ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ СПОРЕД СТУДЕНТИТЕ-ХУДОЖНИЦИ

Това е доклад изнесен на конференция и отпечатан в сб.: Съвременни тенденции на образователните технологии в началната степен на средното образование и педагогически взаимодействия в детската градина, Пазарджик, 2003, с. 147-150



Темата за образа на учителя е една тема особено чувствителна и перманентно актуална. Всеизвестно е, че учителската професия е една от най-старите и към учителя винаги са отправяни определени изисквания и социални очаквания адекатни на конкретните исторически условия в развитието на обществото.
Въпросът дали може социумът да се развива без училище и без учители е получавал различни – понякога утопични или песимистично-футуристични отговори, но за специалистите в областта на науките за образованието винаги е било категорично ясно, че учителят изпълнява важни социално-педагогически функции и е незаменим по отношение влиянието му върху процеса на формиране на личността на подрастващите.
Едва ли има възрастен човек, който не помни първия свой учител, посрещнал го в храма на знанието и повел го по пътя на непрекъснатото образование.
Любим, добър, идеален – тези три прилагателни имена са най-често употребявани при представянето на позитивния образ на учителя от студентите-художници, включени в нашето проучване.
Изследването беше проведено през месец януари 2003 година и то беше свързано със заключителния етап от работата със студенти в последния четвърти курс от бакалавърската степен на специалност “Педагогика на изобразителното изкуство” в Шуменския университет “Епископ Константин Пресласки” по избираемата дисциплина “Педагогическа реторика”.
Идеята за написване на текстове възникна по време на работата в семинарните занятия, когато дискутирайки различни теми, включени в учебната програма, студентите привеждаха примери от училищната практика, в които главни действащи лица бяха техни бивши учители. Така се стигна до задаването на две самостоятелни работи – есе на една тема по избор от две възможни: “Моят любим учител” и “Идеалният учител” и подготовка на художествена творба, в която се представя образът на учителя. При втората задача студентите отново имаха напълно свободен избор относно материалите, с които да работят, размера, жанра и т.н.
На последното занятие всеки трябваше да представи резюме на предварително подготвения писмен текст (есето) и своята творба, а също така и да сподели мотивите за избора на сюжета, личното си отношение към процеса на работата и получения резултат.
Бяха представени и обсъдени общо 30 писмени работи, от които в 15 се интерпретираше темата за добрия учител, в 6 беше описан любим учител и в останалите 9 студентите отразяваха вижданията си за идеалния учител. Трябва да се направи уточнението, че тема за добрия учител не беше задавана, но студентите се аргументираха за промяната с реализъм – “не съществува идеален учител, но има много добри учители”.
Кой е добър учител според 50% от студентите от този курс? Този, който има призвание за упражняване на професията; който е хуманен, демократичен; стимулира положително учениците; съчетава строгостта със спокойствието и доверието; създава приятна атмосфера за работа; притежава вътрешна сила и позитивна енергия; лъчезарен, усмихнат; не е горделив и себелюбив; онзи, който продължава да се учи; да е всеотдаен, а не пристрастен; който има достойнство висока ерудиция; добър атрактивен оратор и събеседник; толерантен; владее вербалното и невербалното си поведение; отворен за иновациите в обучението и обществото; обича децата; строг и взискателен; справедлив и честен; колоритна личност и добър психилог; с чувство за хумор; професионално компетентен; има силна воля и е търпелив; вярва в силите и възможностите на учениците; има собствен педагогически стил. Изброените характеристики очертават един ясен положителен образ, който има своите реални основания в познавани от студентите учители и е съчетан с очаквания и педагогически позиции.
Групата писала по темата за добрия учител се разделя на две по отношение на представените художествени творби – седем от тях са представили карикатури, а останалите позитивни образи - любим учител или първия учител. В карикатурите те показват как не трябва да изглежда учителя или ситуации в класната стая, породили тревога. Един студент представи интересна композиция от две дървета изработени с маслени бои едното, от които символ на живота и на добрия учител, а другото – малко храстче – символ на учителите, несъзнаващи своя дълг към обществото. Друг предложи две карикатури на университетски преподаватели от специалността в ателиетата им в процес на творческа работа.
Втора група състояща се от девет човека се оформи от работилите по темата за идеалния учител. Според един студент “той изглежда различно в очите на всеки от нас”. Друг смята, че “идеалният учител на нашето време трябва умело да съчетава качествата на учителите от миналото с любовта към книгите и модерността и съвременните технологии в обучението, както и да възпитава в любов към изкуството и възприемането на действителността, чрез изкуството, науката и класическите книги”.Този образ се допълва с изискването да притежава душевна красота и добър естетически външен вид; “личност, която съчетава качества, които го правят идеален учител”; “да бъде едновременно събеседник, съветник, помощник и приятел”. По време на заключителната дискусия се оформи общото схващане, че идеалния учител е онзи, който владее педагогическато майсторство.
Заслужават внимание думите на един студент, който изрази съмнението, че “може би той не съществува, защото няма безгрешни хора, но все пак той би трябвало да намери разумната дистанция и да бъде едновременно и учител и приятел”.
От направения качествен анализ на представените писмени работи по темата за идеалния учител може да се види, че той трябва да притежава качествата и характеристиките на добрия учител. Оказва се, че в разсъжденията си студентите смесват две понятия или ги използват като синоними. Част от втората група са описали накратко и своя любим учител или някого, когото смятат за наистина добър и вероятно идеален.
Художествените изображения на тази група са много разнообразни, но като цяло доминира добронамереността и позитивното представяне на учителите. Четири от работите могат да се приемат за карикатури, но те са представяни от авторите им като дружески шарж. Една от тях е твърде показателна, защото представя учителя на бъдещето, който вместо глава има монитор и носи кутията на компютъра в ръка. Друга представя сценка от ежедневието на любимия учител по история и география, който всеки ден помпи спуканите гуми на “Трабантчето” си. В третата са изведени два от символите на учителя – очила и книга, а четвъртата представя училищния безпорядък.
В други две работи е изобразен реален любим учител по рисуване. Една студентка обясни, че е нарисувала себе си като учителка във вида, който очаква да има след десет години, а друга - събирателен образ на учителка.
Най-голям интерес предизвика композицията на едно момиче, която се състоеше от три части, символизиращи трите етапа от работата на учителя. Според нейните думи първия е свързан с любовта към професията и децата; вторият наречен “време за израстване” е символично представен, чрез два лебеда, които образуват сърце (символ на любовта), облаци – символ на трудностите в работата на учителя при възпитанието на учениците и море като морето от знания, които той ни дава. Третата завършваща част има до известна степен карикатурен подтекст, но според авторката тя представя среща на учителката с неин бивш ученик след години, когато той и благодари за положените усилия и за всичко онова, което тя е направила за него.
Третата най-малобройна група от шест човека описали своя любим учител включва само едно момче. Като любими са описани две учителки по литература; учител по история (от момчето); учител по биология; начална учителка преподавала математика, природознание и физическо възпитание и една учителка по рисуване.
Заслужава внимание факта, че преобладават момичетата в групата пожелала да опише свой любим учител. Учителките по литература, описани в есетата впечатляват с хуманизма, толерантността, умението да въодушевляват, да създават свободна, непринудена атмосфера, да изслушват чуждото мнение. Учителят по история е описан като безспорен ерудит и е идеализиран, а учителят по биология е описан като много строг, без чувство за хумор, но създаващ делови климат и организиращ ефективно обучение. Учителката по рисуване е вдъхнала вяра на едно “безотговорно дете”( както се е определила студентката) и е оказала помощ да развие таланта си довел я в Университета, а също така е стимулирала желанието да стане учителка по рисуване и да разпали интереса и желанието и в други деца към изобразителното изкуство.
Много от студентите в тази група са нарисували описания от тях любим учител.
В заключение можем да отбележим, че представите на студентите-художници са като цяло позитивни. Те са формирани преди всичко още в хода на училищното обучение и дооформени по време на педагогическата подготовка получавана в Университета. Презентацията на писания текст и специфичната творческа задача наред с активното участие в общата дискусия демонстрираха готовност за упражняване на учителската професия сред мнозинството от студентите.