми да се гордее със своето наследство и култура, както и да развие необходимите способности за справяне в двата свята, в които живеем. Не искам да се чувства неприет или отпъден. Затова, имам нужда от Вашата помощ!
Вие сте приветлив и възпитан човек, зная, че Асен не е първото дете, с различна култура, което влиза във вашата класна стая, защото тук в Марсилия, както и в цяла Франция, чужденците не са рядкост, пресичат се различни култури, религии и етноси, поради това съм убедена, че Вие сте толерантен към различните и имате опит в комуникацията с такива деца.
Ръководейки се от вашия патриотизъм, вярвам, че ще помогнете на детето ми да научи френски, да натрупа знания в различни области от науката и да стане една индивидуална личност, умееща да се справя сама, това ще е нещо ново за него, тъй като в средата, от която идваме сме свикнали всички да сме заедно и колективно да взимаме решенията. Зная, че принципите върху, които се основава френското образование са децата да се научат да учат и знаят, да се научат да могат, да се научат да живеят с другите и различните от тях и да се научат да бъдат себе си, затова не се съмнявам, че ще ги приложите и за моят син.
Разчитам на Вас, Уважаеми Учителю, да работите с детето ми и да му предадете необходимите знания, но зная, че и от родителите се изисква да бъдат част от образователния процес и съм готова да съдействам ако сметнете това за необходимо, за да се образова моето дете по най-добрия начин.
Добринка Грозданова
Няма коментари:
Публикуване на коментар