27.09.2009 г.

Педагогическата реторика като наука

Зараждане на педагогическата реторика

В изследванията и трудовете по история на реториката специално място е отделено на Сократ (468 - 399 г. пр. н. е.). Неговото име най-често се свързва с три основни приноса: отричането на софистите, Сократовата беседа и използването на иронията.
Какво в същност представлява Сократовата беседа? Това е една добре обмислено образователна технология. Чрез серия от логически свързани въпроси мисленето на реципиента се води към истината. До нея всеки достига сам, благодарение на своите собствени интелектуални усилия. Гениалността на Сократ в случая е свързана с идеята да се преодолее пасивно-съзерцателната позиция на реципиента и той да се превърне в активен участник (в субект) на търсенето и разкриването на истината. Ролята и значението на този факт може да се проследи в различни посоки:
истината не се натрапва от вън, а до нея се докосва всеки, благодарение на собственото си мислене;
отпада необходимостта от аргументация и доказателственост или всеки ги търси преди всичко като опора на собствените си убеждения;
пътят до която и да е истина е “универсален”. Затова чрез достигането да конкретната истина се постига нещо много по-значимо - изгражда се метод на познание. Въоръжен с него, човекът постига по-добро равновесие между него и околната действителност;
съществува ясно поставена цел и точен критерий за развитието на нейното постигане;
резултатите в крайна сметка са плод на взаимодействието между ретор (учител) и реципиент. И двете страни изпитват потребност и удовлетвореност от процеса.
Не е трудно да се разбере, че в случая става въпрос колкото за реторика, толкова и за педагогика. Ако изкуството на задаване на публични въпроси е от сферата на реториката, то обучението, интелектуалното формиране и развитие на човека е чисто педагогически проблем. Това дава основание да се приеме Сократ за основател на педагогическата реторика и Сократовата беседа като първи жалон в нейното зараждане и развитие.
Вторият жалон е свързан с името на великия римлянин Квинтилиан (35 - 95 г. пр. н. е.). Неговият фундаментален труд “Обучението на оратора” има изключително значение както за реториката, така и за педагогиката. От една страна систематично и логично са изложени изискванията към оратора, същността и спецификата на реторичния процес, как той се ръководи и управлява, какви са критериите за неговата успешност и резултатност. От друга страна (подобно на Сократ), Квинтилиан дава една операционализирана технология за подготовката на всеки, който желае да усвои майсторството на устното публично слово. Синтезът между тези две страни може би най-кратко би могъл да се изрази като задълбочено разработен и практически доказан модел за това как реториката се използва в подготовката, обучението, възпитанието, формирането и развитието на оратора. Днес не е трудно да се разбере, че принципите, методите, формите, средствата приложени от Квинтилиан не са загубили своето значение и успешно могат да се използват широко и в съвременната образователна система.
И така без да са използвали буквално понятието педагогическа реторика, Сократ и Квинтилиан са очертали много от нейните основни характеристики.
Проблемна ориентация
Диференциацията на науките изисква ясно определение на предмета, целта, задачите, понятийно-категориалния апарат, методите на изследване, закономерностите, идеите, хипотези, прогнозите за развитие.
Педагогическата реторика се създава на границата на педагогическата наука и реториката. Те така са вплетени и взаимно проникнати, че дават основания както за лесно отричане, така и за развихряне на т. н. “предметен шовинизъм”. За всеки реален факт в педагогическата реторика има достатъчно аргументи, за да се твърди:
- ”... о, това не е никаква реторика, това е част от процеса на обучение, следователно това е чиста педагогика “ или
- “... става дума за устно публично слово и то като цяло принадлежи само на реториката.”
Схоластичните спорове в тази насока могат да продължават до безкрайност, но едва ли някой би могъл да отрече следното:
1. Обучението и възпитанието на подрастващите, както в неговите организирани, институционализирани форми, така и вън от тях, над 90 % се осъществява чрез устното публично слово.
2. Проблемите и възможните им решения обхващат над 140 000 висококвалифицирани, професионално компетентни учители и над един милион ученици, студенти, специализанти. Следователно не става дума за отделен, изолиран, частен случай, а за област с голяма социална значимост, област, с която практически е свързано всяко семейство, цялата социална общност.
3. Съществуват значими обективни различия при използването на устното публично слово в рамките на обучението, възпитанието, образованието и всички останали случаи на неговото използване (в съдопроизводството, в парламента, в църквата и т. н.)
И без да продължава търсенето на обосновка, може да се направят някои съществено важни извода:
педагогическата реторика не е кабинетно умотворение, случайно хрумване или словесна еквилибристика;
тя е породена от реални, добре осъзнати обществени потребности. Времето, през което се твърдеше, че всичко е в “знанието”, че “... който знае, все ще намери как да го каже...”, бавно, но безвъзвратно отминава;
Защо именно сега се поставя въпроса за обособяване на педагогическата реторика? Преди всичко за това, че образованието излиза от сферата на догматиката и нормативната принуда, то се хуманизира и демократизира. Днес все по-голяма част от учителите, родителите, а и самата общественост разбират, че младият човек следва да се спечели, да се убеди, да се приобщи към човешката цивилизация, а не да се приучава (дресира) на послушание, на подчинение, на механично изпълнение;
И така, педагогическата реторика е наука за законите, закономерностите, принципите, методите, правилата, средствата, идеите чрез които може да се получи резонанс в мислите, чувствата, съжденията, умозаключенията между устното слово на учителя (преподавателя) и неговите възпитаници (в класната стая, в кабинета, лабораторията, аудиторията). Както е известно, резонансът може да бъде както положителен (съгласие, съпричастност, възхищение), така и отрицателен (несъгласие, възражение, противопоставяне). Така или иначе, словото е породило мисли, чувства, оценки, отношения т. е. подпомогнало е процеса на формиране и развитие на личността.
Целта на педагогическата реторика най-общо се заключава в изследване на спецификата на реторичния процес при условията на обучението и възпитанието на подрастващите с оглед стандартната професионално-педагогическа компетентност на учителите (преподавателите) да се обогати със съответната специална реторическа култура.
Едва ли в бъдеще може да продължава парадоксалният факт специалисти, чиято всекидневна професионална дейност е свързана основно с устното публично слово, да достигат до елементарни истини по трудният път на пробата и грешката.
Задачите на педагогическата реторика на настоящия етап могат да се разделят на четири основни групи:
1 - задачи, свързани с обосноваване на научния статут на педагогическата реторика и нейното достъпно подреждане в систематиката на науките за човека.
2 - задачи, свързани с конкретни научни изследвания на реторичния процес при условията на обучението, възпитанието, образованието. Може би по този начин ще успеем да намалим непрекъснато разширяващата се бездна между учители и ученици, между училището като основна образователна институция и младежта.
3 - извеждане на принципи, правила, методи, средства, чрез които да се облекчи, усъвършенства труда на учителите (преподавателите), като съществено се подобри неговото качество и ефективност.
4 - чрез силата на личния пример на учители и преподаватели да се търси мултипликационен ефект за попътно повишаване на реторичната култура на подрастващите, а оттам и на цялото общество.
Изучаването на педагогическата реторика позволява да се конкретизират задачите в следните направления:
• Да запознае бъдещите педагози с правилата и нормите на правилната реч.
• Да даде възможност на педагозите да усвоят технологията и техниката на речта като основно средство на педагогическия труд.
• Да се запознаем с обективно съществуващите и субективно допусканите грешки по време на словесната комуникация.
• Да разберем предимствата и ограниченията на словесното предаване на информация в сравнение с други способи.
• Да се проследят и анализират ролята и значението на невербалните средства в речта на учителя.
• Да се проследи развитието на педагогическата реторика от древността до днес и да се формират вероятни прогнози.
• Да се изградят основите на педагогическия тренинг, чрез който да се върви към самоанализ и самоусъвършенстване.
Понятийно-категориалния апарат на педагогическата реторика е органично съчетание на понятия от двете основни базови науки: класическа (обща) реторика и педагогика. Така например основните категории на реториката “оратор” и “аудитория” в системата на педагогическата реторика получават съответна педагогическа конкретизация.
Учителят като оратор е точно определена фигура с държавно регламентирано образование, професионално-педагогическа компетентност, конкретни права, задължения, отговорности. Нещо повече - обществото има известна по-конкретна или по-обща представа, нагласа, предварително очакване от него и това прави учителя-оратор много по-различен за изследване, анализи, теоретични обобщения от оратора в неговите класически измерения.
При това съществуват определени различия между двата възможни нюанса. “Учителят-оратор” поставя акцента върху факта, че длъжностно лице от системата на образованието изпълнява специфични ораторски функции. “Ораторът-учител” е нещо по-общо. Всеки оратор при определена специална подготовка, ясно поставена цел, задачи, условия би могъл да изпълнява в една или в друга степен ролята и на учител. Така например Петър Дънов е известен сред своите последователи преди всичко като “Учителят”, независимо от това, че неговите проповеди нямат нищо общо с образователната система.
“Аудиторията” в очертанията на педагогическата реторика е също нещо твърде конкретно. Тя може да бъде диференцирана по възрастов признак на предучилищна аудитория, начално-училищна аудитория, аудитория на средношколници, студентска аудитория и т. н.
Ако за критерий на диференциацията се избере организационен признак, то има основание да се изследва ученическата (студентската) група като аудитория; ученическият клас или студентският поток като аудитория; спецификата на специализантската или аспирантската аудитории и т. н.
Педагогическата реторика проявява особен интерес към т. нар. “организирана аудитория”, както и към “неорганизираната (свободна) аудитория”, към “регламентираната” и съответно “нерегламентираната” аудитории.
За компетентния читател е пределно ясно, че зад всяка подобна идея за диференциация стоят различни тези и концепции, широк спектър от теоретични и приложно практически проблеми. В повечето случаи те са коренно различни от тези, с които до сега се е занимавала класическата обща реторика.
Реторическото общуване, реторическата аргументация и т. н. в координатите на педагогическата реторика са по-скоро свързани с “педагогическото общуване”, с “педагогическата аргументация”и т.н. И въпросът не е толкова до използваните думи, колкото до дълбоките същностни различия. Условно те започват от спецификата на средата, условията, обстоятелствата и завършват с различията в целите, ценностите, критериите за оценка на получените резултати.
Методите на изследване на педагогическата реторика са общи както за всички останали науки, пряко или косвено свързани с човекознанието. Сред тях очевидно съществена роля и значение има експеримента (естествен и лабораторен), наблюдението (пряко и косвено), различните видове анализ и самоанализ, тестове, анкети, моделиране и т. н. Тъй като се работи с живи хора и техните конкретни интелектуални активности и реакции, в много случаи се налага използването на т. нар. “кибернетични методи”, на”черната кутия”, на “бялата кутия”, на “адаптацията”, на “хомеостазиса” и т. н.
Педагогическата реторика в системата на науките
Въпреки всички условности диференциацията на науките е необходима и полезна, за да може да се систематизира и подреди богатството от знания и опит, натрупан от човечеството. Същевременно не по-малко важна е субординацията между 2 600 - 2 800-те частни науки, обособили се или в процес на обособяване днес. За развитието и прогреса еднакво неприемливи са както традиционализма и догматизма, така и китайските стени в науката. Тя е създадена от хората, за да служи на човека, а не обратното - той, твореца да бъде сковаван и ограничаван от едни или други абстрактни изисквания.
Педагогическата реторика е част от науките за човека. От тази гледна точка особен интерес представлява на първо място нейното взаимоотношение с науките, от които пряко е произлязла, и на второ място с тези, при които е налице пряко взаимодействие.
Педагогическата реторика е колкото част от класическата (обща) реторика, толкова част и от педагогиката. При взаимодействието на елементите от двете научни области се получава система с нови свойства, качества, възможности, които не притежава нито една от съставките, взета самостоятелно. Така например, когато реториката изследва говорещия в класната стая или аудиторията, тя вижда в него само оратора. От гледна точка на педагогиката пък това е учителя (преподавателя) с неговите права, задължения, функции, задачи и т. н. Всъщност всеки учител (преподавател) е и оратор. Педагогическата реторика анализира интегративно учителя-оратор. Очевидно при този анализ се използват постиженията и на двете научни области, както и на много други частни науки.
