Спецификата на ораторското изкуство на учителя е проблемна област, чието представяне и по-подробно анализиране се нуждае от една страна от теоретично обосноваване и осмисляне, а от друга от специални проучвания в практически план, тъй като досега не е ставала предмет на сериозно научно разглеждане.
В класификациите на родовете и видовете ораторски изкуство за учителско красноречие не се споменава или то се причислява към академическото. Неговата същност, особености и специфика не са проучвани.
Съществуват обаче достатъчно основания да се посочат съществени негови черти в няколко направления:
• Първото сред тях се свързва с целта и задачите, които той преследва със своите ораторски изяви. Учителят, за разлика от другите категории оратори, не определя сам своите цели и задачи. Най-често той конкретизира предварително определени от други цел и задачи на своето слово, включено в определена форма на обучение или възпитание. Учителят не е свободен. Той следва да се съобразява с обществено регламентираните цели и задачи фиксирани в нормативните документи на образователните институции, а след това и със самата аудиторията. Най-исконните негови цели в крайна сметка се свързват с възпитанието и образованието на аудиториите, с които общува.
• Второто направление се свързва със съдържанието ораторските изяви на учителя, които могат да се разделят на две големи групи: регламентирани предварително (в часа по време на урок или в извънурочната дейност) и нерегламентирани. Подборът и структурирането на съдържанието също както целта и задачите за другите категории оратори са тяхно неоспоримо право, но за учителя отново са зависими от предвиденото в учебните програми по отделните предмети.
• Аудиторията в повечето случаи е предварително определена, относително еднородна по възраст, по интереси, по мотиви и с нея учителят работи ежеседмично в продължение на една или повече учебни години.
• Диалогичните и монологичните методи се съчетават по един уникален начин в педагого-реторическото общуване в класната стая.
• Учителят използува специфични похвати за привличането на вниманието на учениците, част от които са вербални, а други невербални.
• Наличие на общ и конкретен контрол върху резултатите от реторическата дейност на учителя, който се осъществява от директора, експерта или други упълномощени лица.
• По време на своите реторически изяви учителят използва един голям арсенал от други средства ( най-вече несловесни). Някои от тях в отделни моменти имат по-голямо значение от словото на учителя.
Ограниченията на учителя в реторическо отношение са свързани с:
• Времето, защото речта на учителя, говорителя по радиото и телевизията е мерена реч. Тя не трябва да бъде нито повече, нито по-малко, а да се разположи в рамките на 45 минутния учебен час.
• Предварително определено от учителя или програмата равнище. Това ограничение най-често води до две диаметрално противоположни грешки:
- Стриктно придържане към изискваното равнище и грубо нарушение на реторическите изисквания. Учителят говори, независимо че възпитаниците му нито го слушат, нито го възприемат, нито го разбират, когато учебното съдържание е твърде сложно и абстрактно или по други причини.
- Принизяване на езика и стила на изложение до равнището на учениците, с което се губи научността и въобще смисъла на учителската реч.
• От класната стая или аудитория. Практически това означава, че не може да се вика, но не може и да се говори тихо. Ако попаднете в компания на детски или начални учители, ще видите, че те не говорят нормално. Те просто викат.
• Ограничения в емоционалната украса на речта. Превзетото говорене на "о", неконтролираното използване на епитети, реторичните възклицания "О, боже!" и всяка форма на театралничене обикновено дава обратни резултати. Обучението протича в рамките на т.нар. "делови тон".
• Ограничения, предизвикани от социалния и професионалния статус. Учителят в училище говори назидателно на всички. Когато го срещнете вън от училище, той много често е друг или въобще изглежда, че не знае как да се държи към вас или се държи така като че ли сте негов ученик, когото следва да поучава.
Допълнителни изисквания:
• Те произтичат главно от всекидневния контакт. Изкуството в случая се доближава до изкуството на семейната жена – хем да е естествена, близка, позната, хем всеки път да носи нещо ново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар