Уважаема сеньора Долорес- Санчес,
Пиша Ви тези редове с единственото намерение да Ви благодаря сърдечно за това, че успяхте да приобщите толкова бързо моето дете, идващо от българската земя, към децата на гореща Испания и го накарахте да обикне тази земя.
Йована е дете, което прекарваше всяка свободна минутка сред природата с цветята, дърветата и с животинки от всякакъв вид. Хубаво е, че имахме собствена градина в България. За нея бе така естествено и обичайно да играе с кучето, котето, да храни малкото агънце с биберон, да гони кокошките в двора. Към безжизнените кукли в стаята си не проявяваше никакъв интерес.
Но щастливите и безгрижни дни свършиха. Йована трябваше да постъпи в първи клас.
Там ѝ беше доста трудно, на първо място поради факта, че беше дълго време далеч от природа и животни. Освен това бе опознала по-добре тях, отколкото децата от съседните къщи и сега комуникацията със съучениците някак не вървеше. Не ѝ беше и особено интересно в час, тя вече знаеше да чете и пише. Тъй като класа ѝ бе многочислен, на учителката не ѝ оставаше достатъчно време да обръща по-специално внимание на деца като нея, които не можеха да се интегрират добре. Така че Йоана завърши първи клас с разочарование.
Последваха щастливи и безгрижни ваканционни месеци. А в края на лятото цялото ни семейство се отправи към слънчева Испания, където се отваряше нова страница в живота ни. Тръгнахме с кола и пътувахме 3 дни, докато стигнем целта си- Севиля. Пътуването беше изморително за нас, шофиращите, но пък приключенско за Йована. Интересно ѝ бе да чуе различните езици по пътя ни и в крайна сметка да установи, че за да се разбереш с някого не е задължително условие да говорите един и същи език. От общуването си с животните бе научила да разчита външните знаци, та една усмивка, липсата на такава, мимиката и жестикулацията бяха достатъчни за нея да усети идеята на отсрещния.
И така, пристигнали в Севиля, всички останахме запленени от красотата ѝ. Йована прекара първите дни в захлас, като в буден сън. Но бързо трябваше да се събуди, защото я чакаше място в испанско училище, където всички говореха чужд език и само „да усети идеята” не би ѝ било достатъчно. И тогава се запозна с Вас, многоуважаема сеньора Санчес. Още от първия учебен ден Йована бе очарована от Вас, разказа ни за красивата Ви коса, очи и усмивка. Беше впечатлена от факта, че е говорила с Вас на български език, но сте успяли да я разберете. Когато я попитах дали си е намерила другарче, тя назова вашето име.
Установих, че на дъщеря ми испанското училище ѝ харесва много повече от българското. Фактът, че учениците назовават учителите си на малко име, скъсява дистинцията помежду им и така и близостта, и доверието е по-голямо. Харесва ѝ обучението под формата на игра. Разказа ми, че в час работят няколко деца в екип, което с времето ѝ помогна да стане по-общителна и по-отворена към деца на нейната възраст и да си намира все повече приятелчета. Научих също, че Вие сте били почти неотлъчно до нея, напътствали сте я, окуражавали сте я. Дори сте използвали български език в по-трудни моменти, за да обясните материята. Вие сте учили езика ни заради малката ми дъщеря! Но безспорно всичките усилия имат резултат. След 6 месеца дъщеря ми Йована говори испански по-добре от мене, обикна Севиля и испанските традиции и обичаи.
Благодаря Ви, че отворихте на Йоана толкова много врати към света и имахте търпението да преминете през тях заедно с нея, подкрепяйки я!
Изготвил: Евгения Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар