Уважаеми Учителю,
Пише Ви майката на Вашата нова ученичка - Ирина. Както Ви е известно, тя е дете от смесен брак - аз съм българка, а баща ѝ е руски гражданин. До 8 годишната си възраст детето е живяло изцяло в България, Русия сме посетили едва 2 пъти през летните ваканции. Дъщеря ми е посещавала българска детска градина и българско училище. В Русия сме едва от 2 месеца, и както сама установявате детето има някои трудности, които са свързани с не добро владеене на езика, различна културна среда, в която тя се оказва и различна система на обучение.
Първото което прави впечатление са мащабите на град Санкт-Петербург. До този момент ние живяхме в малко селце, в близост до голям град. Дъщеря ми спокойно ходеше самичка на училище. В селото няма оживени булеварди, няма градски транспорт, всеки всекиго познава. Тя бе спокойна и за 5 - 10 минути се предвижваше до нейното училище, което се помещаваше в малка сграда, с общо 8 класни стаи. Затова имайте предвид, че за нея е културен шок да попадне в огромен град, с по 5-6 пътни платна , метро, което до сега тя не е познавала и използвала, задръстванията , с които ние за първи път се сблъскваме. С факта, че преди ни бе необходимо не повече от 30 минути преди започване на учебните занятия, а сега са ни нужни близо 2 часа. Тази промяна и на режима оказва влияние върху концентрацията на детето, затова тя е недоспала и уморена. Ако преди, още с влизането си през училищната порта тя точно за 2 минути се озоваваше в класната си стая, сега и е необходимо доста повече време да се ориентира в няколко етажната сграда, която е и с няколко крила , освен всичко друго.
Разлика има и в това, че в Русия се учи и в събота, до като в България е въведена пет дневна форма на обучение. Разлика има и в оценяването на знанията на учениците, при която се използва петобална система и в началото дъщеря ми трудно свикна с тези 5-ци, като максимална оценка на нейните знания. Свикнахме с факта , че училището се заключва след 9 ч. сутринта и остава така, до края на учебния ден. В България училищата са отворени и децата имат свободата по време на междучасия да излизат навън, дори да посещават близките магазинчета. Дъщеря ми свиква и с това различие, сега няма право да напуска училище преди края на занятията. Обядът е в столова към училището, което е прекрасно удобство, макар тя да изпитва известни затруднения с храната. Идвайки от друга държава и култура ние сме свикнали с различни вкусове; сутрин баничката със сирене е заменена от пирожок със различни плънки, които тя вече обожава. Няма я бозата и айряна, но пък има кефир и квас; вместо таратор, Ирина свиква с вкуса на окрошката, както и към така обичания от руснаците- борщ.
Това, което много силно прави впечатление в руското училище е чистотата. Тук основно правило е да не се влиза с обувките, с които си бил навън. Всяко дете с влизането в сградата се преобува с чифт леки обувки, които са предназначени само са училището.
Голям плюс е наличието на библиотека в самото училището, има дори отдел за чуждестранна литература, така дъщеря ми ще може да си чете и българските приказки. Има голяма зала за провеждане на представления и забави, което липсва в българските училища. Тук често децата могат да изявят своите творчески заложби, затова на моето дете му е необходимо време да се адаптира към всички тези културни различия и съм сигурна , че със моя и Ваша помощ детето ще разгърне своя потенциал. Тя не само ще приеме новата култура, която ще я обогати, но също така и тя ще има положително въздействие върху нейните съученици. Смятам, че и за двете страни е голям плюс да се докоснат до две различни култури, всяка със своите традиции и обичаи. Добре е, че градът е населен предимно със християнско население и религиозните празници съвпадат до голяма степен с българските. Великден се отбелязва и тук, макар и по по- различен начин отколкото сме празнували до сега, Коледата я отбелязваме 2 пъти – по български обичай на 25 декември и на 7 януари, когато е Рождество в Русия. Интересен празник за дъщеря ми е и Масленицата, която донякъде прилича на нашите Сирни Заговезни. Ирина започна да пее руски частушки и песнички, с все по- голямо удоволствие ги заучава и вече ги разбира, удоволствие и доставят и танците, които научава и в Русия има хороводи, много приличат на българския традиционен танц- хоро.
Хубавото в случая е, че двете култури си приличат и моето дете се адаптира много бързо към промените. Голям плюс е азбуката , но граматика е коренно различна. Затова Ви моля да проявите търпение и разбиране към грешките, които дъщеря ми допуска по отношение на правописа. Трудност се оказва това „о“, което се произнася „а“ , но се пише „о“и не само.
Считам че, чрез партньорски модел на взаимоотношение между учител и родител, респект и двупосочна комуникация ще постигнем ефективност и резултатност по отношение на личностното развитие на детето, както и на целите на обучение. Смятам че дъщеря ми с моя и Ваша помощ ще стане част от Вашата култура.
С уважение:
майката на Ирина - едно българче в Русия.
ИРИНА МИХАЙЛОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар