Писмото на една майка инженер до учителя на нейното българско дете
Писмото е написано от Мария Тодорова, компютърен инженер от Чикаго, САЩ. Авторката е българка по рождение, израснала в България.
Уважаеми учителю,
Бих искала да Ви представя моя син Атанас Тодоров.
Вие вероятно бихте го нарекли типичното българско дете. Той е роден и израснал в България. Има руса коса, зелени очи и бяло лице. Както и повечето български деца той е беше игрив и любопитен в детската градина. Сега е едва на 5 години и аз наистина не разбирам защо вече сте го определили като “изоставащ ученик”.
Дори и на тази възраст, той вече е преминал през много повече обучения, отколкото неговите връстници в Западното общество. Атанас бе постоянно със своя баща и го придружаваше навсякъде. Ходеше заедно с него на риболов от ранни зори, когато той хващаше риба за цялото семейство, но дори да не успееше се забавляваха много. Помагаше в градината на прабаба си и слушаше с възхищение разказите й за отминалото време. Тя му разказваше български народни приказки, предавани от уста на уста и по-късно записани. Пееше му песни от своята младост. Представата си за света изгражда благодарение на всекидневното си общуване както с негови връстници, така и с мен, баща му, бабите и дядовците му, а също и прадядовците и прабабите. Общувал е само с хора, изповядващи християнство и понеже страната ни е била под различен външен натиск и поробители са налагали волята си с векове над земите ни, детето не е възпитано да толерира различните народности от своето раждане. Научи се на толерантност, едва когато постъпи в училището Ви в Чикаго. Може би това Ви кара да си мислите, че моето българско дете е “изоставащ ученик”.
Баща му, аз, бабите и дядовците му сме го учили да брои като сме използвали методи, които са лесно разбираеми за едно дете. Научи се да брои, докато помагаше на своята прабаба да събира яйцата на кокошките, а по-късно започна да брои малките пиленца. Като знаете всичко това, може би ще разберете защо той усвоява бавно Вашите методи в класната стая. Моля Ви, бъдете търпелив към него! Ще му отнеме известно време да се адаптира към Вашата култура и да научи нови за него неща.
Атанас не е “културно ощетен”, той просто е “културно различен”.
Ако го попитате как хората набавят храната си, той вероятно няма да Ви отговори, че я вземат от хипермаркета. Това е така, защото в семейството сме го учили, че трябва да посееш семенцето в почвата и да се грижиш за него и чак тогава ще има какво да ядеш, или както гласи хубавата българска поговорка: „Който не работи не трябва да яде.”
За него не е проблем да напише името си на къс хартия, но вероятно ще се затрудни да го стори на Вашия език. В детската градина той беше буйно и игриво дете, но сега е някак тих и стеснителен в клас. Отдавам това на факта, че за него все още е трудно да се адаптира към заобикалящата го среда. Откъснат е от свободата, която имаше на село и сега му се налага да стои затворен между тези четири стени и да слуша уроци на непознат до този момент за него език. Трябваше да остави своите приятели, с които по цял ден тичаха на воля из полята и с които безгрижно се къпеха в местната река.
Докато Вие се опитвате да му предадете новите си методи, той може би гледа замечтано през прозореца. Това е така, защото е научен да наблюдава и изучава промените в природата. За него е наистина трудно да се пренесе в класната стая, докато листата се осветяват в ярки цветове, а птиците отлитат на юг. Инстинктивно знае, че по това време на годината би трябвало щъркелите да пристигнат в страната ни и ще чака с нетърпение да ги види, както и да се радва на лястовичката, свила гнезденцето си под селската стряха. Мисли как трябва да помогне на прабаба си да прибере плодовете, с които градината ни е дарила. Сега той се разкъсва между два свята – две различни културни системи.
И така, уважаеми Учителю, бих искала да Ви представя моя син Атанас, който в края на краищата не е “типично” българско дете. Докато неговите връстници играят на новите си компютърни игри и пропиляват детството си, висейки из различни уеб сайтове, Атанас се чувства свободен на село, градът го притиска. Обича да научава за света чрез наблюдение, а и до голяма степен чрез книгите, които чете. Възпитали сме сина си така, за да се чувства свободен и да изживее пълноценно детството си, както навремето сме сторили и ние с баща му. Съвсем умишлено сме откъснали детето от технологиите, за да му позволим да види света такъв, какъвто е. Може би затова сега изпитва трудности и в общуването си с местните деца, които от малки познават новите технологии. Той носи в себе си културата и мъдростта на много, много поколения и познанията на своите майка, баба, баща и целия ни род. Бих искала моето дете да успее в училището и в живота. Не бих искала то да стане неудачник или самотен отшелник, а още по-малко да потъне в наркотици и алкохол, защото се чувства неприет или отпъден. Искам синът ми да се гордее със своето богато наследство и култура, както и да развие необходимите способности за двата свята, в които живеем. В началото ще изпитва трудности, но с Ваша помощ и малко толерантност от страна на съучениците му ще влезе в ритъма на това забързано общество.
За да постигна това, имам нужда от Вашата помощ!
Каквото казвате и каквото правите в класната стая, каквото преподавате и начина, по който го преподавате, а също и това, което не казвате и не преподавате ще има огромно значение за потенциалния успех или неуспех на моя син.
Всичко, за което Ви моля, Уважаеми Учителю, е да работите с мен, а не срещу мен, за да образоваме заедно моето дете по най-добрия начин.
Изготвил: Мария Тодорова
Няма коментари:
Публикуване на коментар