Педагогическата реторика е в тясно взаимодействие с философията, антропологията, психологията, логиката, етиката, естетиката, езикознанието. Изследванията, съжденията, обобщенията биха били непълни, ако не вземат под внимание някои социологически аспекти, принципи и правила от теорията на информацията и комуникацията, кибернетиката, тенденции и перспективи в развитието на културата и човешката цивилизация като цяло. Разбира се всичко това само в ясно очертаните рамки на организираното обучение, възпитание, образование.
Специфика на педагогическата реторика.
Съществуват различни начини за разкриване спецификата на педагогическата реторика. При едни от тях акцента се поставя на гносеологията. Други имат социологически оттенък. Трети имат функционален характер.
От приложно-практическа гледна точка, спецификата на педагогическата реторика най-лесно може да се разбере, ако примерно се проследи характерното за учителя-оратор, особените измерения на аудиторията, регламентираните и нерегламентираните отношения между тях и т. н.
Особеностите при учителя-оратор започват условно с целта и задачите. За разлика от всички останали случаи, учителят-оратор не е свободен сам да определя нито целта, нито задачите на всяка своя реторична изява. Обикновено те са регламентирани на по-високо равнище и са записани в официалните документи (учебен план, учебна програма, указания и т. н.), задължителни за всички. Реално се създават три основни вида ситуации:
вижданията, разбиранията на учителя-оратор съвпадат с тези, определени предварително и той съсредоточава подготовката, усилията, уменията и таланта си за да ги реализира колкото е възможно по-пълно и по-добре;
отношението на учителя-оратор се разминава диаметрално или частично с така определените цели и задачи. Така неминуемо се стига до необходимостта от компромис. Въпросът е дали той ще бъде за сметка на мнението на учителя-оратор или за сметка на пренебрегването (в една или в друга степен) на официалния регламент? И в единия и в другия случай това обстоятелство влияе върху цялостното изпълнение на конкретните задължения. За това изследванията показват твърде широк диапазон от различия. Така например при едни и същи условия (цели, задачи, съдържание, ученици и т. н.), учителят Р. К. използва 3 500 - 3 900 думи; докато неговия колега Д. С. 1 200 - 1 500 за един учебен час.
предлаганото за изучаване учебно съдържание е морално остаряло или отхвърлено от нови научни открития и не е подходящо за реализиране на поставените в програмата цели и задачи. Пред учителят се появява дилемата как да следва програмата и доколко да се опира на предвиденото в учебника съдържание или да го игнорира и по този начин да конструира текст основан на новите научни истини или хипотези.
Така или иначе обстоятелството, че учителя-оратор може само частично да конкретизира целите и задачите на своите словесни изяви, поражда много специфични проблеми, които се нуждаят от сериозно, задълбочено изясняване.
Подборът, структурирането и систематизирането на съдържанието на всяка словесна изява е свещено право на оратора по законите на класическата реторика. Не е така в координатната система на педагогическата реторика. Съдържанието на обучението е предварително определено и оповестено в учебните програми, в учебниците, в методическите ръководства. Много често т. нар. “ефект на изненадата”, “ефекта на новината” и т. н., въобще не могат да се получат по простата причина, че част от учениците предварително са прочели новата тема или поне са прегледали “пикантните” моменти в нея.
Пред учителя-оратор всекидневно възникват множество проблеми. Освен личното му отношение към подбора, систематизирането и структурирането на съдържанието на обучението, той се нуждае от модели и подходи за адекватна реакция когато:
- обемът и съдържанието не съответства на потребностите, мотивите, интересите на неговите възпитаници;
- обемът и съдържанието не съответства на актуалните им възможности. Така например броят на термините и понятията, броят на формулите, цифрите, символните означения, даже броя на точките в учебния план не са формални въпроси, нито пък на тях може да се отговори само от позициите на педагогиката или на класическата реторика;
- съдържанието в една или в друга степен вече е остаряло и не съответства на реалната действителност. Добре известно е, че работния цикъл за създаване на един учебник е около 2 години и в много случаи написаното в него принадлежи реално само на историята;
Проблемите със съдържанието на обучението са толкова много и толкова сериозни, че в много случаи самите учители се оказват неподготвени да ги преодолеят даже и в случаите, когато им се дадат необходимите правомощия.
Учителят-оратор се явява пред една и съща аудитория с относително голяма честота (от 1 до 3-4 пъти в седмицата) и цикличност (всяка седмица, месец, година). Учениците (студентите) така свикват с маниера, подхода, особеностите на учителя (преподавателя), че много често с висока степен на точност могат да предскажат всеки епизод, всяко действие, даже характерните паразитни думи и жестове на своя учител (преподавател). Шаблонизирането на ораторските изяви на учителя (преподавателя) много бързо се улавя и действа отблъскващо, подтискащо, убийствено за всички в класната стая (аудиторията). Голямото изкуство за учителя (преподавателя) е да бъде един и същ в продължение на дни, месеци, години и същевременно при всяко появяване пред своите възпитаници да носи, да покаже, да използва нещо ново, впечатляващо, неповторимо (колкото и малко да е то). Това майсторство единици го притежават като “дар Божи”, но в повечето случаи то е резултат на упорита, задълбочена, предварителна теоретическа и практическа подготовка именно в очертанията на педагогическата реторика.
Учителят (преподавателят) - оратор е ограничен във времето. Традиционно установената 45 (90) минутна продължителност на всяка ораторска изява е нещо твърде специфично. От една страна отброените минути много често се оказват недостатъчни, за да се провери, да се обясни, да се аргументира всичко, свързано с темата. Опитите да се откраднат поне още няколко минути най-често имат силно негативен ефект. От друга страна, макар и по-рядко, в учебната практика се случва учебния материал да е с относително по-малък обем. Тогава празнословието на учителя (преподавателя), стремежа му на всяка цена да “запълни” учебния час създава нетърпима атмосфера.
Как се постъпва в тези и други подобни случаи, какви са правилата, какви са разумно обоснованите модели на поведение? На тези въпроси може да отговори преди всичко педагогическата реторика.
Педагогическата реторика е частна реторика. Тя се развива, защото образованието е на ниско технологично равнище и 98% от знанията са словесни. Липсата на хартия заплашва да го върне на още по-нисък стадий на развитие.
Педагогическата реторика се развива и като компонент на демократизацията на образованието, когато ученици и студенти ще могат да избират училище и университет, когато предаването на опит и знания няма да бъде един безкраен монолог, а непрекъснато ще се разширяват възможностите на учащите се да говорят, да сътрудничат на преподавателите си по пътя към истината.
От тази гледна точка нашата педагогика може би за първи път отговаря на време на обществените потребности.
Много често се твърди, че учителите и особено университетските преподаватели са облагодетелствани от факта, че говорят пред една и съща “относително еднородна аудитория”. Това е мечтата на всеки оратор.
Всъщност заключението е прибързано и поне не съвсем точно. Ако при академичното красноречие все пак би могло да се очаква че в аудиторията има предварително подбрани, с достатъчно добре развити интелектуални способности, добре мотивирани млади хора, то в училище средата е много по-различна. Така например в началното училище има деца, които постъпват не само ограмотени, но и с много други познания, със силно развити качества на мислене, лично отношение и т. н., както и такива, които действително правят първите си стъпки. Под влиянието на семейството или средата някои деца са силно мотивирани и имат големи възможности за бързо развитие. Много повече са за съжаление тези, у които липсва мотивировка, а и умствените им способности на този ранен етап са твърде скромни. Ако към всичко това се добави още, че става дума за деца у които няма изградена организация и воля за умствен труд, деца, които не познават що е съвест, а представите им за отговорност пред себе си и другите са твърде мъгляви, може да се разбере колко специфична и трудна за целенасочена работа е подобна аудитория.
В горната училищна възраст ситуацията е променена, но не е много по-различна в крайните си измерения. През пубертетния период диференциацията сред учениците става вече на друга основа. Физиологията, психиката и поведението на девойките поради по-ранното им полово съзряване е коренно различна от тази на техните съученици. Ако едните с всеки изминал ден непрекъснато усещат, че нарастват възможностите им и се стремят да подражават на възрастните, другите все още са подвластни на детските си капризи, привички, манталитет.
Всяка ораторска изява пред подобна силно диференцирана и не рядко поляризирана до взаимна нетърпимост аудитория, изисква специфична подготовка, умения, качества.
Взаимоотношенията на учителя-оратор с аудиторията също са строго специфични.
На първо място те са административно регулирани и учениците са поставени в почти пълно подчинение. Така, както те се изразяват: “...единственото право на ученика е да се подчинява и да изпълнява задълженията си!”. Този факт най-често оказва силно деформиращо влияние както върху учителя-оратор, така и върху ученическата аудитория. Не са малко учителите, които нямат реална представа за това, какво те представляват като оратори, благодарение на обстоятелствата, че ученическата аудитория няма нормална, адекватна реакция на техните ораторски изяви. “Децата ме слушат, значи аз съм добър и на тях им е интересно”. Подобна илюзия стои в подсъзнанието на много учители. Те съзнателно или несъзнателно пропускат втората част от традиционното си твърдение - “... що се отнася до “калпазаните”, аз знам как да ги накарам да ме слушат”. Едва ли е необходимо доказателство, че в случая става дума не за реторически, а предимно за административни средства, които са предоставени на учителя.
Още по-критично е положението с учителите, които живеят с представата, че те са добри защото знаят, и учениците, които се стремят към знанията трябва да ги приемат и уважават “такива, каквито са!” Следователно тук по принцип е изключена мисълта за каквато и да е адаптация и съобразяване с ученическата аудитория. Точно обратното - учениците трябва да се подчинят на обстоятелството и да се адаптират към своя учител, независимо от неговите положителни или слаби страни. Без системните корекции в своята всекидневна дейност предизвикани от адекватните реакции на ученическата аудитория, учителят бавно, но сигурно забавя своето професионално-педагогическо развитие и след определен период от време започва да деградира. На второ място подчинената позиция на учениците оказва силно деформиращо влияние и върху тях. Ето само част от най-често срещаните следствия:
учениците се убеждават, че правото принадлежи само на този, който има власт - “... за да говориш, за да те слушат, трябва да можеш с нещо да ги заставиш...”;
учениците се научават на демагогия - “... ако не ти е интересно, може да не слушаш. А за да си нямаш неприятности трябва да създаваш впечатление, че внимаваш.”
у учениците се развива конформизъм - “На мен не ми е интересно, но за някои други може би това е важно. Няма сега да стана и да си изляза - всички седят в часа, за това седя и аз.”
учениците губят представа за професионално майсторство. На въпроса как бихте подредили своите учители, много често отговарят: “Абе те всички са еднакви, само че едни говорят за теореми, други за гръбначни и безгръбначни, трети за географски области, химични елементи и т. н.”;
учениците усвояват модели за “губене”, “убиване”, “пилеене” на най-ценното - времето. “Тук в даскалото по-лесно минава времето. Иначе като човек няма пари какво друго да прави?”
От направения общ преглед на реалните обществени потребности, зараждането, развитието, проблематиката, спецификата на педагогическата реторика могат да се направят следните основни изводи:
1. Тя (педагогическата реторика) е изключително необходима и полезна на българското образование именно сега, в прехода към хуманизиране, демократизиране, изравняване с европейските образователни стандарти.
2. Проблематиката и спецификата на проблемите изискват диференциран подход. Изследванията, разработките, оптималните практически решения не може да се намерят по аналогия в координатите на основополагащите я науки.
Радио-реториката или телевизионната реторика засягат примерно няколко стотин души в страната. Обособяването и развитието на педагогическата реторика засяга една огромна армия от хиляди учители, преподаватели, просветни специалисти. Ако дори само за няколко пункта се повиши професионалната им компетентност чрез педагогическата реторика, струва си да бъдат положени усилия в тази насока.
Педагогическата реторика без всякакво съмнение има своя рефлексия върху всяко семейство, както и в бъдещето на целия обществен, стопански и културен живот в страната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар