Педагогиката и реториката се зараждат като научни системи в Древна Гърция като продукт от опитите на древногръцките философи да решат някои важни за развитието и възпитанието на хората проблеми. Въпреки някои специфични проблеми и подходи, с които двете науки се отличават, те имат еднакви предмет и обект, близки общи цели и задачи, свързани в глобалната тема за възпитанието на човека. Това дава достатъчно основания да се приеме, че е налице същностна основа за субординация в теоретичен план и взаимно проникване в практиката.
Известно, е че всяко публично слово възпитава и обучава, убеждава и изгражда отношения, формира личностни качества и мотиви за действие. В своето хилядолетно развитие педагогическата наука е създала стройна система от принципи и методи за най-ефективно постигане на целите и задачите си. Има основания да се счита, че педагогическите принципи са онзи теоретичен фундамент, от който започват много от частно-научните изследвания на реториката като наука. Тези и много други обстоятелства ни дават основания да твърдим, че системата от принципите на педагогическата реторика се основава преди всичко на постиженията на педагогиката, пречупени и през съвременните представи за педагогическото общуване като разновидност на реторическото общуване.
Подходите за формиране на принципите на педагогическата реторика могат да се обособят в три групи:
- чисто реторически – като отчитаме преди всичко спецификата на педагогическото общуване като вид реторическо общуване;
- от педагогиката към реториката – като изхождаме от дидактическите принципи, формулирани от Коменски и го отнесем към педагогическото красноречие;
- от позициите на педагогическата реторика – като се опитаме да конструираме и обосновем специфична система от позициите на тази наука.
VI. Съществуват три основни групи принципи:
1. Общоприети принципи от реториката и педагогиката:
• Научност – принципът за научност се реализира, чрез правилния подбор на съдържанието на темата и методите и средствата за нейното разкриване пред аудиторията.
Подборът на съдържанието е в известна степен предпоставен от учебната документация, но е последна сметка той се реализира от учителя. При него е от съществено значение съобразяването с логиката и систематиката на науката; правилното използване на категориалния апарат; съответствието с динамиката на развитие на науката, а оттук съчетаването на утвърдени с хипотетични и прогностични знания, представянето на различни гледни точки и интерпретация на научните факти и явления.
Най-дълбокия педагогически смисъл на принципа за научност се свързва с формирането у учениците на научна познавателност и научна любознателност, предпоставка, за което може да бъде подходящото представяне на новите научни знания.
Втората страна на принципа – методите и средствата, използвани за разкриването на темата се делят на :
емпирически – наблюдение, измерване, експеримент;
логически – анализ, синтез, абстракция, обобщение, индукция, дедукция, аналогия, моделиране;
социологически – анкета, интервю, беседа, експертна оценка.
• Достъпност – поставянето на този принцип има особено важно значение за педагогическата реторика, защото той от една страна осмисля дидактическата синонимност, а от друга гарантира ефективност на реторическата комуникация. Същността му се състои в прогнозирането на възможностите на аудиторията за правилно възприемане на темата. Достъпността се реализира в три направления :
- по отношение на обема на информацията;
- по задълбоченост;
- по използваните средства.
Минималният обем информация е зададен в учебната програма и учебника, но учителят е този, който има решаващата дума при определянето на точното количество, което ще предложи на учениците. От равнището на владеене на дидактическата технология и познанията му по педагогическа реторика зависи дали ще успее да конструира оптимално по обем учебно съдържание и да го представи убедително – ясно, логически свързано и осмислено.
В тясна връзка с обема е и степента на задълбоченост, с която ще се разработва учебното съдържание. Тя е в пряка зависимост от възрастовите и познавателните възможности на учениците и от актуалното равнище на развитие на познавателната им активност. Равнището на задълбоченост варира в йерархичен план от обща информираност, през теоретични знания, умения да се използват знанията в практиката, убеждения и отношения до формиране на мотиви за поведение.
В педагогиката отдавна е установено, че колкото по-богат и разнообразен е методическия инструментариум на учителя, толкова по-голяма е неговата ефективност и по-високи са постиганите резултати. Умението на учителя да реализира оптимално педагогическо общуване в часа се постига и когато той говори с прости изречения, не претоварва говоренето с непознати думи и с голямо количество научни термини и понятия. Учителят не трябва да забравя, че децата могат да възприемат до три нови термина в един урок; в среден и горен курс – до пет максимум седем в горен курс. В синхрон с това звучи и един закон на реториката, според, който в едно устно публично изказване новата информация не трябва да надвишава 30% от общата. В учебния час това съотношение се постига, чрез актуализирането на старите знания, повторенията, задачите за самостоятелна работа, упражненията, при които са работи върху позната материя и новото и неизвестното, което се усвоява се съчетава с вече познати неща.
• Системност и последователност – този принцип се намира в непосредствена връзка с двата предходни, но има и собствени основания. Те са свързани със системността и цялостността на заобикалящия ни свят и систематиката на науките.
Същността на принципа са свързва с изграждането на вярна цялостна система от представи и понятия за действителността, като основа за формирането на умения, навици и мотиви за системно опознаване и преобразуване на света.
По емпиричен път е установено, че в едно изложение може да има три до пет основни момента. Тяхното определяне и сполучливо разработване е задача на учителя, която той решава в съответствие с логиката и систематиката. Около тези основни моменти, които са скелетът на изложението се подреждат и останалите доказателства, аргументи, примери, илюстративен материал, които подкрепят и обосновават тезата.
• Връзка на теорията с практиката - този основополагащ принцип се реализира в три направления:
при използването на примери от живота при изясняване на теорията;
при теоретическия анализ на процеси и явления от живота;
при приложението на теорията в практиката.
В различните степени на средното училище тези направления имат различен относителен дял. Докато в началното училище предвид специфичното учебно съдържание и възрастта на децата се върви от практиката към теорията докато в горна училищна степен преобладават второто и третото направление.
Този принцип намира отражение и в уводните думи на учителя, когато той мотивира учениците за усвояването на новото учебно съдържание, формира тяхната любознателност, стимулира познавателната им активност. В заключителната част на урока, когато се затвърдяват знанията се очертават и посоките за домашните работи, част от които се свързват и с търсенето на приложение на научните знания в живота.
Често противоречието между житейската представа и научното обяснение на отделни факти или явления. поражда проблемна ситуация, която съдейства за развитието на творческото и нестандартното мислене на учениците и предизвиква висока творческа активност.
• Нагледност – този класически дидактически принцип, изискващ включването на повече сетива при възприемането на новия материал има своята актуална интерпретация свързана със съвременните аудио-визуални средства и новите изследвания установяващи съотношението при възприемането на информация, идваща по различни канали и обработвана от различни анализатори.
Изследванията в областта на психологията и физиологията показват, че нормално развития човек възприема 83% от околната действителност чрез зрителния анализатор; 11 % чрез слуховия; 3,5 % чрез обонятелния; 1,5 % чрез тактилния и 1% чрез вкусовия. Ясно е, че зрителния анализатор има най-голям капацитет и оттам водеща роля в учебно-познавателния процес.
Познавателната информация се възприема както следва: 10% чрез четене на печатен текст; 20% при слушане; 30% при статична прожекция и 50% при аудио-визуално представяне. Тези данни пък насочват вниманието към аудио-визуалните нагледни средства и към компютъра като най-универсалното сред тях.
Използването на образователен софтуер в обучението в близкото бъдеще ще намира все по-голямо приложение предвид обективните му предимства. Съвременните информационни технологии позволяват да се обединяват звук, текст, реч, картини, компютърни графики, видео и анимация и по този начин да се създават “мултисетивни” документи.
“Експерименти проведени с различни по възраст и социален статус аудитории доказват, че мултимедийната информация, която въздейства едновременно на много центрове на човешкия мозък се възприема при еднократно преглеждане до 50%, а ако преглежданията са няколко, нивото на възприемането и запомнянето и може да се увеличи и до 90%, а това от своя страна намалява съответно и времето за възпроизвеждане и прилагане на наученото.”
Тези данни показват безспорните преимущества на мултимедията в сферата на обучението, но поставят и някои въпроси, на които все още не е отговорено:
Каква ще е връзката между учителя, компютърната програма и ученика?
Какво ще е оптималното разпределение на функциите между учителя и компютъра?
Как ще се съчетаят традиционното с мултимедийното обучение?
Каква ще е ролята на учителя при конструирането на “мултисетивни” продукти?
Ще се откажем ли от традиционните статични нагледни средства за сметка на компютъра?
• Реторическа атрактивност – учителят задължително независимо от учебното съдържание и възрастта на учениците трябва да бъде интересен и обаятелен.
Едно от най-успешните средства за реализирането на тази цел е да използува хумора. Дори в образователните система на много страни (САЩ и Канада) има неписано правило, че ако първите три минути не разсмеете аудиторията тя няма да ви слуша повече.
На следващо място идва образността на речта - да са въздейства върху емоциите, да се стимулира емоционалността на децата.
Атрактивността е и наситеност на изказа с глаголи или т.нар. глаголна температура. Напр. Хаджи Димитър – Ботев; наситеност на речта с примери – характерни, силни, вълнуващи, приковаващи вниманието на децата. Поднасянето на примерите не в очевидно разказвателен тон, а като се опише ситуацията на примера и се търси вероятната възможна развръзка и по този начин се ангажира мисленето.
6. Дискусионни принципи.
Те все още не са достатъчно обосновани и не са завоювали статута си, но насочването на вниманието към тях е с цел откриване на дискусия и възможности за изказване на различни становища.
• Принцип за съзнателност и активност – това са два дидактически принципа, които имат своите педагогически основания, но се нуждаят от допълнителна обосновка от позициите на педагогическата реторика.
• Принцип за убеждаващото въздействие.
• Принцип за трайно усвояване на знанията.
• Принцип за индивидуален подход.
• Принцип за емоционалност на учителя като оратор.
Непризнати (недоказани) принципи.
• Принцип за комплексност – Той се свързва с хеликоптерните способности на учителя в речта да е на равнището на фактите от живота, на реалността, но в отделни случаи, които следва да избере да се възвиси и да покаже и друга реч изградена на логиката на научното мислене, на езика на съответната наука и отново да се върне на равнището на децата. Тези му способности имат съществено значение.
• Принцип свързан с интелектуалния кръгозор – може урокът по химия, доказването на питагоровата теорема да започне с една интродукция на Кенет Кларк за човешката цивилизация или с ролята и значението на Интернет в съвременния живот на човека и човечеството - става въпрос да се излезе от конкретността и в ораторската изява на учителя да се влезе в езика на културата, на общочовешките постижения, които са актуални; да влязат неща, които показват широкия кръгозор на учителя надхвърлящ рамките на тясната му специализация Това реално съществува в педагогическата практика на учителите-майстори, но трябва да стане по-масово явление.
• Принцип за перманентност – учителят е такъв не само в училище, но и в живота и от това следват много неща.
• Принцип за ефективност – за оптималност на педагого-реторическото общуване.
Е. Атанасов като изхожда от разбирането, че “разглеждането на отделните принципи на красноречието не подлежи на степенуване по важност, нито може да се подчинява на каквито и да било критерии за класификация” предлага следните принципи на педагогическото красноречие:
Мотивираност – педагогът да дава израз на яснотата на своите интереси, цели и задачи, които преследва в словесното общуване;
Проблемност;
Актуална и обществена значимост;
Всеобхватност и универсалност на словесната проблематика;
Масовост;
Целесъобразност;
Прагматизъм;
Публичност;
Достъпност и усвояемост;
Обективност;
Научност;
Системност и последователност;
Единство между форма и съдържание;
Рационалност;
Оптималност;
Психологизъм;
Нагледност и привлекателност;
Убедителност;
Диалогичност;
Управляемост;
Дидактичност;
Педагогичност;
Нравственост;
Естетичност;
Индивидуалност;
Целенасоченост и перспективност;
Остроумие и чувство за хумор;
Тактичност и деликатност.
Ние не приемаме схващането на този автор за ненужността от класификация, но представяме и неговото виждане като предмет на дискусия. От друга страна не може да не направи впечатление, че някои от принципите, които се предлагат, макар че звучат познато са доста смущаващи – напр. дидактичност, педагогичност, нравственост, естетичност, психологизъм.
II. Друга класификация на принципите на педагогическата реторика може да се направи в зависимост от фазите на реторическия процес - докомуникативна и педагого-реторическо общуване.
• принципи и правила на подбор на образователно съдържание, което ще се усвоява в процеса на обучение;
• принципи и правила за конкретното педагого-реторическо общуване;
• бинарни принципи и правила.
В първата група можем да посочим принципите:
Научност;
Системност и последователност;
Достъпност;
Връзка на теорията с практиката.
Във втората група са:
Съзнателност;
Активност;
Индивидуален подход;
Нагледност;
Реторическа атрактивност;
В третата група са принципите с бинарно значение:
Достъпност;
Убеждаващо въздействие;
Връзка на теорията с практиката;
Системност и последователност.
Проблемът за принципите на педагогическата реторика като елемент от теоретико-нормативната част на науката е важен, защото от сполучливото конструиране на системата от принципи и тяхното последвало спазване в практиката на учебно-възпитателния процес до голяма степен зависи неговата осмисленост и ефективност. Работата по конструирането на системата и обосноваването на отделни правила и изисквания, които да получат статут на принципи тепърва ща се реализира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар