16.09.2009 г.

Оценяване на учители

Тоцева, Я., Опит за диагностициране на предпочитанията на учителите към методите за оценяването им. В сб.: Осигуряване и оценяване качеството на обучение, С., 2005, стр.418-420

Резюме: В доклада се представят резултати от емпирично изследване на предпочитанията на начални учитеи към методите за тяхното оценяване, направено по методиката на Майкъл Ломбард и Брендън Бънтинг, реализирано във Великобритания. Прави се сравнение на резултатите получени при българските и английските учители. Анализират се резултати от позициите на адекватността им спрямо очакваните процедури по оценяване на учителите и училищата в България.
Оценяването на дейността на учителя е изключително деликатен и широко дискутиран проблем. Кой, кога и как трябва да ги оценява са въпроси болезнени и неприятни за българското учителство като цяло. Учителят приема като безспорна своята способност да оценява учениците, но оспорва правото и възможността на други лица да оценяват неговата работа. В исторически ретроспективен план можем да отбележим,че в българската образователна система учителите са били оценявани преди всичко от техните директори и от инспекторите от Министерството на образованието (или както то е било наименовано).
Като се има предвид колко деликатен е проблемът за оценяването на учителите не само у нас, но и в чужбина направихме опит да диагностицираме отношението на начални учители от гр. Шумен към методите за тяхното оценяване.
Използвахме анкета, конструирана от Майкъл Ломбард и Брендън Бънтинг (Lombard, M. J., B. P. Bunting, 1989), които са изследвали над 300 учители във Великобритания, която адаптирахме предвид спецификата на оценъчната дейност в българската образователна система.
В нашата анкета предложихме за изразяване на отношение само методи и процедури, които реално се използват или могат да се използват: наблюдения от директора; посещение от експерт; оценяване от колеги; според постиженията на учениците от тестовете; самооценяване; ученически рейтинги; наблюдения от общинските ръководители на образованието; достигане на целите, поставени от училищното ръководство или учебната програма и оценяване от родителите.
Отношението си учителите изразяваха, чрез пет степенна скала – “силно одобрявам”, “одобрявам”, “не зная”, “не одобрявам” и “силно не одобрявам”.
В анкетата бяха включени 50 учители от община Шумен от шест училища – четири градски и две селски. Като се има предвид, че общият брой на началните учители в общината е 280 извадката е достатъчна, за да се претендира за репрезентативност на резултатите от изследването. Получените резултати бяха обработени с помощта на математико-статистически методи и подложени на количествен и качествен педагогически анализ.
На първо място изследваните учители поставят като свое предпочитание оценяването им според постиженията на учениците. С одобрение приемат този метод 78% от учителите. Този метод е получил и най-висок бал - 0,38.
Със същият бал – 0,38, но положително оценен от 76% от изследваните лица е методът, при който се оценяват в зависимост от достигането на целите, поставени от училищното ръководство или учебната програма.
Този резултат на пръв поглед създава твърде противоречиви отношения и може да бъде интерпретиран по различен начин. Вероятно учителите в началното училище търсят пряка връзка между постиженията на учениците, на които те са преподавали и научили да учат и собствената си самооценка. Логиката може би е, че добри учители са тези, които постигат добри резултати (висок успех) при обучението. Вероятно успеха на учениците като обективна величина се приема за разумен и сигурен критерий и за техния собствен професионален успех.
Достигането на целите поставени от училищното ръководство или учебната програма са също ясно определени и могат лесно да се диагностицират по линията на успеваемостта на учениците.
Само за сравнение може да се отбележи, че близо 62% от английските учители също изразяват предпочитания към това оценяване.
На второ място с бал от 0,35 е посочено самооценяването, като към него са изразили одобрение 72% от включените в извадката. Самооценяването е на първо място при английските учители предпочетено от почти 70% от тях..
Според М. Андреев “Самооценката привлича и фиксира вниманието на учителя върху най-съществените компоненти на дейността му (в зависимост от характера на използвания инструментариум за самооценка), подтиква го към самоанализ, поставя на изпитание добросъвестността му в професията, подтиква го към самоусъвършенстване….стимулира самостоятелността и автономността на учителя..”(Андреев, М., 1995)
Адекватната самооценка действително е изключително важна за работата на учителя, защото му дава самочувствие и стимул за творческа работа. Самооценяването обаче от своя страна много често е твърде субективно и не винаги съпоставимо с външната експертна оценка или други методи за оценяване на дейността на учителя. За предотвратяването на волунтаризма е възможно да се използват стандартни методики като например теста на Г. Кауфман (Андреев, М., 1995).
На трето място са посочени наблюденията върху работата от страна на директора. Положително отношение към този метод показват 72% от учителите, а получения бал в рейтинга на оценяваните методи е 0,28. В сравнение с резултатите получени от М. Ломбард и Б. Бънтинг прави впечатление голямото разминаване. Само 44% от английските учители одобряват този метод, докато 46% се отнасят негативно. За българското училище опасенията от последиците за негативно оценяване като че ли са по-малко. Традиционно в българското училище директорът винаги е бил контролиращ фактор и това е прието като даденост, която учителите оценяват положително.
Все пак трябва да се отбележи, че 20% от тях не одобряват този метод за оценяване и причините за това могат да се свържат с лошия психоклимат в учителския колектив; с авторитарния стил на ръководство на директора или със страха от санкции, които могат да последват при негативно оценка за работата им от техния работодател.
Оценяването на учителите от техните ученици с помощта на рейтинг скали е метод твърде дискусионен и най-често негативно приеман от мнозинството учители, които считат, че учениците не са достатъчно компетентни да ги оценяват. Въпреки доказаната обективност на резултатите от метода той не се приема, а и е твърде непопулярен в България. На фона на тези предварителни уговорки, които бяхме длъжни да направим при настоящото изследване прави чудесно впечатление, че този метод е поставен на четвърто място с бал 0,16. Рейтингът е положително оценен от 56% от учителите, докато само 28% не го одобряват и 16% нямат мнение, тъй като най-вероятно не го познават като метод. Друг е въпросът дали рейтинга може де се използва при деца от начална училищна възраст, но това е проблем за експериментална проверка. Заслужава да се направи сравнението, че 77% от английските учители се отнасят враждебно към този метод и само 8% го одобряват.
Изненадващо за нас е отношението към посещението на експерт, което е оценено с бал 0,1 и положително приемано от малко повече от половината учители (58%), докато 36% не го одобряват. Причините породили този резултат могат да бъдат най-различни – като се започне от добре познатия страх от инспектора в училище подобен на страха от данъчния инспектор в сферата на бизнеса и се стигне до неприемане на личността на конкретния експерт. Какви са истинските причини за този не особено висок бал може да се установи само с допълнителни изследвания включително използването и на тази анкета при учители от среден и горен курс, където експертите са различни за отделните методически обединения.
Този метод се оценява по подобен начин от английските учители с малки разлики – 53% го одобряват, а 38% не го одобряват. Само трима учители (6%) не са изразили отношение. Това показва, че учителите добре познават работата свързана с инспектирането на дейността им и имат ясно и вероятно добре обосновано отношение към него.
Още по нисък на все още положителен е балът посочен за оценяването от страна на родителите – 0,05. Той се свърза с положителното отношение на 50% от учителите и отрицателното на 48%. Само един учител не е изразил отношението си. Явно учителската колегия е разделена пропорционално в отношението си към оценъчната дейност на родителите. Ниският бал обаче показва, че почти никой не изразил силно одобрение. В изследването на М. Ломбард и Б. Бънтинг този метод е посрещнато враждебно от 78% от учителите и подкрепено само от 8%. Това ни дава основание да приемем, че българските начални учители са по толерантни към родителските оценки. Умереността им според нас се свързва с непознаването на инструментариума с помощта, на който биха могли да ги оценяват родителите и вероятно те се страхуват от субективизма и поставянето на негативни оценки от страна на родителите на посредствените и изоставащите за работата на учителя.
Изненадващо за нас е получаването на отрицателен бал за взаимното оценяване между колеги (-0,17). Погледнато в проценти малко повече от 30% са изразили положително отношение, а 60% са категорично против. При английските учители резултатите са противоположни – 60% одобряват и 28% не одобряват. Според нас този тип оценяване е бил силно подценяван в българското училище и самите учители не са подготвени за тази дейност, която обаче крие в себе си голям потенциал, защото точно работещите в една и съща сфера могат да бъдат най-компетентните съдии както относно процеса, а така също и за резултатите от работата. Възможно е обаче да има и други причини водещи до неодобрението на този метод свързани с лошия психоклимат в учителския колектив, липсата на взаимопомощ и враждебността към добрите постижения на някои от колегите на фона на апатията и незаинтересоваността към подобряването на работата от други.
На последно място е поставено наблюдението от общинските ръководители на образованието. В българската образователна система тези дейци нямат контролни функции, но вероятно не биха били и да имат според мнението на учителите. Само 10% от учителите одобряват тези наблюдения, 20% не изразяват отношение, а останалите са против. Общия бал е (-0,4). Оценъчната дейност от местните власти се посреща враждебно и от 79% от английските учители.
Като цяло анализът на данните от направеното изследване показва, че учителите залагат на използването на обективни критерии по които могат да бъдат обективно оценявани. Постиженията на учениците от тестовете (в началото и в края на учебната година) и постигането на целите поставени от училищното ръководство или учебната програма са достатъчно ясно дефинирани и успехът в постигането им може да се диагностицира сполучливо. В тези два метода учителите виждат и успеха от собствените им професионални усилия. Все пак според нас буди известно смущение голямото значение отдавано от учителите на успеха на учениците. Вероятно зад високия успех на учениците те виждат собствените си постижения, но какво би станало, ако равнището на обучаваните е под нормалното и при максимум усилия, желание и способности за ефективна педагогическа дейност резултатите не са добри?
В заключение бихме искали да се съгласим с препоръката на Р. Милянкова, че “при изграждането на училищна система за оценяване на учителите е много важно директорът да анализира предпочитанията на учителите към различните методи за оценяване, които могат да бъдат включени в нея”(Милянкова, Р., 1992) и да допълним, че вероятно е дошло времето да се погледне по-сериозно към проблема за оценъчната дейност на работата на учителите като цяло и при решаването му да се имат предвид както постиженията на доцимологията, а така също и спецификите на училищната практика.
Литература:
1. Андреев, М. Оценяването в училище. Доцимология. С., 1995
2. Милянкова, Р. Подбор и оценяване на учителите в развитите страни. С., 1992
3. Lombard, M. J., B. P. Bunting. Teachers’Views on Metods of Appraisal – Educational Research , 1989, № 2

1 коментар:

  1. Няма нищо по-сбъркано от това самите учители да си дават оценка или пък да се съди по успеха на техните ученици! Успеха на учениците е нещо много по-комплексно, за да е свързано само и единствено с учителя, добри резултати може да има и въпреки учителя... Недопустимо е оценките да бъдат основен критерий в образователната система, когато това би трябвало да бъде самото качеството на обучението! Получава се така, че образованието се изчерпва с добре взети изпити по материал, който се забравя след това почти на момента... Децата учат много, а после нищо не знаят... Но това е друга тема... Струва ми се, че най-същественото по отношение на оценяването на учителите липсва... Смятам, че са необходими тестове, които да определят нивото на стрес в учениците. Има професионално изготвени психологически тестове, които могат да покажат, къде точно се генерират високи негативни нива на стрес. Разбира се, става дума за стрес, който е свързан с обиди към учениците и недопустимо поведение на учителя спрямо тях. Крайно належащо и необходимо е подобни "учители" да бъдат изкарани "на светло" и системата да започне да се чисти от подобни елементи, които я рушат отвътре!

    ОтговорИзтриване