УНИВЕРСИТЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Статията е подготвена в съавторство с Наталия Витанова и публикувана в сборника: Преподаване, учене и контрол във висшето образование, София, 2004, с. 62-70

Американският икономист Гери Хамъл пише, че при изграждането на постиндустриална икономика и постиндустриални университети, новаторските идеи трябва да бъдат в центъра на вниманието. При преразглеждане и деконструиране на старите догми и “правоверни” идеи – както в бизнеса, така и в образованието – “най-трудното нещо на света е да се научим да забравяме неща, в които сме вярвали...да осъзнаем дребните абсурди, към които сме привикнали като към стари тапети”[темплър, с.24].
Демонстрация за разнопосочността на мненията са разсъжденията на Антъни Гидънс, който по време на Международната научна конференция на тема: ”Дилемите на масовото висше образование” проведена през 1996 в Станфордския университет изнася пленарен доклад. В него един от основните въпроси е свързан с мястото на университета в съвременното общество. А. Гидънс е убеден, че “би следвало да се избягват всякакви опити да се интерпретира бъдещето на висшето образование, чрез езика на технологиите. Тази тенденция – той нарича – своеобразна технологическа колонизация на висшето образование....истинският университет интегрира мултимедиите и всички нови информационни технологии, а не обратното. Традиционните университетски структури ще се запазят. В тази устойчивост и съпротива на университета е неговото достойнство и обществена незаменимост” [Сотирова, 76-77].
Става ясно, че съществуват сериозни трудности да се осмислят предизвикателствата на новите технологии отправени към университетското образование свързани от една страна с желанието да се запази статуквото, а от друга страна се отчита влиянието на технологичната промяна. Това е още едно доказателство на думите на Г. Хамъл, цитирани в началото, че университети не са готови да приемат това предизвикателство. От една страна технологиите са развиват с гигантски стъпки и ни заливат като море с информация и нови възможности за комуникация, а от друга университетите са в шок, тъй като не могат да намерят собственото си място в този информационен хаос. За оцеляване на университетите в информационното общество въвеждането на новости е от решаващо значение.
За никого не е тайна, че образователната система е най-консервативната и най-трудно променящата се част от социалната сфера. В частта си свързана с висшето образование традициите винаги са били особено силни и те много често са приемани като иманенно присъщи и абсолютно необходими. Всички опити да бъдат направени някакви реформи се сблъскват с ожесточена съпротива “породена от грижата на институцията да защитава собствените си интереси” [Хусен, 217] както отвън, така и отвътре. И днес обучението в университетите “следва добре познания утъпкан път на традицията, в него пребладава словесното обучение” [атанасова, 10-11] по отношение на методите, средствата и формите за съвместна работа между преподаватели и студенти не се различава съществено от средновековния университет. Това мнение се споделя и от Торстен Хусен, според когото: ”В течение на векове университетът – такъв, какъвто е в Европа през средновековието – се променя незначително и бавно. Характерен за него е парадоксът, че е консервативен като институция, но същевременно – поради интелектуалната си насоченост - е един вид разсадник на оригинални идеи и новости...” [Хусен, 220]
Словесното обучение представяно в класическия си вид от лекцията заема най-голяма част от времето, което студентите прекарват в българските университети. Слушането на лекции е специфична интелектуална дейност, за успеха на която е от значение владеенето на умения за активно слушане, преформулиране на тези, воденето на различни видове записки. Семинарните упражнения в традиционната си форма са своеобразни “хамлетовски монолози”, по време на които преподавателят сам си задава въпроси и сам си отговаря. Често в тях се разглеждат теми, които нямат никаква връзка с конкретното учебно съдържание предвидено за изучаване в програмата по съответната дисциплина. Днешните студенти обаче се различават от предшествениците си от преди двеста години, за които словото на академичния лектор е било истина от последна инстанция. В епохата на аудио-визуалните и компютърните технологии сухото четене на лекции и традиционният семинар не са в състояние да привлекат и задържат за дълго вниманието на учещата аудитория. Днешните млади са аудио-визуално ориенирани. Те решително предпочитат да получат информацията зрително и в по-кратки знакови форми отколкото това им се предлага по време на традиционното преподаване.
На практика университетът е мястото, където се осъществява предаването и транслирането на научните знания от страна на преподавателите – част от които са учени и изследователи с приноси в науките, които преподават, а друга част са само модератори, които трансформират известните знания и ги правят достояние на студентите на различно равнище на достъпност и с различен успех. В зависимост от уменията на преподавателя да привлича студентите към науката с атракивно поднасяне на лекциите до голяма степен се детерминира поведението им – дали ще са пасивни слушатели или активни участници в процеса на сътворчеството. Не без значение е мястото на дисциплината в структурата на подготовката на специалиста и наличието или липсата на учебник за определяне на активността на студентите по време на лекциите, но при всички случаи водещ фактор за формирането на позитивно отношение към обучението си остава личността на преподавателя. Със своето поведение, със своята ерудиция академичният лектор отправя първото предизвикателство към активността на студентите като по този начин засилва личната положителна нагласа за учене у едни и съдейства за формирането по позитивно отношение към ученето у други. За съжаление в България често се случва авторите на университетски учебници влизайки в аудиторията да възпроизвеждат дословно текстовете от тях. В такава обстановка не можем да търсим активност и мотивация за учене у техните студенти. Атмосферата е скучна и подтиска всяка инициатива или иновация. На практика се получава огромно разминаване между очакванията на младото поколение, живеещо в света на виртуалната реалност на комютърните игри и Интернет и закостенялата схоластична реалност в академичните зали. Днес младите учещи отправят предизвикателство към университетите, които в повечето случаи не са готови да отговорят на техните потребности. Трудностите са в две посоки – липсата на достатъчен хардуер и образователен софтуер от една страна и хетерогенността на академичната общност по отношение на digital divide (електронното разделение). Този термин, сполучливо отразява разликата между хората с достъп и средства да използват новите информационни и комуникационни технологии, като например Интернет, и хората които нямат ресурсите и достъпа до тях. Изразът също определя разликата между тези които имат знания, умения и възможности да използват тези технологии и между тези които нямат. Преподавателското тяло в българските университети включва както високотехнологично подготвени преподаватели, така и страхуващи се да докоснат мишката. Тези разлики имат своите не само възрастови и полови предпоставки, но от значение се оказва и научната област, в която се реализират, макар че това не е водещ фактор. Интересите на педагозите не само у нас, но и в чужбина са насочени към изследване на въздействието на електронните технологии върху преподавателите [17]. Все по-очебиен става фактът, че преподавателите често са по-назад от студентите, относно знание, умение и боравене с технологии.
Според П. Георгиева: ”Процесите на интеграция на съвременните информационни технологии във висшето образование през последните години са съпътствани от няколко типа предизвикателства: културни, финасови, технически и технологически, кадрови” [Георгиева, 72].
Прилагането на електронни технологии в образованието не се развива така динамично, както се очаква и както се иска на много хора. От една страна относителното нарастване на цените на технологичните продукти е една от основните причини за трудното прилагане на електронни технологии в университетите, а от друга страна е налице “постоянен натиск за съкращения в бюджетната субсидия за висше образование ... висшите училища да доказват всеки път необходимостта от интегрирането на съвременни инфрмационни технологии в образованието” [Георгиева, 72].
Друга подобна причина е непълното използване на потенциала на технологиите, свързана с липсата на подготовка, негативни диспозиции на преподавателите към използването на електронни технологии, и не на последно място, хронични проблеми с техниката и поддържащия я персонал.
По презумпция се приема, че преподавателите трябва да са подготвени за използването на електронни технологии. Напредъкът на технологиите обаче не води сам по себе си до ефективното им използване в образованието. Добрата практика зависи от творчески мислещи, добре информирани учители и преподаватели [11, 36-40]. “Налага се преподавателят да напусне доспехите на “застиналия специалист”, “ вкамененият колос”, “класическият консерватор в науката” и под влияние на интензивната обратна връзка получавана чрез електронния диалог, да се превърне в динамично развиващ се фактор в образователната среда” [Павлов , 2 ч. 235]
Бейтс [3] смята, че новите технологии не са задължително по-добри от старите и също, че много от старите технологии все още могат да се използват заедно с всяка нова технология. Преподавателят трябва да бъде обучен да използва и двата подхода; опита от миналите технологии и адаптирането на опита към новата обстановка на електронно обучение [22].



Едно от предизвикателствата към образователната реформа в университетското оборазование е свързано с потребността от преустройство в езиковата подготовка на студентите, която задължително трябва да включва английския език като език на световната технологизирана комуникация базорана на WEB.
Модерните технологии отчуждават студентите от техните преподаватели, защото им предлагат посредници в общуването, които не компенсират удачно личния, пряк контакт, който е също толкова важен за развитието на младите хора, колкото и лекциите и семинарите.

Програмата за дистанционно обучение, която предлагаме включва използването на различни технологии, методи и техники:
• печатна технология – учебници и учебни помагала;
• разпространяване на печатни материали, дискове и дискети с пощенски услуги;
• самостоятелна работа в библиотека за подготовка на писмени разработки;
• използването на електронна поща за изпращане на есета и курсови работи;
• използването на електронна поща за търсене на съвет и помощ;
• звукозаписна и видеозаписна техника за тренинговите модули;
• аудиозаписи;
• видеофилми и видеофрагменти от уроци;
• телефонни консултации;
• съобщения на телефонен секретар;
• SMS съобщения от мобилни телефони;
• факс;
• DVD и CD;
• електронни учебници на CD или хоствани на сайта на Центъра за дистанционно обучение;
• мултимедийни продукти – обучаващи програми и дидактически тестове за контрол и оценка;
• кабелни и регионални ефирни телевизии;
• видеотранслация на лекция или дискусия и обратна връзка с телефон;
• компютри с текстообработващи програми и достъп до Интернет;
• синхронна компютърна комуникация с размяна на текстови съобщения;
• синхронна компютърна комуникация с размяна на видео съобщения.

“Съвременният университет е в центъра на обществото, част от което е; той е институция от решаващо значение за цялото модерно общество”[Алтбах, 237]. Той трябва да се превърне в университет на действието, в който учещите получават не само знания, а и умения, защото днес студентите са по-скоро знаещи отколкото можещи и това е така защото, “специфичните знания остаряват бързо и контекстът в който те се прилагат бързо се променя” [ Хусен, 216]. Знанията, които днес се смятат за ценни и полезни, утре могат да се окажат остарели. Уменията, от които се нуждаем в света на модерните технологии са свързани с възможностите да се обсъждат и анализират сложни въпроси, да се идентифицират проблемите и да се търсят начини за тяхното решаване, да се използва пълноценно и ефективно информацията, да се работи в екип в дух на сътрудничество и конструктивност.
ЛИТЕРАТУРА

1. Алтбах, Ф. Дж. Перспективи за развиване на висшето образование към 2000 година - Перспективи, том XXI, кн. № 2, 1991
2. Атанасова, В., Н. Витанова. Занимателна история на педагогиката. Ш., 2002
3. Бояджиева, П. Съвременните университети – между автономията, отчетността и отговорността, Стратегии на образователната и научната политика, № 2, 2002
4. Георгиева, П. Висшето образование в процеса на обществена промяна в България. С., 2001
5. Павлов, Д. Мисията на образование за всички – култура, начин на живот – В сб. Общество на знанието и образование за всички. С., 2003
6. Сотирова, Д. Дилемите на масовото висше образование – Стратегии на образователната и научната политика, № 4, 1996
7. Темплър, Б. От инертност към новаторство - Стратегии на образователната и научната политика, № 4, 2001
8. Хусен, Т. Идеята за университета: нови функции, днешната криза, бъдещите предизвикателства – Перспективи, том XXI, кн. № 2, 1991
9. Павлов, Д. Образователни информационни технологии. Университетски курс. Модул втори (М - 2), С., 2001
10. Bates, T. (1995). Technology: Open learning and distance education. New York: Routledge
11. Greenberg, G. (1998, Winter). Distance education technologies: Best practices for K-12 settings. IEEE Technology and Society Magazine.
12. Palloff, R., Pratt, K. (2000). Making the transition: Helping teachers to teach online. Paper presented at EDUCAUSE: Thinking it through. Nashville,Tennessee. (ERIC Document Reproduction Service No. ED 452 806).
13.